РЕШЕНИЕ
№ 3381
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330103632 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1 КЗ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс” АД,
ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1 740, 93 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба - 15.03.2022 г. до окончателното
изплащане, представляваща регресно вземане за платено от застрахователя
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт”, сключен с
Х. С. Н., за настъпило на *** г. пътно-транспортно произшествие/ПТП/.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Каско Стандарт”,
полица № ***, сключен с Х. С. Н., за лек автомобил „Мерцедес“ модел „***”, с peг. №
***. Сочи, че на *** г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, като
управляваният от водача автомобил е попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното трасе, движейки се в посока от бул. „***“ към бул. „***“.,
вследствие на което са увредени амортисьор, предна лява въздушна възглавница, лява
предна гума, джанта и окачването на автомобила. Сочи, че дупката представлява шахта
на пътното платно, която вследствие на невзети мерки от служители на ответната
община е останала непокрита. Твърди се, че за щетата е платена сумата от 1 740, 93 лв.
в полза на застрахования. Обосновава се, че общината е правно задължена да поддържа
общинските пътища в добро техническо състояние, като вследствие на нейното
бездействие са настъпили процесните вреди, за които ищецът има право на регрес за
1
сумата от 1 740, 93 лв, от които 786, 52 лв. за подменена предна лява гума, а за монтаж,
демонтаж, сваляне, качване и баланс, боядиване на джанта и ремонт на предна
въздушна възглавница – 954, 41 лв. Претендират се разноски.
Ответникът Община Пловдив, ЕИК *********, в писмен отговор възразява за
отхвърляне на предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и наличието на причинна връзка между него и настъпилите вреди.
Акцентира върху липсата по делото на копие от протокол за ПТП, който се явява
документ, удостоверяващ произшествието и съответно твърденията на ищеца, като
допълва, че неуведомяването на органите на реда за осъществилото се ПТП е
основание да бъде отказано плащане на застрахователното обезщетение. Твърди, че от
писмо на ***на общината с ресор „Строителство и инвестиции“ ставало ясно, че не се
констатирало наличие на съществуващи дъждоприемни шахти и/или ревизионни
шахти на твърдяното местопроизшествие. Сочи, че от писмо на*** на район „***“ се
констатирало, че ремонтни дейности в описания от ищеца район, за цялата 2021 г., не
са извършвани. Възразява за съпричиняване. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобразни наведените от страните оспорвания
и възражения, приема предявения иск за процесуално допустим и основателен в
цялост, по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор
за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на застрахователен риск,
като за увредения е възникнало деликтно вземане. Необходимо e да се установи
причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност
носи възложителят на работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът
по регресния иск не е обвързан от размера на платеното от застрахователно
обезщетение, тъй като застрахователят се суброгира до размера на иска на увредения
спрямо възложителя на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
От представената по делото застрахователна полица с № *** безспорно се
установи наличието на застрахователен договор „Каско Стандарт“, сключен между
увреденото лице и ищеца, със срок на застрахователно покритие от 17.06.2021 г. до
16.06.2022 г., т.е действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие.
2
От анализа на доказателствата по делото се установява, че щетите по лек
автомобил „Мерцедес“ модел „***”, с peг. № *** са възстановени от доверен сервиз на
ищеца - „***“ ЕООД, който е издал фактура № *** г. на стойност 1 740, 93 лв., като
същата е адресирана до ищеца. Съгласно приложеното по делото платежно нареждане
/л.39/ на *** г. ищецът е заплатил на „***“ ЕООД сумата по фактурата.
Спорен от фактическа страна е въпросът относно това дали вредите са
причинени по описания в исковата молба механизъм, като ответникът акцентира върху
липсата на съставен протокол за ПТП; относно причинната връзка между него и
вредите. Спорен е и въпросът относно това имало ли е на пътното платно
необезопасена и несигнализирана шахта с отворен капак, както и къде точно се е
намирала тя. Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е съставен
протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, не
опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното събитие и
механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени
доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на
Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила
на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава
съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй
като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице
посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила.
На първо място изложеното в исковата молба, касаещо механизма на
осъщественото ПТП се установява от показанията на св. Н.. На следващо място според
приетата съдебно-автотехническа експертиза най-вероятен за настъпване на
процесното ПТП е твърденият от ищеца механизъм. Съгласно заключението следствие
на контакт - удар на предно ляво автомобилното колело с отвора на шахтата настъпват
материални щети по автомобила – предна лява автомобилна гума и предна лява
въздушна възглавница на амортисьора в степен за подмяна и предна лява автомобилна
джанта в степен за ремонт. Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение,
което е базирано на данните от Заявление за изплащане на застрахователно събитие от
*** г., разпита на собственика на автомобила, както и снимков материал и др.
Оспорването на ответника, че не е установен механизма на ПТП се явява
неоснователно, тъй като всички доказателства по делото, и най-вече приетата
експертиза, еднозначно отговарят на поставения въпрос.
Съдът намира, че не се доказва и съпричиняване от водача, който се е движел с
позволена скорост, който извод се подкрепя както от свидетелските показания, така и
от приетата автотехническа експертиза.
3
Настоящият състав намира, че по делото безспорно бе установено и че към
процесната дата *** г. на кръговото кръстовище между булевардите „***“ и „***“ е
имало необезопасена шахта. До този извод съдът достигна съобразявайки се с
изложеното от вещото лице **С. в съдебно заседание, проведено на 26.09.2022 г., а
именно че към датата на настъпване на произшестието на твърдяното място на
кръстовището е имало шахта. Обосновава се с извършен личен оглед, както и с оглед
чрез програмен продукт Google Web Pro, като изводът му е, че в процесната зона е
имало шахти, които към момента на личния оглед са били отремонтирани.
По отношение на въпросът за размера на вредите и дължимото застрахователно
обезщетение вещото лице е посочило няколко вартианта на изчисление. Съдът счита,
че следва да се вземе предвид четвъртият вариант, съгласно който общата стойност за
части, материали и труд, необходими за възстановяване на описаните увредени
детайли в причинно-следствена връзка с ПТП-то при извършване на ремонт на
амортисъора и нова автомобилна гума възлиза на 1 917, 98 лв. Доколкото исковата
претенция е за сумата от 1 740, 93 лв., то независимо от калкулациите на вещото лице,
същата следва да бъде уважена в цялост, но до претендирания размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса, разноски за експертиза,
адвокатско възнаграждение, депозит за свидетел в общ размер на 611, 64 лева,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Разноските за банкови преводи не следва
да се присъждат, тъй като те не са съдебни разноски. Правото на разноски е
имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход на спора в рамките на
съответната инстанция, като на присъждане подлежат действително направените и
доказани разноски, според разясненията на ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана *** Д. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 1 740, 93 лева, ведно със законната лихва върху нея считано
от датата на исковата молба 15.03.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща регресно вземане за платено от застрахователя застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт”, сключен с Х. С. Н., за
настъпило на ***г. пътно-транспортно произшествие/ПТП/.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана от *** Д. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 611, 64 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5