РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Кюстендил, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20241520200870 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1139-001693,
издадено на 12.07.2024г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Б. Б. И., с
ЕГН – ********** от гр. Кюстендил са наложени административни наказания,
както следва : на осн. чл. 183, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за
нарушение по чл. 80А, ал.1, т.5 от ЗДвП ; на осн. чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП – „
глоба“ в размер на 50 лева , за нарушение по чл. 80А, ал.1, т.2 от ЗДвП и на
осн. чл. 177, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 150 лева.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседания. Упълномощеният от
него процесуален представител пледира за постановяване на решение, с което
НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди липса на субективен
елемент от състава на нарушенията , за които е привлечен да отговаря жалб.
И..
Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД
1
МВР Кюстендил, се представлява от ю.к. Б., упълномощена по делото.
Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
На 02.07.2024 г. в гр. Кюстендил в гр. Кюстендил била извършена
планирана проверка от служители на Общинска охрана и ОДМВР Кюстендил.
Предмет на проверката било управляването на индивидуални електрически
превозни средства – тротинетки. В хода на тази проверка, пред сградата на
Общинска поликлиника, на ул. „Христо Смирненски“ служителите на
Общинска охрана – Н. П. и К. Р. установили група деца, които се
придвижвали с превозни средства от описания по-горе вид.
Децата били спрени и било потърсено съдействие от служители на
сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил. На място пристигнал
автопатрул на пътна полиция в състава, на който бил св. Р. С., както и
представител на Детска педагогическа стая. В хода на проверката е установена
самоличността на всяко от децата. Едно от тях бил – непълнолетният Б. Б. И..
На място бил повикан бащата на Б. – жалб. Б. Б. И..
Представено е копие от фактура за закупуване на описаното
индивидуално електрическо превозно средство, видно от която неин
собственик е свидетелката М. Т. .
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против Б. Б. И.
за това, че на 02.07.2024 г., като родител, е допуснал непълнолетния си син, а
именно Б. Б. И. да управлява индивидуално електрическо превозно средство
(тротинетка) по ул. „Христо Смирненски“, срещу Общинска поликлиника –
Кюстендил , който е на 14 години и трябва да управлява само по велосипедни
алеи. При управлението на това ПС непълнолетният И. не е ползвал каска ,
която е длъжен да използва до навършване на 18 годишна възраст.
2
На мястото на проверката на Б. И. , в качеството му на родител на
непълнолетния нарушител е съставен АУАН, който му е връчен срещу подпис.
С този АУАН е поставено началото на административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за
нарушения както следва : по чл. 80А, ал.1, т.5 от ЗДвП, по чл. 80А, ал.1 т.2 от
ЗДвП и по чл. 177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Въз основа на съставения и връчен по надлежния ред АУАН, на
12.07.2024 г. началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал
атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на
административнонаказващия орган – С. и П., които описват извършването на
проверката и установените в хода й нарушения.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя , до
разпит е допусната св. М. Т., която е собственик на процесното превозно
средство , майка на жалбоподателя и баба на лицето, което е управлявало
индивидуалното електрическо ПС в деня на проверката. В показанията си тази
свидетелка твърди, че тя е не само собственик на описаното превозно
средство, но и тя е единственият му ползвател. Според същата свидетелка в
деня на проверката внукът й – Б. И. , след училище, е отишъл в дома й. От
там именно, без тя да знае, още по-малко – без знанието на жалб. Б. И.
непълнолетният Б. е взел „тротинетката“ на своята баба и е отишъл в центъра
на града. По-късно св. Т. разбрала от сина си, че Б. е установен в центъра на
града да управлява въпросното превозно средство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка
на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
3
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й
суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл.
84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване.
Съдът счита, обаче че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление и приложен
неправилно материалния закон.
Актът за административно нарушение има функция да повдигне
обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на
доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на
жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата
пълна правна квалификация.
На първо място описанието на всяко едно от нарушенията в
обстоятелствената част на НП не съответства на дадената на всяко нарушение
правна квалификация. Отговорността на жалбоподателят Б. И. е ангажирана ,
в качеството му на родител на непълнолетния водач на индивидуалното
електрическо превозно средство( тротинетка), т.е всяка от посочените
санкционни разпоредби на ЗДвП следва да бъде обвързана с нормата на чл.
26, ал.3 от ЗАНН, който предвижда, че за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и
4
поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им. Жалбоподателят не оспорва, че водачът на индивидуалното
електрическо превозно средство Б. И., с ЕГН: ********** е негов син, който е
непълнолетен, т. е. жалбоподателят като негов родител отговаря по силата на
посочената разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. В този смисъл следва да бъде
съобразена специалната разпоредба на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, което не е
съобразено от административнонаказващият орган при квалифициране на
нарушението, който изобщо не е коментирал същата и същата не е посочена в
НП.
Т.е дори да бе доказано от обективна и субективна страна
съставомерно поведение на жалбоподателя, то правната квалификация
дадена от АНО на нарушенията се явява непълна, което влече след себе си
незаконосъобразност на атакуваното НП, дори само на това основание.
Съдът обаче счита, че в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП не са описани от фактическа
страна нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.
По отношение на нарушението по чл. 80А, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът
намира, че описанието на това нарушение в обстоятелствената част на АУАН и
НП, несъответства на дадената и в двата акта правна квалификация на
нарушението. Установено е по делото, а и самите контролни органи изрично
са го посочили, че водачът на индивидуалното електрическо превозно
средство е на 14 години. ЗДвП в чл. 80А, съдържа предвижда различни
ограничения за водачите на този вид ППС, които са обвързани с тяхната
възраст. Според чл. 80А, ал.3 от ЗДвП „Минималната възраст на водача за
управление на индивидуално електрическо превозно средство е:
1. шестнадесет години – по велосипедна инфраструктура и по пътища
и улици с максимално разрешена скорост до 50 km/h;
2. четиринадесет години – само по велосипедни алеи.“
В случая става въпрос за лице, което е на 14 години, т.е.
задължението такова лице да управлява това ППС само по велосипедни алеи
е предвидено в чл. 80А, ал.3, т.2 , а не в посочения за нарушен – чл. 80А, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
5
По отношение на нарушението по чл. 177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП
, съдът намира следното :
Според посочената за нарушена правна норма : „Наказва се с глоба от
100 до 300 лв.:….
т.3 - собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което:
а) не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено;
Неправомерното поведение на соченото за нарушител лице, според
актосъставителя и АНО, се изразява в това, че като родител е допуснал
непълнолетния си син да управлява индивидуално електрическо
превозно средство. Съгласно легалната дефиниция на „моторно превозно
средство“ (§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) – индивидуалните електрически превозни
средства изрично са изключени от категорията – МПС.
Горното мотивира съда да приеме, че така описаното нарушение на
чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП се явява изцяло несъставомерно.
Единствено нарушението по чл. 80А, ал.1 т.5 от ЗДвП би могло да е
основание за ангажиране отговорността на „водач“ на индивидуално
електрическо превозно средство, доколкото действително е установено , че
непълнолетният Б. И. е управлявал ППС без да използва каска. Тук обаче,
както вече бе посочено е допуснато нарушение при определяне правната
квалификация на нарушението като същото не е обвързано с нормата на чл.
26, ал.3 от ЗАНН. Според дадената правна квалификация жалбоподателят Б.
И. в лично качество, а не в качеството на родител, е извършил твърдяното
нарушение. Водач в конкретния случай е неговият непълнолетен син – Б. И..
Отделно от горното съдът счита, че неправилно е приложен и
6
материалният закон и в следния смисъл : по делото не се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят съзнателно е допуснал непълнолетният
му Б. И., да управлява индивидуално електрическо превозно средство. От
събраните по делото гласни доказателствени средства( показанията на св. М.
Т.)се установи, че непълнолетният Б. е бил в дома на баба си, на процесната
дата и от там, без знанието на неговите родители е взел тротинетката ,
собственост на баба му и е управлявал същата в центъра на града.
Тези мотиви обосновават извода на съда за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят е направил в хода на производството искане за
присъждане на разноски, поради което съдът следва да се произнася в тази
насока.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие
в минимален размер от 400 лева, платени в брой на пълномощника му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №24-1139-001693,
издадено на 12.07.2024г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР–Кюстендил, с което на Б. Б. И., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил
са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 183, ал.1,
т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 80А, ал.1, т.5 от
ЗДвП ; на осн. чл. 183, ал.4, т.13 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 50 лева , за
нарушение по чл. 80А, ал.1, т.2 от ЗДвП и на осн. чл. 177, ал.1, т.3, б.“А“ от
ЗДвП – „глоба“ в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Кюстендил, да заплати на Б. Б. И., с ЕГН –
********** от гр. Кюстендил сумата от 400, 00 лева, представляваща
направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –
Кюстендил, по реда на АПК.
7
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8