Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
20.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Виктория
Станиславова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11182 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 3.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1474/ 2020 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 43 състав, по предявени от Ж.К.Г. /ЕГН **********/ установителни искове
по чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че Ж.К.Г. /ЕГН
**********/ не дължи на „Б.Е.“ ООД- *** /ЕИК *******/ сумата 518.55 лева,
представляваща
главница за неизплатена стойност на ползвани далекосъобщителни услуги за
периода от 21.04.2008 г. до 21.06.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането, и сумата 65 лв.,
представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 09.12.2010 г. по гр.д.№ 50332/ 2010 г. по описа на
СРС и е образувано изп. дело № 20198600401071 по описа на ЧСИ В.М., с район на
действие- СГС, поради настъпила погасителна давност. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът „Б.Е.“ ООД е осъден да заплати на ищеца Ж.Г. сумата 450 лева-
разноски по делото /за адв. възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от „Б.Е.“ ЕООД- гр.
София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Ж.К.Г. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са
отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Ж.Г.
отрицателни установителни искове по чл.439, ал.1 ГПК за признаване недължимост
на сумите, предмет на издаден в полза на кредитора „М.“ ЕАД /с частен
правоприемник- ответникът „Б.Е.“ ООД/ по гр.д.№ 50332/ 2010 г. на СPC, 26
състав, изпълнителен лист и на образуваното въз основа на него изпълнително
дело № 20198600401071 на ЧСИ В. М.с рег.№ 860 на КЧСИ и район на действие- СГС,
като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл.124,
ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право,
като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде
прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания
за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да
докаже факта, от който вземането му произтича.
Съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по
приложеното изпълнително дело/ обосновава извод на въззивния съд, че процесното
вземане /главница/, представляващо стойност на ползвани през периода 21.04.2008
г.- 21.06.2008 г. далеко-съобщителни услуги, цедирано от кредитора „М.“ ЕАД- с
последващо наименование „А1 България“ АД /цедент/, на „С. Г. Груп“ ООД с договор за цесия от 21.12.2017 г., впоследствие цедирано от последното дружество
на ответника „Б.Е.“ ЕООД- цесионер, с договор за цесия от 13.12.2018 г., както
и вземането за разноски по заповедно дело /държавна такса и юриск.
възнаграждение/, към 29.05.2019 г. са били погасени по давност, с изтичане на
визирания в чл.110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.
Безспорно
е по делото, че относно процесните вземания- предмет на обжалваното
първоинстанционно решение, в заповедно производство по гр.д.№ 50332/ 2010 г. на
СPC, 26 състав, са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника Ж.К.Г.. Не е спорно по делото и че заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по заповедното дело и поради липсата на подадено от същия
възражение по чл.414 ГПК към 9.12.2010 г., когато е издаден процесният
изпълнителен лист, вече е влязла в сила.
Въз
основа на издадения на 9.12.2010 г. изпълнителен лист, на 29.05.2019 г. по
молба на взискателя „Б.Е.“ ООД /частен право-приемник на „М.“ ЕАД/ е образувано
изпълнително дело № 20198600401071 на ЧСИ В. М.с рег.№ 860 на КЧСИ и район на
действие- СГС. В молбата на взискателя /ответника/ „Б.Е.” ООД за образуването
на изпълнително дело е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия
по отношение имуществото на длъжника Г., като е извършено и възлагане по чл.18 ЗЧСИ. На 16.12.2019 г. на длъжника Ж.Г. е връчено съобщение за образуваното
изпълнително дело с покана за доброволно плащане на посочените в изпълнителния
лист суми, както и на разноски по изпълнението. Първото предприето от ЧСИ по
изпълнителното дело изпълнително действие е налагането на запор върху вземания
по банкови сметки на длъжника на 28.06.2019 г. /л.123 от делото на СРС/, и
непосредствено след това- налагане запор и върху трудовото възнаграждение на
длъжника, датиращ от 4.07.2019 г. /л.132 от делото на СРС/.
Изпълнителното
производство е спряно с разпореждане на ЧСИ от 6.02.2020 г.- въз основа на
издадена от първоинстанционния съд на 23.01.2020 г. обезпечителна заповед за
налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението.
Основателен, при установената по
делото фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца Ж.Г. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесните вземания, представляващи стойност на
доставени през периода 21.04.2008 г.- 21.06.2008 г. далекосъобщителни услуги /главница/
и присъдени в заповедно производство разноски, поради изтичането на предвидения
в закона общ 5- годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД/, който към датата на образуване
на посоченото изпълнително дело- 29.05.2019 г., е изтекъл, вследствие на което
и процесните вземания следва да се считат погасени по давност. Без оглед на
твърдените от ответника прекъсване и спиране на погасителната давност,
обосновани с претендирането на процесните вземания по съдебен ред- чл.410 ГПК,
и предприемането на действия за принудителното им събиране по изп. дело № 20198600401071
на ЧСИ В. М.с рег.№ 860 на КЧСИ и район на действие- СГС, считано от 9.12.2010 г.,
когато според приложените писмени доказателства заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК вече е влязла в сила /издаването на изпълнителен лист на 9.12.2010
г. е предпоставено от констатация за влизане в сила на заповедта за изпълнение
по чл.410 ГПК/, предвидената в чл.110 ЗЗД 5- годишна погасителна давност е започнала да тече и към датата на образуване
на посоченото изпълнително дело- 29.05.2019 г., е вече изтекла.
Представените
по делото доказателства, вкл. съдържащите се в приложеното изпълнително дело
документи, не могат да обосноват извод на въззивния съд за валидно прекъсване и
спиране на давността след издаване на заповедта за изпълнение до образуване на
изпълнителното дело. С такова прекъсване, в случай, че към 29.05.2019 г. /дата
на образуване на изпълнителното дело/, общият 5- годишен давностен срок не е
изтекъл, може да бъде свързана молбата на взискателя „Б.Е.“ ООД за образуването
на изпълнително дело, в която са направени искания за осъществяването на конкретни
изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника Ж.Г. /запори върху банкови
сметки и запор върху трудово възнаграждение/ и е извършено възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Тъй като, обаче, молбата за образуване на изпълнително дело датира от
29.05.2019 г., т.е. следва с няколко години изтичането на 5- годишния давностен
срок, чието начало предхожда издаването на изпълнителния лист на 9.12.2010 г.,
погасителната давност за процесните вземания към посочената релевантна дата-
29.05.2019 г., е изтекла, като ирелевантни за приемане изводите по съществото
на спора са доказателствата за предприетите и извършени от ЧСИ въз основа
искането на взискателя от 29.05.2019 г. изпълнителни действия, които след
изтичане на давностния срок не биха могли да обосноват неговото прекъсване или
спиране.
Следователно,
независимо коя начална дата ще бъде приета за начало на приложимия общ
давностен срок, предвид липсата на искане за извършването на изпълнителни
действия и предприемането на такива след 9.12.2010 г. /дата на издаване на
изпълнителния лист/, към датата на образуване на изпълнителното дело на 29.05.2019
г. този срок при всички случаи е изтекъл. Поради изтичане на давностния срок
към датата на образуване на изпълнителното дело, съответно към датата на подаване
на исковата молба от Ж.Г., валидно принудително изпълнение относно процесните
вземания- предмет на издадения на 9.12.2010 г. по гр.д.№ 50332/ 2010 г. на СPC
изпълнителен лист, не би могло да бъде осъществено. Тъй като към датата на
подаване на исковата молба по настоящото дело изпълняемото право за сумата 518.55 лева-
стойност
на ползвани през периода 21.04.2008 г.- 21.06.2008 г. далекосъобщителни услуги
/главница/, ведно със законната лихва от 19.10.2010 г. до изплащане на
вземането, и за сумата 65 лева- разноски за заповедното производство /за
държавна такса и юриск. възнаграждение/, за които суми е издаден изпълнителен
лист на 9.12.2010 г. по гр.д.№ 50332/ 2010 г. на СРС и е образувано изп. дело №
20198600401071 на ЧСИ В.М., не е съществувало, поради погасяване на вземанията
по давност, предявените от Ж.Г. установителни искове по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК като основателни и доказани за посочените суми правилно са уважени.
Несъстоятелни
са наведените във въззивната жалба на ответника доводи, основани на
приложението на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10, и ППВС № 3/ 1980 г.,
тъй като релевантно за приемане изводите по съществото на спора е установеното
въз основа на събраните доказателства бездействие на кредитора през периода
9.12.2010 г.- 29.05.2019 г. /повече от 8 години/, довело до погасяване на
вземанията по давност, обосноваващо уважаване на исковете за признаване
несъществуването им като основателни. Следва да се отбележи, че прекъсването и
спирането на погасителната давност /както и на придобивната давност/ е свързано
с предявяването на иск /вкл. иска по чл.422 ГПК/, какъвто в настоящия случай,
поради липсата на подадено от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение, не е предявен от кредитора, поради което и материално- правни
последици като прекъсване и спиране на погасителната давност до посочената
релевантна дата /29.05.2019 г./ в случая не са настъпили /в този смисъл ТР от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 /2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.9/.
С
оглед изложеното, поради неоснователност на релевираните във въззивната жалба
на ответника доводи и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за платено за
въззивното производство адв. възнаграждение, чийто размер е редуциран до
минималния дължим съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер- чл.7, ал.2, т.1, при уважаване на
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, направено във въззивната жалба
на „Б.Е.“ ООД.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.08.2020
г., постановено по гр. дело № 1474/ 2020 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ООД- *** /ЕИК
*******/ да заплати на Ж.К.Г. /ЕГН **********/
сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.