Решение по дело №701/2020 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен,  17.02.2021 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и седми януари,

През две хиляди двадесет и първа година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №  701  по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищец: „ ЮБЦ“-ЕООД-град София,

Ответник:  Р.П.С. ***,

И  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

            Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

            Ищецът излага,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Р.П.С., е образувано ч.гр.д. № 450/2020 г., по описа на PC - Тетевен. Прието е, че заповедта е връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което в указания и законно установен срок, на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.Излага се,че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Р.П.С., въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага. ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № хххххх.Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. “.

Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Р.П.С., е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер хххххх от дата 30.06.2016. г., когато абонатът е добавил за ползване мобилен номер хххххх. по избран тарифен план VIVACOM -Traffic XL, с месечна бонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС, с договора абонатът е добавил за ползване мобилен номерхххх, по избран тарифен план VIVACOM Smart S+, с месена абонаментна такса в размер на 19,99 лв.с ДДС за срок от 24 месеца.На същата дата 30.06.2016 г., абонатът е добавил за ползване и телевизионна услуга по избран тарифен план TV GO Start, с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер хххххх от дата 30.06.2016. г.. между ответника Р.П.С.. ЕГН ********** и ..Българска телекомуникационна компания” ЕАД. ЕИК: ********* са издадени фактури, а именно: № хххххххххххххххххххг.. за периода от 08.05.2017 г. до 08.09.2017 г., обективираши вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга.Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца — за месец 06/2017г., 07/2017 г., 08/2017 г. и за месец 09/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната Р.П.С.,. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издавал по клиентски номер № хххххх на дата 08.10.2017 крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищецът има правен интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 170.64 лв. фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на настоящото производство.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 20.09.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите за 27,99 лв. и 19,99 лв. с ДДС за мобилни номера хххххх ихххх до 30.06.2018 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 30.06.2016 г., също така не е спазил крайния срок за ползване на абонамента за телевизионна услуга за 8,90 лв., месечно, до дата 30.06.2018 г.., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 30.06.2016. г.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 Претендираната сума в размер на 170.64 лв. е формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси за всяка добавена и ползвана от потребителя услуга, по избрания от него тарифен план.Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.Представената фактура сама по себе си, не е основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си.Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.

Във връзка с претендираната неустойка ищецът излага,че между длъжникът и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 20.09.2017 г. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 170.64 лв. уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ", представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: По договор за далекосъобщителна услуга от 30.06.2016. г. неустойката е равана на 3x27,99 лв. + Зх 19,99 лв. или общо 143,94 лева; + 3x8.90 лв. или общо 26,70 лв. За сбора от двете неустойки в размер на 170,64 лева.Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1, да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.

Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

Неустойката е начислена, съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25, Абонатът заплаща: 25.1. еднократно — цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно — цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). “

Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок. “

Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка."

В конкретният случай ответникът Р.П.С., е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни номера хххххх ихххх и телевизионни услуга, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях.

Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.

В конкретния казус, ищецът заявява,че извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия,същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.

В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЬТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. ”

В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентьт предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.

Ищеца твърди,че ответникът Р.П.С. не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.

            Моли да бъде постановено решение,с което бъде признато за установено по отношение на ответника съществуване на  вземане в размер на 170.64 лева-неустойка по договор,сключен между ответника и „БТК“-ЕАД с клиентски номер хххххх от дата 30.06.2016г,съгласно издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото и заповедно производство.

Позовава се на писмени доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК  не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

            От приложените по делото писмени доказателства,както и ч.гр.дело №450/2020г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:

            Приложен е по ч.гр.дело №450/2020г договор за електронни съобщителни услуги,сключен на 30.06.2016г между „БТК“-ЕАД и ответника Р.П.С.,като договорът е със срок от 24 месеца. Ответникът е подписал декларация от същата дата,че е получил екземпляр от Общите условия за мобилна услуга,подписан от представител на БТК.

            Приложено е към исковата молба уведомление за цесия от БТК ЕАД,в качеството на цедент по договор за цесия от 16.10.2018г  до ответника,като от съдържанието се установява,че са посочени и двете извършени цедирания/цесии/ на вземането на кредитора.Липсват данни за получаване на уведомлението от ответника.

            Приложен е договор за цесия от 16.10.2018г,сключен между БТК ЕАД и „С.Г.Груп“-ООД-София,както и договор за цесия,сключен на 01.10.2019г,сключен между „С.Г.Груп“-ООД-София и „ЮБЦ“-ЕООД-София,като в приложено извлечение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г. е отразено,че вземането към ответника е прехвърлено на „ЮБЦ“-ЕООД.

            Представени са заверени копия на фактури,в които са начислени суми като стойност на мобилни и други услуги.

По приложеното ч.гр.дело №450/2020г по описа на РС-Тетевен е издадена на заявителя/ищеца по делото/заповед по чл.410 от ГПК срещу ответника за следното вземане: Сумата от 170.64/сто и седемдесет лева и шейсет и четири ст./лева- представляващо обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер  хххххх от дата 30.06.2016г. и сумата от 25.00/двадесет и пет/лева-разноски по делото.Отразено е в заповедта,че вземането произтича от следните обстоятелства: обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер  хххххх от дата 30.06.2016г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,поради което с разпореждане от 01.10.2020г,връчено на заявителя на 07.10.2020г,същият е уведомен,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като видно от отбелязването на документа,удостоверяващ предаването н а пратката,исковата молба е предявена в посочения в разпореждането преклузивен срок.

Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,а разгледан по същество е неоснователен.

От изложените в исковата молба факти и представените доказателства,съдът приема за безспорно установено в отношенията между страните съществуването на правоотношение, с източник-договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги.Твърдението на ищеца,че това правоотношение е било прекратено,не се оспорва от ответника,но не е установен по категоричен и безспорен начин в хода на производството точния момент на прекратяване на договора,респ.договорите.

Освен цитираните в исковата молба договор  и приложения към него,за да установи вземането си ищецът е предоставил по делото като приложение към исковата му молба данъчни фактури.Така приетите по делото писмени доказателства-заверени преписи от фактури,на което ищецът се  позовава за доказване вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Виваком“.Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ответната  страна, удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ищецът реално дължи претендираната от ответника сума за неустойка по договора. За да бъде уважен искът в тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост,респ. на неустойката за неизпълнние на задължението за заплащане на тези суми при предсрочното прекратяване на договора.Това е така, тъй като фактурата  не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. В тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.

По отношение на вземането  за неустойка съдът излага допълнително и следните съображения:

С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. 

В случая ищецът,видно и от исковата молба, се позовава на неустоечна клауза,   съгласно която в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и да получи неустойка,равна на оставащите суми до края на срока,но не повече от трикратния им размер. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.

Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, така и по арг. от чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че след като кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора по посочения по-горе начин, в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

По изложените съображения съдът приема,че ищецът не доказва възникването и размерът на претендираното вземане ,за което е издадена заповедта по ч.гр.дело №450/2020г по описа на РС-Тетевен-за неустойка.

По отношение на разноските: След като съдът отхвърля изцяло предявеният установителен иск,то следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на сторени разноски на ищеца в исковото производство,както и претенцията за разноските по заповедното производство.

В полза на ответника не се присъждат разноски поради липата на представени доказателства за сторени такива в настоящото производство,както и заявено искане от страна на ответника.

Мотивиран от изложените съображения,съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от „ЮБЦ“-ЕООД-град София,против Р.П.С. *** за установяване на вземане в размер на 170.64 лева,представляващо неустойка при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги.,сключен на 30.06.2016г между БТК-ЕАД и Р.П.С. *** искането на  „ЮБЦ“-ЕООД-град София за присъждане на сторените разноски както в настоящото исково производство в размер на 205.00 лева,така и в заповедното производство по ч.гр.дело №450/2020г по описа на РС-Тетевен в размер на 25-00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: