РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 17 януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 597 по описа за 2018 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с
ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”В.Л.” ***,
етаж М., представлявано от Т.Я.К., срещу ответника М.Д.М., ЕГН ********** с
адрес: *** за установяване
съществуването на вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Фератум България“ ЕООД и ответника М.Д.М. е сключен Договор за кредит № 356596 от
08.03.2016 г. Договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
във формата на електронен документ. По силата на договора на ответника е
отпуснат кредит в размер на 1000 лв., който е следвало да бъде върнат
ведно с лихва в размер на 230 лева за срок от 360 дни. В същия ден /08.03.2016 г./ е бил сключен и
Договор за гаранция № 356596 между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД, по силата
на който гарантът обезпечавал изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, като кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта
такса за предоставяне на гаранцията в размер на 770 лв. Тъй като ответникът не
е изпълнил задължението си да върне кредита, кредиторът „Фератум България“ ЕООД
е поискал изпълнение от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, който е погасил изцяло
дължимата сума, с което встъпва в правата на кредитора срещу кредитополучателя.
Крайният падеж на кредита е 03.03.2017 г., респективно вземането е изискуемо в
пълен размер след тази дата. На ответника е била начислена и такса за
просрочието повече от 20 дни на падежа, която е в размер на 100 лв. и
представлява административна такса за събиране на вземането с основание чл. 10
т. 1 – 8 от Общите условия.
Твърди, че на 01.12.2017 г. е сключен
Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
/цесия/ между ищеца и „Фератум Банк“ ЕООД и е подписано Приложение Г към
Договора, по силата на които вземането е прехвърлено в собственост на ищцовото
дружество. По договора за кредит ответникът не е извършвал плащания, поради
което ищецът претендира вземане в общ
размер на 2150,89 лв., от които: 1000 лв. – главница, 230 лв. -
договорна лихва за периода от 07.04.2016 г. до 03.03.2017 г., 100 лв. –
административна такса за събиране на вземането, 770 лв. – такса за гаранция,
50.89 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 04.03.2017 г. до
17.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда.
Ищецът навежда твърдения, че въз основа на подадено в
РС – Луковит заявление по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 284/2018 г. по описа на
съда в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
против ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия
установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
С влязло в сила Определение № 84 от 25.04.2019 г.,
постановено по настоящето дело, съдът е прекратил като недопустимо
производството в частта относно предявения иск за сумата 100 лева,
представляваща административна такса за събиране на вземането.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което
поддържа исковете и моли за уважаването им.
В законоустановения срок от ответника не
е постъпил отговор на исковата молба. Не е взел становище по иска. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 284/2018 г.
по описа на РС – Луковит по заявление на ищеца срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение № 151 от 05.06.2018
г. по чл. 410 ГПК за търсените суми. Заповедта е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск за
съществуване на вземането си, поради което искът е допустим.
При така релевираните твърдения, за да
бъде уважен предявеният иск, ищецът следваше да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: валидно възникнали облигационни правоотношения по
Договор за кредит и Договор за гаранция с твърдяното съдържание; реално предаване на сумата по Договора за
кредит на ответника, погасяване от страна
на гаранта на задълженията на ответника по договора за кредит; валидно сключен
договор за цесия; надлежно уведомяване на длъжника за цесията; установяване на период и размер на
мораторната лихва.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален и той се счита за сключен от
момента, в който заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя.
В случая договорът за кредит между
„Фератум България“ ЕООД и ответника се твърди, да е сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР,
съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Според определението, съдържащо се в чл. 7 от ЗПФУР кредитодателят по договора
е „доставчик” на финансовата услуга, а ответникът е „потребител” на същата.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от същия закон за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. В случая се твърди кореспонденцията
между страните по договора да е била изцяло електронна, т. е. договорът да е сключен под формата на
електронен документ.
По делото обаче не са
представени по реда на чл. 184 от ГПК нито Договор за кредит № 356596/08.03.2016
г., нито Договор за гаранция №
356596/08.03.2016 г., които са основание на предявения установителен иск.
Представени са само Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/, какъвто не е представен, и които общи условия не носят подписа на ответника.
Ищецът представя извлечение
от информационна система относно информация за заявка за кредит № 356596 от
08.03.2016 г. с посочени IP адрес, от който е подадена
заявката, размер на отпуснатия кредит – 1000 лв., срок на кредита – 360 дни,
лихва по кредита 230 лв., гаранция по кредита – 770 лв.; посочена е информация
за заявителя, контактна информация и статус на заема – начина на получаване на
заема – EasyPay, потвърждение за получаване на заема от посочен номер, дата и час
на потвърждаването – 08.03.2016 г., падежна дата – 04.07.2016г., дата на
изпращане на SMS към клиента – 03.08.2016 г., дата и час на превод към клиента –
03.08.2016г. и дата на трансфер към „Фератум Банк” – 04.04.2017 г. Това
извлечение според съда не представлява доказателство за сключен договор за заем
или договор за гаранция. Представените
Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/ също не са
доказателство за сключен договор с конкретния ответник.
Не са представени
доказателства и за реалното предоставяне на заемната сума от 1000 лева на
ответника.
Поради това съдът
приема, че не се доказа сключването на договор за заем между ответника и
„Фератум България“ ЕООД, както и договор за гаранция между ответника и „Фератум
Банк“ ЕООД, като и двата не бяха представени от ищеца.
На следващо място, от представените
доказателства не се установява дали и кога гарантът „Фератум Банк“ ЕООД е
изплатил на кредитора „Фератум България“ ЕООД задължението на ответника по
договор за кредит. А този факт следва да бъде установен, тъй като именно поради
изплащането на дълга на ответника и
впоследствие прехвърляне на вземането на ищеца може да се установи активната
легитимация на ищцовото дружество. Договорът за цесия е сключен между ищеца и
„Фератум Банк“ ЕООД, но това дружество не е предоставило кредита. За да има
регресно вземане срещу длъжника гарантът „Фератум Банк“ ЕООД трябва да е
изплатил задължението на длъжника към „Фератум България“ ЕООД, а такива
доказателства не са представени.
Поради това, че ищецът не успя да докаже правнорелевантните
факти по делото, предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора разноските, сторени от ищеца в настоящото исково и в предходното заповедно
производство, остават за негова сметка.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД
с
ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”В.Л.” ***,
етаж М., представлявано от Т.Я.К., срещу ответника М.Д.М., ЕГН ********** с адрес: *** искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че ищецът “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД има вземания срещу ответника М.Д.М.
по Договор за кредит № 356596 от 08.03.2016 г., сключен между ответника и
„Фератум България“ ЕООД във връзка с
Договор за гаранция № 356596 от 08.03.2016 г., сключен между ответника и
„Фератум Банк“ ЕООД за следните суми: 1000 лв. – главница, 230 лв. -
договорна лихва за периода от 07.04.2016 г. до 03.03.2017 г., 770 лв. – такса за гаранция, 50.89 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.03.2017 г. до 17.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда, за които суми по ч. гр.д. № 284/2018 г. по описа на РС – Луковит е
издадена Заповед за изпълнение № 151 от 05.06.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: