Решение по дело №7367/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3972
Дата: 14 октомври 2015 г. (в сила от 7 ноември 2015 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20153110107367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………/14.10.2015г.

 

гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненски районен  съд, Гражданско отделение, тридесети състав, в  публично  съдебно заседание, проведено на осми октомври  две  хиляди  и четиринадесета  година, в  състав:

 

РАОЙНЕН  СЪДИЯ: ДИАНА  СТОЯНОВА

 

при участието  на  секретаря  А.Я., като  разгледа  докладваното  от  съдията  гр.д.№ 7367  по  описа  за  2015г., за да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

Производството е образувано предявен от П.И.К., действащ като баща и законен представител на детето Н. Н.К. против Н.Н.К. иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 и чл.133 от СК да бъде лишена ответницата от родителски права по отношение на детето Н. Н.К., поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

Ищецът твърди, че страните са живели на семейни начала и от фактическото им съжителство имат едно роденето детето Н. Н.К., родена на ***г.

След раждането на детето страните са живели в с. М., в последствие в с. С..

Ответницата от раждането на детето не полагала грижи за него, отказвала да го кърми, храни, къпе. Започнала да употребява алкохол в присъствие на детето. Основни грижи за детето били полагани от ищеца и неговите родители.

Страните са във фактическа раздяла от началото на 2011г. Ответницата установила връзка с друг мъж, като твърдяла, че ищецът не е бащата на детето и пожелала същият да подпише документи.

Ищецът твърди, че от 2011г., ответницата е виждала детето само два пъти, а от октомври месец 2012г. не е проявявал интерес към детето. Ответницата не полагала никакви грижи за детето и не е давала.

По изложените съображения ищецът твърди, че са налице предпоставките на нормата на чл.132 от СК, ответницата трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка, поради което, моли съдът да постанови решение,  с което да лиши същата от родителски права по отношение на детето Н.. 

В съдебно заседание ищецът П.И.К.  чрез процесуалния си представител адв. Д.  поддържа предявеният иск.

Ответникът Н.Н.К., редовно  призован, не е подала отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не е взела становище по предявения иск за лишаване от родителски права.

Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Варна, чрез процесуалния си представител изразява становище, в представения социален доклад.

Контролираща страна ВРП, представлявана от прокурор Н. счита, че молбата е неоснователна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Удостоверение за раждане - дубликат, детето Н. П. К. е  родено на ***г. от майка Н.Н.К. и баща П.И.К..

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св. С.и К..

Разпитани в съдебно заседание същите излагат, че страните са започнали интимна връзка през 2009г. Със забременяването на ответницата, цялото семейство, в това число и свидетелските се прибрали в България от чужбина. Преди раждането на детето, страните и семейството на П.К. живеели в с. Мартен, след което се преместили в гр. Варна. Свидетелските излагат, че по време на общото им съжителство с ответницата, същата не се е грижила за детето, отказала да го кърми, храни и обслужва ежедневните му нужди. Грижите за детето били поети основно от бащата и от неговите родители. След като получила еднократната помощ за детето, ответницата напуснала общото жилище в гр. Варна. От 2012г. не е виждала детето, не е давала пари за неговата издръжка. Свидетелите сочат, че детето не познава майка си, не говори за нея. 

 При така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ намира следното от правна страна:

 Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права,  когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. За да бъде уважен така предявеният иск следва да са налице и двете указани в цитираната норма предпоставки.

Родителят дължи грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, както и издръжка, като задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да не е използван съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата издръжка. Полагането на грижи представлява комплекс от действия, които родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Съвкупността от стъпки от страна на родителя с оглед осигуряването на правилно психофизическо развитие на детето в никакъв случай не могат да се сведат до обикновено виждане на детето. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си.

Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения. В това производство за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, включително и налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която, е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК / Решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 209 от 6.04.2010 г. по гр. д. № 4468/2008 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от родителски права, каквато последица може да бъде и преодоляването на затруднения във връзка с получаване на разрешение за пътуване на детето в чужбина.

  От  събраните в хода писмени и гласни доказателства безспорно, се установи, че ответницата трайно не е полага грижи за детето Н.. От години се е дезинтересирала от него, като е преустановила всякакви контакти. Не е изпълнявала задължението си на родител във връзка с възпитанието и отглеждането на детето, като отглеждането на детето предполага не само грижи за физическото му развитие, поддържане на неговия живот и здраве, но и даването на издръжка във връзка с храна, дрехи, жилище и други консумативи. От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че ответницата не е предоставяла, издръжка, необходима за  отглеждането на детето.

Доказан бе факта, че от години за всички потребности на детето се грижи неговия баща, подпомогнат от своите родители.

 По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на нормата на чл.132, ал.1, т.2 от СК и за доказано приема, че ответницата трайно не полага грижи за детето Н. и не плаща издръжка. В тази връзка същата следва да бъде лишена от родителски права, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

Съобразно нормата на чл. 134 от СК, следва да бъдат определени мерки относно личните отношения между майката и детето, като съдът изхождайки от грижа за детето и необходимостта му да контактува с двамата си родители, намира, че следва да се даде възможност на ответника да вижда детето като го взема  всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на бащата.

Нормата на чл.134 от СК предвижда съдът да определи издръжка, ако не е присъдена такава.

От доказателствата по делото се установява, че детето Н. е във възраст, в която следва да посещава образователно заведение, за което ищецът е консултиран от представителя на ДСП – Варна. За отглеждането и възпитанието на детето са необходими средства за облекло, храна, както и средства за задоволяване на текущите му нужди на дете от неговата възраст /транспорт, отопление, медицински услуги и лекарствени средства, учебни пособия и материали и т.н./. 

По отношение на критерия за доходите на двамата родители, в хода на настоящото производство не са представени доказателства за размера на доходите на ответницата. От своя страна ищецът получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 700.00лв. В тази връзка предвид факта, че майката на детето е трудоспособна/доказателства в противния смисъл няма/, не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда”, като активно търсеща работа, съдът приема, че последната може да реализира доходи около средните за страната, според официалните данни на Националния статистически институт е обявил средна работна заплата 846лв.

Съобразно изложените мотиви съдът след преценка нуждите на детето, доходите на страните и останалите относими обстоятелства, както и социално икономическите условия в страната намира, че общата месечната издръжка на детето Н. следва да е в размер на 180лв. Водим от изложените мотиви и отчитайки факта, че бащата на детето полага грижи за него в повечето време, съдът намира, че майката на детето следва да заплаща месечна издръжка от 100лв. от общия определен размер, а разликата от 80в. да се поеме от бащата.

Не са поискани разноски основание чл.78, ал.1 от ГПК, поради каквито не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                            Р Е Ш И :

 

ЛИШАВА Н.Н.К., ЕГН ********** от родителски права по отношение на детето Н. П. К., ЕГН **********  на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

 

 

ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични отношения на майката Н.Н.К., ЕГН ********** с детето Н. П. К., ЕГН **********,  като й дава възможност да го вижда всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на бащата на основание чл.134 от СК.

 

ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Н. П. К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П.И.К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100.00 лева/сто лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.143, ал.2 от СК.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           Решението да се връчи на страните.

 

            След влизане на настоящото решение в сила, препис от него следва ДА СЕ ИЗПРАТИ на Варненска районна прокуратура, Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна, Община Варна за съответното вписване на лишаването от родителски права на основание чл. 78 от СК.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

/ДИАНА СТОЯНОВА/