Р Е Ш Е Н И Е
№............/.........2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на първи октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1323/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Р.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу решение № 560/09.04.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено
по НАХД № 194/2020 г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия
К № 3185691, с който, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал. 4 във връзка
с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300,00 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон. Сочи, че върху снимката на процесното техническо средство липсва
отбелязване на час и дата на заснемане на обекта, което води до съмнение дали
действително техническото средство е било постановено на процесния пътен
участък в часа и деня, посочени в електронния фиш. Изтъква, че в електронния
фиш не е записано дали е приспаднат дължимият по закон толеранс от 3 км/ч,
което представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Навежда доводи,
че съобразно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2013 г., в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение
могат да се осъществяват единствено със стационарно техническо средство, което
е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган. В конкретния случай обаче се касае за мобилно техническо
средство, което е било монтирано в МПС, обслужвано и използвано непосредствено
от и в присъствието на контролен орган, в който случай съгласно цитираното
тълкувателно решение не следва да бъде издаван електронен фиш, а водачът трябва
да бъде спрян от служителите и да му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие наказателно постановление. На
изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В депозирани
чрез представител по пълномощие писмени бележки касационният жалбоподател
поддържа изцяло подадената касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, подробно изложени в
депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, пледира решението на ВРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорения
пред районния съд електронен фиш Р.И.П. е наказан за това, че на
30.09.2019 г. в 09:14 ч., в обл. Варна,
по път първи клас – 9 , от к.к. „Златни пясъци“ в посока гр. Варна, до
хотел-ресторант „Траката“, при въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч,
обозначено с пътен знак В-26, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туран“ с
рег. номер № В 3874 ВВ със скорост от 72 км/ч, което е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 11743С9. Електронният фиш е съставен на П.
въз основа на попълнена декларация от собственика на автомобила Димчо
Костадинов Петров, в която, на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, същият е
посочил, че на процесната дата и час превозното средство е управлявано от касационния
жалбоподател.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронния фиш се
съдържа описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства относно
съставомерните признаци на същото, както и всички реквизити изискуеми съгласно
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Счел е, че на снимката, направена по време на измерването на скоростта, са
налични данни за датата и часа, както и за измерената скорост на превозното
средство, като е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при
извършеното измерване. Първостепенният
съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и
за правилно определяне от АНО на квалификацията на деянието и на приложимата
санкционна норма. Посочил е, че нарушението е установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство, преминало съответните изпитвания и
проверки, както и че съглансо Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ
бр. 36 от 19.05.2015 г.), нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или
системи. Констатирал
е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема
изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи.
Съгласно чл.
189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Анализът на правната норма сочи, че същата регламентира
правилата за издаване на електронен фиш за налагане на глоба, като въвежда
изискване нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система. Внимателният прочит на разпоредбата сочи, че самото
издаване на електронния фиш следва да се извърши в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, но не и установяването на административното нарушение.
Противното тълкуване застъпено от касационния жалбоподател, освен че е
неправилно, противоречи и на всякаква житейска и правна логика, тъй като е
практически невъзможно дадено нарушение да бъде установено в отсъствието на
нарушител.
В § 6, т. 63
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на
понятието „електронен фиш“, съгласно която „Електронен фиш“ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. По
смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
От съвкупния
анализ на цитираните разпоредби и на нормата на чл. 189, ал. 4, изречение първо
от ЗДвП се установява, че законодателят е посочил, че за законосъобразното
реализиране на процедурата по издаване на електронен фиш, е необходимо
нарушението да бъде установено с „техническо средство“, без да конкретизира
вида на същото. От изложеното се налага извод, че в ЗДвП не се съдържа изискване
данните за нарушенията, въз основа на които се издава електронният фиш, да са
получени само от стационарни устройства и те да работят на автоматичен режим
при отсъствие на контролен орган, както неправилно се твърди в касационната
жалба. Напротив, непосочването на вида на автоматизирани технически средства и
системи, с които се установява извършването на административни нарушения,
предпоставящи издаването на електронен фиш по ЗДвП, сочи на ясно изразена
законодателна воля, че данни за такива нарушения могат да бъдат получени както
от стационарни, така и от мобилни устройства, в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.
В случая
следва да се съобрази извършената след издаване на Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС по
тълк. дело № 1/2013 г., на което се позовава касаторът, законодателна промяна
на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.),
действаща към момента на извършване на нарушението (30.09.2019 г.), както и
доразвиването на обществените отношения, свързани с установяването на
административни нарушения на правилата за движение по пътищата посредством
използването на автоматизирани технически средства и системи (АТСС), с
приетата, на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата),
в която също са посочени и двата вида АТСС – стационарни и мобилни, чрез които
се установяват нарушения на правилата за движение по пътищата и се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система (арг.
от чл. 2 и чл. 3 от Наредбата). С приемането на посочената наредба е отстранена
законовата празнота, изразяваща се в липса на регламентация на реда за
установяването на нарушенията на движението по пътищата с автоматизираните
технически средства и системи, която именно е била една от причините да се
постанови и тълкувателното решение на ВАС, цитирано в касационната жалба.
Санкционираното превишение на скоростта е осъществено след приемането на
Наредбата и към този момент не е съществувала законова празнота, като от
събраните по делото доказателства се установява използването на автоматизираната
техническа система съгласно регламентирания в Раздел III от посочения подзаконов нормативен
акт ред.
В обобщение
следва да бъде отбелязано, че от съвкупния анализ на приложимите правни норми,
в редакцията им към момента на извършване на нарушението, се установява, че
работният процес на автоматизираните технически средства и системи, и в
частност на мобилните такива, не изисква непосредствена манипулация от страна
на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и
изключване, поради което физическото присъствие на контролния орган на мястото
на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за
контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам – на достоверността на
отчитанията му.
Видно от
съдържанието на електронния фиш същият съдържа всички изискуеми реквизити по
чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От наличните по делото доказателства (снимков
материал; протокол приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
30.09.2019 г.; Протокол от проверката на преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ATH CAM S1;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и приложението към него) по
безсъмнен и категоричен начин се установява както извършването на нарушението,
така и изправността на мобилната система за видеоконтрол, посредством която е
установено същото към посочената в електронния фиш дата, като тези
обстоятелства дори не се оспорват от касационния жалбоподател. Изложените в
тази връзка от въззивния съд мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция,
поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. В издадения електронен фиш
правилно е определена квалификацията на деянието, както и коя е приложимата
санкционна норма, като наложеното наказание е в изрично определения в
последната фиксиран размер, поради което не е налице касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 3 от Наказателно процесуалния кодекс, във вр. чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН.
Правилно
районният съд е счел за неоснователни възраженията на наказаното лице относно
липсата на отбелязани дата и час на заснемане на МПС върху снимката на
процесното техническо средство, както относно непосочване в издадения
електронен фиш на данни за това дали е приспаднат дължимият по закон толеранс
от 3 км/ч. На приложената в административно-наказателната преписка снимка, с
която е документирано нарушението, ясно са посочени датата и точният час на
заснемане на управлявания от касационния жалбоподател лек автомобил, а именно 30.09.2019
г., 09:14 ч., както и че установена скорост на движение е +75 км/ч. При
отразяване на общата информация над снимката, изрично е отбелязано, че
установената скорост на движение на процесното МПС след приспаднат толеранс е
72 км/ч, каквато стойност на скоростта е посочена за установена и в оспорения пред
ВРС електронен фиш. Следователно, макар да не е изрично отразено в електронния
фиш, при неговото издаване е спазено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредбата
за приспадане на максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена
в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, която в случая е 3 км/ч (арг. от чл. 755, ал. 1, т. 2, предложение
първо от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол).
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което Областна Дирекция на МВР –
Варна не е била процесуално представлявана, съдът намира, че в полза на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 560/09.04.2020 година на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 194/2020 година.
ОСЪЖДА Р.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80,00 (Осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.