№ 13436
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110165885 по описа за 2021 година
Ищецът ЗК „Л. Инс“ АД е предявил срещу ответника ЗД „.роинс“ АД иск за признаване за
установено, че дължи сумата от 1 416.12 лв. неплатена част от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за щети при ПТП настъпило на 24.3.2019 г. по вина
на водача на МПС Опел Фронтера с рег.№ ., чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответника, ведно със законна лихва от 05.08.2021г. до изплащане на
вземането, присъдено със заповед за изпълнение на парично по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
46258/21 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че в изпълнение на договор за застраховка
имущество „Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на
застрахованото МПС марка „Ауди“, модел „А 7“, с рег. № . в размер на 4 404.52 лв., които
настъпили при ПТП на 24.03.2019 г. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ № 66, причинено
по вина на водача на л.а. марка „Опел“, модел „Фронтера 2.0 Спорт“, с рег. № СА 9597 ХТ,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Ищецът
предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение,
но била възстановена само сумата от 2 988.40 лв. Остатъкът ответникът не платил. Ето защо
ищецът моли да се установи вземането по заповедта. Претендира разноски за заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по размер. Твърди, че претенцията е в завишен размер и с изплатената от
него сума е погасил задължението си. Твърди съпричиняване на ПТП от водача на
застрахования при ищеца автомобил поради нарушаване на чл. 95, ал.1 ЗДвП, като
основание за намаляване обема на отговорността му. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 24.03.2019 г. в гр. София, на бул. „Ломско
шосе“ № 66 е настъпило ПТП между МПС марка „Ауди“, модел „А 7“, с рег. № ., което
било застраховано при ищеца по застраховка Каско, и МПС марка „Опел“, модел
„Фронтера 2.0 Спорт“, с рег. № СА 9597 ХТ, гражданската отговорност на чийто водач била
застрахована по застраховка ГО при ответника, че ищецът заплатил обезщетение в размер
на 4 404.52 лв., а ответникът чрез прихващане погасил 2 988.40 лв.
От събраните по делото доказателства - протокол за ПТП, уведомления, заключение на
САТЕ и свидетелски показания, се установява, че на 24.03.2019 г. в гр. София, бул. Ломско
шосе № 66, на изхода на бензиностанция Шел, настъпило ПТП между МПС марка „Ауди“,
модел „А 7“, с рег. № ., и МПС марка „Опел“, модел „Фронтера 2.0 Спорт“, с рег. № СА 9597
ХТ, като лек автомобил Ауди бил паркиран на изхода на бензиностанцията. Междувременно
водачът на л.а. Опел предприел ман.ра движение на заден ход, за да излезе от
бензиностанцията. На изхода имало паркирани и други автомобили, които затруднявали
излизането, като водачът на още един автомобил правел ман.ра да излезе. Водачът на л.а.
Опел ман.рирал на заден ход и гледал в дясното огледало, тъй като от тази страна имало
заграждения, а паркираните МПС били от ляво. Водачът продължил движението на заден
ход докато ударил отворената врата на паркираното в ляво Ауди. Видно от схемата в
протокола за ПТП и скиците към администативнонаказателната преписка, към момента на
удара вратата на Аудито е била отворена. Според заключението на вещото лице, ПТП е
настъпило поради недостатъчен контрол от водача над управляваното МПС Опел, което се
потвърждава и от показанията на самия свидетел С., водач на автомобила, който сочи че
основно гледал в огледалото в дясно. От друга страна обаче по делото се установява и че
самият водач на Аудито е затруднил останалите участници в движението, отваряйки вратата
докато те се опитвали да излязат от бензиностанцията. Свидетелката Г., водач на л.а. Ауди,
сочи, че докато водачът на Опела ман.рирал и се опитвал да излезе на заден ход, тя се качила
в автомобила и когато затваряла вратата, той я ударил. При тези данни вина за настъпване
на ПТП безспорно има водачът на лек автомобил Ауди. Той е този, който е предприел
ман.ра движение на заден ход, по време на която е следвало непрекъснато да наблюдава
пътя зад пр.озното средство, което не е сторил, в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Ето защо
съдът приема, че застрахованият при ответника водач е виновен за настъпване на ПТП.
2
Основателно се явява възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от другия водач.
Съгласно чл. 95, ал.1 ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и да слизат от пр.озното средство, спряно за престой или паркирано,
след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
Това правило е нарушил водачът на Аудито, като независимо дали ударът е настъпил след
като свидетелката Г. се е качила и докато е затваряла вратата или при отварянето й след това
/показания на свидетеля С./, тя е следвало да се съобрази и с останалите участници и водачи
на МПС, които през това време са се опитвали да излязат от бензиностанцията и с
отварянето на вратата тя е затруднила движението им. Т.е. с поведението си е способствала
за настъпване на ПТП, като приносът съдът определя на 20%.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил Ауди са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите, до размера на 80% от стойността им.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 4226.60 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Платеното от ищеца обезщетение е по-голямо от установената от вещото лице стойност,
поради което с установената от заключението сума се съизмерява регресното право на
ищеца, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски. След отчитане на съпричиняването,
дължими остават 3393.28 лв. След приспадане на погасените 2988.40 лв., задължението
възлиза на 404.88 лв., за които искът следва да се уважи, като се присъди и законната лихва
от подаването на исковата молба /заявлението/ до окончателното плащане.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска, като от направени разноски в размер на 28.32
лв. за държавна такса, 200 лв. депозит в.л., 25 лв. депозит свидетел и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, дължими са 101.02 лв. В заповедното производство
дължими са 8.10 лв. разноски за държавна такса. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете и от разноски за депозити 50
лв. и 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 124.97 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ., седалище
и адрес на управление гр. София, ., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, че
ответникът ЗД „.роинс“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., дължи
сумата от 404.88 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за платено
обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на 24.03.2019 г. по вина на водача на
МПС Опел Фронтера с рег.№ ., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 05.08.2021г. до изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
46258/21 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 404.88 лв. до
предявените 1 416.12 лв.
ОСЪЖДА ЗД „.роинс“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 101.02 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 8.10 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Л. Инс“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗД „.роинс“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 124.97 лв. разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4