№ 3268
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110105667 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от БНП ППФ С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП ППФ С.А.“, клон България, с правоприемник ЮРБ
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240
ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед
№ 592/29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4418/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-
в, за сумата от 211,46 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит CREX-17217735 от 05.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, и при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на
установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението, осъдителен иск с правно основание чл.
430, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 211,46 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит CREX-17217735 от 05.08.2019 г.
Ищецът твърди, че на 05.08.2019 г. между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта № CREX-17217735. Сочи се, че договорът е
сключен за закупуването на стоки и услуги за изплащане за срок от 12 месеца,
обхващащ периода от сключване на договора до 20.08.2020 г., съгласно договорен
погасителен план. Излага се, че със сключване на договора сумата била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор, като плащането е извършено от името
на кредитора и за сметка на кредитополучателя. С плащането се създало задължение на
кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски, всяка в
размер на 44,37 лв. Излага се, че кредитополучателят М. А. П. преустановил редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.03.2020 г., към която дата били
заплатени 6 броя погасителни вноски. Излага се, че въз основа на това и на осн. чл. 3
от договора, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска - 20.04.2020 г. По повод на това
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като след подаване на
1
заявлението по чл. 410 ГПК постъпило плащане на 26.05.2021 г. в размер на 50 лв.
Доколкото постъпилата сума в размер на 50 лв. не е достатъчна да покрие цялото
задължение, то съгласно чл. 76 ЗЗД кредиторът погасил напред разноските, след това
лихвите и главницата. Въз основа на това ищцовото дружество претендира
неизплатената сума от 211,46 лв. – главница. В условията на евентуалност, в случай че
така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск,
който има характера на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответника. При тези съображения моли
за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника М. А. П., чрез назначения му особен представител адв. З. Л., с който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Навежда
довод, че клаузата по договора за заплащане на такса „ангажимент“ е нищожна, като
противоречаща на чл. 33 ЗПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Възникването на претендираното от ищеца спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за кредит, по силата на който
кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил
на кредитополучателя уговорената сума и 3) настъпването на обективните
предоспоставки в договора при които за кредитора възниква правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита и достигането на това негово волеизявление до
кредитополучателя.
Установява се от представения по делото Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-17217735 от 05.08.2019 г., че между „БНП ППФ“ ЕАД, чийто правоприемник е
„БНП ППФ“ С.А. Франция, чрез „БНП ППФ“ С.А. клон България, и ответника МАП е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит по см. чл. 9 ЗПК. В хода на настоящото производство на 31.05.2023 г. е
извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП ППФ“ С.А. клон
България по реда на чл. 15 от Търговския закон, видно от вписванията по партидите на
„Юробанк България“ АД и на „БНП ППФ“ С.А. клон България в Търговския регистър,
поради което правоприемник на ищцовото дружество се явява „Юробанк България“
АД.
Уговорено е в процесния договор за кредит, че кредиторът финансира
кредитополучателя за закупуване на стока на стойност 599 лв. при първоначална
вноска, платима от купувача в размер на 200 лв., както и за заплащане на
застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 35,91
лв., като общият размер на предоставения кредит е 434,91 лв., който следва да бъде
върнат на 12 месечни равни вноски. Съгласно Раздел „Параметри и условия“ от
договора за кредит, уговореният размер на погасителната вноска е 44,37 лв.,
фиксираният годишен лихвен процент е 36,11%, а годишния процент на разходите по
заема е 42,74%, като изрично в отразено, че начислената „такса ангажимент“ е 0,00 лв.
В договора е инкорпориран и погасителен план, в който са отразени падажните дати,
размера на вноската и оставащата главница, като крайният срок за връщане на кредита
е 20.08.2020 г. Лихвеният процент е фиксиран, затова и няма основание да се изисква
2
оповестяване на план, в който да се уточнява последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), тъй като само при уговорена променливост на
възнаграждението на кредитора размерът му би варирал в различните моменти от
изпълнението на договора.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, кредитът е усвоен в размер на 399 лв., като това е сумата, която
кредиторът е заплатил на „Зора М.М.С.” ООД във връзка със закупуване на мобилен
телефон от страна на ответника. Размерът на задълженията на ответника към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда е 286,46 лв.,
като по отделни елементи сумите са както следва: главница в размер на 240,29 лв.,
договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.08.2020 г. – 25,93 лв. и мораторна
лихва за периода от 20.04.2020 г. до 16.03.2021 г. – 20,24 лв. Изяснява се, че ответникът
е направил плащания в общ размер от 316,22 лв. в периода 20.09.2019 г. – 26.05.2021 г.,
които са отнесени за погасяване на главница в размер на 194,62 лв., възнаградителна
лихва в размер на 97,53 лв. и мораторна лихва в размер на 24,07 лв. Вещото лице е
установило, че към датата на изготвяне на заключението непогасеният размер на
главницата също възлиза на 240,29 лв., както и че няма данни за начисляване на „такса
ангажимент“ на кредитополучателя и лихвеният процент не е променян по време на
договора.
Не се твърди от ответната страна да е извършено плащане на оставащия размер
главница, нито се сочат доказателства за това. Единственото релевирано възражение в
отговора на исковата молба касае задължение за „такса ангажимент“, което не се
претендира от ищеца и не е начислявано, видно от договора за потребителски кредит и
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно, кредитополучателят дължи непогасеният остатък от главницата
по процесния договор за кредит в размер на 240,29 лв., с оглед настъпването на
крайния срок на договора, а именно на 20.08.2020 г., поради което установителния иск
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД се явява
основателен, като с оглед принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК,
предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от
страните) искът следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 211,46 лв.
Предвид уважаването на главния иск не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждането на евентуалния иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство,
а именно сумата от 600 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса от 50
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., депозит за особен
представител в размер на 150 лв. и депозит за вещо лице в размер на 300 лв., както и
сумата от 75 лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни
разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД, в отношенията между страните, че М. А. П., ЕГН **********, с адрес
*****, дължи на „ЮБ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, сумата
от 211,46 лв. (двеста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-17217735 от
05.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за която
3
сума е издадена Заповед № 592/29.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4418/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „„ЮБ, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление *****, сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „ЮБ, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление *****, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4