№ 542
гр. П., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1212 от 17.08.2022г по гр. дело № 1207/2022г по
описа на РС – П. състав на същия съд е ОСЪдил на основание чл.327, ал.1 от
ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.О., ул.*** № *** представлявано от управителя А.К., ДА
ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.*** № ***, представлявано от управителя Н.С., сумата от 9151,20
лева главница по фактури №***/31,08,2018 г., №**********/28,09,2018 г. и
№***/08,10,2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ
– 08,03,2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „***“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.О., ул.*** № ***
представлявано от управителя А.К., ДА ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** № ***, представлявано от
управителя Н.С., сумата от 95,06 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по фактура №***/08,10,2018 г., за периода 07,03,2019 г. –
1
02,02,2022 г., като за разликата до претендираните 107,30 лева и за периода
21,10,2018 г. - 06,03,2019 г. Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като погасен по
давност.
ОСЪДИЛ е на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.О., ул.*** № *** представлявано от
управителя А.К., ДА ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.*** № ***, представлявано от управителя Н.С.,
сумата от 2305,34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
фактура №**********/28,09,2018 г., за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г.,
като за разликата до претендираните 2650,05 лева и за периода 29,09,2018 г. –
06,03,2019 г. Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като погасен по давност.
ОСЪДИЛ е на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с.О., ул.*** № *** представлявано от
управителя А.К., ДА ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.*** № ***, представлявано от управителя Н.С.,
сумата от 304,30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
фактура №***/31,08,2018 г., за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г., като за
разликата до претендираните 358,81 лева и за периода 01,09,2018 г. –
06,03,2019 г. Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като погасен по давност.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от *** ООД ,в която
се възразява, че неправилно РС е приел, че не се касае за периодични
плащания и не е приложил погасителна давност с оглед направеното
възражение. Изтъкват се признаците на периодичните плащания. Възразява се
също така, че неправилно РС е приел, че включването на данъчните фактури,
издадени във връзка с проформа фактурите, представляват извънсъдебно
признание на задълженията. Възразява се и относно кредитирането на
свидетелските показания. Претендира се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
2
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на облигационни
отношения между страните, наличието на извършени доставки и незаплатени
задължения по издадени фактури
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че е било видно от представената от ищеца по
делото фактура №***/31,08,2018 г. /в заверено копие/, с доставчик ищеца и
получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 40 литра
препарат *** 40 ЕК, на стойност 1029,60 лева с ДДС. От представената
Стокова разписка /приемо-предавателен протокол/ №***/31,08,2018 г. се
установява предаването на стоката, като има положен подпис за „получател“
от управителя на ответното дружество. 2 Видно е било от представената от
ищеца по делото фактура №**********/28,09,2018 г. /в заверено копие/, с
доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на
стоки – ***0 литра препарат ***, на стойност 7800,00 лева с ДДС. От
представената Стокова разписка /приемо-предавателен протокол/
№***/28,09,2018 г. се установява предаването на стоката, чрез изпращането й
по куриерска фирма „***“ с товарителница №***. Видно е било от
представената от ищеца по делото фактура №***/08,10,2018 г. /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки – 20 литра препарат ***, на стойност 321,60 лева с ДДС.
От представената Стокова разписка /приемо-предавателен протокол/
№**********/08,10,2018 г. се установява предаването на стоката, като има
положен подпис за „получател“ от лицето Р.К.. Видно от представената от
ответника Проформа фактура №23/15,03,2018 г., /в заверено копие/, с
доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на
стоки – 165 литра препарат *** *** на стойност 3729,00 лева без ДДС и 5,8
кг. препарат *** ВГ на стойност 1588,33 лева без ДДС, обща стойност на
проформа фактурата – 6380,80 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно е
3
било от представената от ответника фактура №***/15,03,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки – 165 литра препарат *** *** на стойност 4603,50 лева
без ДДС и 5,8 кг. препарат *** ВГ на стойност 2382,35 лева без ДДС, обща
стойност на фактурата – 8383,02 лева с ДДС, с падеж 31,03,2019 г. Видно от
представената от ответника Проформа фактура №***/19,04,2018 г., /в
заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки – 80 литра препарат *** на стойност 3776,00 лева без
ДДС, 30 литра препарат *** *** на стойност 678,00 лева без ДДС и 6 литра
препарат *** на стойност 359,70 лева без ДДС, обща стойност на проформа
фактурата – 5776,44 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно е било от
представената от ответника фактура №***/19,04,2018 г., /в заверено копие/, с
доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на
стоки – 80 литра препарат *** на стойност 4472,00 лева без ДДС, 30 литра
препарат *** *** на стойност 837,00 лева без ДДС и 6 литра препарат *** на
стойност 429,30 лева без ДДС, обща стойност на фактурата – 6885,96 лева с
ДДС, с падеж 20,12,2018 г. Видно от представената от ответника Проформа
фактура №***/23,04,2018 г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и
получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 12 литра
препарат *** на стойност 719,40 лева без ДДС, обща стойност на проформа
фактурата – 863,28 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно е било от
представената от ответника фактура №***/23,04,2018 г., /в заверено копие/, с
доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на
стоки – 12 литра препарат *** на стойност 858,60 лева без ДДС, обща
стойност на фактурата – 1030,32 лева с ДДС, с падеж 20,12,2018 г. Видно е
било от представената от ответника Проформа фактура №117/24,04,2018 г., /в
заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки – 75 3 литра препарат *** на стойност 3540,00 лева без
ДДС и 50 литра препарат *** *** на стойност 1130,00 лева без ДДС, обща
стойност на проформа фактурата – 5604,00 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г.
Видно от представената от ответника фактура №***/24,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки – 75 литра препарат *** на стойност 5366,25 лева без
ДДС и 50 литра препарат *** *** на стойност 1395,00 лева без ДДС, обща
стойност на фактурата – 8113,50 лева с ДДС, с падеж 20,12,2018 г. Видно е
4
било от представената от ответника Проформа фактура №***/30,04,2018 г., /в
заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки – 30 литра препарат *** 40 ЕК на стойност 643,50 лева
без ДДС, обща стойност на проформа фактурата – 772,20 лева с ДДС, с падеж
20,08,2018 г. Видно от представената от ответника фактура №***/30,04,2018
г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е
отразена продажбата на стоки - 30 литра препарат *** 40 ЕК на стойност
760,50 лева без ДДС, обща стойност на фактурата – 912,60 лева с ДДС, с
падеж 20,12,2018 г. Видно е било от представената от ответника Проформа
фактура №***/30,04,2018 г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и
получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 140 литра
препарат *** 4 СК на стойност 3122,00 лева без ДДС, обща стойност на
проформа фактурата – 3746,40 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно е
било от представената от ответника фактура №***/30,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена
продажбата на стоки - 140 литра препарат *** 4 СК на стойност 4242,00 лева
без ДДС, обща стойност на фактурата – 5090,40 лева с ДДС, с падеж
20,12,0201 г. / най-вероятно е допусната техническа грешка при отпечатване
на фактурата при посочване на годината на падежа на плащане/. От
показанията на св.К. – търговски пълномощник на ответното дружество, се
установява, според РС, че отношенията между двете дружества датирали от
2016 г.; сочи се, че първоначално нямали проблеми в отношенията си, но в
един момент започнали да получават проформа фактури и фактури за една и
съща стока на различна стойност, както и оферти на стоки с различни цени –
при плащане веднага или с отложено плащане. Свидетелката е твърдяла, че
имало практика да се плати пълната стойност на фактурата, а след това да се
издаде кредитно известие и да се върне или приспадне разликата по
кредитното известие. От показанията на св.Ц.Р. се установява, според РС, че
е бил регионален мениджър на ищовото дружество от 2016 г. до м.август 2019
г. за Централна Северна Б., като работата му била да консултира клиенти на
фирмата, да рекламира продукти за растителна защита на производителите в
региона. Според свидетеля ценовата оферта била в зависимост от това кога
ще се плати – веднага, в края на лятото или в края на годината. От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът е кредитирал като
компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че процесните
5
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца като приходи от
продажба на стоки и вземане от клиенти, а в счетоводство на ответника са
осчетоводени като доставки на препарати и задължения към доставчик. ВЛ е
установило, че по процесните три фактури не са извършени плащания. ВЛ
сочи, че в счетоводството на ищеца съществува вземане от ответника в
размер на 9151,20 лева по процесните три фактури, като в Оборотната
ведомост за периода 01,01,2022 г. – 30,06,2022 г. и Справка за контрагент
6196 „***“ ООД са начислени и лихви в общ размер на 3491,15 лева. ВЛ е
установило, че в счетоводството на ответника също фигурира задължение към
ищеца в размер на 9151,20 лева по процесните три фактури. ВЛ сочи, „е
процесните фактури са включени в „дневниците за продажби“ и СД по ЗДДС
на ищцовото дружество за съответните данъчни периоди, през които са
издадени, както и в „дневниците за покупки“ и СД по ЗДДС на ответното
дружество за данъчните периоди, през които са издадени и са подадени в ТД
на НАП, като сумата от общо 1525,20 лева е отразена в дневника за
покупките в колона „ДДС с право на пълен данъчен кредит“. ВЛ е изчислило,
че размерът на лихвите за забава върху претендираните главници за периода
от 03,03,2019 г. до 30,06,2022 г. е в общ размер на 3091,09 лева. ВЛ е
установило плащане в пълен размер на предходно издадени фактури
/цитирани в отговора на ИМ/, като изрично се посочва, че в счетоводството на
ищеца няма налични записвания, от които да е видно намерение да се издадат
кредитни известия за търговска отстъпка или за суми в общ размер на 7272,68
лева. ВЛ е установило също, че и през 2017 г. няма издадени кредитни
известия или споразумения за прихващане между двете дружества. В с.з. ВЛ
изрично посочва, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните три
фактури. Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства като
неотносими към правния спор.
Според РС по делото е предявен иск с правно основание чл.327, ал.1
от Търговския закон за осъждане на ответника да заплати неизплатената цена
на продадена стока по фактури №***/31,08,2018 г., №**********/28,09,2018
г. и №***/08,10,2018 г., на обща стойност 9151,20 лева. Основните права и
задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба, а именно - продавачът дължи прехвърляне на
собствеността и предаването на стоката, предмет на договора за продажба, а
купувачът дължи плащането на цената и получаването на стоката.
6
Разпоредбата на чл.318, ал.1 от ТЗ предвижда, че договорът за търговска
продажба /каквито са и продажбите по настоящия спор и каквито страните не
спорят, че са/ на движими вещи е консенсуален, като сключването му
предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач,
относно съществените елементи от съдържанието на сделката - вещта
/стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за
продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. С оглед
консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като
при липса на други договорености - поставя плащането в зависимост от 5
предаването /чл.327, ал.1 от ТЗ/. В процесния спор,според РС, ищецът
основава вземането си на сключен между страните договори за продажба на
стоки, във връзка, с които са издадени процесните фактури. За успешното
провеждане на предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.327 от
ТЗ ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на валидно сключен договор по силата на който е предоставил на
ответника стоките по процесните фактури, обстоятелството, че се явява
изправна страна в облигационната връзка, поради което му се дължи плащане
в претендирания размер. Съответно в тежест на ответника по делото е да
установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително че е заплатил сумите. По делото не е спорно, а и се
установява от приобщените по делото доказателства, според РС, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора да предаде стоките, предмет на
договора, поради което съдът приема, че като изправна страна по договора
може да претендира заплащането на процесните суми. Спорно е било дали
ответникът е изпълнил задължението си да плати сумите. От приобщената по
делото ССЕ се установи, че процесното вземане е осчетоводено както в
счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника. Според РС
осчетоводяването на процесните фактури от ответника и ползването на
данъчен кредит само по себе си представлява недвусмислено признание на
задължението по договора. В този смисъл е и константната съдебна практика,
намерила отражение в редица решения на ВКС, някои от които Решение
№96/ 26.11.2009 г, постановено по т.дело №380/2009 г. на ВКС, първо
7
търг.отделение, Решение №42 от 19.04.2010 г, постановено по търг.дело
№593/2009 г на ВКС – второ т.отд.,Решение №23 от 07.02.2011 г, постановено
по т.д.№ 588/2010 г на ВКС – трето търг.отделение на ВКС. Ищецът твърди
един отрицателен факт, а именно - че ответникът не е изпълнил изцяло
задължението си по договора за продажба, обективиран в процесните
фактури. С определението по чл.140 от ГПК съдът е разпределил тежестта на
доказване, като е указал на ответника, че носи доказателствена тежест да
установи, че е заплатил дължимите по фактурите суми. Тъй като по делото не
са ангажирани доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си по
фактурата, то съдът е приел, че действително не е заплатена цената на
стоката по договора и ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 9151,20 лева, представляваща неизплатено
задължение по фактури №***/31,08,2018 г., №**********/28,09,2018 г. и
№***/08,10,2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 08,03,2022 г., до окончателното й
изплащане. Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
задължението по тези фактури, тъй като се касае за периодични доставки.
Това възражение е неоснователно, доколкото в случая не се касае за
периодични плащания, а за заплащането на конкретна стока по сключен
договор за продажба, приложима е общата петгодишна давност по чл.110 от
ЗЗД и от датата на падежа на всяка от фактурите до предявяване на ИМ такъв
петгодишен период не е изтекъл.
Ищецът е претендирал обезщетяване на вредите, които е претърпял в
следствие забавеното изплащане на продажната цена на стоката от страна на
ответника. Исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
акцесорна и като такива следва съдбата на главния иск с правно основание
чл.327 от ТЗ. При кумулативното съединяване на искове, каквото в случая е
налице, след като е уважен основния иск за заплащане на главницата по
неплатените фактури, следва да се уважи и акцесорния иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД. Ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на част от претенциите за лихва за забава. Приложима за лихвата е
разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД, като вземането за лихви се погасява с
тригодишна давност. Вземането на ищеца за лихви за забава за периода от
три години назад преди подаване на ИМ – 08,03,2022 г., тоест до 07,03,2019 г.
се явява погасено по давност. Изчислена от съда по реда на чл.162 от ГПК,
8
използвайки общодостъпен интернет калкулатор за изчисляване на законна
лихва, вземането за лихва по фактура №***/08,10,2018 г. за периода
07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. /както е посочен периода в ИМ от ищеца/ възлиза
на 95,06 лева; вземането за лихва по фактура №**********/28,09,2018 г. за
периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. /както е посочен периода в ИМ от ищеца/
възлиза на 2305,34 лева, а вземането за лихва по фактура №***/31,08,2018 г.
за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. /както е посочен периода в ИМ от
ищеца/ възлиза на 304,30 лева. Така, размерът на дължимата законна лихва,
необхванат от възражението за давност, възлиза на сумата от общо 2704,70
лева, до който размер и за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. претенцията за
лихва за забава се явява основателна и следва да бъде уважена. Според РС
остатъкът до претендираните общо 3116,16 лева подлежи на отхвърляне, като
погасен по давност. С оглед изводите на съда за основателност на
предявените искове, следва да се обсъди основателно ли е и до какъв размер
възражението за прихващане, направено от ответника. Съдът е приел ,че
възражението за прихващане е допустимо, тъй като е направено по висящ
процес, изхожда от легитимирано лице - носителя на вземането, налице са
изискванията за компенсация /наличие на два дълга, две насрещни
задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на
насрещните задължения/. В тази връзка следва да се има предвид, според РС,
че съдебната компенсация е допустима и основателна и когато насрещните
вземания или едното от тях са неликвидни. Това е така, защото съдебната
компенсация /прихващане/ погасява насрещните вземания занапред, като
вземането на ответника в първоинстанционното производство се установява
със сила на пресъдено нещо и тогава, когато бъде предявено с възражение.
Прихващането на вземането на ответника със спорното вземане е
процесуално действие на защита срещу предявения иск. Ответникът основава
възражението си за прихващане, на договорени кредитни известия /по
предходно издадени през 2018 г. фактури/ на обща стойност 7272,68 лева и
лихви върху тази сума в размер на 2389,88 лева. РС е приел, че по делото по
никакъв начин не се установяват такива договорености между страните, като
единствените данни в такава насока са показанията на св.К., която съдът е
приел за заинтересована от изхода на делото /с оглед обстоятелството, че е
търговски пълномощник на ответното дружество/. Показанията на тази
свидетелка не намират подкрепа в други доказателства по делото, като според
9
заключението на ВЛ няма налични записвания в счетоводството на ищеца, от
които да е видно намерението му да издаде кредитни известия за посочената
от ответника сума в размер на 7272,68 лева, не са издавани кредитни известия
от ищеца и през 2017 г. Нещо повече, ВЛ е установило, че предходно
издадените през 2018 г. фактури са заплатени от ответника изцяло – тоест по
стойността, отразена във фактурата, а не по стойността във проформа
фактурите, като плащането им се е осъществило на три пъти. С оглед всичко
изложено съдът е приел, че направеното от ответника възражение за
прихващане със сума в общ размер на 9662,56 лева е неоснователно.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно и правилно
РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивната инстанция
изцяло и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Следва
да се отбележи , че РС – П. е обсъдил всички събрани по делото доказателства
в тяхната съвкупност, вкл. и свидетелските показания, като е изтъкнал
изрично по каква причина не кредитира показанията на св. К., което е
суверенно право на съда. Неоснователни са възраженията в този смисъл във
въззивната жалба.
Неоснователни са и възраженията относно наличието на
периодични плащания и прилагане на кратката тригодишна давност. В
жалбата самият въззивник е изтъкнал разрешенията, дадени в ТР № 3/2011 на
ОСГТК на ВКС на РБ и именно те опровергават твърденията на въззивника за
наличието на периодични плращания. РС – П. е отговорил на този въпрос в
мотивите си. Не се касае за повтарящи се задължения, престациите не са с
един правопораждащ факт,размерът на задължението не е предварително
определен или определяем,няма предварително известен на страните момент
за изпълнение на повтарящо се задължение.
РС – П. е съобразил събраните по делото доказателства и изслушаната
експертиза относно наличието на задължения на ответната пред РС страна,
подробно е аргументирал изводите си, а пред въззивната инстанция не се
сочат доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да
водят до извод, различен от този на ПлРС.
При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на
въззиваемата страна при наличието на възражение за прекомерност. По
10
делото е представен договор за правна защита и съдействие с размер на
възнаграждението от 1440 лв с ДДС. Съгласно чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията по ДВ
бр. 68/2020г с оглед датата на исковата молба и подаването на отговора и
договора за правна защита и съдействие минималното възнаграждение
следва да е в размер на 941,32 лв без ДДС или с ДДС в размер на ***9,58 лв
до който размер следва да се уважи претенцията за разноски с оглед и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1212 от 17.08.2022г по гр. дело № 1207/2022г
по описа на РС – П. КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с.О., ул.*** № *** представлявано от управителя А.К., ДА
ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.*** № ***, представлявано от управителя Н.С. деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на ***9,58 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11