РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2158/30.10.2019г.
гр.Пловдив, 30 . 10 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2164/2019г., за да се
произнесе , взе предвид следното :
Р.Т.Н.,***, оспорва Разпореждане №
4506-40-245 / 24.06.2019г. на Директора на фонд „ГВРС”, НОИ, с което й е
отказано изплащане на гарантирано вземане, на основание чл.26 ал.3 вр. с чл.25 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Становища на страните :
- Жалбоподателката
счита решението за незаконосъобразно и моли да бъде отменено с признаване
правото й за изплащане на гарантираното вземане и осъждане на ответника за
изплащането му. Заявено е, че на 19.11.2018г. Н. била осведомена по телефон от
служител на *** ЕООД за възможност да се подават заявления-декларации към фонд
ГВРС, което трябва да се подаде на място в ТП на НОИ, гр.Пловдив, предвид спецификата
по обявяване на дружеството в несъстоятелност. Към този момент оспорващото лице
било в проблемна бременност, но посетила лично ТП на НОИ – Пловдив на
19.11.2018г. В подкрепа на твърдението се позовава на приложена към жалбата –
бележка за изчакване на ред от 19.11.2018г. На посочената дата служителка от ТП
на НОИ-Пловдив приела Н. и й обяснила, че все още няма яснота по отношение ***
ЕООД и заявление-декларация следва да бъде подадена на по-късен етап.
Независимо от физическото си състояние, жалбоподателката
отново посетила ТП на НОИ-Пловдив на 10.01.2019г., с две цели : - консултация
относно подаване на документи за майчинство; - подаване на заявление-декларация
към фонд ГВРС, за което твърдение е приложена бележка за изчакване на ред от
дата 10.01.2019г. По отношение първопосочената цел, Н.
била със служителка, но възпрепятствана да осъществи намерението си от г-н Р.Р. и негов колега, тъй като те започнали да й задават
въпроси относно *** ЕООД и я помолили да изчака връчване на официално запитване
от страна на НОИ. На тази дата жалбоподателката не
била със собствен транспорт, поради което след като й се обадили да тръгва, тя
се извинила на господата и си тръгнала, а запитването й отправили по пощата /приложено
към жалбата писмо изх. № 1130-15-102174 от 11.01.2019г./. На 15.01.2019г. Н.
била приета в АГО на МБАЛ „Св.Екатерина” – Димитровград с висока температура в
деветия месец на бременността и предвид състоянието, била хоспитализирана.
Изписването й било на 25.01.2019г. след раждане с цезарово
сечение на 21.01.2019г. /за което е приложено копие от епикриза/.
Излизането от дома след раждането на Н. било противопоказно, което препятствало
подаване на заявление-декларация преди 19.02.2019г. Ведно с посоченото, в жалбата е отразено, че с писмо №
4502-15-44#1/20.02.2019г., от Н. е изискана допълнителна информация вр. с подаденото от нея заявление-декларация на
19.02.2019г. Поддържа се, че това писмо не съдържа индикации относно
заявлението-декларация, като несъответстващо на чл.25 ЗГВРСНР.
Твърди се, че независимо от изложените
данни, срокът не е пропуснат поради факта, че производството по несъстоятелност
срещу *** ЕООД е спряно поради липса на активи от Окръжен съд – Пловдив на
09.04.2019г., съгл. чл.6 ал.3 вр. с чл.25 ЗГВРСНР и
тримесечният срок е започнал да тече на 09.04.2019г. Тоест, искането е подадено
в срок.
По същество се поддържа пропускане на
срока поради обективни пречки, независещи от волята на лицето и алтернативно –
подадено в срок заявление, считано от дата 19.11.2018г. В писмено становище е
заявено, че форсмажорни обстоятелства са попречили на Н. да подаде
заявлението-декларация преди 11.02.2019г. – повторени са посочените в жалбата
обстоятелства, като е добавено, че спецификата на казуса по отношение „***“
ЕООД се дължал на неоткриване управителя на дружеството и към 19.11.2018г. не е
имало назначен синдик, а счетоводните документи били във външна счетоводна
фирма. След препятстване на 10.01.2019г. от служителите Р.Р.
и Т.К., най-ранната дата за подаване на заявлението е била 19.02.2019г., поради
състоянието на Н. и прием в болница. Поддържа се, че тримесечния срок тече от
19.11.2018г., когато е била информирана за решението на Окръжен съд.
- Ответникът Директор на фонд „ГВРС”
при НОИ се представлява от юрисконсулт Р.П. и оспорва жалбата. В писмено
становище /л.22/ е направено позоваване на чл.8 ал.1 от Наредбата за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя
/заявлението-декларация се подава от работника или служителя до ТП на НОИ по
седалището на работодателя в 3 месечен срок от датата на вписване на решението
по чл.6 ЗГВРСНР в търговския регистър или от датата на информиране на
работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава/. В случая заявлението-декларация от г-жа Н. е подадено с вх.№
4502-15-44/19.02.2019г. Посочен е текста на чл.8 ал.3 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя с довод, че в тази вр.,
предвид липса на изискуеми по наредбата приложения към подаденото
заявление-декларация, с писмено уведомление изх.№ 4502-15-44#1 от 20.02.2019г.,
от жалбоподателката са изискани справка за размера на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя, но представянето на изисканите данни касае процедурата
по чл.8 ал.3 от цитираната наредба, без да оказва влияние на последвалата
преценка за изтекъл 3 месечен срок по чл.25 ЗГВРСНР и постановяването на отказа
на основание чл.26 ал.3 ЗГВРСНР.
По същество се счита, че жалбата не
е основателна и следва да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В писмени съображения юрк.П. поддържа
законосъобразност на оспореното разпореждане и с позоваване на приетите по
делото доказателства е заявено, че в случая пропускането на тримесечния срок по
чл.25 ЗГВРСНР не е резултат от възпрепятстване от страна на служителка на ТП на
НОИ – Пловдив, а от собствено поведение на лицето. Твърди, че са били налице
възможностите за подаване на заявление чрез упълномощено лице или чрез
лицензиран пощенски оператор – чл.8 ал.2 от Наредбата за реда и начина за
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
Окръжна Прокуратура – Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена чрез
административния орган в срока по чл.149 ал.1 АПК, на 11.07.2019г. от адресат
на неблагоприятен индивидуален административен акт – отказ /в хипотеза на уведомяване
за разпореждането на 01.07.2019г., л.11 гръб – известие за доставяне/. Извън
това, при липса на ясно отразена от подателя пратка с наименование в известието
за доставяне, е налице хипотеза на оспорване без срок.
1. Разпореждане № 4506-40-245 /
24.06.2019г. е издадено от административен орган, правомощията на който
произтичат пряко от закона /чл.26 ал.3 ЗГВРСНР/ - директорът на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, НОИ. Не е налице
заместване и авторство не е оспорено.
Правни основания : чл.26 ал.3 вр. с чл.25 ЗГВРСНР. Съгласно чл.25 ЗГВРСНР – „Гарантираните
вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по
образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава.“.
Фактически основания, въз основа на
които е прието, че заявлението на Р.Н. /вх.№ 4502-15-44 от 19.02.2019г./ е
подадено извън законоустановения тримесечен срок от
датата на вписване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност : Жалбоподателката е подала
заявлението на 19.02.2019г. в качество на служител на *** ЕООД, гр.Кричим,
което дружество е в открито производство по несъстоятелност, вписано в
търговския регистър на 09.11.2018г. При проверка в търговския регистър било
установено, че Решение № 581/07.11.2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е
открито производство по несъстоятелност на *** ЕООД, е вписано на 09.11.2018г. Тримесечният
срок по чл.25 ЗГВРСНР е изтекъл на 11.02.2019г.
1.1. Данни
от преписката : В заявлението за отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР,
Р.Н. декларирала, че работи в Трейд Фешън Текстил
ЕООД, гр.Кричим, на длъжност – Ръководител Човешки ресурси, както и, че не може
да представи справка за начислените, но неизплатени заплати /л.12/. Към
заявлението-декларация са представени служебна бележка за банкова сметка ***,
изд. на 19.11.2018г. и извлечение от трудова книжка.
Според данни от регистър на трудовите
договори /актуално състояние, л.15/, Н. е назначена в търговското дружество с
трудов договор от 29.06.2017г.
С писмено уведомление изх.№
4502-15-44#1
от 20.02.2019г. /л.16/, началник сектор Краткосрочни плащания при ТП – Пловдив,
НОИ, уведомил жалбоподателката за необходимост от
представяне на справка за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ, в 7 дн.
срок, вкл. за последицата от непредставянето на данните – „…преценката относно
правото Ви на ГВРС ще се извърши въз основа на наличните редовни документи“.
1.2. Към жалбата са приложени :
номер от 19.11.2018г., 10:55ч., удостоверяващ избрана услуга „Отпускане и
изплащане на ГВРС“ /л.6/; номер от 10.01.2019г., 10:03ч., удостоверяващ избрана
услуга „Молби, жалби, заявления, сигнали, предложения“ /л.7/; писмено
уведомление от Директора на ТП – Пловдив, НОИ, до Р.Н., изх. номер от
11.01.2019г. /л.8/ - в качеството й на Ръководител „Човешки ресурси“ на ***
ЕООД, в което е посочено, че вр. с откриване
производство по несъстоятелност на *** ЕООД и подадени заявления от служители
на фирмата за изплащане на гарантирани вземания, следва незабавно и писмено да
бъде уведомено ТП – Пловдив за посочени конкретни обстоятелства /информацията
била необходима за извършване на ревизия по разходите на ДОО и проверка по
ЗГВРСНР на търговското дружество, поради наличие на данни за начислени, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ/; епикриза от отделение по АГ –
МБАЛ „Св.Екатерина“ ЕООД, гр.Димитровград, удостоверяваща постъпване на Р.Н. на
21.01.2019г. и изписване на 25.01.2019г., както и временна нетрудоспособност за
42 дни, вкл. данни за термин – 16.01.2019г. и раждане на ***г.
2. Съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146
от АПК,
без да се ограничава само с тези, посочени от жалбоподателя /чл.168, чл.142 АПК/. Към страните са отправени указания по доказателствената
тежест при оспорване на отказ, л.17.
2.1.
В съдебното производство са представени от ответника : заверен препис от писмено
уведомление до Агенцията по вписванията от Т.Г. – съдия в Окръжен съд –
Пловдив, изх.№ 20708 от 09.11.2018г. /л.23/ относно вписване на Решение №
581/07.11.2018г., постановено по търговско дело № 242/2018г., ОС-Пловдив,
подлежащо на вписване в Търговския регистър по партидата на *** ЕООД; Решение №
581/07.11.2018г., постановено по търговско дело № 242/2018г., ОС-Пловдив –
обявено в регистъра по чл.235 ал.5 ГПК на 08.11.2018г. и вписано на същата дата
в книгата по чл.634в; извлечение от ТР с данни за *** ЕООД, л.27.
2.2. Жалбоподателката представи и е
прието заверено копие от Решение от 09.04.2019г. по търговско дело № 242/2018г.
на ОС – Пловдив, с което на основание чл.632 ал.5 вр.
ал.1 ТЗ – производството по търговското дело е спряно с указан срок за
възобновяване на кредиторите и заинтересованите страни – 1 година от вписване
на решението в Търговския регистър.
Допуснати
са свидетели по доказателствено искане на жалбоподателката, целящо да докаже намеренията й за
подаване в срок на заявление-декларация съгл. чл.25 ЗГВРСНР /молба, л.28/:
-
Т.В.И. /посочена длъжност в молба по доказателствата, л.37 – ст.експерт по
осигуряване към ТП на НОИ – Пловдив; съдебно заседание от 17.10.2019г./ заяви,
че не познава Н. лично, „нямам спомен“. Уточни, че „на 19.11.2018г. вече имаше
яснота относно положението с “***“. Точно тогава не съм била на справки и
консултации и няма как да съм консултирала госпожата. По принцип има приемна -
аз не работя в приемната, а давам справки и консултации примерно веднъж на 10
дни. Иначе документите се приемат в приемната.“. Предвид, че жалбоподателката потвърди факта на дадено й заявление по
образец на 19.11.2018г., св. поддържа, че не й е отказано приемане на
заявлението. Св. не си спомня лично да е отпратила жалбоподателката
и твърди, че никога не е отказвала на никой да приеме документи.
Жалбоподателката поддържа, че на 19.11.2018г. си е
извадила служебна бележка от банката. Към тази дата „Нито управителят на
фирмата, нито синдикът искаха да издадат тази справка за неизплатените суми.
Тогава не беше ясно как ще се издаде тази справка.“. Твърди, че лично е
говорила с госпожата - свидетел.
Свидетелските
показания потвърждават неяснота за *** ЕООД, която към 19.11.2018г. се поддържа
да е преодоляна. Фактът на явяване на Н. в ТП-Пловдив на 19.11.2018г. е
безсъмнен – от една страна св. заяви, че няма спомен за разговор с оспорващото
лице и не я познава лично, от друга – към жалбата е приложен номер за отпускане
и изплащане на ГВРС от 19.11.2018г. На 19.11.2018г., дори при снабдяване със
служебна бележка от банката и при наличие на заявление-образец, Н. не е
направила опит за подаване на заявлението-декларация. Липсва твърдение за
подадено, но неприето заявление на 19.11.2018г. от конкретен служител. Възможно
е жалбоподателката да е била отпратена устно, но в
съдебното производство не бе заявено доказателствено
искане за разпит като свидетел на конкретно длъжностно лице, което устно е
отпратило Н. и станало причина за неподаване на заявление на 19.11.2018г. В
съдебно заседание бе уточнено, че „За 19.11.2018г. бяха други.. Тези хора,
които съм написала в молбата, са всъщност тези, които не са ми казали да подам
на по-късен етап заявление.“, вр. с молбата на л.28.
-
Р.А.Р. /гл.инспектор към ТП на НОИ – Пловдив, л.28; съдебно
заседание от 17.10.2019г./ потвърди служебна среща с Н. на 09.01. към 10.30 часа.
Св. поясни, че е разговарял с Н. по служебни въпроси : „..колежката от отдела,
която приемаше болничните листове, тогава ме информира, че има лице от “***”,
което е вероятно “Човешки ресурси”, защото към този момент търсеха лице, което
да има пълномощно да представлява фирмата във връзка с необходимата ревизия,
която трябваше да направим“. Св. заяви, че уведомил прекия си ръководител г-н К.
и „отидохме при госпожата в стаята на отдела, в който приемат болнични листове.
Тя си подаде декларация за бременност и раждане, майчинство и други документи,
свързани с болнични.“. Според показанията на св.Р., Н. не е разговаряла с него
за заявлението-декларация за отпускане на гарантирано вземане : „ В разговора
уточнихме, че сте се чули с тогавашния синдик, съответно имате пълномощно, с
което да представлявате дружеството и поискахме обяснения за наличието на
счетоводната документация, на ведомостите от счетоводната кантора, която
представлява дружеството, понеже и там има проблеми, с цел да могат да бъдат
удовлетворени лицата за изплащане на съответните възнаграждения, неизплатени от
дружеството. Коментирахме това нещо, при което трябваше да извършим това
запитване официално, но Вие бяхте бременна и докато трябваше да се кача, за да
го напиша, да го изведа, Вие не се почувствахте комфортно и си тръгнахте. Така
завърши срещата ни и аз изпратих по пощата това запитване с каква информация
госпожата разполага.“.
Жалбоподателката поддържа, че на 10.01.2019г. е
отишла в ТП - Пловдив да подаде заявление за себе си и за своите цели, но времето
и вниманието й били ангажирани за друго. След това е родила /термин 16.01/ и не
е имала възможност да подаде заявление.
С
посочения свидетел Н. не е разговаряла относно заявлението -декларация за
отпускане на гарантирано вземане. На 10.01.2019г. са подадени документи, но не
и заявлението - декларация за отпускане на гарантирано вземане. В жалбата е
заявено, че на 10.01.2019г. Н. е отишла в ТП – Пловдив и с цел – подаване на
заявлението. Допустимо е при конкретните факти, заявени от свидетеля, да бъде
прието, че физическо неразположение, ведно с ангажирано време по други въпроси,
са попречили на оспорващото лице да подаде заявление.
-
Т.Д.К. /началник сектор при ТП на НОИ – Пловдив, л.28; съдебно заседание от
17.10.2019г./ заяви, че на 10.01. ангажиментът му бил „да осъществим контакт с
госпожата във вр. с непрекратен договор и документи
на “ ***“. Разбрах, че е подала долу документи и съответно има възможността за
прекратяване на непрекратените трудови договори и да уточним къде се намират
счетоводните документи на фирма „***”. Видяхме се на този ден може би преди
обяд, не съм много сигурен. Срещата ни беше за съвсем кратко и не се наложи
много да разговаряме поради това, че тя заяви, че каквото е имала го е
представила.“.
При
описаните данни, следва, че е доказан фактът на ангажирано време на Н. по
служебни въпроси на 10.01.2019г. Жалбоподателката
твърди, че срещата не е била кратка, тъй като са й задавали въпроси и са
поискали писмен отговор.
3.
Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР и в
Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя
/НРИРСОИГВНР/. Съгласно чл. 6 ЗГВРСНР субективното право на гарантирани
вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в
търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно
обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по
несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието,
обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради
недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. За
да е от категорията на правоимащите, лицето трябва да
е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който да е
открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да не е
било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по
чл. 6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата. В
случая правото на гарантирани вземания е възникнало, тъй като според съдържащ
се в преписката регистър на трудовите договори – актуално състояние по
отношение оспорващото лице – Р.Н. е в трудовоправно отношение
с работодателя *** ЕООД, считано от 29.06.2017г., за което отсъстват данни да е
прекратено /л.15/. Ведно с това – Решение № 581 от 07.11.2018г. на Окръжен съд
– Пловдив, постановено по търговско дело № 242/2018г., е вписано в Търговския
регистър /ТР/ на 09.11.2019г. С цитирания съдебен акт е обявена
неплатежоспособността на *** ЕООД, гр.Кричим, представлявано от управителя К.Н.,
определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2015г. и е открито
производство по несъстоятелност на *** ЕООД. При служебна проверка в ТР се
потвърди посоченото в обжалвания отказ вписване на съдебното решение в ТР на
09.11.2018г.
Съгласно
чл. 25 ЗГВРСНР - правото на гарантирано вземане може да бъде упражнено с
подаване от работника или служителя на молба-декларация по образец до ТП на НОИ
по седалището на работодателя. Срокът, в който следва да бъде подадена молбата
за отпускане на гарантирано вземане, е тримесечен и според цитираната
императивна разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното
право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Безпротиворечиво е изразяваното от
ВАС разбиране относно характера на този срок – преклузивен.
Пропускането му води до погасяване правото на лицето да получи гарантираното
вземане. Преклузивният характер на срока задължава
както административните органи, така и съда да съблюдават за спазването му.
В
случая фактическото основание за издаване на оспореното разпореждане е именно
неспазване на срока по чл.25 ЗГВРСНР – директорът на фонд „ГВРС“ е извършил
дължимата проверка в ТР с констатация за вписване на Решение № 581 от
07.11.2018г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е открито производство по
несъстоятелност на *** ЕООД, на 09.11.2018г. Служебна проверка от съда
потвърждава посочената в разпореждането за отказ дата на вписване в ТР на
решението на ОС-Пловдив за откриване производство по несъстоятелност на
търговското дружество – работодател. Поради това, верен е извода за неспазен
срок поради подадено заявление-декларация на 19.02.2019г. Тримесечният срок от
дата на вписване в ТР на решението по чл.6 ЗГВРСНР е изтекъл на 11.02.2019г.
Срокът е започнал да тече от датата, следваща дата на вписването в ТР – на
10.11.2019г. Обективно, отказът съответства на фактическата установеност.
3.1.
Съгл. чл.26 ал.3 ЗГВРСНР : „Когато не са налице условията по този закон,
директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с
разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.“ .
Условието, което не е било налице в случая е – неспазен срокът, установен в
нормата на чл.25 ЗГВРСНР. Причините за отказ следва да бъдат еднозначно
посочени от административния орган, което е направено от директора на фонд
ГВРС. В случая са налице и посочени в разпореждането конкретни факти и обстоятелства,
обосновали неблагоприятен извод. В този см. са налице ясни мотиви, позволяващи
на адресата на отказа да ангажира конкретни противопставими
доказателства, опровергаващи приетото от административния орган разрешение по
случая. Следователно, волята на административния орган е конкретизирана в
степен, позволяваща разбиране относно юридическите факти на упражненото
правомощие.
При
съпоставка между конкретни изисквания на закона и датата на подаване на
заявлението-декларация, изводът на административния орган е фактически
обоснован. Обоснован е и от правна страна, тъй като посочените и цитирани
по-горе норми са обвързани с конкретни за случая установени неблагоприятни
факти.
Действително,
в случая след дата на подаване на заявлението – 19.02.2019г., на 20.02.2019г. –
от Р.Н. е поискано да представи в 7 дн. срок справка за размера на начислените,
но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ /л.16/ - но преценката за законосъобразност на административния
акт е по отношение възприетото фактическо основание. В разпореждането за отказ
е посочено еднозначно основанието, поради което е издаден неблагоприятния акт,
което не се идентифицира с липсата на изисканата от лицето справка. Документът
е изискан в изпълнение задължението по чл.8 ал.3 от Наредбата за реда и начина
за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, но възприетото от
органа фактическо основание не произтича от тази разпоредба. При отказ, основан
на непредставена справка, изискана по реда на чл.8 ал.3 от цитираната наредба,
мислимото разрешаване на спора би било различно, тъй като проверката за
осъществено фактическо основание в тази хипотеза изисква преценка на самостоятелни
относими факти и обстоятелства.
При
ясни мотиви за издаване на обжалвания отказ, оспорващото лице заяви доказателствени искания за установяване твърденията в
жалбата за обективни пречки, стоящи извън волята на заявителя, които са причина
за пропускане на 3 месечния срок. Както бе посочено по-горе, не е спорен фактът
на присъствие на Р.Н. в ТП – Пловдив на 19.11.2018г. и на 10.01.2019г. Съдът
възприема доводите за препятстване на жалбоподателката
да осъществи подаване на заявлението на 10.01.2019г. поради доказано
обстоятелството на ангажиране времето й за изясняване на служебни въпроси от
страна на разпитаните свидетели Р.Р. и Т.К..
Независимо, че на тази дата Н. подала документи за болнични и майчинство,
заявлението за гарантираните вземания не е подадено с възможна причина –
недостиг на време, при твърдение в жалбата, че Н. е била с чужд транспорт, вкл.
вероятната основателност на посоченото от св.Р. физическо неразположение,
предвид термин на 16.01.2019г., макар жалбата да не съдържа твърдение за
физическо неразположение на дата 10.01.2019г. Съдът приема и твърдението за
неяснота по отношение *** ЕООД, основавайки се на показанията на св. И.. Тоест,
за посочените в жалбата две дати – 19.11.2018г. и 10.01.2019г., е възможно
оспорващото лице да не е могло да подаде заявление по независещи от него
причини – но следва да се съобрази в цялост времевия порядък, през който е
могло да бъде подадено заявлението за гарантираните вземания : 10.11.2018г. –
11.02.2019г. /посочена в разпореждането крайна дата/.
Извън
19.11.2018г. и 10.01.2019г., по отношение остатъкът от тримесечния срок – не са
заявени причини, по които жалбоподателката не е могла
да подаде заявление по независещи от нея обективни пречки. Изключение е
периодът от 21.01. до 25.01.2019г., по посочените данни от епикризата.
Житейски
оправдано е затрудненото придвижване от гр.Димитровград до гр.Пловдив в
последните месеци от бременността на жалбоподателката,
вкл. очакването й да бъде евентуално информирана от служители на ТП – Пловдив,
след като е идентифицирана за лице за контакт с работодателя. От друга страна, не
почива на доказани факти очакването за информация от длъжностните лица, с които
е разговаряла – същите като свидетели не потвърдиха осведоменост по отношение
подаване или неподаване на заявление за гарантираните вземания. При конкретните
факти не се открива нарушение на чл.28 АПК от страна на длъжностно лице на ТП
на НОИ – Пловдив, като съгл. чл.28 ал.3 АПК – „За неизпълнение на изискванията
по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна
отговорност по реда на този кодекс, без това да се отразява на действителността
на административния акт.“, вкл. спорът не касае срока в конкретното
административно производство, а срок, в рамките на който правоимащо
лице следва да подаде заявление за вземането си. В хода на съдебното
производство не са представени доказателства за продължителен болничен престой
в срока за подаване на заявлението – 10.11.2018г. – 11.02.2019г., които да
обосноват физическо неразположение в степен, отричаща възможност за упражняване
на субективното право в целия 3 месечен срок. Следва да бъде съобразено в тази вр., че за гарантиране възможността правото да се упражни в
срок, е предвидена възможност за подаване на заявление чрез пощенски оператор –
чл. 8 ал.2 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя : „Заявлението-декларация по ал. 1 се подава
лично, чрез упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор с обратна
разписка.“. Според твърденията в жалбата и представените доказателства, не
следва извод за обективна пречка заявлението да бъде подадено в срок
посредством един от регламентираните способи /извън личното присъствие/ и в
частност – чрез лицензиран пощенски оператор.
3.2.
Изразеното в ход по същество от жалбоподателката – за
начало на тримесечния срок от момента на узнаване, с твърдение, че е осведомена
от колежка по телефона, не е основано на приложимия закон и цитираната наредба.
Не е относимо приетото по делото Решение от
09.04.2019г. по т.д.№ 242/2018г., Окръжен съд – Пловдив, с което на основание
чл.632 ал.5 вр. ал.1 ТЗ, е спряно съдебното
производство, доколкото не представлява решение по чл.6 т.3 ЗГВРСНР /хипотезата
съдържа едновременност на съдебните актове в обхвата й/.
Както
бе посочено, съгл. чл.6 ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания за работниците
и служителите по чл. 4 ал. 1 с.з. възниква от датата на вписване в търговския
регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по
несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно
обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност,
постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника
в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството. С приемането на ЗТР
/сега Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел - загл. изм. – ДВ, бр. 74 от 2016г., в сила от 1.01.2018г./ и
влизането му в сила от 1.01.2008г. бе отменена разпоредбата на чл. 6 ТЗ и
установеното с нея обнародване в "Държавен вестник" на решенията за
откриване на производство по несъстоятелност. След тази дата публичността на
предвидените в закона обстоятелства, свързани с правосубектност
и дейност на търговците се регламентира чрез вписването им в търговския
регистър. В тази връзка е изменението и на чл. 622 ТЗ, текстът на която норма
предвиждаше обнародване на решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ, т. е. решенията
по чл. 6 ЗГВРСНР, като същите, считано от 1.01.2008г. се вписват в търговския
регистър. Ведно с посоченото изменение на ТЗ, на същото основание и за
постигане терминологично съответствие между разпоредбите на ЗГВРСНР и ТЗ с § 15
вр. с § 56 ПЗР ЗТР, в сила от 01.01.2008г.,
е направена и промяна в чл. 4 ал. 1 т. 1, чл. 6, чл. 23 ал. 4 и в чл. 25
ЗГВРСНР, като навсякъде в посочените текстове думата "обнародване" и
заменена с "вписване". Според чл. 7 ал. 1 от действащия ЗТРРЮЛ :
„Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите
добросъвестни лица от момента на вписването. До изтичането на 15 дни от
вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им
е било невъзможно да го узнаят.“ По отношение на пр.2-ро от текста на
цитираната норма доказателства не са представени, а и не се поддържа
невъзможност от узнаване. В случая според данни от ТР и в съответствие с чл. 72
от Наредба № 1/14.02.3007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър – Решение № 581 от 07.11.2018г. по т.д.№ 242/2018г., Окръжен съд –
Пловдив /правно основание чл.630 ал.1 ТЗ/ е вписано на 09.11.2018г., 11:52:36ч.
Извън
посоченото, липсата на доказателства относно изпълнение от страна на
работодателят на задължението, произтичащо от чл.3 ал.1 НРИРСОИГВНР /“ В
14-дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя (ЗГВРСНР) в търговския регистър работодателят е длъжен да
информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за
получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР.“/ - е без правно значение за
спора, тъй като законодателят е обвързал възникването на субективното право на
гарантирано вземане по ЗГВРСНР с друг начален момент, конкретно - датата на
вписване в търговския регистър на решението по чл. 630 и чл. 632 ал. 1 ТЗ.
Неизпълнението от страна на работодателя на задължението по чл. 3 ал. 1 от
НРИРСОИГВНР представлява административно нарушение по см. на чл. 31 ЗГВРСНР във
връзка с чл. 6 от ЗАНН и установяването му е от значение единствено за
ангажиране на административнонаказателна отговорност
на виновните длъжностни лица /възприето единно в съдебната практика на ВАС/.
Следователно, регламентираните отношения в ЗГВРСНР, изключват възможност в
конкретния спор да е търсимо нарушение на принципа на
последователност и предвидимост – чл.13 АПК / „Административните
органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и
установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по
прилагане на закона и постигане на целите му.“ /, както и на чл.12 ал.1 АПК – „Органите
са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в
административното производство.“. Разпореждането не противоречи на решението от
25 юли 2018г. по дело С-338/2017г., а срокът по чл.25 ЗГВРСНР е удължен –
тримесечен, с изм. на ДВ бр. 102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г., спрямо
двумесечния до посоченото изменение на закона /а до 01.10.2013г. – 30 дневен/.
В
случая изплащането на гарантираното вземане е отказано поради неизпълнение на
условие по закон, а не защото липсват документи, въз основа на които да се
извърши преценка за правото на заявителката. Поради това се съобрази липсата на
твърдения и доказателства за обективни препятстващи пречки за упражняване на
правото от страна на жалбоподателката – извън двете
дати /19.11.2018г. и 10.01.2019г./, вкл. периода 21-25.01.2019г. и при
гарантирана с наредбата възможност от подаване на заявление не само лично, а и
посредством упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор с обратна
разписка. Споделими са съображенията за състоянието
на Р.Н. в периода на 3 – месечния срок за подаване на заявление – декларация за
отпускане на гарантирано вземане, но е дължима обективна доказателствена
преценка, според която в случая са били налице материалните предпоставки в
ЗГВРСНР за издаване на отказ, като срокът за произнасяне се възприема на
инструктивен.
Жалбата
се приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК - изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към
Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – съгл. чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването
на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК / в
размер на 100 лв.
Мотивиран
с изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата на Р.Т.Н.,***, против Разпореждане № 4506-40-245 от 24.06.2019г. на
Директора на фонд „ГВРС”, НОИ.
Осъжда
Р.Т.Н., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :