РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА,
20.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Т.Ц., като разгледа
докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско
дело № 70012 по описа за 2007 година
и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Искът е за делба на наследствен урегулирани поземлен имот (застроен), като
производството се намира във фазата по извършване
на делбата.
С решението си чл. 282, ал. 1 ГПК(отм.
) от 19.02.2008г. (л. 94-96) съдът е допуснал делба на следния имот:
-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІХ, планоснимачен
№ 65, кв. 99 (деветдесет и девет) по рег. план на с. С. обл. Монтана, одобрен
със Заповед № 1750/25.11.1993г., с приложена улична и дворищна регулация, целият
имот от 1380 кв. м., ведно с построените в имота МАСИВНО ЖИЛИЩЕ, ДВУЕТАЖНА
ПАЯНТОВА СГРАДА, ПАЯНТОВА СГРАДА и други подобрения, при граници и съседи: от
една страна улица, УПИ Х – пл. № 64, улица, УПИ ХІ – пл. № 71 и УПИ VІІІ – пл. №
66 от същия квартал.
ДЕЛБАТА на гореописания
урегулиран имот е допусната при права на съделителите, както следва: 4/16 ид. ч. за П.Я.Д., по 2 /16 ид. ч. за
всеки един от съделителите Д.А.М., Р.А.С., Й.Б.А., И.Х.В. и Г.М.И. и по 1/16 ид.
ч. за всеки един от съделителите Я.С. Митрова и Б.С.Б..
В хода на настоящата втора фаза
от делбеното производство съделителката Р.А.С. е починала, поради което и на
осн. чл. 120 ГПК (отм. ) са конституирани като страни-съделители в процеса
нейните законни наследници, а именно: В.И.Г. и М.И.Г. (удостоверение за
наследници № 002003/27.10.2009г. – л. 195 от делото).
Съдебното решение по допускане на
делбата е влезнало в законна сила. Същото е било обжалвано и потвърдено с
решение от 4.03.2009г. по в. гр. д. № 257/2008г. на Окръжен съд – Монтана, а
касационната жалба подадена срещу решението на въззивния съд е оставена без
разглеждане, видно от определение № 887/28.09.2009г. по гр. д. № 756/2009г. на
ВКС, ІІ г. о.
С молба вх. № 5323/19.11.2009г. (л.
189) преди първото по съдебно заседание след допускане на делбата съделителят и
ищец по делото Д.А.М. е направил искане за възлагане
(да се постави в негов дял) на процесния делбен имот. В същата молба ищецът
твърди, че е засадил овощни дървета в имота, подробно описани в молбата и
оценявани от него на обща стойност 299.47 лева, която сума същият е поискал да
му бъде присъдена в тяжест на останалите съделители, като направени от него подобрения.
В срока по чл. 286 ГПК (отм. ) от
страна на съделителката-отв. И.Х.В. е направено искане (л. 203) да й бъде
възложен процесния делбен имот на основание чл. 288, ал. 3 ГПК(отм. ). Същата
съделителка заедно със съделителката-отв. Г.М.И. в срока по чл. 286 ГПК (отм. )
са заявили общо искане (л. 204), твърдейки че “за периода от м. октомври 2006г.
до края на 2008г. осъществявайки фактическа власт върху имота като
добросъвестни владелци” са направили подобрения, увеличаващи стойността на
делбения имот, подробно описани в 11 пункта и оценявани от упоменатите две
съделителки на стойност общо 18 625.55 лева (осемнадесет хиляди шестстотин
двадесет и пет лева 55 ст. ), като в тази връзка те молят съда с настоящето
решение да бъдат осъдени останалите съделители да им заплатят стойността на
подобренията в размер на посочената сума.
В настоящата втора фаза на
делбеното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели
и са изслушани заключения на вещо лице.
СЪДЪТ, като прецени
доказателствата според вътрешното си убеждение и съобразявайки доводите и
становищата на страните, приема следното:
По възлагането:
Както вече бе посочено по-горе, в
законоустановения срок са постъпили две възлагателни искания са направени от
съделителите Д.А.М. и И.Х.В..
Искането на ищеца Д.А.М. (л. 189)
е формулирано най-общо, с позоваване на чл. 349 от сега действащия ГПК, без да
е конкретизирано основанието на възлагателната претенция, но като се има
предвид, че в процесния случай се касае за делба на наследствен имот, то би
могло обосновано
да се заключи, че най-вероятно ищецът е имал предвид хипотезата,
уредена в нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК,
която дословно е възпроизвела текста на чл. 288, ал. 3 ГПК(отм. ). Впоследствие, ищецът е подал молба (л. 225), в която изразява
становище, че според него “няма пречка, ако се направят два дяла и се приложат
разпоредбите на чл. 292 ГПК(отм. ) или чл. 353 от ГПК-2007г. ”, уточнявайки че
в молбата прилож. на л. 189 погрешно е записано “чл. 349”. От последното се създава
впечатление, че ищецът е изменил възлагателната си претенция, като иска
възлагане не на целия, а на реална част от процесния делбен имот (част от
терена със стопанските сгради “в тясната част на парцела”, а останалата част от
терена с двуетажната жилищна сграда да остане в дял на отв. И. Хр. В.), позовавайки
се на чл. 292 ГПК(отм. ), респективно чл. 353 ГПК, което предложение ищецът е
развил и в представената писмена защита (л. 242-244 от делото).
По-систематизирано са изложени
мотивите в искането на отв. И.Х.В. (л. 203), в което тя твърди, че построеното
в делбения имот МАСИВНО ЖИЛИЩЕ представлява жилищен имот, в който тя живее към настоящия
момент, а така също е живяла в него и към момента на откриване на наследството
със смъртта на наследодателя Митър Петков Вълов през 1976г. Твърди също така, че
не разполага с друго жилище, освен това и предвид неговата практическа
неподеляемост (с оглед и на броя на съделителите, оттук и невъзможността то да
бъде поделено при съобразяване разпоредбите на ЗУТ и всеки от тях да получи дял
в натура) отв. И.Х.В. моли да бъде поставен в нейн дял “процесната двуетажна
масивна жилищна сграда, както и недвижимия имот, в който е построена”.
От представените заключения по назначените по делото
съдебно-технически експертизи (л. 201-202 и л. 238-240) изготвени от в. л. Р.Г.
след оглед и замервания на място, неоспорени от съделителите и възприети изцяло
от съда като обективни, безпристрастни и компетентно дадени се установява следното:
Делбеният имот представлява
ДВОРНО МЯСТО, образуващо УПИ ІХ, планоснимачен № 65, кв. 99 по регулационния
план на с. С. обл. Монтана с площ от 1380 кв. м., с приложена улична и дворищна
регулация. В имота са изградени ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена
1950г., ПАЯНТОВА СГРАДА на два етажа за съхранение на храна за животни и
нвентар, група СТОПАНСКИ СГРАДИ за животни и инвентар.
ПАЯНТОВАТА СТРАДА е построена
около 1929г. Вещото лице уточнява, че сгради, построени от сурови тухли и
дървени греди имат експлоатационна годност 30 години. Процесната паянтова
сграда има възраст на експлоатация 81 г., т. е. тя няма стойност към момента на
заключението, а материалите, които евентуално биха се добили след развалянето й
ще бъдат годни само като дърва за огрев. ДВУЕТАЖНАТА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА е с
дървен гредоред и тухлени стени, построена е 1950 г. С оглед на това, че в нея
е извършен сериозен ремонт, вещото лице увеличава експлоатационната годност на
тази сграда на 80 години, а обезценяването й за 60 години според вещото лице
възлиза на 65.62%. Групата СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ с навеси е била изграждана в
различни години, без проекти и строителни книжа, според нуждите на
собствениците (л. 238).
Заключенията на вещото лице по
съдебните експертизи относно действителната пазарна стойност (пазарната цена)
на процесния делбен имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ІХ, имот-пл.
№ 65, кв. 99 по плана на с. С. обл. Монтана, с площ от 1380 кв. м. и
изградените в него двуетажна масивна жилищна сграда (2МЖС), паянтова сграда и
група стопански сгради е общо 8000 (осем хиляди) лева, от които:
1)
дворно място с площ от 1380 кв. м. оценено е за 1380 лева,
2)
2МЖС .......................................................................
за 4680 лева,
3)
Паянтова стопанска сграда ..................................... за 100 лева,
4)
Група стопански сгради за животни и инвентар ... за 1840 лева или
Общо: 8000 лева.
При тези данни и в съответствие с
правата на съделителите върху същите сгради на припадащата се част на П.Я.Д.
(4/16 ид. ч. ) съответстват 2000 лева от посочената обща стойност на делбената
маса, на частите на Д.А.М., Р.А.С. (респ. нейните наследници), Й.Б.А., И.Х.В. и
Г.М.И. (по 2/16 ид. ч. ) съответстват по 1000 лева, а на частите на Я.С.
Митрова и Б.С.Б. (по 1/16 ид. ч. ) – по 500 лева за всеки един от тях.
По силата на чл. 288, ал. 3 ГПК
(отм. ) ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова може да
поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители
се уравняват с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на
условията по предходното изречение, предявят претенции за поставяне на имота в
техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена (относно
визираната в последното изречение процедура подробни разяснения са дадени в т. 7
от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК.
В конкретния случай е извън
всякакво съмнение, че застроеният делбен имот-УПИ ІХ, пл. № 65,
Продължение на решението по извършване на делбата по гр. д. № 70012/2007г. на РС–Монтана, ІІІ
гр. състав –стр. 3
кв. 99 по плана на с. С., ведно с намиращите в него
сгради (2МЖС стопанска сграда и група стопански сгради) следва да се третира в
своята цялост като жилище (жилищен имот) по смисъла на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.
). Несъмнено е също така, че в случая съсобствеността върху делбения имот е
възникнала в резултат на наследяване.
По отношение на направените
възлагателни искания, с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира,
че на установените в чл. 288, ал. 3 ГПК(отм. ) обективни критерии за възлагане
на наследствен делбен имот в случая отговаря единствено съделителката-отв. И.Х.В..
По делото е безспорно, че съделителката И. Хр. В. е живяла непрекъснато в
процесния имот, находящ се на административен адрес: с. С. обл. Монтана, ул. Седма
№ 2, включително по време на откриването на наследството със смъртта на наследодателя
Митър Петков Вълов – 25.09.1976г. Безспорно е, че същата съделителка живее в
имота и в настоящия момент, който юридически факт впрочем не се оспорва от
никого от останалите съделители, видно от заявените от тях становища по
извършването на делбата. На следващо място съдът приема за установено, че отв. И.
Хр. В. не притежава друго жилище, което обстоятелство под страх от наказателната
отговорност за невярно декларирани данни съделителката-отв. И. Хр. В. е
декларирала писмено, видно от приложената на л. 206 декларация.
Според константната съдебна
практика под “живеене” в наследствения имот по смисъла на чл. 288, ал. 3 ГПК(отм.
) следва да се разбира трайно фактическо състояние, продължително във времево
отношение установяване и пребиваване в имота с цел използването му по
предназначение, в какъвто смисъл са разясненията в точка 7 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г., ОСГК (в същата насока: Решение
№ 1431 от 13.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 6143/2007г., ІІ г. о., ГК; Решение №
1179 от 16.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5111/2007г., II г. о., ГК).
По делото е установено по
безспорен начин, че ищецът Д.А.М. не е живял в процесния делбен имот по смисъла
на горецитираната правна норма, нито към момента на откриване на наследството, нито
в периода след този момент; всъщност няма и изходящи от него твърдения в
обратната насока. В мотивите към решението по допускане на делбата, с които се
е солидаризирал въззивния съд при потвърждаване на това решение ясно е посочено
на база на събраните доказателства в първата фаза на делбеното производство, че
в процесният имот са живеели Методи М. Вълов и съпругата му И.Х.В., които са
обработвали дворното място, а след смъртта на Методи (юли 1999г. ) имотът се
обитава и стопанисва от отв. И. Хр. В., като тяхната дъщеря-отв. Г.М.И. xxx
посещава редовно дома на родителите си... Наред с това, ищецът Д. Ал. М. не
отговаря и на другия критерий, установен в чл. 288, ал. 3 ГПК – да няма друго
жилище.
Ето защо и предвид гореизложеното
при конкуренцията на възлагателните претенции (доколко ищецът е бил последователен в отстояването
на заявеното от него искане за възлагане на имота е отделен въпрос) категорично следва да бъде
предпочетена, като надлежно предявена и убедително доказана претенцията на отв.
И. Хр. В..
Що се касае до повдигнатия от
ищеца Д. Ал. М. най-напред в молбата-становище на л. 225, а в последствие и в
представената от него писмена защита по делото въпрос за подялбата на имота
чрез обособяване на два самостоятелни парцела, при което той да получи дял в
натура, включващ една от стопанските сгради с прилежащата част от дворното
място (или както се е изразил ищецът в цит. молба-становище – “в тясната част
на парцела), би следвало да се има предвид, че едно такова искане освен, че е
несвоевременно направено, но и не е подкрепено от задължителните в такъв случай
фактически и правни действия от заинтересованите съделители.
Действително, позовавайки се на
чл. 201, ал. 1 ЗУТ съдът е изискал становище от главния архитект на Община
Монтана относно поделяемостта на делбения имот. Такова становище е дадено от гл.
архитект на общината, приложено е на л. 217 и от съдържанието му е видно, че с
оглед чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ са налице условията за изработване на проект за
изменение на ПР (плана за регулация) за процесния УПИ ІХ, пл. № 65, кв. 99 по
плана на с. С. обл. Монтана. Тоест, в становището се приема, че теренът на
делбения имот поначало поделяем (относно поделяемостта на жилищната сграда е дадено
отделно становище на гл. архитект на община Монтана прилож. на л. 218), но за да може да бъде
извършена делбата по този ред е безусловно необходимо заинтересованите
съделител/и да представят проект за
изменение на регулационния план на съответното населено място по
местонахождението на делбения имот – в съответствие с разпоредбата на чл. 201, ал.
3 ЗУТ съгласно която “когато урегулираният поземлен имот е поделяем, главният
архитект на общината с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат
проект за изменение на плана за регулация (ПР). Заповедта за изменение на ПР
влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ и се прилага след влизане в сила на
съдебното решение за делба”. В конкретния случай такъв проект за изменение на
ПР не е бил изготвен нито от ищеца Д.А.М., нито от останалите съделители, респ.
такъв проект изобщо не е представян за одобрение по административен ред в
Община Монтана. В допълнение, следва да се акцентира преди всичко върху това, че по принцип
изготвянето на проект за изменение
плана за регулация, както впрочем и инвестиционен
проект за делба на съсобствена сграда фактически може да се извърши само и
единствено по инициатива и съответно на разноски на заинтересованата страна, като
искането за това би трябвало да е било заявено на един по-ранен етап от
делбеното производство, например в рамките на първото открито съдебно заседание
след допускането на делбата.
Данните по делото несъмнено сочат,
че в конкретния случай нито едно от визираните в предходния абзац процесуални
изисквания не е изпълнено. При това положение и по аргумент от чл. 201, ал. 3 ЗУТ (с оглед на бездействието на съделителите във връзка с възможността да
представят проект за ПР) следва да се приеме, че процесният имот (терен и
построените в него сгради) е неподеляем и няма пречка делбеният процес да се
извърши съобразно чл. 288, ал. 3 ГПК(отм. ). В обобщение, този извод произтича
от факта, че никой от съделителите в настоящето производство не е реагирал
положително на даденото от Главния архитект на Община Монтана предписание (л. 217)
за изготвяне и внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация в
обхват: УПИ ІХ, пл. 65, кв. 99 по плана на с. С. обл. Монтана... Именно фактът,
че няма представени инвестиционни проекти в определения срок дава основание за
приравняване на настоящия случай с хипотезата за неподеляем жилищен имот.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че на съделителката И. Хр. В. като отговаряща на
всички законови изисквания по чл. 288, ал. 3 ГПК(отм. ) следва да й бъде
възложен процесния делбен имот (с установена от съдебната експертиза пазарна
стойност от 8000 лева) и същият се постави в нейн дял.
При това положение дяловете на
останалите съделители следва да се уравнят парично – поради невъзможност за
уравнение в натура, доколкото в делбената маса няма други имоти. Последното
означава, че съобразно частите на отделните съсобственици им се следва парично уравнение, както следва: 2000
лева за П.Я.Д., по 1000 лева за Д.А.М., Р.А.С. (респективно нейните наследници),
Й.Б. Ананаиева, И.Х.В. и Г.М.И. и по 500 лева Я.С. Митрова и Б.С.Б..
В тази връзка би било уместно да се има
предвид, че съделителят (в случая – И. Хр. В.), в чийто дял е поставен имот по
реда на чл. 288, ал. 3 ГПК(отм. ) става собственик на имота след като изплати
определеното парично уравнение заедно със законната лихва в срока по ал. 6 на
същия законов текст. Ако паричното уравнение не бъде изплатено в посочения срок,
решението за възлагане се обезсилва по право съгласно чл. 288, ал. 7 ГПК (отм. ).
Тоест, възлагателното съдебно решение няма пряко транслативно вещно-правно
действие, а конститутивният му ефект настъпва при плащането на сумите в срока
по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм. ), който е шестмесечен, считано от датата на
влизане в сила на решението за възлагане (в същия смисъл: Решение № 94 от 23.03.2004г.
на ВКС по гр. д. № 590/2003г., І г. о. ). Ако уравнението обаче не бъде
изплатено в законоустановения срок решението за възлагане се обезсилва по право
и имотът се изнася на публична продан – чл. 288, ал. 7 ГПК (отм. ).
С оглед приключване на делбеното
производство следва да се присъдят и дължимите държавни такси по сметка на Районен съд – Монтана във връзка с
извършването на делбата в размер на 4% от всеки дял съобразно квотите на
отделните съделители в делбената маса.
По сметките:
Както
вече бе посочено по-горе, в срока по чл. 286 ГПК (отм. ) част от съделителите са
предявили искания по сметките, изразяващи се в претендирани от тях подобрения в процесния имот УПИ ІХ, пл.
№ 65, кв. 99 по плана на с. С. и намиращите се в него сгради, както следва:
І. В
искането си прилож. на л. 204-205 от делото съделителките И.Х.В. и Г.М.И.
твърдят, че за периода от м. октомври 2006 година до края на 2008 година са
направили в построеното в делбения имот МАСИВНО ЖИЛИЩЕ следните подобрения, увеличаващи
стойността на имота, а именно:
1. Саниране
на жилището, подмяна на ламперия и боядисване – вложени труд и материали на стойност
3240 лева;
2. Извършване
на СМР съгласно протокол обл. 19 от 10.09.2008г. (подмяна на електрическата
инсталация на цялото жилище) – вложени труд и материали на стойност 8964.29
лева;
3. Саниране на жилището (външна
изолация, мазилка) – вложени труд и материали на стойност 1299.60 лева;
4. Доставка и монтаж на ПВЦ
дограма с прозорци 12.47 кв. м. за цялото жилище – вложени труд и материали на
стойност 1870.50 лева;
5. Доставка и монтаж на дограма
ПВЦ с прозорци 3.52 кв. м. за цялото жилище – вложени труд и
Продължение на решението по извършване на делбата по гр. д. № 70012/2007г. на РС–Монтана, ІІІ
гр. състав –стр. 5
материали на стойност 591.36 лева;
6. Доставка и монтаж на дограма
(алуминиева дограма-входна врата 1 бр. ) – вложени труд и материали на стойност
480.00 лева;
7. Вложени материали при
електрическата инсталация на жилището на стойност 99.13 лева;
8. Циклене на дюшеме на цялото
жилище и вложени материали всичко на стойност 670.62 лева;
9. Изработка и монтаж на щори –
вложени труд и материали на стойност 270.00 лева;
10.Доставка и монтаж на 1 бр. витрина
(преградна стена от алуминий в коридора) – вложени труд и материали на стойност
860.00 лева;
11.Поставяне на ел. бойлер в
банята на стойност 280.00 лева.
Или стойността на претендираните
от упоменатите две съделителки подобрения в делбения имот възлизат на общо 18 625.55
лева (осемнадесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева 55 ст. ).
В
подкрепа на претенцията си по сметки съделителките са представили писмени
доказателства – 8 бр. фактури с приложени касови бележки за закупуване
материали във връзка с извършените ремонтни дейности в жилищната сграда, консигнационен
протокол от 24.11.2008г. за предадени стоки (л. 207-216), както и протокол за
установяване завършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни
работи към 26.09.2008г. (л. 228-229).
Съделителките И.Х.В. и Г.М.И. са
ангажирали и гласни доказателствени средства – свидетелски показания на Сталин
Борисов Колданов Марин Иванов Маринов и Велчо П. Иванов, и тримата потвърдиха, че
знаят процесния имот (вторият от свидетелите е и съсед на имота) и в основни
линии потвърдиха извършването на ремонта на жилището в обем на СМР и по време, така
както е описано от двете съделителки в искането им на л. 204-205.
В
представеното от в. л. Р.Г. заключение по втората съдебно-техническа експертиза
по делото (л. 238-240) на базата на представените доказателства е направено
обобщение по отношение на вид и стойност на СМР, както следва: 1) стойност на
ремонти по приложените по делото 8 бр. фактури – общо 9504 лева (с ДДС) и 2) стойност
на ремонти по протокола от 26.09.2008г. – общо 5480 лева (с ДДС) или всичко на
обща стойност 13 984 лева (с включен ДДС). В тази връзка вещото лице е
направила пояснение, че “тази стойност от 13 984 лева на вложени
строителни материали, труд, транспорт и непредвидени разходи увеличава
строителната стойност на 2МЖС. Тя не се отразява на пазарната стойност”(л. 240).
От гледище на съдебната практика,
щом едно лице е извършило подобрения в имот, то може да иска да бъде установено
със сила на присъдено нещо по отношение на собственика за извършените в
имота подобрения (респективно да иска присъждане на стойността на подобренията
в тежест на собственика на имота), като правният интерес от предявяването на
такъв иск възниква, когато владелецът-подобрител е загубил фактическата власт
върху съответния имот. Подобрение на
един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на
постановяване на решението. Когато подобрителят владее и ползва имота ведно
с подобренията обаче, той не може да иска от собственика заплащане на увеличената
стойност. Правният интерес за това възниква, когато владелецът-подобрител е
загубил фактическата власт върху имота. В тази насока е Решение от 3.02.2009г.
на ОС–Монтана по В. гр. д. № 352/2008г., което е постановено по реда на
въззивното обжалване на решение по гр. д. № 770/2002г. на РС–Монтана по казус, сходен
с настоящия.
От гореизложеното следва, че дори
ако се приеме вследствие от строително-ремонтните дейности в двуетажната
масивна жилищна сграда да е била увеличена стойността й, респективно стойността
на целия делбен имот, то при положение, че и към настоящия момент съсобствениците-подобрители
упражняват фактическата власт върху имота (съделителката И.Х.В. го обитава
постоянно, докато нейната дъщеря-съделителката Г.М.И. xxx, но регулярно
посещава делбения имот, както впрочем е установено още с решението по допускане
на делбата) и при тез данни е логично да се заключи, че настоящата им претенция
по сметките е лишена от основание, поради което следва да бъде отхвърлена.
ІІ. В искането си на л. 189 от
делото съделителят Д.А.М. твърди, че е засадил в процесния имот следните трайни
насаждения, за които е потвърдено от доказателствата събрани в първата фаза на
делбеното производство, включително заключението на в. л. Т. С. А. по
съдебно-агрономическата експертиза, а именно: 1) две ябълкови дървета на
стойност 231.94 лева, 2) друга ябълка е отрязана и според вещото лице
стойността й (като дървесина за огрев) е 2.19 лева; 3) круша, която е отрязана
на стойност 2.06 лева (също като дървесина за огрев); 4) дюля с изтекъл срок на
плододаване, поради което и оценена като дървесина за огрев за 2.00 лева; 5) 6
броя сливи на стойност общо 61.28 лева. Или претендираните от упоменатия
съделител и ищец по делото подобрения възлизат на
обща стойност 299.47 лева (двеста деветдесет и девет лева
47 ст. ).
По делото са събрани и гласни
доказателства включително и съдебно-агротехничеса експертиза още на първата
фаза в настоящето делбено производство, т. е. преждевременно. Разпитана като
свидетел е била и П. Н. П. (съпруга на ищеца-съделител Д.А.М.), която в
показанията си на л. 83 е потвърдила, че приживе общият наследодател предоставил
на съпруга й (ищеца) определена част (първоначално 500 кв. м., впоследствие
редуцирана на 350 кв. м. ) от процесното дворно място, в което засадили
въпросните плодни дръвчета (между които 3 бр. ябълки, 1 бр. круша), за които
ищецът полагал регулярно съответните
грижи... Свидетелят Д. Николов М., който е съсед на имота е депозирал показания
(л. 44), че често е виждал ищецът да бере плодове от ябълковите дървета в дворното
място, което преценено във връзка с останалите събрани доказателства по делото и
в частност – свидетелските показания на П. Н. П., чиято доказателствена
стойност се прецени с оглед на чл. 136 ГПК(отм. ), а особената ценност на
показанията на другия свидетел произтича от факта, че е съсед на делбения имот,
според съдебния състав е несъмнена индикация, че се касае за плодни дървета, засадени
именно от ищеца...
Относно момента на засаждането им
в дворното място, респективно относно тяхната възраст, срок за плододаване и
оценка по пазарни цени съдът счита, че точни данни се съдържат в заключението
на вещо лице Т. С. А.(л. 87-88), което е изключително подробно с оглед на
поставените му задачи, обосновано и компетентно дадено, поради което съдът възприема
изцяло цитираното експертно заключение, включително и по отношение на стойността
на въпросните трайни насаждения (общо 299.47 лева) по същество представляващи
подобрения (този факт впрочем изобщо не е спорен по делото), като в тази връзка
съдът счита оценката в същото заключение за единствено меродавна в случая (в
съпоставка със заключението на в. л. Р.Г., основаващо се на методика, неприложима
в настоящия случай).
Ето защо и предвид гореизложеното
съдът намира, че с настоящето решение следва да се приеме за установено по
отношение на останалите съделители, че ищецът е направил подобрения в делбения
имот на посочената по-горе стойност от 299.47 лева, която сума със законната
лихва от момента на предявяване на искането (л. 189) следва да бъде осъдена да му
заплати съделителката И. Хр. В., при положение че с възлагането на делбения
имот при условията и по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК(отм. ), тя фактически става
изключителен собственик на същия, ведно с подобренията...
Към
настоящето решение съдът прилага разпечатка от цитираното Решение от 3.02.2009г.
на ОС – Монтана по В. гр. д. № 352/2008г.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
На основание чл. 288, ал. 3 ГПК
(отм. ) ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.Х.В. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx следния недвижим имот, а именно:
-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІХ, планоснимачен
№ 65, кв. 99 (деветдесет и девет) по рег. план на с. С. обл. Монтана, одобрен
със Заповед № 1750/25.11.1993г., с приложена улична и дворищна регулация, целият
имот от 1380 кв. м., ведно с построените в имота МАСИВНО ЖИЛИЩЕ, ДВУЕТАЖНА
ПАЯНТОВА СГРАДА, ПАЯНТОВА СГРАДА и други подобрения, при граници и съседи: от
една страна улица, УПИ Х – пл. № 64, улица, УПИ ХІ – пл. № 71 и УПИ VІІІ – пл. №
66 от същия квартал.
ПАЗАРНАТА ОЦЕНКА на гореописания
поземлен имот ведно с намиращите се в него сгради е в размер на общо 8000 (осем
хиляди) лева.
За УРАВНЕНИЕ дела на П.Я.Д. xxx, ЕГН xxxxxx........ ОСЪЖДА И.Х.В.
с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА му ЗАПЛАТИ
сумата 2000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение до
окончателното изплащане на сумата.
За УРАВНЕНИЕ дела на Д.А. xxx, ж. к. ”Плиска”, бл. 8, вх. ”А”, ап. 17, ЕГН xxxxxxxxxx ОСЪЖДА И.Х.В.
с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА му
ЗАПЛАТИ сумата 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение до
окончателното изплащане на сумата.
За УРАВНЕНИЕ дела на В.И. xxx, ж. к. “Изгрев” 4, вх. “А”, ет. 1, ап. 3, ЕГН xxxxxxxxxx и
М.И. xxx Волов 3, ЕГН xxxxxxxxxx (наследници на Р.А.С. –ЕГН xxxxxxxxxx xxx, починала
на 15.12.2008 г. – удостоверение за наследници № 002003/27.10.2009г. ) ОСЪЖДА И.Х.В.
с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА им
ЗАПЛАТИ сумата 1000 (хиляда) лева (или по 500 лева за всяка една от
тях), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в
сила на настоящето съдебно решение до окончателното изплащане на сумата.
Продължение на решението по извършване на делбата по гр. д. № 70012/2007г. на РС–Монтана, ІІІ
гр. състав –стр. 7
За УРАВНЕНИЕ дела на Й.Б.А. xxx, ЕГН xxxxxx........ ОСЪЖДА И.Х.В.
с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА й
ЗАПЛАТИ сумата 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение до
окончателното изплащане на сумата.
За УРАВНЕНИЕ дела на Г.М.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ОСЪЖДА И.Х.В. с посочени по-горе адрес
и ЕГН ДА й ЗАПЛАТИ сумата 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на влизане в сила настоящето съдебно решение до окончателното изплащане на сумата.
За УРАВНЕНИЕ дела на Я.С. xxx, ЕГН xxxxxx....... ОСЪЖДА
И.Х.В. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА
й ЗАПЛАТИ сумата 500 (петстотин)
лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на настоящето съдебно
решение до окончателното изплащане на сумата.
За УРАВНЕНИЕ дела на Б.С.Б. xxx0, ЕГН xxxxxx........ ОСЪЖДА И.Х.В. с посочени по-горе адрес и
ЕГН ДА му ЗАПЛАТИ сумата 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на влизане в сила на настоящето съдебно решение до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА П.Я.Д. xxx, ЕГН xxxxxx........ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД –
МОНТАНА държавна такса в размер на 80.00 лева (осемдесет лева нула
стотинки).
ОСЪЖДА Д.А. xxx,
ж. к. ”Плиска”, бл. 8, вх. ”А”, ап. 17, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна такса в размер на 40.00
лева (четиридесет лева нула стотинки).
ОСЪЖДА И.Х.В.
xxx, ЕГН xxxxxx 3210 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна
такса в размер на 40.00 лева
(четиридесет лева нула стотинки).
ОСЪЖДА В.И. xxx,
ж. к. “Изгрев” 4, вх. “А”, ет. 1, ап. 3, ЕГН xxxxxxxxxx и М.И. xxx Волов 3, ЕГН
xxxxxxxxxx (наследници на Р.А.С. –ЕГН xxxxxxxxxx xxx, починала на 15.12.2008г. –удостоверение
за наследници № 002003/27.10.2009г. )ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна такса в размер 40.00
лева (четиридесет лева нула стотинки).
ОСЪЖДА Й.Б.А.
xxx, ЕГН xxxxxx........ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна
такса в размер на 40.00 лева
(четиридесет лева нула стотинки).
ОСЪЖДА Г.М.И.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна такса в размер на 40.00
лева (четиридесет лева нула стотинки).
ОСЪЖДА Я.С. xxx,
ЕГН xxxxxx....... ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна
такса в размер на 25.00 лева
(двадесет пет лева нула стотинки).
ОСЪЖДА Б.С.Б.
xxx0, ЕГН xxxxxx ........ ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА държавна
такса в размер на 25.00 лева
(двадесет пет лева нула стотинки).
ОТХВЪРЛЯ
предявеното по реда на чл. 286 ГПК(отм. ) искане на И.Х.В. и Г.М.И. с посочени по-горе
адрес и ЕГН да бъде признато за установено по отношение на останалите
съделители: П.Я.Д., Д.А.М., Й.Б.А., Я.С. МИТРОВА, Б.С.Б., В.И.Г. и М.И.Г. с
посочени по-горе адрес и ЕГН, че са направили подобрения в делбения имот на обща стойност 18 625.55 лева
(осемнадесет хиляди шестстотин двадесет и пет лева петдесет и пет стотинки) и
същите бъдат осъдени да им заплатят горната сума, ведно със законната лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на съделителите П.Я.Д., И.Х.В., Й.Б.А., Г.М.И., Я.С. МИТРОВА, Б.С.Б.,
В.И.Г. и М.И.Г. всичките с посочени по-горе адреси и ЕГН, че съделителят Д.А.М.
с посочени по-горе адрес и ЕГН е направил подобрения
в горе- описания делбен имот на обща стойност 299.47 лева (двеста деветдесет и девет лева четиридесет и седем
стотинки) и ОСЪЖДА И.Х.В. с посочени
по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ
горната сума на Д.А.М. с горепосочени адрес и ЕГН, ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от 19.11.2009г. до изплащането й.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: