№ 2001
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100508014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 01.03.2021 г. по гр.д. № 1535/2020 г. Софийски районен
съд, 35 състав отхвърлил предявения от Г. Б. Д., ЕГН **********, срещу П.
НА Р.Б. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 3 431.90 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на липсващи вещи, подробно индивидуализирани по вид и
стойност в молба от 27.05.2020 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 100 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Г. Б. Д., лично и
чрез назначения му по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител адв. Х.В.
от САК, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото било безспорно
доказано, че след задържането му от органите на МВР ищецът оставил
принудително в обитаваното от него жилище движими вещи, подробно
описани в уточнителната молба от 27.05.2020 г. В нея била посочена
стойността на тези вещи, т.е. стойността на претърпените имуществени вреди.
1
Противоправното поведение на ответника се изразявало в отказа му да
образува досъдебно производство по подадената от ищеца жалба. Този отказ
от правосъдие дал възможност на неизвестно лице/лица да отнемат
противоправно тези вещи от патримониума на ищеца и той да претърпи вреди
от това. Ако П. била образувала досъдебно производство и вследствие
проведените процесуално-следствени действия била открила дееца, ищецът
щял да бъде възмезден. Това била причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на ответника и настъпилите за ищеца
имуществени вреди. За пълнота следвало да се посочи, че ищецът и досега не
бил уведомен от П. за постановлението, с което е отказано да се образува
досъдебно производство. Оттогава били изминали повече от три години и
половина. Ако П. своевременно била уведомила ищеца за този свой акт, то
той щял да има процесуалната възможност да обжалва постановлението, от
което свое право бил лишен с бездействието на ответника. Налице били
предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а предявеният иск бил основателен. В
подадената лично от ищеца въззивна жалба се поддържа, че районният съд не
обсъдил факта, че 5 години не бил уведомен за резултата от жалбата му от
12.05.2017 г. за липсващите му вещи, за първи път по исковото производство
разбрал за отказа да се образува досъдебно производство. Постановлението
досега не му било връчено, може би умишлено за да не го обжалва пред СГП.
По този начин, укривайки постановлението, СРП допринесла имуществото на
въззивника да бъде разграбено незнайно от кого. За 5 години депозирал 6
молби до СГП и СРП да го уведомят за резултата от жалбата му, но не
получил отговор. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна П. НА Р.Б. не е депозирала отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 04.05.2022 г. чрез процесуален
представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение
като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
2
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира следното:
С исковата молба, уточнена с молби от 17.07.2020 г., 27.05.2020 г. и
22.12.2020 г. съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата 3 431.90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди. Твърди се, че на 12.05.2017 г. ищецът подал жалба до СГП във връзка с
изчезнали вещи от жилището, което обитавал, след задържането му на
12.04.2017 г. от служители на 03 РУ-СДВР и конвоирането му до СЦЗ да
изтърпяване на влязла в сила присъда. Жалбата му била препратена по
компетентност на СРП, но ищецът не бил уведомен за резултата от нея. В
хода на делото поддържа, че в рамките на исковото производство разбрал за
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство по пр.пр.
№ 18290/2017 г. по описа на СРП, което не му било връчено и така бил лишен
от възможност да го обжалва. В резултат бездействието на служители на
ответника претърпял имуществени вреди, равняващи се на стойността на
липсващите му вещи, подробно индивидуализирани по вид и стойност в
молбата-уточнение от 27.05.2020 г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск с възражение, че не са налице
предпоставките на чл. 49 ЗЗД. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по
следните съображения:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат
3
установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от
ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на останалите
елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ
обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената
тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая, видно от изисканата пр.пр. № 18290/2017 г. по описа на СРП,
същата е образувана след изпращане по компетентност от СГП на жалба с вх.
№ 15202/12.05.2017 г., подадена от ищеца Г. Б. Д. при твърдения, че при
принудителното му задържане на 12.04.2017 г. в жилището, което обитавал
останали негови вещи, описани в списък към жалбата. По нареждане на
разследващ полицай от 03 РУ-СДВР целият му багаж следвало да бъде събран
от Г.Г. и П.С. и предаден на близките му. Твърди се, че на същия ден Г.Г.
заедно с братовчед на П.С. предали една част от вещите на близките му, но
другата част и по-ценните вещи не били върнати.
Видно от преписката, с постановление от 16.06.2017 г. на прокурор при
СРП е разпоредено да се извърши проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ
и преписката е изпратена за изпълнение на 03 РУ-СДВР, като са дадени
указания за необходимите действия, които следва да бъдат предприети за
изясняване на обстоятелствата по случая. По образуваната пр. вх. № 227000-
4718/2017 г. на 03 РУ-СДВР са снети сведения от П.А.С., Г.В.Г., В.Д.С. и
обяснения от ищеца. На 23.08.2017 г. е изготвена докладна записка с
резултатите от проверката и материалите по преписката са изпратени на СРП.
С постановление от 09.10.2017 г. прокурор при СРП счел, че не са
налице достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение за
извършено престъпление от общ характер, поради което отказал да образува
наказателно производство и прекратил пр. с вх. № 227000-4718/2017 г. на 03
РУ-СДВР, пр.пр. № 18290/2017 г. по описа на СРП. С постановлението е
4
разпоредено връчването му на Г. Б. Д. по постоянния му адрес (посочен и в
приложеното на л. 73 от делото на СРС копие от формуляр на досие). В
преписката не са съдържа върнат отрязък от съобщението.
С оглед така установеното, по делото не е доказано твърдяното
противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в
бездействие. При упражняване на правомощията си, дадени му с чл. 213 НПК,
прокурорът е формирал и изразил воля в надлежен акт - постановление, и
този акт не може да бъде правно квалифициран като противоправно
поведение и в частност – като бездействие. Постановлението за отказ за
образуване на досъдебно производство подлежи на обжалване пред по-
горестоящата прокуратура – чл. 213 НПК. Действително, в преписката не се
съдържат данни постановлението да е връчено на ищеца, така както е
разпоредено от прокурора. Ако постановлението не е връчено, както се
твърди в жалбата, ищецът разполага с възможността да го обжалва, а
доводите в жалбата да бил лишен от това право са несъстоятелни. Дори да
бъде отменено при обжалване, постановлението на прокурора би се явявало
незаконосъобразно, но не би съставлявало противоправно поведение по
смисъла на чл. 45 ЗЗД.
При липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки,
предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. За пълнота и във връзка с доводите в жалбата следва
да се посочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства ищецът
да е претърпял твърдените имуществени вреди. Налице са два списъка – към
жалбата до СГП и в уточнителната молба пред СРС, в които от ищеца са
описани движими вещи и твърдяната им стойност, но няма никакви
доказателства такива вещи да са се намирали в обитаваното от ищеца
жилище при задържането му, още по-малко – относно тяхната стойност.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
5
определя възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1535/2020 г. на Софийски районен съд, 35 състав.
ОСЪЖДА Г. Б. Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – София, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на П. НА Р.Б., гр. София,
бул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 80.00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6