Решение по дело №58/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъ върху добаванета стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на "ХОЛИДЕЙС И КО“ ЕООД, ***, чрез ***Х. К. против Заповед за налагане на ПАМ № 11699/11.01.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект механа „Чифлика 2“, находяща се в гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2, и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за неговата необоснованост и за издаването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД "Финансов контрол" проверка и съотв. установеното като допуснатото нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в стопанисвания от "ХОЛИДЕЙС И КО“ ЕООД търговски обект. Поддържа, че дори това нарушение формално да осъществява хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, вкл. от гл. т на предвидените цели на ПАМ. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и формални и не кореспондират нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства. Счита, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ. По подробно изложени съображения, вкл. такива, основани на Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, е направено искане оспорената ПАМ № 11699/11.01.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа се, че с оглед установеното в търговския обект нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган е издал обжалваната заповед, при мотивирано определяне продължителността на срока на мярката съобразно тежестта на нарушението и съблюдаване на принципа на съразмерност.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

При извършена от инспектори по приходите в НАП проверка на 14.10.2023 г., в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на ЗДДС - механа „Чифлика 2", находящ се в гр. В. Търново, ***, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя „Холидейс и Ко“ ЕООД и по представени писмени доказателства и допълнително изискани такива, констатирала в присъствието на ст. инспектор по приходите в НАП, че не за всяка извършена покупка, заплатена с карта, през ПОС-терминалното устройство в обекта, се издавала фискална касова бележка от работещото и инсталирано в същия ФУ, за което бил съставен Протокол за извършена проверка в обект от 14.10.2023 г.

От Документ за движенията по банковата сметка на задълженото лице за дата - 09.10.2023 г. и разпечатки от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ на фискалното устройство /ФУ/ в обекта за регистрираните във фискалното устройство продажби за дати - 07.10.2023 г. и 08.10.2023 г. и след извършени справки в информационната система на НАП - фискални устройства с дистанционна връзка /ФУДВ/, справки „продажби", за подадена информация по изградената дистанционна връзка с фискалното устройство в проверявания обект, съдържаща данни за регистрирани във фискалното устройство продажби, за периода от 06.10.2023 г. до 09.10.2023 г., има направени плащания с карта през ПОС-терминалното устройство в търговския обект - механа „Чифлика 2", стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, в периода от 06.10.2023 г. до 09.10.2023 г., за които няма издадени фискални касови бележки /ФКБ/.

На 09.10.2023 г. са били осчетоводени, постъпили плащания - картови транзакции, направени с карта през ПОС-терминалното устройство в проверявания обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, през периода от 06.10.2023 г. до 09.10.2023 г., на следните стойности: 281.80 лв., 100.90 лв., 54.00 лв., 740.60 лв., 55.00 лв., 49.00 лв. и 107.40 лв. След преглед на представените разпечатки от контролната лента на електронния носител /КЛЕН/ на фискалното устройство в обекта, за регистрираните във ФУ продажби за дати 07.10.2023 г. и 08.10.2023 г., включително и преглед на справките от информационната система на НАП – фискални устройства с дистанционна връзка, справки продажби, за период от 00:00:00 часа на 06.10.2023 г. до 00:00:00 ч. на 09.10.2023 г. констатирали, че за направените плащания с карта през ПОС-терминалното устройство в търговския обект, нямало издадени фискални касови бонове, а именно: за картова транзакция с референция FT23282767127375/09.10.2023 г., обективирана в документ - движение по сметка BG95UBBS80021043008120, на стойност 281.80 лв.; за картова транзакция с референция FT23282008507045/09.10.2023 г., обективирана в документ - движение по сметка BG95UBBS80021043008120, на стойност 100.90 лв.; за картова транзакция с референция FT23282677747900/09.10.2023 г., обективирана в документ - движение по сметка BG95UBBS80021043008120, на стойност 54.00 лв.; за картова транзакция с референция FT23282677759738/09.10.2023 г., обективирана в документ - движение по сметка BG95UBBS80021043008120, на стойност 740.60 лв.; за картова транзакция с референция FT23282619604103/09.10.2023 г., обективирана в документ - движение по сметка BG95UBBS80021043008120, на стойност 55.00 лв.; за картова транзакция с референция FТ23282220221667/09.10.2023 г., обективирана в документ - движение по сметка ВG95UВВ380021043008120, на стойност 49.00 лв. и за картова транзакция с референция FT23282053660149Z09.10.2023 г., обективирана в документ - движение по сметка ВG95UВВ580021043008120, на стойност 107.40 лв.

Съставен е АУАН № [рег. номер]/27.11.2023 г. от инспектор по приходите в НАП при ЦУ срещу „Холидейс и Ко“ ЕООД, въз основа на съставения АУАН на 11.01.2024 г. било издадено НП № 749165-[рег. номер]/11.01.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ НАП, с което на „Холидейс и Ко“ ЕООД за това, че имало направени плащания с карта през ПОС-терминалното устройство в търговски обект - механа „Чифлика 2", стопанисван от жалбоподателя, в периода от 06.10.2023 г. до 09.10.2023 г., за които нямало издадени фискални касови бележки, като същите били осчетоводени на 09.10.2023 г., по постъпили плащания – картови транзакции, направени с карта през ПОС-терминалното устройство в обекта, с което била нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

За всяко едно от седемте нарушенията по чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател била наложена „Имуществена санкция“ в размер на по 500 лева за всяко едно от тях.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на ПАМ № 11699/11.01.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП на „Холидейс и Ко“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – - механа „Чифлика 2", стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от Протокол за извършена проверка в обект от 14.10.2023 г. и АУАН № [рег. номер]/27.11.2023 г. от инспектор по приходите в НАП при ЦУ.

Въз основа на констатациите е направен извод, че „Холидейс и Ко“ ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, като извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е възприето като основание за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с изх. № 1541#2/23.01.2024 г. от ТД на НАП Велико Търново; молба с изх. № 1541 #4/14.02.2024 г. по описа на ТД на НАП В. Търново - 1 бр.; Заверен препис от справка с изх. № 1896/16.02.2024 г. от Районен съд-Велико Търново - 1 бр.; Заверен препис от НП № 742576-[рег. номер]/07.12.2023 г. - 1 бр.; Заверен препис от разписка за връчване на НП № 742576-[рег. номер]/07.12.2023 г. - 1 бр.; Заверен препис пълномощно № 3579/13.06.2023 г. -1 бр.

Открито е производство по оспорване на Протокол за извършена проверка № 0106575/14.10.2023 г., Протокол № 1882958/13.11.2023 г., Протокол № 1882954/27.10.2023 г. в частта по отношение на тяхната истинност (вярност на съдържание). На жалбоподателя е указано, че доколкото се касае до официални документи върху него лежи доказателствената тежест.

Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите заведената счетоводна отчетност за 2023 г. на жалбоподателя отговоря ли на приложимите закони и счетоводни стандарти и описаните на стр. 3 и стр. 4 в обжалваната заповед плащания с карта на стойност 281,80 лв., 100,90 лв., 54,00 лв., 740,60 лв., 55,00 лв., 49,00 лв. и 107,40 лв., отразени ли са в счетоводството на жалбоподателя? Приетото, неоспорено заключение на вещото лице по ССЕ потвърждава, че описаните плащания с карта на стойност стойност 281,80 лв., 100,90 лв., 54,00 лв., 740,60 лв., 55,00 лв., 49,00 лв. и 107,40 лв., са постъпили по банковата сметка на жалбоподателя и са отразени като картови транзакции чрез ПОС. Проверката на направените счетоводни записвания, свързани с описаните плащания установява, че същите са отразени вярно по съответните счетоводни сметки и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, в т. ч. счетоводните принципи за текущо начисляване и вярно и честно представяне на стопанските операции.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект" се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно обжалваната ПАМ № 11699/11.01.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е посочено правното основание за упражненото от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие и фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване.

В случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, според която норма, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно не за всяка извършена покупка, заплатена с карта, през ПОС-терминалното устройство в обекта, се издавала фискална касова бележка от работещото и инсталирано в същия ФУ, за което бил съставен Протокол за извършена проверка в обект от 14.10.2023 г. В този смисъл оспорването на протокола, за което доказателствената тежест бе възложена на жалбоподателя е неуспешно и същия, ведно с останалите оспорени протоколи, следва да бъде ценен с целия останал доказателствен материал по делото. Правилно установеното при извършената проверка е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неиздаването на съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. Определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на действие на мярката. Неиздаването на фискален бон не може механично да се приеме за нарушение.

В случая съгласно приетото, неоспорено заключение на вещото лице по ССЕ потвърждава, че описаните плащания с карта на стойност стойност 281,80 лв., 100,90 лв., 54,00 лв., 740,60 лв., 55,00 лв., 49,00 лв. и 107,40 лв., са постъпили по банковата сметка на жалбоподателя и са отразени като картови транзакции чрез ПОС. Проверката на направените счетоводни записвания, свързани с описаните плащания установява, че същите са отразени вярно по съответните счетоводни сметки и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, в т. ч. счетоводните принципи за текущо начисляване и вярно и честно представяне на стопанските операции. Следователно в настоящия случай не става въпрос за укрити приходи, тъй като съответните дължими задължения за данъци са внесени в републиканския бюджет.

Наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е за срок от 10 дни. Съдът приема, че срокът на наложената ПАМ е необоснован, като при определянето му е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството. Съображенията за това са следните:

Определената продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал със засягането на обществените отношения, свързани с отчетността и високата степен на обществената опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Посочено е, че правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес във финансовата сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета на държавния бюджет, като в конкретния случай задълженото лице е нарушило данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи и ощетяване на държавния бюджет. Тези мотиви се опровергават от заключението по ССЕ, че счетоводната отчетност на дружеството отговаря на изискванията на ЗСч., в н. ч. счетоводните принципи за текущо начисляване и вярно представяне на стопанските операции. Плащанията с карта на ПОС са влезли в общия оборот на касовия апарат през месеца и по банковата сметка, а също е отчетен и приход от продажбите на стоки. Следователно необосновани са мотивите за неотчитане на приходи и ощетяване на държавния бюджет.

Изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на налаганата ПАМ, от една страна са бланкетни и не изпълняват изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката, а от друга страна по никакъв начин не кореспондират с конкретни фактически констатации, релевантни за определянето на срока на ограничението. Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения и с обществения/ държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, не обосновават кое налага срока на прилаганото ограничение да бъде 10 дни. По-голямата част от изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда - предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно се постига с налагането на седем броя „имуществени санкции“ от по 500лв. Действително регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно неизпълнението на това задължение, законът в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС предвижда като материалноправна предпоставка за постановяването на заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект". Но за мотивиране на срока на налаганата ПАМ във всеки един конкретен случай, не е достатъчно само да бъдат посочени целите, за постигането на които нормативно е регламентирано прилагането на ограничението в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и да бъде обосновано съществуването на нормативно установеното материалноправно основание за налагане на ПАМ, при посочване на присъщата за нарушението на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ последица - нерегистриране и неотчитане на търговски обороти/ приходи от продажби. В случая не е ясно как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението вид и характер на осъществяваната в обекта търговска дейност, се свързват с констатацията за съществено засягане на обществения интерес. Действително срокът, за който се налага ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, но за определяне продължителността на действието на ограничението изхождайки от възможното укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност, е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата, но установяването и на счетоводното неотчитане на приходи и ощетяване на държавния бюджет. В настоящия случай последното не се установява. Съответно необоснован е и определеният 10 дневен срок за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект", тъй като търговецът е санкциониран със седем броя „имуществени санкции“ с НП, а не се сочат съображения за необходимост от време за извършване на промяна в организацията на дейността на обекта за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

В заключение следва да се отбележи, че изложените като "мотиви" общи съждения относно обществения интерес за спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на извършваните продажби на стоки и услуги в търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки и относно целите на налаганата ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и абсолютно неподкрепените с каквито и да е било конкретни факти изводи за незаконна практика в дейността на проверяваното лице и за поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина с висока степен на обществена опасност, по никакъв начин не могат да обосноват необходимостта от прилагане на наложената с обжалваната заповед ПАМ за определения със заповедта 10 дневен срок. При липсата на обвързване на обективираната в оспорената заповед преценка на правоприлагащия административен орган за продължителността на срока на ПАМ, с конкретното нарушение и нарушител, за постигане целите по чл. 22 от ЗАНН при съблюдаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, очевидно необосновано и въз основа на бланкетни мотиви е прието, че прилагането на ограничението следва да бъде за срок от 10 дни. Липсата на конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.

На последно място, но не и по значение следва да бъде съобразено Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 по преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по дело: МV – 98 срещу Началник на отдел "Оперативни дейности" гр. София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, по спор относно наложена мярка запечатване на търговски обект, в който е извършена продажба на стока без да се издаде фискална касова бележка. Съгласно посоченото решение, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производството, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В случая определеният 10 дневен срок на действие на наложената ПАМ от 11.01.2024г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта, очевидно не преследва единствено превантивна цел, още по-малко такава, свеждаща се само до поправяне на вредата, причинена с нарушението, тъй като от същата дата 11.01.2024 г. е издадено НП № 749165-[рег. номер]/11.01.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ НАП, с което на „Холидейс и Ко“ ЕООД за това, че имало направени плащания с карта през ПОС-терминалното устройство в търговски обект - механа „Чифлика 2", стопанисван от жалбоподателя, в периода от 06.10.2023 г. до 09.10.2023 г., за които нямало издадени фискални касови бележки, като същите били осчетоводени на 09.10.2023 г., за всяко едно от седемте нарушенията по чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на по 500 лева за всяко едно от тях. Санкциите по НП са потвърдени с невлязло в сила Решение № 261 от 11.06.2024г. по описа на Районен съд В. Търново.

Процесната ПАМ не може да бъде определена като обезпечителна мярка, а в съответствие с разрешението, дадено в т. 43 – т. 47 от Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС следва се квалифицира като санкция с наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от ХОПЕС, както от гл. т. на тежестта й (имаща за последица преустановяване на търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от него за период от 10 дни), така и предвид обстоятелството, че освен превантивна цел, тази ПАМ има и репресивна цел. От доказателствата по делото се установява, че едновременно с издаването на оспорената Заповед за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, на 11.01.2024 г. е било издадено НП № 749165-[рег. номер]/11.01.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново (л. 13-15 от делото) по съставен АУАН № [рег. номер]/27.11.2023 г. от инспектор по приходите в НАП при ЦУ, срещу „Холидейс и Ко“ ЕООД, е образувано административнонаказателно производство по реда на ЗАНН за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение е идентично с описаните в обжалваната заповед нарушения, възприети като материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съгласно практиката на СЕС, принципът ne bis in idem забранява кумулирането на санкции и на процедури за търсене на отговорност с наказателноправен характер по см. на чл. 50 от ХОПЕС, като съобразяването на принципа на пропорционалност на ограниченията на правото по чл. 50 от ХОПЕС, изисква прилагането на ограниченията само ако са необходими за постигането на легитимни цели, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая, на датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС едновременно срещу „Холидейс и Ко“ ЕООД е издадено на НП № 749165-[рег. номер]/11.01.2024 г. в административнонаказателно производство при налагане на санкция по чл. 185 от ЗДДС, което сочи на издаването на заповедта в хипотезата на кумулиране на процедури за търсене на отговорност и налагане на санкции с наказателноправен характер. На същото основание и за същото нарушение е наложена повторна санкция с наказателноправен характер по см. на чл. 50 от ХОПЕС с постановената ЗНПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При това положение решаващият административен орган - Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, не само не е извършил преценка дали при наличието издадено, при това от същия орган (в качеството му на административнонаказващ орган), на НП за санкционираното на „Холидейс и Ко“ ЕООД за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, последващото налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за същото това нарушение и нейната продължителност е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения. При абсолютно несъобразяване с разрешението, дадено с Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 и в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалността, правоприлагащият орган недопустимо е използвал предвидената в закона възможност за налагането на ПАМ отделно и самостоятелно реализирана с едновременното издаване на оспорената заповед, при кумулиране на така определената санкция при ангажираната с издаденото НП административнонаказателната отговорност на нарушителя, с действието на наложената огт същата дата ПАМ за вече санкционираното с НП за нарушенията. Дори и да е вярно твърдението на процесуалния представител на ответника, че към настоящия момент, поради наличието на неприключило с влязъл в сила съдебен акт производство по обжалване на НП № 749165-[рег. номер]/11.01.2024 г., последното все още не е окончателно влязло в сила, това обстоятелство не обуславя различен от направения извод за несъобразяване на оспорената заповед и на наложената със заповедта ПАМ с Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21. Действието на наложената, едновременно с издаването на НП № 749165-[рег. номер]/11.01.2024 г. принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, не е нито в условията на алтернативност на действието на наложената с НП административна санкция, нито в условията на евентуалност т. е налагането и действието (прилагането на правните последици) на ПАМ нито е обвързано, нито е обусловено от влизането в сила на наказателното постановление. В този смисъл в случая несъобразяването на произтичащата от 19, § 1 и § 3, б. б) от ДЕС за националната юрисдикция задължителна сила на решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания (при идентичност на преюдициалния въпрос, по който СЕС се е произнесъл, с въпроса /от гл. т. на фактите/, поставен за разрешаване пред националната юрисдикция), се свързва с кумулирането към наложена с издаденото НП административна санкция, на още една санкция с наказателноправен характер с последващото издаване на ЗНПАМ, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение. При липсата на извършена и обективирана от административния орган преценка дали кумулирането на наложената санкция по реда на ЗАНН с прилагане на ПАМ е съразмерно на тежестта на установеното нарушение и е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, според настоящата инстанция с обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчнозадълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Това обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК за съответствие с целта на закона.

Фактическата и доказателствена необоснованост на необходимостта от прилагане на наложената със Заповед за налагане на ПАМ № 11699/11.01.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново принудителна административна мярка за определения със заповедта срок, обуславя извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като основание за неговата отмяна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в тежест на Националната агенция за приходите следва да бъде възложено заплащането на сумата от 1050 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева, 300лв. възнаграждение за съдебно-счетоводната експертиза и 700 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие стр.6 от делото. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно с оглед извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа - изготвянето и подаването на жалбата, участие в две съдебно заседание и попълване на делото с доказателства. Настоящото дело, не е с по-малка фактическа и правна сложност от типичните за този вид. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв., е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1000 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „ХОЛИДЕЙС И КО“ ЕООД, гр. Велико Търново, бул. „България“ № 39, ет. 2, ап. 4, Заповед за налагане на ПАМ № 11699/11.01.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да заплати на „Холидейс и Ко ЕООД гр. В. Търново, бул. България № 39, ет. 2, ап. 4, ЕИК: *********, разноски в производството в размер на 1050,00 лева (хиляда и петдесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.