№ 1564
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502194 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид, че със
свое решение 35 от 11.04.2022 г. по т.д. 128/2021 г. Софийски окръжен съд, пети
първоинстанционен търговски състав, поправено с решение 38 от 12.04.2022 г.:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК ********* да заплати на М. Х. М., ЕГН ********** сумата от 100000 /сто хиляди/ лева,
съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 22.09.2020 г., около 17,00 часа, на път II-81, в посока
от бул.„Ломско шосе“ към гр.Костинброд, в района на 5-ти километър, когато товарен
автомобил „Тата“, с рег. № ***, управляван от К. Д. К. внезапно навлязъл на пътя от
крайпътна територия, намираща се от дясно спрямо посоката на движение на лек автомобил
„БМВ 330Д“, с рег. № СО 3377 СК, отнемайки му предимството и настъпил удар между
двете МПС-та, вследствие на което настъпила смъртта на нейния син М. С. С., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичане на тримесечния
срок по чл.496, ал.1 от КЗ - 23.01.2021 година, до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от
200000,00 /двеста хиляди/ лева.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по:
- въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство А. М. С. срещу
решението в отхвърлителната му част. Поддържа се неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост по отношение на приетия принос от 50 % на пострадалия поради
непоставен предпазен колан.
- въззивна жалба от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ, ответник в
първоинстанционното производство, срещу решението в осъдителната му част. Поддържа
се, че обезщетението не отговаря на критерия за справедливост, както и че по делото е
доказано съпричиняване поради непоставен предпазен колан. Иска се отмяна на решението,
1
евентуално намаляване на присъденото обезщетение.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
Постъпил е отговор от страна на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД на
въззивната жалба на ищцата.
Няма постъпил отговор от третото лице-помагач на страната на ответника „Бул инс“
АД.
Във въззивната жалба на ищцата е поискано назначаване на КСМАТЕ за изясняване на
приноса на пострадалия. Посочено е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като е оставил без уважение искането за повторна експертиза при надлежно
оспорване. Настоящият състав е уважил искането, като е преценил наличието на
процесуално нарушение на СОС с отказа да назначи повторна КСМАТЕ по въпроса за
ролята на поставен предпазен колан при конкретния механизъм. Въпросите, формулирани
във въззивната жалба, са преформулирани от съда, тъй като отговорът на част от тях няма
значение за правилното решаване на спора и по делото е назначена комплексна съдебно-
медицинска авто-техническа експертиза, която като изследва механизма на ПТП,
скоростите на участващите в него МПС, естеството на удара между тях, да отговори на
въпроса при поставен предпазен колан от М. С. С. би ли настъпила смъртта му.
Заключението, изготвено от вещи лица д-р А. М. и инж. В. И., е прието в с.з. от 01.12.2022
г.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Ищец по делото е А. М. С., ЕГН **********, а ответник е ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и
здраве“ АД, ЕИК *********. В диспозитива на обжалваното решение след поправката му по
отношение на индивидуализиращите данни на ответника е налице грешка по отношение на
имената и ЕГН на ищцата, но тя следва да бъде отстранена от постановилия го съд.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на товарен автомобил
„Тата“. Страните не спорят, че на 22.09.2020 г. около 17 часа на път II-81, в посока от бул.
„Ломско шосе“ към гр. Костинброд, в района на 5-ти километър, товарен автомобил „Тата“
с рег. № ***, управляван от застрахован при ответника водач, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като излизайки от второкласен път без предимство, не е изчакал
движещия се по главния път лек автомобил „БМВ”, в който се е возил синът на ищцата.
Решението е обжалвано в цялост в осъдителната му част, но се поддържат оплаквания
за несправедлИ. обезщетение и наличие на принос. По повод бланкетното обжалване на
решението в осъдителната част въззивният съд приема, че не са нарушени императивни
материално-правни норми с приетото от ОС С., че е налице противоправно поведение на
водача на товарен автомобил „Тата“ , който не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил „БМВ”, движещ се с превишена скорост от около 93 км/ч при
разрешена скорост от 70 км/ч, при която ударът би бил предотвратим, настъпилата смърт на
пътника в лекия автомобил и причинна връзка между поведението на застрахования при
ответника водач на товарния автомобил. Презумпцията за вина не е оборена.
Не е спорно, че ищцата е майка на починалия вследствие на ПТП. Спорно е какво е
справедливото обезщетение за неимуществени вреди и допринесъл ли е ищецът за
настъпване на вредите поради непоставянето на предпазен колан и в какъв обем. По
справедливия размер на обезщетението съдът намира следното.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
2
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания на единствената свидетелка, разпитана за
неимуществените вреди.
Според показанията на свидетелката Е. В. – приятелка на ищцата, преди смъртта на
сина й, двамата живеели заедно в гр.***, а той нямал жена и деца. Ищцата имала още две
деца – син и дъщеря, като и другият, по-голям син П. също живеел с тях. Ищцата и М. били
много близки, той се грижел за нея, включително и финансово, тъй като тя не работела и
сега не работи, били силно привързани един към друг. Ищцата приела много тежко смъртта
на сина си и към настоящия момент продължавала да страда. Съдът кредитира показанията,
като съобразява, че са житейски логични, но ги приема за частично неубедителни, тъй като
свидетелката декларира, че се вижда с ищцата три-четири пъти в седмицата, но не знае на
колко години е другият й син, който живее в същата къща, както и твърди, че загиналият е
бил на 30 години, а той е бил на близо 40 години.
Обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението са следните: налице е
загуба на дете, която без никакво съмнение е непрежалима, неестествена и най-страшното
нещо, което може да се случи в живота на човек изобщо. Следва да се съобразят близките
отношения между ищцата и починалия, описани от свидетелката, макар и лаконично,
внезапността и неочакваността на нещастието, шока от смъртта на починалото дете,
непреодоляната тъга, възрастта на двамата към деня на инцидента – на 39 години и на 59
години. Следва да се съобрази, че ищцата би могла да се ползва от подкрепата на останалите
си две деца.
Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение по случая е 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба на застрахователя
са основателни.
Посоченият размер на обезщетение е съобразен и с икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни
лимити.
По спорния въпрос за принос на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан
въззивният съд намира следното.
В константната си практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД Върховният
касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди. За да е налице
съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на законовата
разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият
да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на
конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно.
От изслушаните заключения, както от първата, така и от настоящата инстанция, се
установява безпротиворечиво, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан и че
именно липсата на поставен колан е довела до черепно-мозъчната травма, причина за
3
смъртта му. Според заключението на СМЕ пред първата инстанция предвид механизма на
ПТП, ако е бил с поставен колан, не би получил тежката ЧМТ, довела до смъртта му. Според
заключението на КСМАТЕ, прието от САС, при конкретното ПТП придвижването на тялото
на М. С. е било напред и надясно, като основната сила е била напред. Правилно поставеният
предпазен колан би ограничил преместването на главата на пострадалия и тя не би
достигнала средната дясна колонка. Това изявление на вещото лице води до извод за
неоснователност на оплакването във въззивната жалба на ищцата, че предпазният колан не
би изиграл роля и не би могъл да предотврати настъпването на леталния изход на
пострадалия, който се е ударил странично в колоната поради свободното движение на
главата. Вещото лице д-р М. е категоричен, че основната сила при конкретния пътен
инцидент е била напред, както и че коланът би предпазил главата от удара в средната дясна
колонка, където е получена черепно-мозъчната травма. По повод твърдението в пледоарията
на процесуалния представител на ищцата, че и при поставен колан би могъл да получи
тежки травматични увреждания, които да доведат до смърт, следва да се посочи, че
действително д-р М. в с.з. уточнява написаното в заключението, според което с колан би се
увеличила вероятността за настъпване на други специфични травми като травми на шията,
ребрата и вътрешните органи, като казва, че над 80 км/ч може да има реален риск от
получаване на шийна травма, че шийните травми по принцип, особено високата шийна
травма е с висок леталитет и че тя може да доведе до смърт с много голяма вероятност, дори
с колан. От значение е обаче, че коланът би предотвратил конкретната черепно-мозъчна
травма, причинила смъртта на пътника, като според изявлението на същото вещо лице в с.з.
ударът е бил много силен, защото главата, като се е ударила в колонката, е получила открита
черепно-мозъчна травма, много тежко нараняване на самата глава.
По изложените съображения възражението за принос поради непоставен предпазен
колан е основателно. Основателни са оплакванията за твърде висок принос според мотивите
на СОС в конкретния случай. Според настоящия състав то следва да се определи на 1/3.
Определеното обезщетение от 150 000 лева следва да бъде намалено с 1/3 , като дължимото
обезщетение е 100 000 (сто хиляди) лева със законната лихва от 23.01.2021 година,
определена от СОС, срещу която няма въззивни доводи.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението, макар и с други
мотиви, следва да бъде потвърдено.
Искането във въззивната жалба на ответника да се отхвърли иска за мораторна лихва
поради извършено в хода на процеса плащане на цялата искова сума, следва да се остави без
уважение, тъй като по делото няма доказателства за плащане на цялата искова сума, която е
200 000 лева със законната лихва от 23.01.2021 година, до окончателното заплащане.
При този изход на спора разноските за първата инстанция остават непроменени.
За въззивната инстанция разноски за държавна такса не следва да се присъждат.
В полза на процесуалния представител на въззивния жалбоподател-ищец адв. С. Н.
следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв с оглед отхвърлената
част от жалбата на ответника в размер на 1765 лева.
Искането на „Бул инс“ АД за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като е трето
лице-помагач на страната на ответника.
Поради наличие на несъответствие между имената и ЕГН на ищцата, описани в
диспозитива на обжалваното решение и действителните имена и ЕГН на ищцата, делото
следва да се върне на първата инстанция за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 35 от 11.04.2022 г., поправено с решение 38 от 12.04.2022
4
г., по т.д. 128/2021 г. Софийски окръжен съд, пети първоинстанционен търговски състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. С. К. Н., Адвокатска колегия София хонорар
от 1765 за представителство на А. М. С. пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Връща делото на ОС С. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
диспозитива по отношение имената и ЕГН на ищцата.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5