№ 25242
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110157984 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №149902/19.07.2022 г. от С. Т. С., чрез адв. ТБ се иска да бъде
изменено решението в частта за разноските като вместо присъденото след направената
редукция поради прекомерност адвокатското възнаграждение в размер 883 лева на ищеца се
присъди възнаграждение в пълния претендиран размер от 2000 лева. Изразява се
несъгласие с извода на съда за присъждане на възнаграждение съобразно минимума на
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
постъпил такъв от Е. К. А, чрез адв. Н. Н. с искане молбата да бъде оставена без уважение,
като се споделят изводите на съда, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Съдът е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски.Посочено е, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие
сключен между ищеца и адв. ТБ, като е уговорено адвокатско възнаграждение от 2000 лева,
платено в брой, което се установява от договора, служещ за разписка за сумата от 1000 лева
и допълнително представената разписка за още 1000 лева. Въз основа на своевременното
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът е съобразил задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, че
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай.
Съдът е приел, че в процесния случай извършените от процесуалния представител на
1
ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално
представителство в две съдебни заседания с разпит на свидетели по един оценяем иск, като
претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразно с минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде редуцирано до
сумата от 883 лева.
Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №149902/19.07.2022 г. от С. Т. С., чрез адв.
ТБ за изменение на Решение №6608 от 16.06.2022 г. по гражданско дело №57984/ 2021 г. на
СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2