Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.П.,
31.07.2020година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на девети юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА…………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 470 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 247 от 19.02.2020година
постановено по гр.дело № 4623/2019година П.ски РС е отхвърлил предявения от „***“ООД
гр.П. против „***“ЕООД гр.П., иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, за
сумата 22583,33лв. като получена на отпаднало основание - развален
договор за изработка от 01.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от
11.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и
недоказан. Отхвърлен е и съединения с него иск с правно основание чл.92 от ЗЗД
за сумата 1375лв., представляваща неустойка по договор за изработка от
01.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.Присъдени са, на основание чл.78 ал.3 от ГПК,
деловодни разноски в полза на ответника, в размер на 1525лв.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от „***“ООД гр.П., чрез пълномощника му адв.С.М. ***.В жалбата
се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Въззивникът счита, че предявените от него искове са доказани
по основание и размер и немотивирано са отхвърлени от РС – П.. Счита решението
за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон.Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, по
съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
Ответникът
по жалбата „***“ЕООД гр.П., чрез пълномощника си адв.И.И., е взел становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, по съображенията изложени в отговора
на въззивната жалба на л. 14 от делото.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид
направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции
доказателства, съобрази изискванията на закона, приема за установено
следното:Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл.55 от ЗЗД за заплащане на сумата 22 583,33лв. като
получена на отпаднало основание - развален договор за изработка, сключен между
страните на 01.07.2016г., както и с обективно/кумулативно/ съединен с него иск
с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата 1375лв., представляваща
неустойка по същия договор за изработка.Претенциите се основават на
твърденията, че на 01.07.2016г. между страните е сключен договор за доставка и внедряване на софтуер, ведно с приложенията му – офертата и техническото описание на предлагания от „***" ЕООД продукт. Ищецът
твърди, че с този договор „***“ ЕООД, е поело
задължение да достави софтуер в съответствие с приложеното към него техническо описание, да внедри софтуера в системите на *** - П., да учреди на дружеството - възложител безсрочно право на ползване
върху внедрения софтуер, както и да извърши обучение на персонала на
дружеството за работа със софтуера. Уговореният срок за доставка и
внедряване на софтуера е 7 работни дни от подписването на договора, съгласно чл. 2, ал. 1 от същия. Съгласно Техническото
описание на софтуера, основната му функция се изразява в предоставяне на възможност за управление и
автоматизация на всички работни процеси, свързани с дейността по отчитането на
потребеното количество вода от абонатите на дружеството, както и издаването на
фактури към абонатите на дружеството. Ищецът е изложил твърдения за съдържанието на техническото описание и за
тези функции на предоставения от ответника софтуер, които според него не отговарят на договореното. Твърди че софтуера не функционира коректно и не може да
бъде използван по предназначение.
Ищецът
твърди, че с оглед
отстраняване на констатираните недостатъци по софтуера е инициирал множество разговори и срещи с
ответника и че ответникът през периода юли 2016г. - февруари 2018г е правил много опити
да внедри софтуера в системата на ***-П.. Твърди че през този
период от близо 2 години е водена постоянна кореспонденция относно грешки и
проблеми със софтуера, относно невъзможността да се работи
с този софтуер, както по емайл, така и по телефон. Твърди че въпреки многократните опити ответникът не е изпълнил задължението си да внедри софтуера и да обучи
персонала за работа, а ищецът е изпълнил добросъвестно всички свои задължения, произтичащи от процесния договор. Извършил е плащания в срок и без забавяне по издадените
от ответника фактури на обща стойност от 22583.33 лв. /без ДДС/ и е съдействал за
изпълнението на договора.
Счита че е налице пълно неизпълнение на задълженията, поети от „***“ ЕООД, дължащо се изцяло на неговото виновно
поведение. Предвид неизпълнението на задълженията на „***“ ЕООД и съгласно
чл.22 от Договора за доставка и внедряване на софтуер, счита че е възникнало правото на неустойка в размер на 5%
от стойността на договора и
претендира сумата от 1 375лева.Ищецът твърди, че на 07.05.2019г. е изпратил на ответното
дружество уведомително писмо, е което е завил, че разваля на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД договора за доставка и внедряване на софтуер и е поканил ответника в 7-дневен срок да възстанови платените по
договора суми в общ размер на 22 583,33лв. както и да
заплати предвидената в чл. 22 от Договора неустойка за неизпълнение в размерна
5% от стойността на целия договор в размер на 1375 лв., като такова плащане не е направено.
Ответникът е взел становище, че исковете са
неоснователни.
Пред първоинстанционният съд е било безспорно и в
настоящата инстанция също, че на 01.07.2016г. между страните е сключен договор за доставка и внедряване на софтуер
за управление на работни процеси, свързани с отчитането на измервателни уреди на абонати на
дружеството, учредяване на безсрочно ползване върху него и обучение на
персонала на *** П. за работа със софтуера. Неразделна част от договора
е офертата, подадена
от „***" ЕООД и техническото описание на предлагания продукт. Съгласно техническото описание на софтуера основната му функция се изразява в предоставяне на възможност за управление и
автоматизация на всички работни процеси, свързани с дейността по отчитането на
потребеното количество вода от абонатите на дружеството, както и издаването на
фактури към абонатите на дружеството. Съгласно техническото описание софтуерът следва да дава възможност да се
създават профили на служителите на Дружеството като се определят техните
роли-„Администратор“, „Ръководител инкасо и „Инкасатор“ и в зависимост от
определената му роля всеки служител има
достъп до различни функционалности и има
възможност да въвежда различна информация.
Безспорно е, че софтуерът следва да предоставя възможност за
изпращане на отчетените количества вода към Инкасо софтуера на *** - П. с цел да бъдат издавани месечните фактури за потребление.
Софтуерът следва да предоставя възможност да бъдат генерирани различни справки
от системата за потребеното количество вода, справки, свързани с оказването на
контрол върху въведеното от инкасаторите потребно количество вода и т.н., възможността за назначаване на маршрути за отчет на отделните
инкасатори, както и да дава възможност за осъществяване на контрол върху
дейността на инкасаторите, а именно да се следи какъв е изминатият от
инкасаторите маршрут за деня въз основа на GPS координати, да се следи дали
инкасаторите са извършили всички възложени им назначения, дали има абонати,
които са останали неотчетени. Софтуерът следва да има функционалност за
запазване на досие на всеки абонат, което да съдържа данни за абоната. Не се спори, че съгласно
договора, „***“ ЕООД е следвало да достави софтуер в съответствие с приложеното към договора техническо
описание, да внедри процесния софтуер в системите на *** - П., да учреди на дружеството - възложител безсрочно право на ползване
върху внедрения софтуер, както и да извърши обучение на персонала на
дружеството за работа със софтуера. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Договора, уговореният срок за доставка и внедряване на софтуера е 7
(седем) работни дни от подписването на процесния договор, при осигурена техническа възможност от страна на
възложителя.Съгласно чл.9 изпълнителят се задължава, при възникнали проблеми по
софтуера, да възстанови нормалното опериране на системата до пет работни дни,
считано от датата на писменото уведомяване от възложителя за възникването им,
като този ангажимент на Изпълнителя е валиден за период от шест месеца от
сключването на договора.
Безспорно е, а се установява и от представените приемо-предавателни протоколи от 30.11.2016г. и 21.03.2017г., двустранно подписани без
забележки, че в изпълнение на договора изпълнителят е доставил и
инсталирал софтуера в системите
на *** – П.,
със съответното безсрочно право на ползването му и е извършил обучение на
персонала на дружеството, а възложителя му е заплатил част възнаграждението в
размер на 22 583.33лв. от уговореното общо в размер на 27 500лв.
Спорно е отговаря ли внедрения софтуер на офертата
и на техническото описание – неразделна част от договора, налице ли е виновно
неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора и развален ли е той поради
това неизпълнение, респ. дължи ли се връщане на даденото по договора – сумата
22 583.33лв. като получено на отпаднало основание /възнаграждение по
прекратен договор/ и сумата 1375лв., представляваща неустойка за
неизпълнение.
За да се произнесе по спора, въззивният съд
съобрази следното: Между страните по делото е възникнало валидно търговско правоотношение по силата на сключения между тях
договор, който с
оглед съществените му елементи,
е с характеристика на договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.265 от ЗЗД поръчващия по договор за
изработка в случай на отклонение от поръчката или недостатъци на работата, може
да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане или
заплащане на разходите, необходими за поправката; или пък съответно намаление на възнаграждението. Възложителят
има право и да развали договора в случай, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Съгласно ал. 3 на същия текст, тези
права се погасяват в шест месечен срок, а при строителни работи - в пет годишен.
Този срок започва да тече от датата на приемане на работата.
По отношение на изпълнението на договора от страна
на изпълнителя е установено, че с приемо-предавателен протокол от 21.11.2016г.
ищцовото дружество, като възложител е предоставил възможност и е възложил на
ответника “***“ООД да инсталира софтуера-предмет на договора на сървър с
посочен в протокола IP адрес. Самото инсталиране е било прието с
протокол от 30.11.2016г./на л.89 от делото на РС/, а с приемо-предавателен
протокол от 21.03.2017г./ на л. 90/ е било прието и завършеното обучение за
работа с инсталирания софтуер-предмет на договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
Договора, заплащането от възложителя е следвало да се извърши
поетапно, по следния начин — 20% от сумата - до 10 работни дни
от подписването на договора, 25% - след внедряване на софтуера, 25% - след
приключване на обучението на персонала за работа с него и 30% - на равни
месечни вноски. След подписване на
съответните приемо-предавателни протоколи за прието изпълнение в съответния
етап на внедряването на софтуера, в съответствие с договореното, ищецът е извършил плащания по издадените от
ответника фактури на обща стойност от 22 583.33 лв. /без ДДС/, като незаплатени са останали последните 30 % от
договореното възнаграждение.
Не са представени доказателства, ответникът като възложител да е направил
възражение за лошо изпълнение и това да е станало в рамките на срока посочен в чл.265, ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.18 от договора,
той е поел и задължение да уведоми писмено изпълнителя за възникнали проблеми
по софтуера. За изпълнение на задължението по чл.9 от договора също е било
необходимо писмено уведомяване от възложителя. Макар и да не се оспорва, че при
внедряването на продукта са възникнали спънки при синхронизацията му с
използвания от възложителя софтуерен продукт за инкасо системата на ***,
разработен от „***“ООД гр.Р., то не са представени по делото писмени
доказателства, какви точно са били проблемите. Писмено уведомяване по см. на
чл.18 от договора, не е направено и поради това пред районния съд не са
установени вида и характера на техническите проблеми при внедряването на
софтуерния продукт, които да са индиция за това чия е отговорността за
отстраняването им. Дали се дължат на качествата на софтуера или на липсващо
съдействие от страна на възложителя и неговите служители за успешна работа с
него.С показанията на разпитаните свидетели К.А. и Е.Я. посочени от ищеца, тази
неяснота не е преодоляна и свидетелите също не установяват, причината поради
която софтуера не е работил безпроблемно и се е наложило да бъде сменен с друг.
От показанията на същите свидетели не се установява дали е осигурено съдействие
и посредничество при синхронизирането на двата програмни продукти, разработени
от двете конкуриращи се фирми „***“ООД гр.Р. и “***“ООД и респ. осигурено
захранването им с данни. Показанията на свид. Б.Г. изясняват, че софтуерният
продукт, възложен на ответното дружество е вторичен софтуер за едно ***
дружество, а основният продукт е този за инкасото. Имал е за цел само да
контролира отчитането на измервателните уреди от инкасаторите, за контрол на самите
инкасатори, за да не бъдат ощетявани клиентите на дружеството. Свидетелят лично
е участвал при обучението на служителите на ищцовото дружество и е разяснявал
алгоритъма/сценария/, който се следва.Същият дава показание, че този програмен
продукт безпроблемно е внедрен и се използва от други *** дружества в страната,
което кореспондира и с представените от ответника референции/на л.107-111/.
От заключенията на ВЛ инж.Е.А., която е направила
двукратно опит да изпълни възложената и от съда задача/по искане на ищеца/и
2019г., както и от обясненията и в съдебно заседание, е видно, че при посещението
в офиса на ищцовото дружество, не ѝ е бил осигурен достъп до сървъра,
върху който е инсталиран продукта.Поради това необяснимо поведение, довело до
осуетяване събирането на поискани от същата страна доказателства, са останали
недоказани твърденията на ищеца за пълно неизпълнение на договора, даващо му
основание да го развали. Ищецът не е предприел действия за обезпечаване на
доказателства и поради това ако вече е инсталирал друг софтуер, вместо този
възложен на ответното дружество, това обстоятелство не води до различен изводи
от изложения. Не е доказано твърдението му, че внедрения от ответника софтуерът не е предоставял възможности за различни видове справки,
които да бъдат генерирани, както и да дава право на лице с профил „Ръководител“
да контролира и да прави селекция на данните, които ще бъдат фактурирани. Недоказано, поради липсата на съответната
експертна оценка остава твърдението, че описаните в Техническото описание справки
не са могли да бъдат успешно генерирани от
софтуера, а дори да бъдат генерирани, те са били несъвместими с Инкасо
системата на *** - П. и не са могли да бъдат успешно
импортирани, за да бъде издадена фактура, въз основа на съответната справка.
Недоказани от твърдящия ги ищец са останали и
обстоятелствата, че софтуерът
не е осигурявал възможност за
създаване, коригиране и изтриване на профили на служителите на *** – П.; че създадените профили на
служителите на ***-П. не са функционирали изправно и
са били налице технически проблеми при въвеждане на маршрутите на инкасаторите
за отчет; че са били налице
технически
неизправности на софтуера във връзка с функционалността му за назначаване на
маршрути за отчет на инкасаторите - софтуерът не предоставя информация в колко
часа е посетен съответен адрес на абоната и не запазва точните координати на посещението, както и кой го е назначил и
кой го е посетил, а също и при отчитането на вида на водомера
- топъл или студен, при осъществяването на контрол върху работата на
инкасаторите и т.н. Недоказването на
всички тези твърдения води до недоказаност на основното твърдение, че доставеният софтуер не отговаря на
възлагането и че не е бил успешно внедрен за ползване по предназначение, по
вина на ответника,
което е дало основание на ищеца да развали договора.
За да отхвърли и двата обективно съединени иска, П.ски
РС е приел, че за да има право ищецът да претендира връщане на получено на
отпаднало основание, следва да е прекратен договора между страните. Като
възложител той е имал правото да прекрати едностранно договора при неизпълнение
в срок на възложената работа, съгласно изрично предвиденото в чл. 23 и чл.28 от
договора и такова писмено изявление е направено от негова страна с писмото до
ответника. Съдът е изследвал въпроса за твърдяното от ищеца неизпълнение на
договора, като е достигнал до извода, че са налице достатъчно убедителни доказателства
за противното - двустранно подписани протоколи за поетапно приемане на
работата, които не се опровергават от другите събрани по делото доказателства.
Приел е, че като частни свидетелстващи документи, приемо-предавателните
протоколи се ползват с доказателствена сила, тъй като удостоверят неизгодни за
издателят си „***“ООД факти и имат силата на извънсъдебно признание за тези
факти. Още повече, че ищецът е създал пречки за събиране на доказателства относно
същите факти, неоказвайки нужното съдействие на вещото лице по назначената СТЕ,
при което съдът е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК. Така е мотивирал
извода си за доказаност на изпълнението на ответника. Същевременно, изследвайки въпроса
дали възложителя е бил изправна страна по договора, районният съд, базирайки се
на събраните гласни доказателства, е стигнал до извода, че лисват убедителни
такива възложителят да е осигурил нужните условия за изпълнение на договора за
внедряването на поръчания софтуер.
Въззивният съд също счита за неоснователен доводът,
че договорът между страните е бил развален поради виновно неизпълнение на задълженията
по него от страна на изпълнителя. Такова писмено изявление е било направено от
възложителя/писмо на л.50/, но то не е породило целените с него правни
последици. Съгласно чл.264, ал.1 и 2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се
касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно. В случая се твърди, че още след
инсталирането на софтуера и след проведеното обучение за използването му, той е
проявил недостатъци.Приемането на работата обхваща както едно фактическо
действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и
правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително
съответства на възложеното с договора. Ако възложителят има възражение за
неправилно изпълнение, то той следва да го заяви при приемането, съгласно
разпоредбата на 264, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл е решение № 5 от 15.03.2010 г.
по т.д. № 390/2009 г., І ТО.
Съгласно трайната съдебна практика, когато
протоколът за извършената работа е подписан от възложителя, тежестта на
доказване, че част от удостовереното не е изпълнено, е върху възложителя. В
процесния случай не само че възложителят е приел изпълнението, но и е заплатил
сумите по издадените от изпълнителя фактури, без възражения.Ето защо съдът
приема, че възложителят е приел фактически изпълнените работи по внедряване на
софтуера. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че
на практика работата не е приета поради това, че софтуера не е заработил и
ответникът не е извършвал наблюдение върху работата на внедрения продукт в
уговорения период. Това е така поради обстоятелството, че остана недоказана
причината за недовършване на процеса на внедряване на продукта и твърдението,
че това се дължи на качествата на самия софтуер.В продължение на почти три
години от приемането и заплащането на 70 % от поетапната работа по договора,
възложителят не е направил изявление, че има основание и че го разваля. Общата законова отговорност на изпълнителя
за недостатъци по ЗЗД съобразно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД се преклудира с
приемането на работата досежно отговорността за явни недостатъци, съответно с
неуведомяването на изпълнителя незабавно след откриването на скритите
недостатъци.Както беше посочено по-горе липсват убедителни писмени
доказателства за това кога и за какви недостатъци е бил уведомен изпълнителя и
колко съществени са те с оглед интереса от разваляне на договора, което е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение.
Отделно от това, съдът приема,
че волеизявлението не е породило
целените от ищеца последици по разваляне на договора, поради неустановено в негова полза право да развали договора /чл.265, ал.2 и 3 от ЗЗД/ към
монета на достигане на изявлението му до изпълнителя на 13.05.2019г.Изработката,
доставянето и внедряването на софтуера не е "строителна работа" и
срокът по чл.265, ал.3, във вр. с ал.2
от ЗЗД е бил 6 месеца. Сроковете по чл.265, ал.3 от ЗЗД са преклузивни, а не –
давностни, затова те не могат да бъдат удължавани по съгласие на страните,
постигнато писмено или устно.
При така изложеното, искът за връщане на даденото
по договора на отпаднало основание, се явява неоснователен и правилно е бил
отхвърлен от районния съд. Неоснователен и искът по чл.92 от ЗЗД. По отношение
на него, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд, на основание
чл.272 от ГПК. Основна
предпоставка за изплащането на неустойка за неизпълнение е
наличието на виновно неизпълнение на задължение по възникналото облигационно
отношение. В конкретния случай не е установено
безспорно, че ответникът е нарушил клауза от сключения договор и не е изпълнил виновно свое задължение, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Поради
изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изяло.При
този изход на делото следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата
страна разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1400лв. за
адвокатско възнаграждение, съобразно списъка с разноските и договора за правна
защита и съдействие, съдържащ разписка за изплащането им.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на осн.чл.271 ал.1 от ГПК
решение № 247 на П.ски районен съд, постановено на 19.02.2020година по гр.дело
№ 4623/2019година по описа на съда.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78 ал.3 вр. чл.273 от ГПК, ***“ООД, със седалище и адрес на
управление гр.П., кв.“***“, ул.“***“№11, ЕИК*** да заплати на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.“***“№17, ЕИК***, сумата 1400лв. за
направените деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му, само досежно иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: