Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                      гр. Русе , 27.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета   година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Р.

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията АНД № 1730 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила  е жалба от “Дага транс 2018” ЕООД със седалище гр.Русе, против  Наказателно постановление № 436009- F470357/17.05.2019 г. на Директор Офис Русе в ТД НАП Варна, с което за административно нарушение по чл.3 ал.ІІІ т.3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.  вр. чл.2 ал.ІІ от наредбата и вр. чл.5 ал.ІV т.2 и чл.355 ал.І от КСО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.355 ал.І т.1 от КСО.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.

    Ответникът по жалбата  намира същата за неоснователна.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

    Към 2018 г. дружеството „ДАГА ТРАНС” ЕООД развивало търговска дейност, при което имало качеството на данъчно задължено лице, работодател и осигурител.

    На 06.02.2019 г. в Офис Русе при ТД НАП Варна, била извършена проверка в информационната система на приходната агенция, при която проверка се установило, че  като работодател и осигурител жалбоподателят не е подал декларация Образец 6 с данни за дължими осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на 1 наето по трудово правоотношение лице.Същата декларация касаела периода 01.12.2018 г.- 31.12.2018 г. Проверяващите приели, че тя следвало да бъде депозирана до 25.05.2019 г., а била подадена на 06.02.2019 г.По тези констатации бил съставен АУАН № F470357/07.02.2019 г., сочещ нарушение по чл.3 ал.ІІІ т.3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. Вр чл.2 ал.ІІ от наредбата  и вр. чл.5 ал.ІV т.2 и чл.355 ал.І от КСО.АУАН е предявен на представляващ дружеството пълномощник и подписан без възражения.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.Пред съда се възразява по процесуалната и материалната му законосъобразност.Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна квалификация на нарушението, липса на посочена дата и спорни фактически обстоятелства.С жалбата се възразява и относно правилното приложение на материалния закон, като се развиват съображения за преквалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

     Приетото  за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН от 07.02.2019 г., пълномощно, договор за счетоводно- консултантско обслужване, приемо- предавателен протокол, вноски по кодове към бюджета от страна на жалбоподателя, счетоводна справка, протокол относно подадени данни, банково извлечение, протокол за извършена проверка, справка за актуално състояние на действащи трудови договори, справка- данни за осигурени лица, оправомощителна заповед.

     Правни изводи:

     Жалбата е допустима, а по същество- основателна.

     В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, а вмененото нарушение не е безспорно доказано.

      Установилият административното нарушение е приел, че е налице бездействие от страна на жалбоподателя в качеството му работодател и осигурител, по отношение на едно наето по трудов договор лице, за едномесечен период- м.декември 2018 г., което бездействие е нарушение по Наредба № Н-8/2015 г. на МФ.Същият орган е приел, че в срока на закона не е подадена Декларация Образец 6, която следвало да бъде депозирана до 25.05.2019 г., а била подадена на 06.02.2019 г.Така възприетата фактическа обстановка е напълно идентично възпроизведена и от страна на наказващия орган в издаденото постановление.При тези факти, основаващи се на доказателствата по делото, очевидно противоречиво е възприето, че е налице неспазване на срок, като е посочено, че реално той е спазен /видно от съпоставката на датите, за които е било дължимо поведението, констатирано е бездействие, съответно- последващо действие/.Дори да се приеме, че при съставяне на акта е допусната техническа грешка, то при издаване на постановлението наказващият орган е бил длъжен да съобрази всички установени обстоятелства и обосноваващите ги доказателства и да прецизира както фактите, така и квалификацията.Като не е сторил това, наказващият орган се е произнесъл необосновано и незаконосъобразно. Тази констатация следва напълно да се отнесе и при съпоставка на установените обстоятелства с приетите за нарушени правни норми.Налице е пълна неотносимост на отразената правна квалификация.Посочената като нарушена разпоредба- чл.3 ал.ІІІ т.3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФинансите регламентира друга хипотеза на бездействие на задължените лица.Според цитираната норма, след подадена нова декларация в срока по чл.53 ал.ІІ от ЗДДФЛ,с която са направени промени в годишната данъчна деклрация, в резултат на което се променя размерът на дължимите осигурителни вноски, самоосигуряващото се лице подава еднократно декларация образец № 6 в срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнасят вноските; когато се намалява размерът на декларираното задължение, самоосигуряващото се лице подава декларация образец № 6 с код за корекция на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите.

       Установените по делото факти напълно противоречат на  нормата, под която са подведени.Тук също е необходимо да се посочи, че не може да се заключи наличието на техническа грешка, доколкото наказващият орган като първа инстанция по същество е задължен да извърши оценка на обстоятелствата и при необходимост- има право да прецизира правната квалификация, което не е сторено.

        Съобразявайки доводите в жалбата, съдът намира, че самостоятелно отменително основание е и неправилното приложение на материалния закон.Установените по делото факти сочат на бездействие от страна на жалбоподателя за период от 1 месец по отношение на 1 наето по трудово правоотношение лице.Нарушението е формално, но реално същото е отстранено дни след реалната дата, на която е осъществено /25.01.2019 г., доколкото това е периода, до който е следвало да бъде подадена декларацията към НАП/.Посоченото, а и липсата на други данни за извършени нарушения от страна на жалбоподателя, независимо дали като осигурител или данъчно задължено лице, налагат извод, че наказващият орган е следвало да съобрази нормата на чл.28 от ЗАНН, като отправи предупреждение за санкциониране по повод на констатираното.

     Като не е сторил това, органът, издал НП, е приложил неправилно материалния закон и е постановил незаконосъобразен акт.

     По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

                                                 РЕШИ:

      ОТМЕНЯ  НП № 436009- F470357 от 17.05.2019 г. на Директор Офис Русе ТД НАП Варна, с което на „Дага Транс 2018”” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Тулча” № 8, бл.”Шабла”, вх.А, ет.5, представлявано от Д. С. А. с ЕГН **********, за административно нарушение по чл.3 ал.ІІІ т.3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.  вр. чл.2 ал.ІІ от наредбата вр. чл.5 ал.ІV т.2 и чл.355 ал.І от КСО, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.355 ал.І т.1 от КСО.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: