Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.03.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

19.02.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Анелия Янчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

1 375

по описа за

2017

година.

 

Предявен e иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД и цена 10 000лв.  

В исковата молба М.Т.Р. сочи обстоятелството, че е жител ***, като жилището й се намира на ***.

Изложени са подробни съображения относно здравословното състояние на ищцата, обстоятелството, че е инвалид, факта, че през 2010 г . е преживяла мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебралните артерии, както и данни за многократно извършвано по отношение на нея болнично лечение.

Твърди, че в следствие на здравословното си състояние следвало да извършва по 1 000 крачки дневно, което било невъзможно, респ. към настоящия момент била лишена от възможността да се движи спокойно, необезпокоявано и безпроблемно, предвид обстоятелството, че за да се придвижи от дома си до асфалтирана улица, следвало да премине разстояние от 60 метра, което разстояние представлявало черен път, чието състояние с годините непрекъснато се влошавало.

Сочи обстоятелството, че считано от 1999 г. до датата на депозиране на исковата молба е била налична непрекъсната кореспонденция, както между нея, така и други съседи живущи на посочената улица в Кърджали с кмета на Община Кърджали, включително и Общинския съвет, при която кореспонденция единственото им желание било Община Кърджали да изпълни задължението си, като посочената отсечка от черен път в размер на 60 метра бъде изградена като улица, която да позволява безпрепятственото движение на ищцата и останалите нейни съседи.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Кърджали да й заплати сумата в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за понесени от нея морални щети, изразяващи се в притеснение, депресия, и всички отрицателни емоции, водещи до пряка опасност за живота й.

В съдебно заседание лично и чрез адв. Р. поддържа предявения иск.

В преклузивният срок по чл. 131 от ГПК ответникът Община Кърджали, действащ представителя си, депозира писмен отговор на исковата молба, в който на първо място счита, че предявеният иск е допустим, като относно основателността на иска изразява становище, че в действителност е налице липса на асфалтова настилка пред дома, в който живее ищцата, ситуиран на адрес гр.Кърджали, ***, като по съществото си улицата представлявала улица- тупик, която към момента на депозиране на исковата молба била с покритие от минерал бетон, позволяващ използването на същата по предназначение.

Оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че в следствие на увреждането ищцата е търпяла болки и страдания, изразяващи се в депресия, безсъние и липса на движение, което е влошило здравословното състояние и представлява заплаха за живота й.

В тази връзка сочи обстоятелството, че видно от исковата молба, през 2010 г. ищцата е преживяла мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебралните артерии.

Счита иска за неоснователен предвид обстоятелството, че по така изведените в исковата молба фактически твърдения било невъзможно да се ангажира отговорността на Община Кърджали по реда на непозволеното увреждане предвид обстоятелството, че липсвали данни на ищцата да е причинено увреждане във връзка с действие или бездействие на Община Кърджали.

Сочи разпоредбата на чл. 51, ал.1  от ЗЗД, както и т. 1 от Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г.

В заключение моли съда, ако не отхвърли иска по гореизложените съображения, респ. прецени иска за основателен, да намали исковата претенция относно размера на претендираното обезщетение съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В съдебно заседание чрез юрисконсулт Делчева поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли исковата претенция.

След като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства: 2бр. Декларации за материално и гражданско състояние от 05.10.2017 г.; Писмо от М.Т. Н., адресирано до Кмета на Община Кърджали; Експертно решение № 1964/13.12.2000 г.; Епикриза на М.Т.Р., касаеща лечение за периода от 13.04.2000 г. до 28.04.2000 г.; Епикриза на М.Т.Р., касаеща лечение за периода от 26.01.2007 г. до 10.02.2007 г.; Епикриза на М.Т.Р., касаеща лечение за периода от 01.06.2010 г. до 07.06.2010 г.; Молба от М.Т. Н., адресирана до Кмета на Община Кърджали с дата 03.02.2017 г.; Писмо-отговор от Кмета на Община Кърджали до М.Т.Р. с дата 11.09.2015 г.; 2 бр. Жалби от М.Т.Р.; Писмо-отговор от Кмета на Община Кърджали с дата 29.11.2012 г.; Писмо до Кмета на Община Кърджали, с копие до Обмудсмана на Община Кърджали, носещо подписите на 17 бр. лица; Жалба от М.Т. до Председателя на Общински съвет гр.Кърджали; Заповед № 482/26.10.1998 г. на Кмета на Община Кърджали; Протокол № 3 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на 27.05. и 02.06.1999 г.; Снимков материал, се установява, че ищцата М.Т.Р. обитава жилище, находящо се в ***; Достъпът до дома на ищцата се осъществява от т.нар. улица-тупик, която към датата на депозиране на исковата молба и писменият отговор по исковата молба не е с положена асфалтова настилка; Между ищцата и Община Кърджали е водена кореспонденция относно искане на М.Т.Р.,*** да предприеме действия по изграждане на асфалтова улица, чрез която ищцата да има достъп до дома си, находящ се на *** в гр.Кърджали. 

Видно от извършената съдебно техническа експертиза и заключението на вещото лице Е.Я., в случая се касае за поземлен имот № 40909.103.305 по КК и КР на гр.Кърджали, ***, публична общинска собственост с площ 726 кв.м. Към момента на експертизата процесната вещ, представляваща улица-тупик по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кърджали, явяваща се обслужваща улица, перпендикулярна на републикански път 5009 (започваща от осева точка 152 и завършваща до границата на имоти с идентификатори 40909.103.37 и 409.09.103.39 – имота, обитаван от ищцата), част от ***, е изпълнена с покритие от каменна фракция в средната й третина. В източната третина улицата е с покритие с каменна фракция само в коловозите от автомобили, а западната третина покритие на улицата почти липсва. Улица–тупик не е изпълнена с асфалтово покритие. Единствено в източната и средни третини има положено покритие с каменна фракция. Разстоянието от улицата, на което на липсва положено асфалтово покритие е 60 метра, а разстоянието, на което липсва положено покритие с каменна фракция е 20 метра. Състоянието на улица-тупик, завършваща до имот, намиращ се на *** е непокрита с каменна фракция улица, с коловози от автомобили и поникнала трева между тях, като настилка на улицата почти липсва.     

От показанията на свидетелите М.В. и Д.Т., се установява, че достъпът до дома на ищцата и нейните съседи бил силно затруднен. Реално нямало съществуваща улица, а черен път без асфалтово покритие. За да стигне до асфалтова улица трябвало да се извървят около 50 метра. До жилището на М.Р. трудно можело да се стигне с линейка. Ищцата не излизала извън двора на дома си, тъй като не била добре със здравето. Оплаквала се на св.В., че не може да и отиде на гости, защото се притеснявала да се движи по т.нар. улица, която по-скоро представлявала покритие от камъни и кал, а не път. Споделяла, че се страхува да излиза извън двора, за да не падне. Свидетелката не била виждала ищцата на улицата от няколко месеца. Състоянието на улицата се влошавало непрекъснато. Всички съседи изпитвали затруднения да се придвижват по улицата. Св.Т. сочи, че при дъждовно време никой автомобил не можел да стигне до домовете им. При доставката на дърва за огрев камионът не могъл да достигне до дома му, поради калта и разтоварил на значително разстояние от жилището му. Брат му бил с влошено здравословно състояние, а линейка въобще не можела да се стигне до жилището му. Състоянието на настилката (ако това въобще можело да се нарече настилка) било критично. При дъжд се образувал улей и голям теч. Домът му бил срещу този на ищцата и не я бил виждал да излиза от двора на къщата, като трудно се придвижвала. Всички живущи били ограничени в достъпа до домовете си и не можели да се придвижват нормално.

При така събраните доказателства съдът намира предявения иск за доказан по основание, но завишен по размер.

Съгласно т. 3 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2014 г. и Първа и Втора колегия на ВАС делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно- комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища.

В случая се претендира заплащането на неимуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на задължения на ответника, състоящи се в изграждането на предвидена по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кърджали част от улица в състояние, което да отговаря на нейното предназначение и да осигурява необходимия достъп до жилището на ищцата. Безспорно е производството, че процесната улица-тупик е част от общинската пътна мрежа, като съгласно чл. 31 от Закона за пътищата/ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Нормата на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗП регламентира финансирането на дейностите, а именно, че тези дейности се финансират със средства от държавния бюджет,от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от международни финансови институции. Бюджетните средства за финансиране се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Разпоредбата на чл. 140 от Конституцията регламентира правото на собственост на общината, която използва в интерес на териториалната общност, респ. собствеността на общините служи на обществените интереси.  

Възложената отговорност във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Собственикът не носи отговорност, ако вредите са настъпили вследствие на виновно поведение на пострадалия или лицето, под чиито надзор тя се намира или на трето лице. Такива са вредите при използване на вещта в нарушение на предписани или общо приети правила.

В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви по безспорен начин се установява, че достъпът до жилището на ищцата, ситуирано на адрес гр.Кърджали, ***, се осъществява посредством улица-тупик, част от *** (публична общинска собственост), на която липсва асфалтово покритие, частично покрита с каменна фракция улица, с коловози от автомобили и поникнала трева между тях, като настилка на улицата почти липсва. Ищцата не излизала от дворното място, тъй като се страхувала да не се нарани от падане по т.нар. улица. Достъпът до жилището й е силно ограничен, като било почти невъзможно да се стигне с автомобил до дома й, особено при дъждовно и влажно време. Р. се оплаквала на свидетелката В., че не може да отиде на гости на съседите си, тъй като не можела да се придвижва по улицата и страхува от нараняване.

Настоящия съдебен състав намира, че вследствие на неизпълненията на задълженията на Община Кърджали да изгради улица, част от общинската пътна мрежа в състояние, което да отговаря на нейното предназначение и да осигурява необходимия достъп до жилището на ищцата е нарушила правото на М.Р. на свободно и самостоятелно ползване на урбанизираните територии, сградите и съоръженията. В случая не е осигурена достъпна среда в градски условия, съобразена с определени специални изисквания на елементите от техническата инфраструктура с цел да се осигури достъпен маршрут и удобства за ищцата и нейните съседи, още повече, че Р. е и лице с намалена подвижност. Всичко това е довело до негативни последици в психичното и здравословно състояние на ищцата – притеснения, изолация и невъзможност да придвижва свободно и необезпокоявано извън чертите на имота си. Това взето в съвкупност с влошеното здравословно състояние на М.Р. и значителната по обем кореспонденция с Община Кърджали, продължила няколко години по повод депозирани молби от ищцата за изграждане на нормален достъп до дома й и се е отразило крайно негативно в емоционален и физически аспект с оглед възрастта й и здравословното и състояние, макар и множеството заболявания на ищцата, за които по делото не се спори, да не се намират в пряка и непосредствена връзка с бездействието на ответника.    

 

 

 

 

В конкретния случай е неприложима хипотезата на т. 10 от ППВС № 7/1959 г. и не са налице условията за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Липсват основания да се приеме, че вредите са в резултат на поведението на пострадалата или, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

По изложените съображения, съдът намира приема за доказано, че вследствие бездействието на Община Кърджали в качеството й на собственик на вещта (процесната улица-тупик) да изгради улицата и поддържа улицата в състояние, което да отговаря на нейното предназначение и в обществен интерес, ищцата е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, изолация и невъзможност да придвижва свободно и необезпокоявано извън чертите на имота си.

Съгласно утвърдената съдебна практика на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът им се определя според вида, характера и тежестта на увреждането, съобразени с критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да се извърши преценка на вида и тежестта на причинените телесни увреждания, продължителността и интензитета на причинените физически и душевни болки, други страдания и неудобства и дали се е стигнало да разстройство на здравето или до трайно увреждане и каква е прогнозата за неговото развитие.

При така установения интензитет и продължителността на претъпените емоционални и психически страдания, както и понесените от ищцата неудобства, не обосноват извод за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. От доказателствата по делото не се установява по отношение на Р. да са  настъпили трайни физически и психически увреждания, вследствие бездействието на ответника. Отчитайки всичко това,       съдът намира, че за обезщетяването на М.Р. е необходима сумата от 4 000 лв. Така определеният размер на обезщетение съответства на причинените увреждания, страдания и неудобства, както и е съобразен с критерия за справедливост. В останалата си част и за разликата до предявения размер от 10 000 лв. искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Следва да се отбележи, че ищцата не е релевирала искане за присъждане на законни лихви, считано от датата на настъпване на увреждането или депозирането на исковата молба.

Ищцата не представя доказателства за направени деловодни разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

На ответника не следва да бъдат присъждани разноски съобразно отхвърлената част на иска, тъй като липсва надлежно депозирано искане за заплащане на деловодни разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдена Община Кърджали да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Кърджали дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, а именно д.т. в размер на 160 лв.   

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес ***, представлявана от Х.А.И., ЕИК /БУЛСТАТ/ ***, да заплати на М.Т.Р. ***, с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Т.Р., сумата в размер на 4 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД в останалата му част за разликата до предявения размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес ***, представлявана от Х.А.И., ЕИК /БУЛСТАТ/ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса в размер на 160 лв.   

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               Председател: