Решение по дело №2191/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………./…………………….2020 г., гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Варна, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на 26 ноември   2020 г., в следния състав:

 

Председател: КРАСИМИР КИПРОВ

Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно дело №2191  по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано  по жалба на  „Вайн” ЕООД, представлявано от управителя А.К.А.  против решение № 67/26.06.2020 г.  по НАХД № 16/2020 г. по описа на Районен съд  – гр.Девня, с което е   изменено   издаденото от директора на  Дирекция „ Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-010484/10.10.2018 г., като наложената на дружеството  имуществена санкция е намалена от 1600 лв.  на 1500 лв, която е била наложена на основание чл.414 ал.3 от Ковекса на труда за нарушение на чл.63 ал.2 във връзка с чл.62 ал.3 от Кодекса на труда КТ/.

С развити в касационната жалба  доводи за  допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон  се иска  отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.  Изтъкнати са съображение за приемане на случая за маловажен и прилагане на чл.28 от ЗАНН. Същите оплаквания се поддържат и в подадената от адв.И.Х. молба с вх.№14639/23.11.2020г.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна в молба с вх.№ 14752/25.11.2020г. оспорва касационната жалба като неоснователна  и иска да бъде отхвърлена, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска окръжна прокуратура чрез прокурор Иванов изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и липса на основания за отмяна на въззивното решение като постановено при правилно приложение на закона и процесуалните правила.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя  е   неоснователна.

            С обжалваното пред Девненския районен съд наказателно постановление е  наложена  на касатора  на основание  чл.414 ал.3 от КТ  имуществена  санкция  в размер на 1600 лв.  за нарушение чл. 63 ал.2  във връзка с чл.62 ал.3 от КТ, а именно: за това, че на 04.09.2018 г. в лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, „Вайн“ ЕООД в качеството си на работодател е допуснал  до работа лицето Е.Х.А. преди да ѝ предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите.

За да  измени обжалваното НП, Девненският районен съд  е приел за установени изложените в него факти  сочещи на наличието на възникнало трудово правоотношение  въз основа на трудов договор №55/04.09.2018г., сключен в деня на проверката и регистриран в ТД на НАП – Варна също в деня на проверката видно от приложената в административно-наказателната преписка справка. По отношение на размера на наложената имуществена санкция въззивният съд е приел, че административно наказание, определено в минималния по чл.414 ал.3 от КТ размер би било справедливо и би изпълнило целите, посочени в чл.12 от ЗАНН.

Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното  касационно    основание   по чл.348 ал.1 т.1  от НПК -  нарушение на материалния закон. Установените от въззивния съд факти не се оспорват от касаторът, който излага единствено доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Доколкото нарушението е по Кодекса на труда, приложима е специалната разпоредба на чл.415в ал.2 от него, която изрично сочи, че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от КТ. Наличието на специална разпоредба изключва приложението на общата, каквото се явява чл.28 от ЗАНН.

Следователно, чрез регистрирания в деня на проверката договор работодателят не е изпълнил задължението си по чл.63 ал.2 от КТ да предостави на работника уведомлението по  чл. 62 ал. 3 от КТ,  заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, преди да го допусне до работа. Нарушението осъществява  от обективна страна състава на административно  нарушение по чл.414 ал.3 от КТ, в който смисъл при правилно приложение на материална закон е била ангажирана с обжалваното НП  безвиновната отговорност на юридическото лице  - работодател.  При постановеното с въззивното решение изменение на наказателното постановление  и налагането на имуществена санкция в  минималния  размер от 1500 лв,   предвиден в разпоредбата на чл.414  ал.3 от КТ, въпросът за явна несправедливост на наказанието не подлежи на обсъждане. Така, като е преценил правилно   процесуалната  законосъобразност на обжалваното НП  /за последното е липсвал спор/  и е  изменил същото, Районен съд - Девня  е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. 

             Освен  материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на въззивното решение, такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Съобразно този резултат от касационното оспорване, основателна е претенцията на ответника за разноски -  осъществено е процесуално представителство от Дарина О. – началник отдел „АИПО“ с юридическо образование, за което се дължат  разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание  чл.63 ал.5 от ЗАНН в размер на 80 лв,  съгласно  чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.  

             Предвид изложеното, Варненския административен съд, VІ касационен състав                                                                                                                                           Р Е Ш И  :

ОСТАВЯ  В СИЛА   решение № 67 / 26.06.2020  г. по НАХД № 16/2020  г. по описа на Районен съд  - гр.Девня.

ОСЪЖДА „ Вайн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. С., представлявано от управителя А.К.А.   да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за разноски по делото сумата от 80  лева.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                                      ЧЛЕНОВЕ  :  1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         2.