Решение по дело №1864/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1294
Дата: 27 май 2019 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20182120101864
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1294

 

27.05.2019 г.,  гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на седми март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                                                    

 

                                                                            Председател: Красимир Сотиров

 

         при секретаря: Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №1864 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е за делба във фазата по допускане.

         Образувано е по предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС, от 1.В.И.С. и 2.Л.Л.С., чрез адв.Н.И. от БАК, срещу 1.Д.М.И., 2.С.М.И. и 3.Д.Г.И., за делба на следните съсобствени недвижими имоти: 1.Приземен етаж, със застроена площ от 202,50 кв.м., който етаж е общ за сгради с идентификатори 67800.502.366.1 и 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се съответно в гр.С., *** и в гр.С., ***, който eтаж се твърди, че е съсобствен между ищците и тримата ответници при следните квоти: за В.И.С. и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена общност- 19616/99956 идеални части от ½ от партерния етаж, за Д.М.И.- 80340/99956 идеални части от ½ идеална част от партерния етаж и за С.М.И. и Д.Г.И., съответно по ¼ идеална част от партерния етаж за всеки един и 2.Жилищна сграда с идентификатор 67800.502.366 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.С., ***, на 4 жилищни етажа, с площ на всеки етаж от 125,28 кв.м., при следните квоти: за В.И.С. и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена общност- 19616/99956 идеални части от сградата, за Д.М.И.- 80340/9956 идеални части от сградата.

         Ищците твърдят, че съсобствеността върху горните имоти е възникнала по силата на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 10.12.2008г., №***, том **, н.д. №***/2008г., на Нотариус Н.М., рег. №*** в НК, район на действие: БРС, сключен между Л.В.И. и двамата ищци, с който Л.В.И. е прехвърлила правото на собственост върху ¼ идеална част от гореописания партерен етаж и ½ идеална част от горната жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от намиращото се в сградата обзавеждане, срещу имот, находящ се в гр.Б., ***, доплащане от 70 000 лв. и заместване в дълг на Л.В.И., в качеството й на солидарен длъжник по отпуснат банков кредит. Твърди се, че с Решение 157/16.01.2014г. по в.гр.д. 207/2013г. на Бургаски апелативен съд, постановено по иск с правно основание чл.21, ал.1 от СК /отм./, Д.М.И.- бивш съпруг на прехвърлителя Л.В.И., е признат за изключителен собственик, поради трансформация на лично имущество, на 60724/99956 идеални части от процесната сграда.

         Претендира се извършване на съдебна делба на процесния имот при горепосочените квоти. Направено е искане по реда на чл.344, ал.2 от ГПК за разпределение ползването на делбените имоти до извършването на делбата, чрез предоставяне ползването на един етаж от жилищната сграда.

         В законен срок е постъпил отоговор на искова молба, чрез адв.А.Т. от БАК, с който се оспорва активната процесуална легитимация на ищците като съсобственици на горните имоти. Релевира се възражение за нищожност на прехвърлителната сделка от 10.12.2008г., поради привидност на същата и като противоречаща на добрите нрави. Изложени са подробни съображения в тази насока.

         Ответните съделители намират за неоснователно направеното искане с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, с оглед на единния характер на делбените имоти, функциониращи цялостно като къща за гости в гр.С..

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, приема за установено от фактическа страна следното:

         Във връзка с необходимостта от надлежна индивидуализация на делбените имоти са представени скица на сграда със смесено предназначение с идентификатор 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.С., ***, със застроена площ от 100 кв.м., на 4 етажа, с посочен собственик Д.М.И. и скица на поземлен имот с идентификатор 67800.502.365 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.С., ***, с площ от 224 кв.м., с посочен собственик община Созопол.

         От заключението по допусната по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че са изградени жилищни сгради с идентификатори 67800.502.365.1 и 67800.502.366.1 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК  в поземлени имоти с идентификатори 67800.502.365 и 67800.502.366 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК. Жилищнста сграда се състои от приземен етаж, с обща площ от 202,50 кв.м., четири жилищни етажа, с площ от 125,28 кв.м. всеки. В поземлен имот с идентификатор 67800.502.365 е изградена пристройка със застроена площ от 30,68 кв.м., по одобрен проект на 31.03.2009г. и е издадено разрешение за строеж 124/22.05.2009г. от гл.архитект на община Созопол, находяща се в пространството под изградената тераса на северната фасада на жилщната сграда до уличната регулация и представляваща самостоятелен обект с масивна, стоманобетонова конструкция, който не е функционално свързан с жилищната сграда. Дадено е заключение за пазарната оценка на делбените имоти в завършен и в незавършен вид и два варианта за разпределение на правото на ползване в сградата.

         Допусната по делото е съдебно- счетоводна експертиза, която дава заключение относно размера на отпуснатата главница на съделителя Д.М.И. по ипотечен банков кредит и данни за движението по същия. Посочено е, че за обезпечение на банковия кредит е учредена договорна ипотека върху семеен хотел, изграден на фаза „груб строеж“.

         Изискано е удостоверение за наличието на самостоятелни обекти, находящи се в процесната сграда. Видно от писмо от Агенция по геодезия, катртография и кадастър, горната сграда не е нанасяна по реда на поддържане на КККР на гр.Созопол в актуално състояние и в СГКК- гр.Бургас липсват материали и данни, по които да се установи наличие на самостоятелни обекти в нея. Посочено е, че липсата на схеми на самостоятелни обекти в отразените в кадастралните карти сгради не е достатъчно основание да се приеме, че в сградата няма такива обекти.

         Допуснато е извършването на допълнителна съдебно- техническа експертиза, която да опише подробно съществуващите в процесната сграда самостоятелни обекти и да изготви скици на всеки един от тях.

         Видно от изготвено заключение от вещото лице Д. К. по допълнителната съдебно- техническа експертиза, разрешение за строеж за изградената пристройка към процесната сграда е издадено на основание Договор от 27.05.1998г. за отстъпено право на строеж на Д.М.И., за построяване на жилищна сграда. Пристройката съм сградата представлява строеж пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация, съгласно чл.177 от ЗУТ. Не е установено издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на същата. Пристройката представлява самостоятелен обект, който не е функционално свързан с жилищната сграда.

         Видно от изготвеното заключение от вещото лице М. М. сутеренът е с площ от 100 кв.м. На първи етаж са обособени два апартамента, които отговарят на изискванията за самостоятелни обекти. Измерен е само единият от тях, тъй като не е осигурен достъп до другия обект. Втори и трети етажи са идентични и се състоят от обособени хотелски стаи със санитарен възел. Четвърти етаж се състои от склад и от два обекта с преходни стаи и санитарни помещения. Представени са 4 броя скици.        

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира предявеният иск за делба за неоснователен. Съображенията за това са следните:

         В производството по допускане на делба по повод на предявен конститутивен иск съдът изследва наличието на съсобственост между съделителите върху делбеното имущество, основанието на което е възникнала съсобствеността, лицата, между които се иска делба, имотите, спрямо които ще се извърши делбата, както и размера на частта на всеки съделител в съсобствеността. Решението по допускане на делбата представлява задължителна основа, на която следва да се извърши делбата във втората й фаза. Разпоредбата на чл.344, ал.1, изр. Първо от ГПК е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител. Съдебната практика на ВКС трайно приема, че делбените имоти следва да бъдат точно индивидуализирани като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези- местонахождение, вид, площ, граници. От изпълнението на горното изискване зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората й фаза. Съобразно върховната съдебна инстанция математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата, е единица. Правата на съделителите в съсобствеността на общата вещ се изразяват с обикновени дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/, чийто сбор е равен на единица.  Правата, които  е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание следва да са отразени чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. Недопустим се явява иск за делба на идеална част от идеална част на вещ. Отделните идеални части на вещта не представляват самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на собственост. В хипотезата на 345 от ГПК, прекратяването на съсобствеността се отсрочва до извършване на делба с третите лица. Съдебно решение, с което съдът се произнася по иск за делба на идеална част от недвижим имот е процесуално недопустимо. В случай, че квоти на съсобствениците са определени чрез дроби с различен знаменател, който няма общ делител и сборът от тези дроби е по-голям или по-малък от единица, не е налице възможност за правилна преценка за придобитите от всеки съделител права.

         В настоящия случай, не са ангажирани доказателства за твърдяните в исковата молба квоти от съсобствеността в полза на посочените лица, по отношение на приземния етаж на двете сгради. Не са установени правата на съделителите в делбеното имущество като не са представени заверени преписи от влезли в сила съдебни актове и доказателства за прекратяването на граждански брак между ответния съделител и прехвърлителя И.. Твърдените квоти от право на собственост не са надлежно посочени, за да послужат за прекратяване на правото на собственост в процесния случай. Следва да се посочи, че не е налице надлежна индивидуализация на делбената маса съобразно актуален статус, като същата не представлява годен обект за делба. Недопустимо е в рамките на делбеното производство да се уточняват обектите, които са предмет на делба, респ. да се установяват нови такива от ищците, да се установява чия собственост са и законно изградени ли са, както и да се прецизират квотите, при които следва да бъде допусната делбата. Не е установено надлежното качеството на ответните съделители С.М.И. и Д.Г.И. и размерът на квотите им. С оглед на ангажираните доказателства по делото делба не следва да бъде извършвана.

         За пълнота следва да се посочи, че е недопустимо да се релевират от съсобственик възражения за нищожност на прехвърлителна сделка с идеална част от имота, извършена от друг жив съсобственик. Границата, до която могат да бъдат упражнявани надлежно процесуалните права от страните е съобразно материалните гражданските субективни права на ищеца.

         С оглед изхода на спора и на основание чл.9 от Тарифата, които се събират от съдилищата по ГПК, при отхвърляне на молба за делба следва да бъде събрана държавна такса от 50 лв. Разноските се понасят от страните така, както са направени.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.С., ЕГН:********** и Л.Л.С., ЕГН:**********, срещу Д.М.И., ЕГН:**********, С.М.И., ЕГН:********** и Д.Г.И., ЕГН:**********, иска за делба на следните съсобствени недвижими имоти: Приземен етаж, със застроена площ от 202,50 кв.м.- общ за сгради с идентификатори 67800.502.366.1 и 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се в гр.С., *** и в гр.С., ***, при следните квоти: за В.И.С. и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена общност- 19616/99956 идеални части от ½ идеална част от партерния етаж, за Д.И.М.- 80340/99956 идеални части от ½ идеална част от партерния етаж, за С.М.И.- ¼ идеални части от партерния етаж и за Д.Г.И.- ¼ идеални части от партерния етаж и Жилищна сграда с идентификатор 67800.502.366 по КККР на гр.Созопол, одобрени със Заповед РД- 18- 60/04.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.С., ***, на четири етажа, с площ на всеки етаж от 125,28 кв.м., при следните квоти: за В.И.С. и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена общност- 19616/99956 идеални части от сградата, за Д.М.И.- 80340/9956 идеални части от сградата, като неоснователен.

         ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН:**********, да заплати в полза на Държавата по сметка на Бургаски районен съд държавна такса по отхвърления иск за делба в размер на 50 /петдесет/ лв.

         ОСЪЖДА Л.Л.С., ЕГН:**********, да заплати в полза на Държавата по сметка на Бургаски районен съд държавна такса по отхвърления иск за делба в размер на 50 /петдесет/ лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                     Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: НД