Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10637 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от Н.В.Ш. против С.Б.А. иск с правно основание чл.30, ал.3 от
ЗС.
Ищцата твърди, че през време на брака си с ответника на 18.05.2012г.
закупили лек автомобил. След прекратяване на брака на 11.12.2012г. двамата били
съсобственици на автомобила, притежаващи равни квоти от правото на собственост.
На 14.12.2012г. настъпило застрахователно събитие - кражба на автомобила,
поради което застрахователят „ЗАД „А.“ АД дължал застрахователно обезщетение на
двамата съсобственици. С влязло в сила решение по вгр.д. № 5780/2016г. на САС
„ЗАД „А.“ АД било осъдено да заплати на ответника сумата от 70 139.55лв./главница
- застрахователно обезщетение за кражбата на автомобила/ и 19 562.55лв./лихва
за периода 15.03.201Зг.-10.12.2015г./, ведно със законната лихва от 11.12.2015г.
до окончателното изплащане. Присъдените суми били изплатени от застрахователя
на ответника на 11.01.2018г. Ищцата имала право да получи половината от
застрахователното обезщетение и от лихвите за забава, но ответникът отказал да
й ги изплати. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да й
заплати 35 069.77лв./половината от полученото застрахователно обезщетение за
процесния автомобил/, 9 781.27лв./половината от полученото обезщетение за
забава за периода 15.03.201Зг. - 10.12.2015г./ и 7318.13 лв./половината от полученото
обезщетение за забава за периода 11.12.2015г. -11.01.2018г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2018г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че бил индивидуален собственик на
процесния автомобил, тъй като го придобил изцяло с лични средства през време на
фактическата раздяла с ищцата. Завеждането на застрахователната щета, както и
всички последващи действия пред застрахователя за изплащане на обезщетението
извършил единствено ответникът. Ищцата никога не била заплащала данъци,
застраховки или суми за поддръжка на автомобила. Ш. не била инициирала исковия
процес срещу застрахователя и изобщо не била участвала в него, поради което за
нея не се било породило правото да получи присъдените суми. Претенциите на
ищцата били неоснователни, поради липса на нейни права върху погиналата вещ,
респ. върху застрахователното обезщетение, евентуално и поради изтекла давност.
Ответникът поддържа и възражение за прихващане със задължението на ищцата за
заплащане на разноски за водене на делото срещу застрахователя в размер на 35
678.58 лв., тъй като А. направил разноски в размер на 71 357.16 лв., от които
тя дължала половината. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска
с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС: За да бъде уважен този иск трябва да е осъществен
следният фактически състав: 1/ищците да са съсобственици на обща вещ; 2/да е
реализирана полза от вещта, която да е получена само от единия от
съсобствениците.
Страните не
спорят, а това се установява и от представеното по делото съдебно решение №III-83-226/11.12.2012г. по
гр.д. № 18065/2012г. на СРС, ГО, че през периода 18.05.1996г. до 11.12.2012г. между тях е бил сключен граждански брак.
По време на брака, на 18.05.2012г. ответникът е сключил
договор за закупуване на л.а „БМВ 530 ХД“ с рег. № *******, който е регистрирал
на свое име./ договор № 756765/18.05.2012г. и свидетелство за регистрация част
първа, издадено на 19.05.2015г./.
След прекратяването на
брака, на 14.12.2012г. е извършена кражба на процесния автомобил./постановление
от 18.02.2013г. на СРП по досъдебно производство ЗМ № 2620/2012г./
Ответникът е завел
гражданско дело срещу застрахователя на автомобила за заплащане на обезщетение.
С влязло в сила решение застрахователят „Застрахователно акционерно дружество “А.“
АД е осъден да заплати на С.Б.А. сумата от 70 139.55 лв./застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 03068046408/18.05.2012г./, ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2015г. до окончателното изплащане и сумата от
19 562.55 лв./лихва за периода 15.03.2013г.-10.12.2015г./, както и разноски в
размер на 14 324.31 лв., от които 8628.58 лв. за първа инстанция + 2398.17 лв. + 3297.56 лв. за въззивна
инстанция./решение от 05.10.2016г. по гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав, решение от
17.11.2017г. по гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав/.
На 11.01.2018г. „Застрахователно
акционерно дружество “А.“ АД е превело по банкова сметка, ***.39 от Закона за
адвокатурата от пълномощника на С.А. – адв.И.И.Н., сумата от 120 877.97 лв., от
която 70 139.55лв./главница/, 19 562.55 лв./лихва за периода
15.03.2013г.-10.12.2015г./, 14 636.26 лв. – лихва за периода
11.12.2015г.-11.01.2018г. и 16 539.61 лв. – разноски за първа и втора инстанция
след прихващане на дължими към насрещната страна разноски/.(заключение на
счетоводната експертиза, което съдът приема, преводно нареждане от 11.01.2018г.
– л.13, удостоверение от „Първа инвестицинонна банка“ изх.№ 13-38/18.06.2019г.
– л.135). Спорен въпрос по делото е дали автомобилът е съпружеска
имуществена общност или инидивидуална собственост на ответника, респ. дали
полученото за него обезщетение следва да бъде разпределено между ищцата и
ответника.
Съгласно чл. 21,
ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството./ чл.21, ал.2 от СК/.Според чл.21, ал.3 от СК, съвместният принос се предполага до доказване на
противното.
Процесният автомобил е закупен
през време на брака на 18.05.2012г., поради което, съгласно чл. 21, ал.3, вр.
ал.1 от СК е придобит в режим на СИО, а след прекратяването на брака на
11.12.2012г. всяка от страните притежава по ½ ид.част от него.
В тежест на ответника е
да обори презумпцията по чл.21, ал.3 от СК и да докаже, че е придобил
автомобила със свои лични средства.
В подкрепа на
твърденията си ответникът ангажира гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
В своите показания
ангажираните от ответника свидетели Г./родственица на ответника по сватовство –
съпруга на неговия брат/ и св.М./позната на ответника/ заявяват, че А.
искал да закупи автомобил, който да е лично негов. Съпругата му ползвала друг
автомобила – „Рено“. Ответникът имал свое търговско дружество и оттам
разполагал със средства, които вложил в закупуване на автомобила. Ищцата
работела като преподавател в Лесотехническия университет. В края на 2011г.
ответникът уведомил брат си и родителите си, че има проблеми със съпругата си и
иска да се разделят/св.Г./. Същата свидетелка заявява, че двамата съпрузи са
живеели заедно в семейното жилище и през 2012 г., но били „като разделени“,
нямали физически взаимоотношения, всеки от тях се грижел сам за себе си и имал
свои пари, ответникът плащал битовите сметки и разходите по жилището – ток,
телефон и вода. Родените от брака деца също живеели в това жилище, двамата се
грижели за децата, но „всеки поотделно“, винаги в жилището се намирала някоя от
бабите/майката на ищцата или на ответника/, които помагали за грижите в
домакинството и за децата. Автомобилът бил откраднат от паркинга пред
кооперацията, в която живеели ищцата и ответника./св. Г./.
Св.
Каменова - близка позната на страните, заявява, че през м. юни 2012г.
раговаряла с ищцата по телефона, но чувала и гласа на С., като двамата заедно
обсъждали с нея личен проблем, за който споделила. Свидетелката поддържала
чести контакти с двамата, тъй като познавала ищцата от времето, когато били
студентки, и тя лично я запознала с ответника преди години. Срещала се с
двамата 6-7 пъти годишно, тъй като често пътувала по работа до София, а
телефонни разговори провеждали миминум по един път на две седмици. В този
смисъл поддържала непрекъснати контакти с Н. и била изненадана, когато научила
за радялата между тях. Това станало през
есента на 2012г. През лятото на 2012г. се срещнала с двамата в София в
Студентски град. Видяла процесния атомобил, впечатлило я оборудването му. Била
със сина си, той също се впечатлил от автомобила, който бил по-луксозен. По
време на срещата С. управлявал автомобила, но свидетелката заявява, че Н. също я е возила с този автомобил. Тя й
споделяла за общи планове със съпруга й и за бъдещи инвестиции, както за
жилището, така и за техни автомобили.
От представения по
делото договор за продажба от 18.05.2012г. и свидетелство за регистрация част
първа от 19.05.2012г. се установява, че ответникът е сключл с „М Кар“ ООД договор за закупуване на автомобила и го е
регистрирал на свое име. На негово име са и издадените от „М Кар“ ООД фактури №
**********/20.04.2012г. и № 10001569/15.05.2012г. за заплащане цената на
автомобила, квитанцията за заплащане на данък за автомобила от 06.08.2012г.,
той е сключил и застрахователния договор за застраховка “Каско“ и „Злополука“
за процесния автомобил от 18.05.2012г., както и е подал документите по застрахователната
щета./л.91-104, л.109 -113/.
Видно от договор №
756765/18.05.2012г. и фактури № **********/20.04.2012г. и №
10001569/15.05.2012г. процесният автомобил е закупен за сумата от 119 000 лв. с
ДДС.
Видно от извлечение от
банкова сметка ***.05.2012г. в „Банка ДСК“ЕАД на името на С.Б.А. към посочената
дата е имало 35 723.79 лв. и от тази сума е заплатил на „М Кар“ООД - 33 000 лв./л.133-134/.
С молба вх. №
Л-7076/04.05.2017г. Н.В.Ш. е поискала от застрахователя „Застрахователно
акционерно дружество “А.“ АД да й заплати половината от присъденото обезщетение
за процесния автомобил.
От удостоверение за
декларирани данни от 19.04.2017г. от Столична община, Дирекция “Общински
приходи“, се установява, че с декларация от 18.04.2017г. ищцата е декларирала
пред данъчните органи, че притежава ½
част от процесния автомобил.
Така събраните
доказателства не оборват презумпцията по чл.21, ал.3, вр.ал.1 от СК. Не бе
установено по делото вложените при закупуване на автомобила средства от 119 000
лв. да са лични средства на ответника. Обстоятелството, че на негово име през
време на брака е имало открита банкова сметка, ***ите от продавача „М Кар“ООД не
означава, че средствата в банковата сметка и заплатените средства са лично
негови, тъй като съгласно чл.21, ал.1 от СК те са общи на двамата съпрузи. Без
значение е и обстоятелството, че ответникът е имал собствен бизнес, а ищцата е
работела като преподавател в Лесотехническия университет. Според чл.21, ал.2 от СК, съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството./чл.21, ал.2 от СК/. От показанията на св. Г. – роднина
на ответника, се установи, че двамата с ищцата са живеели заедно през 2012 г. в общо
жилище с децата си, което се потвърждава и от показанията на св. Каменова, според
която през м.май и юни 2012 г. страните са живеели заедно, разделили са се едва
след есента на 2012 г. Той е заплащал разходите за ток, вода, телефон, заедно са се грижели за децата. Дори и
всеки поотделно да е осигурявал средства за децата, отглеждането им от двамата
родители в един дом представлява съвместен принос, поради което презумпцията по
чл.21, ал.3 от СК не бе оборена.
След прекратяването на
брака на 11.12.2012г. всеки от съпрузите притежава по ½ ид.част от процесния
автомобил.
Съгласно
чл.30, ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си.
На
11.01.2018г. ответникът е получил от застрахователя по банкова сметка, ***.39
от Закона за адвокатурата, сумата от 120 877.97 лв., която включва сумата от 70
139.55 лв./пресъденото застрахователно обезщетение за автомобила/, 19 562.55
лв./пресъдена лихва за периода 15.03.2013г.-10.12.2015г./ и 14 636.26 лв.
/дължима лихва за периода 11.12.2015г. до 11.01.2018г./, както и пресъдените
разноски, след прихващане с разноските за другата страна - 16 539.61 лв./
преводно нареждане от 11.01.2018г., удостоверение от „Първа инвестицинонна
банка“ изх.№ 13-38/18.06.2019г., заключение на счетоводната експертиза/. Тъй като вещта е съсобствена, ответникът
дължи на ищцата ½ част от сумите, които е получил по застрахователния
договор за главница и лихви, а именно: 35 069.77 лв./главница/, 9781.27 лв./
лихва за периода 15.03.2013г.-10.12.2015г./ и 7318.13лв./ лихва за периода
11.12.2015г.-11.01.2018г./.
По възражението за погасителна давност:
Възражението
е неоснователно. По делото се установи, че ответникът е получил от застрахователя
на пресъдените с решение от 05.10.2016г.
по гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав и решение от 17.11.2017г. по въззивно гр.д. №
5780/2016г. на САС, ГО, първи състав, суми на 11.01.2018г., от която дата за
него е възникнало задължение да заплати половината от тях на ищцата, а исковата
молба е подадена на 03.08.2018г., поради което вземанията, съгласно чл.110 от ЗЗД, не са погасени по давност.
По възражението за прихващане:
Ответникът
поддържа възражение за прихващане като заяви, че е направил разноски в
съдебното производство срещу застрахователя на процесния автомобил, които
възлизали на 71 357.16лв., от които ищцата дължала половината от 35 678.58 лв.,
съответстваща на нейната квота от правото на собственост върху автомобила.
Видно от
постановените съдебни решения от 05.10.2016г. по гр.д. № 8206/2015г. на СГС,
ТО, VI-14 състав,
и от 17.11.2017г. по гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав, присъдените
разноски за двете инстанции са 14 324.31 лв. /8628.58 лв. за първа инстанция + 2398.17 лв. + 3297.56 лв. за въззивна
инстанция/. Застрахователят в писмо от 15.01.2018г. неправилно е посочил, че
разноските, пресъдени в полза на А. за първа инстанция са 12 447.93 лв. и на
тази база е изчислил сумата, която да преведе по посочената от пълномощника на А.
банкова сметка. ***.11.2017г. по гр.д. №
5780/2016г. на САС, ГО, първи състав, решението на първата инстанция е отменено
в частта за присъдените разноски за сумата над 8628.58 лв. до 12 447.93 лв. С оглед
на представените по делото решения от 05.10.2016г. по гр.д. № 8206/2015г. на
СГС, ТО, VI-14 състав,
и от 17.11.2017г. по гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав, пресъдените в полза на А. съдебни разноски са
14 324.31 лв. за двете инстанции. От тази сума следва да се приспаднат
разноските, които са дължими на застрахователя – 1604.05 лв./112.14 лв. +
637.66 лв. за първа инстанция + 854.25 лв. за втора инстанция/, при което
общият размер на направените разноски от ответника за доказване на правото му
на застрахователно обезщетение и обезщетение за забава по застрахователния
договор за процесния автомобил е 12
720.26 лв. Видно от удостоверение от
18.06.2019г. ог „Първа инвестиционна банка“ по сметка по чл.39 от Закона за
адвокатурата с титуляр И.И.Н./пълномощника на ответника по гр.д. № 8206/2015г.
на СГС, ТО, VI-14 състав/ „ЗАД
А.“ АД е превело сумата от 120 877.97
лв. и от тази сума по лична сметка на И.И.Н.е преведена сума от 52 169.17 лв.
Липсват
писмени доказателства за основанието, на което по сметка на адв. Н.е преведена
сумата от 52 169.17 лв. Дори и тази сума да представлява договорено в повече адвокатско
възнаграждение, за което липсват доказателства, тази сума не е част от
съдебните разноски, претендирани и установени в съдебното производство, поради
което ищцата не дължи нейното заплащане. Обстоятелството, че единият
съсобственик е изразил воля да заплати допълнително възнаграждение на
упълномощения от него адвокат, разноските за което не е потърсил в съдебното
производство, не поражда задължение за
другия съсобственик, а и както
вече бе посочено, по делото не е установено дали тази сума представлява
възнаграждение по процесното дело или има друго основание.
Ищцата
дължи заплащане единствено на половината от разноските, пресъдени в съдебното
производство по гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав, и по
въззивно гр.д. № 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав, които след прихващането
с разноските за застрахователя, възлизат на 6360.13 лв./12 720.26 лв. : 2/, до
който размер възражението за прихващане е доказано, а в останалата част, до
пълния размер от 35 678.58 лв. следва да бъде отхвърлено.
Съгласно
чл.76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Следователно,
предявеният иск трябва да бъде уважен както следва: за сумата от 35 069.77 лв./пресъденото
застрахователно обезщетение за автомобила/, 9781.27 лв./пресъдена лихва за
периода 15.03.2013г.-10.12.2015г./ и 958 лв./дължима лихва за периода
11.12.2015г.-11.01.2018г./, а в частта за сумата над 958 лв. до 7318.13
лв./дължима лихва за периода 11.12.2015г. – 11.01.2018г./, като погасен чрез
прихващане със сумата от 6360.13 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 4238.52 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 304.78 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
При определяне размера на разноските на
ответника съдът уважи частично възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като минималната стойност по чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 2095.08
лв., а ответникът е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение от 4 800 лв.
Делото не е сложно от правна страна, но е усложнено от фактическа страна от
възраженията на ответника, че е придобил процесния автомобил с лични средства и
от направеното от него възражение за прихващане, което наложи събиране на
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, поради което съдът прие, че разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени само частично до размера на 2
500 лв./в същия размер е и заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата/,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и при този размер на
адвокатското възнаграждение определи общия размер на разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН **********,*** да заплти на Н.В.Ш., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:***, кантора № 8а – за адв.Г. С.– Ц., на
основание чл.30, ал.3 от ЗС, следните суми: 35 069.77 лв./главница/, 9781.27
лв. /лихва за периода 15.03.2013г.-10.12.2015г./ и 958 лв./лихва за периода
11.12.2015г. -11.01.2018г./, които представляват половината от заплатени на 11.01.2018г.
от „Застрахователно акционерно дружество “А.“ АД на С.Б.А. суми по застрахователна
полица № 03068046408/18.05.2012 г. за застраховка „Каско и Злополука“ за кражба
на л.а „БМВ 530 ХД“ с рег. № *******, пресъдени с решение от 05.10.2016г. по
гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав и решение от 17.11.2017г. по въззивно гр.д. №
5780/2016г. на САС, ГО, първи състав/, ведно със законната лихва върху
главницата от 35 069.77 лв., считано от 03.08.2018 г. до окончателното
изплащане, като иска в частта, в която
се претендира сума над 958 лв. до 7318.13 лв., представляваща заплатена от
„Застрахователно акционерно дружество “А.“ АД на С.Б.А. лихва за периода 11.12.2015г.
-11.01.2018г., ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на С.Б.А., ЕГН **********, срещу Н.В.Ш., ЕГН **********, по чл.30, ал.3 от ЗС
за сумата от 6360.13 лв. – съдебни
разноски по гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав и въззивно гр.д.
№ 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от С.Б.А., ЕГН **********, срещу Н.В.Ш., ЕГН **********,
по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, за сумата над 6360.13 лв до 35 678.58 лв. – разноски по гр.д. № 8206/2015г. на СГС, ТО, VI-14 състав и въззивно гр.д.
№ 5780/2016г. на САС, ГО, първи състав.
ОСЪЖДА С.Б.А. да заплати на Н.В.Ш., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4238.52
лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.В.Ш. да заплати на С.Б.А.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
304.78 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: