Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20 юни 2019 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание
проведено на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР:
МАРИЯНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия К. Василев,
в.гр.д.
№ 913 по
описа за 2019 година на ВОС, намира
следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по
жалба от „Енерго Про Продажби” АД, ЕИК ********* против Решение № 1445 от 08.04.2019
година, постановено по гр.дело № 13 665/2018 година, по описа на ВРС, с което е
била уважена исковата претенция по чл.422 ГПК, вр.чл.55 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
т.к. не отчита наличните по делото доказателства, което същевременно прави и
извода незаконосъобразен.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а
иска – отхвърлен.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.Т.,
като процесуален представител на“Морски дюнер“ ЕООД и от него е видно, че
искането е съдебното решение да бъде потвърдено.Претендира се и за разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за
въззивното дружество се явява адв.Л., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява, не се представлява.Постъпило е писмено становище с което не се възразява
по хода на делото, поддържа се отговора против въззивната жалба и се настоява
за присъждането на разноски.
След като се запозна с материалите по делото и със
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Фактическата обстановка е била правилно изяснена,
не се оспорва от страните, по тази причина съдът не намира за необходимо да я
преповтаря в своето решение.В тежест на въззивното дружество е да докаже, че в
качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката
за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от средството
за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да бъдат
установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят изхода
на спорното правоотношение.По делото не се спори, че въззиваемата страна е
„Потребител” на електроенергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42 ЗЕ.
Безспорно е и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към електро преносната мрежа, поради което ищеца има задължение да
заплаща използваната електроенергия.Спорно обаче остава обстоятелството налице
ли са предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да
коригира сметките за електроенергия за минал период
от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за
сочените периоди от време.В този случай въззивното дружество се е позовало на
предвидената в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Енерго Про България Продажби” АД, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период въз основа на представените от “Е.ОН България Мрежи” /тогава/ констативни протоколи и сметка за
начислена енергия при неточно измерване на пренесената електрическа енергия,
извършена в случая по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на “Енерго Про Мрежи” АД. Или, единственото основание за корекцията и
фактурирането на процесната сума представлява цитирания констативен протокол,
който не се ползва с материална доказателствена сила, освен в хипотезите, в
които констативният протокол е подписан от титуляра на абонатния номер или от
упълномощен представител.Предвидените в
чл. 38 от общите условия методика за изчисляване на корекцията, допуска такава
без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на електроенергия, доколкото
в ал. 4 на цитираната норма е заложено принципното положение за начален период
на корекцията да се вземе датата на монтажа на СТИ или датата на предходната
проверка, като общия корекционен период да не бъде по-голям от 180 дни. Не
става ясно в случая, при липса на доказателства за предхождаща проверка как е
определено началният момент на корекцията, а в тежест на дружеството е да
установи, че именно към посочената дата е започнало неточното отчитане на
електроенергията от електромера на ищцата. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период
позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от
потребителя електрическа енергия.
Клаузата на общите условия, която регламентира
едностранно от доставчика на електроенергия за предходен период от време без
определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия е неравноправна по см. на чл. 146, т. 6, 14 и 18 от Закона за защита на
потребителите. Това е така, тъй като възможност за едностранна корекция на
сметки не е предвидена в действащите към процесния период
нормативни актове – Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Правилата за търговия
с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. А след като цитираната клауза на общите условия не е била предмет на
индивидуално уговаряне между страните, то и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
нищожна и като такива не могат да произведат действие /в този смисъл са и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/11.04.2011 год. на ВКС по
т.д. № 39/2010 год., ІІ т.о.; решение № 79/11.05.2011 год. на ВКС по т.д. №
582/2010 год., ІІ т.о., както и конкретно касаещите настоящото дружество
въззивник решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ
т.д./. Посочените решения съставляват според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС
задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е
даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия.
За процесния период от време
отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба
№ 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007
г. В Закона за
енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от
09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители от 2000 година, за извършване на едностранни
корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и
методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за
едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия
и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се
уговаря в Общите условия.Неоснователни са възраженията на въззивника, почиващи
на общи принципи на правото за неоснователно обогатяване и за споделяне на
отговорността предвид равнопоставеното положение на страните по процесния
договор. Напротив при сключване и изпълнение на конкретния вид договори – за
продажба на електрическа енегрия потребителят
е в положението на по-слаба страна, а дружеството, предвид предоставената му
лицензия, има господстващо положение на пазара за продажба на
електроенергия на определена територия от страната. Възможността потребителят
да въздейства върху ОУ е ограничена и регламентирани в тях санкционни
клаузи каквито по съществото си
представляват чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, не могат
да съществуват в противоречие с императивни норми на закона и основни принципи
на правото. Особеният ред при търговията с електрическа енергия определя, че
именно лицензиантът е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и
непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и
отчитане на измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл.
87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката). При осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за
техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има
задължение да осигури правилното и коректно фунциониране, да констатира
своевременно грешката в измерването или неизмерването. В случаите, когато
отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на
неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в
резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да
се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната
електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата
от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на
електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за
предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално
консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за
добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Клаузите на чл. 24 и 25
от Общите условия на ДПЕЕ нарушават основните принципи на равнопоставеност
между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с
електрическа енергия. Посочените разпоредби предвиждат санкциониране на
потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната
отговорност в правото е изключение, поради което и е недопустимо да се
предвижда едностранно. Пределите на гражданската отговорност при неизпълнение на
договорно задължение са регламентирани в чл. 82 ЗЗД и тази отговорност винаги е
за виновно поведение. Ето защо като противоречащи на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД
клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ са
нищожни и не обвързват страните.
Наведените от въззивното дружество доводи, че
възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена
ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите
ел. енергия, е установена в ЗЕ – чл. 83, т. 6; чл. 98а и чл. 104а от ЗЕ и
цитираните разпоредби разкривали волята на законодателя в полза на провежданите
корекционни процедури, съдът намира за неоснователни.Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В чл. 83, ал. 2 ЗЕ, също
в редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год. е
предвидено, че Правилата по ал. 1, т. 4 - 6 се приемат от комисията /ДКЕВР/ по
предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им. От анализа на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва извода, че корекционните процедури следва да са
предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Както бе
посочено по – горе, действащите ПИКЕЕ не съдържат подобна
регламентация.Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите,
условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да се
съдържат, т. е., да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ
не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също
редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год. Според чл. чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ общите условия съдържат задължително ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6: а/ в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. А според чл. 104а,
ал. 2, т. 5 ЗЕ общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6: а) в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120,
ал. 3. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който
както бе посочено по – горе, предвижда, че корекционните процедури /принципите,
условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са
регламентирани именно в ПИКЕЕ /ПИКЕЕ са нормативен акт - арг. от чл. 75 АПК/, а
не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ, който нямат качеството на нормативен
акт. Съгласно § 12а от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, ДВ, бр. 18/2011 г.,
който текст буквално възпроизвежда текста на чл. 1, ал. 2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори /и който вероятно има предвид въззивника/ разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение
на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или
принципи на международни конвенции, в т. ч. в областта на транспорта, по които
държавите – членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.От
анализа на цитираната норма недвусмислено следва извода, че контролът, респ.
преценката дали определени клаузи в потребителски договори, вкл. и тези,
сключени при Общи условия, са неравноправни, е изключен само тогава, когато
тези клаузи са възпроизведени или се съдържат в нормативен акт, като този извод
е в съответствие и с изискването на чл. 83,
ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ, редакция ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., които както бе посочено, по – горе, предвиждат, че корекционните процедури /принципите,
условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да се
съдържат, т. е., да са установени именно в ПИКЕЕ, а действащите понастоящем
ПИКЕЕ, както се посочи, не съдържат такава регламентация. Горното обуславя и
задължението на съда за контрол по реда на Глава Шеста от ЗЗП от гледище на
тяхната неравноправност, на клаузите на ОУ на ДПЕЕ и на ДПЕЕЕМ, предвиждащи
правото на доставчика на ел. енергия едностранно да извършва корекция на
доставеното вече количество ел. енергия и като последица от това – и на
сметките на абонатите за ел. енергия за минал период.Това
прави изцяло несъстоятелни доводите на процесуалния представител на въззивното
дружество, изразени в с.з.
Още пред първата съдебна инстанция, процесуалния
представител на въззивното дружество е направил възражение, касаещо валидността
на сключения договор за цесия.Нормативната уредба по смисъла на чл.99 от ЗЗД
дава възможност на кредиторът по едно вземане
да прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. То има действие
по отношение на трети лица, считано от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.По делото е несъмнено доказано – а и не се
спори, че Уведомлението е достигнато до адресата си.Цесията е действителна –
този извод също се споделя от настоящия съд, т.к. неин предмет могат да бъдат
парични вземания и / или права.Понеже е налице начална липса на основание, са
неоснователни възраженията, че Договора за цесия нямал предмет.Първата съдебна
инстанция решително и правилно се е позовала на Постановление № 1 от 1979
година т.7.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание
пред въззивния съд, процесуалния представител на дружеството въззивник, навежда
доводи и съображения, касаещи размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на дружеството – ищец.Видно е от материалите по
делото също е в размер на 300 /триста/ лева.За да се произнесе, ВОС съобрази,
множество обстоятелства, свързани с решаването на този въпрос, като изходи най
– вече от цената на иска или т.нар. материален интерес по делото.Установено е,
че се касае за сумата от 33.17 /тридесет
и три и седемнадесет/ лева.Съобразно нормата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения сумата, която следва да се
определи изхожда от материалния интерес, т.е. с оглед горния текст е в размер
на 300 /триста/ лева.От друга страна обаче, като съобрази множество
обстоятелства, най – вече изключително ниската стойност на иска / в размер на 33.17
лева/, наличието на ясно и категорично установена практика по тези съдебни
производства, липсата на фактическа и правна сложност на и в процеса,
отсъствието на процесуалния представител на дружеството – ищец, настоящата
инстанция намира, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен под минималния.ВОС
се позовава на Решение С-427/2016 година и С-428/2016 година на съдът на Европейските
общности в Люксембург, които третира именно този въпрос и които в
диспозитивната си част по т.1 изрично сочи, че следва да се провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането на такава правна уредба /в частност
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения/ действително отговаря на легитимни цели
и дали така приложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за
да се осигури изпълнението именно на тези легитимни цели.Целта в конкретния
случай не оправдава наличието на толкова висок хонорар - като адвокатско
възнаграждение.Както съдът посочи по – горе размера на търсената сума е от
порядъка на 33.17 лева; липсва фактическа и правна сложност в това съдебно производство, налице е
константна практика на съда, и точно това е обусловило и отсъствието на
адвоката – пълномощник на дружеството – ищец от въззивния процес.Следователно,
позовавайки се именно на цитираното решения на Съдът на Европейските общности в
Люксембург, ВОС приема, че целите биха били ЛЕГИТИМНИ, ако размера на възнаграждението се определи под
минималния, а именно в размер на 50
/петдесет/ лева.По този начин и именно с този хонорар ще се изпълнят целите
на процеса и самото възнаграждение би било справедливо на извършеното,
респективно на търсения материален интерес.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1445 от 08.04.2019 година, постановено по
гр.дело № 13 665/2018 година, по описа на ВРС, шестнадесети състав.
ОСЪЖДА „Енерго Про – Продажби” АД, ЕИК ********* да
заплати на „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД, ЕИК *********
- сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща съдебно – деловодни разноски пред – адвокатски хонорар, пред
ВОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: