Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 24.09.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Р.К., като разгледа
докладваното от съдията Данаилов гр.д.
№ 565 по описа за
Ищецът “Топлофикация-ВТ” АД гр.В.Търново твърди в
исковата си молба, че ответникът В.С.Х., като потребител на топлинна енергия,
доставяна му от кредитора „Топлофикация- ВТ” АД за обект- ул. "Ангел
Кънчев", № 12, вх. А, ап. 13 в гр.В.Търново, не заплатил на установените
му падежи цената и в размер на посочените суми за периода 01.2012г. –
12.2014г., общо 523.43 лв. главница – това е общия сбор на конкренто
разбитите по пера суми от ищеца, включващи: 491.41 лв. за топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация и 32.02 лв. такса разпледеление. От забавата за изпълнение на горепосочените
парични задължения е възникнало правото на кредитора да търси обезщетение в
размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху всяко главно вземане, общо в размер на 89.02 лв. Претендираната от ищеца главница представлявала сбор от
суми, дължими от ответника за всеки от
месеците, посочени в исковата молба. Всяка една от тези суми включвала
начислени суми за топлинна енергия за отопление на имота, за битово гореща вода
и топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация,
както и такса разпределение, произтича от чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката, тъй като ответникът
бил собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с
работеща абонатна станция. Ищецът
твърди, че дължимите от абоната -ответник суми били съобразени изцяло с действуващото през процесния
период законодателство и не били заплатени. Предвид подаденото възражение от
длъжника против издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 312/2015г. на
ВТРС, ищецът моли съда в настоящото производство да установи вземането му
против ответника за сумата от 523.43 лв. главница, представляваща сбор от
вземания за незаплатена топлоенергия отдадена в сградната инсталация и такса разпределение; сумата 89.02
лв., представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от
датата на забава до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът В.С.Х. оспорва иска, като счита същия за неоснователен, тъй като, макар и
собственик на апартамента през процесния период не е
ползвал топлинна енергия и радиаторите са били изключени от мрежата. Ответникът
оспорва и метода на изчисляване на начислените му за плащане суми, както и заложените
там показатели. Твърди, че нямало решение на общото събрание на етажната
собственост за определяне на общия процент топлоенергия, отдадена в сградната инсталация, която да се заплаща от собствениците.
Въпреки, че количеството топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация било по-голямо от енергията за отопление на имотите - повече от 50
%, ищецът в нарушение на чл.78 от наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването не уведомил потребителите и не е предпрел някакви действия по методиката. Ответникът моли съда
да отхвърли иске и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
Не се спори по делото, че ответникът В.С.Х. е собственик
на апартамент, намиращ се на ул. "Ангел Кънчев", № 12, вх. А, ап. 13
в гр.В.Търново.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че ответникът е бил абонат на ищцовото дружество. През всеки един от процесните месеци с изключение на м.12.2014г., общото изчислено от експертизата и подлежащо на разпределение количество топлоенергия отдадено от сградната инсталация надвишава количеството топлоенергия за отопление. Следователно през целия период без м.12.2014г., действителният топлинен товар на топлоотдаващите отоплителни тела в сградата е бил по-малко от 50% спрямо общия проектен отоплитеелн товар на сградата. Съдът прецени заключението на вещото лице като пълно, точно и компетентно.
При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415 от ГПК, за
установяване вземането на ищеца против ответника за сумата общо 523.43 лв., включваща: 491.41
лв. за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация
и 32.02 лв. такса разпределение, за периода 01.2012г. – 12.2014г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 312/2015г. на ВТРС, е неоснователен.
Безспорно се установи по делото, че
ответникът е бил абонат на ищцовото дружество, както
и че жилището се намира в етажна собственост с абонатна станция, в която сградната инсталация отдава топлоенергия. Дори и да са отсъединени радиаторите на ответника, където е жилището му,
той е продължил да бъде в такава етажна собственост с работеща абонатна
станция, в която сумата за топлинна енергия отдадената в сградната
инсталация се разпределя между всички етажни собственици, включително и тези,
които са прекратили топлоподаването към жилищата си. Освен това, също по силата
на Закона, се дължи и такса разпределение от потребители като ответника, които
са прекратили подаването на топлинна енергия в имотите си.
Съдът
приема, че в нарушение на Закона, на ответника са начислени сумите за
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.
Според чл.143, ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални разпределители, се определя в процент не по-малък от
15 на сто и не по-голям от
30 на сто от топлинната енергия
за отопление на сградата - етажна
собственост, по предложение на търговеца по чл. 140, ал. 3 или на топлопреносното предприятие и с решение на общото събрание
на етажната собственост, а при липса на решение се приема
минималният процент.
След изменението на тази разпоредба в ДВ, бр. 74 от
След
изменението на ЗЕ, топлинната енергия от 2007г. отдадена от сградната
инсталация се е определяла от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия
в сградата съгласно методика по наредбата.
Прави впечатление обстоятелството, че за целия посочен период /без последния
месец/, е разпределена такава топлинна енергия в размер над 55%. Според Наредбата № 16-334 от 6 април
В конкретната сграда - етажна собственост, е била въведена системата дялово разпределение. Принципите за прилагане на топлинното счетоводство са уредени в Наредба № 2 за топлоснабдяването, отменена с Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топплоснабдяването. Това е механизмът, по който се разпределя топлинната енергия в сгради етажна собственост, чрез уреди за индивидуално отчитане. Предвидени са технически условия за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа. Регламентирани са изискванията и техническите условия, на които трябва да отговарят лицата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия. Установени са правоотношенията между топлопреносното предприятие, търговеца, извършващ дялово разпределение на консумираната в сграда-етажна собственост топлинна енергия и потребителите. Лицата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, предлагат услуги на абонати и са звено между топлофикационното дружество и гражданите.
Топлопреносното предприятие не е спазило нормативните изисквания на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда - етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 1396 ЗЕ и да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. Възможно е изчисленото количество топлинна енергия за сградна инсталация, съгласно отчетите за дялово разпределение, да е по-голямо от консумацията в отделените имоти. Съгласно т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост /приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата/, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и се формира от показатели като обща проектна мощност за отопление на сградата, продължителност на съответния отчетен период, средна външна температура, средна температура на сградата, външна изчислителна температура за населеното място. Влияние върху количеството енергия за сградна инсталация оказва и намаленият топлинен товар в сграда - етажна собственост, вследствие от изключване на отоплителните тела, който води до увеличаване загубите от самата сградна инсталация и респективно до по-голям дял на изразходената от нея енергия в сметките за отопление.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от Наредбата при такава фактическа обстановка се изготвя ново, прогнозно разпределение на топлинната енергия в сградата между потребителите и те следва изрично писмено да заявят дали желаят да продължат да ползват енергия при променените условия. Уредената в чл. 78 от Наредбата хипотеза касае случай на прекъсване на облигационната връзка между доставчика на топлинна енергия и етажните собственици и възникване на задължение на доставчика да предложи на етажните собственици ново учредяване на такава връзка при променените условия. Само при изпълнение от страна на доставчика на процедурата по чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването може да възникне наново валидно облигационна връзка между доставчика на топлинна енергия и етажните собственици, респ. задължение на последните да заплащат суми за такава.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техничекска експертиза месец януари 2012г. е началният момент, в който топлофикационното дружество е било длъжно да изпълни изискванията на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. От доказателствата по делото не се установява, че топлопреносното предприятие е изпълнило това свое задължение. Като е продължил да подава топлинна енергия към сградата, в която се намира имотът на Х. при наличието на предпоставките, предвидени в цитираната разпоредба от Наредбата, без да е извършил съответното уведомление, дружеството е лишило абонатите от правото да заявят дали желаят да продължи топлоподаването. Ето защо вземането на „Топлофикация-ВТ" АД -град Велико Търново спрямо В.С.Х. за суми за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, при липсата на изпълнение на задължението на дружеството по чл. 78 от Наредба № 16-334/0604.2007г. за топлоснабдяването и общите условия на договора за доставка на топлоенергия, не е безспорно установено. Доколкото искът за главница се явява неоснователен, неоснователен се явява и акцесорният иск за лихва за забава.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски от 300 лв., съразмерно с отхвърлените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.415 от ГПК на “Топлофикация-ВТ” АД със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.”Н.Габровски” № 71 А, ЕИК *********, да се приеме за установено, че В.С.Х. с ЕГН ********** ***, му дължи сумата общо 523.43 лв., включваща: 491.41 лв. за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и 32.02 лв. такса разпределение, за периода 01.2012г. – 12.2014г., както и 89.02 лв. лихва за забава до подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 312/2015г. на ВТРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Топлофикация-ВТ” АД със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.”Н.Габровски” № 71 А, ЕИК *********, да заплати на В.С.Х. с ЕГН ********** ***, сумата 300 лв. /триста лева/ разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на решението.
Районен
съдия: