РЕШЕНИЕ
№ 5909
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110129582 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Подадена е искова молба от „Хидростроителство Благоевград“ ЕООД (ищец) срещу
„Техноекспортстрой“ ЕАД (ответник). Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове за вземания, предявени като частични, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 69462/2021г. на СРС, 55 състав, както следва:
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
14104.10 лева – главница по договор от 10.04.2016 г., изменен с Анекс№ 4 от 01.09.2016 г.,
за което е издадена фактура № ........./07.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 3087.67 лева – представляваща задържана
парична гаранция в размер на 5% от стойността на изпълнените строително-монтажни
работи, подлежаща на връщане на основание по чл. 2, ал. 7 от Анекс № 4, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното
плащане;
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 2820.82 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
1
задължение за заплащане на възнаграждението по договора в срок по чл. 14, ал. 3 от
договора за повече от 400 календарни дни забава;
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 4293.92 лева – лихви за забава за периода
22.12.2017г. – 22.12.2020г.
Ищецът твърди, че с „Техноекспортстрой“ ЕАД са били в договорни отношения по
договор от 10.04.2016 г., като по възлагане на ответника е извършил със собствена техника
и работна сила услуги по доставка на материали и отдал под наем на възложителя
строителна механизация и транспортна техника за обект „Рехабилитация и доизграждане на
ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. Банско“. Договорът бил
изменен с 4 броя анекси, с които ответникът бил възложил допълнителни задачи. Посочва,
че с приемането на възложените CMP с Анекс 4 от 01.09.2016 г. към договора с Акт образец
19 било възникнало задължение за ответника да заплати следващото се на ищеца
възнаграждение за стойността на извършените дейности, която възлиза на сумата от
71016.43 лева с ДДС, за която е била издадена фактура № ......../07.12.2017г., останала
незаплатена от възложителя. Поддържа, че ответникът следва да му върне платената
гаранция в размер на 3087.67 лева, задържана парична гаранция в размер на 5% от
стойността на изпълнените строително-монтажни работи, подлежаща на връщане на
основание по чл. 2, ал. 7 от Анекс № 4, като платена на отпаднало основание. Посочва и че
поради незаплащането в срок на възнаграждение за извършените дейности, на основание чл.
14, ал. 3 от Договора от 10.06.2016 г. и чл. 39, ал. 3 от Анекс № 1 ответникът дължал
заплащане на неустойка в размер на 0.05% на ден, но не повече от 20% от дължимото
възнаграждение в размер на сумата от 2820.82 лева, съставляваща 20% от частично
предявената претенция за главница в размер на 14104.10 лева. Поради незаплащане в срок
от 15 календарни дни от изпращане на фактурата на ответника, съобразно чл. 2, ал. 4 от
Анекс № 4 от 01.09.2016 г., последният изпаднал в забава, като претендираната от ищеца
лихва за забава в периода от 22.12.2017г. до 22.12.2020г. е в размер на 4293.92 лева. Предвид
изложените факти, предявява искове за установяване съществуването на вземането за
главница, неустойка за забава, за връщане на невъзстановена сума за гаранция, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното
плащане, както и за мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до 22.12.2020г., по
отношение на които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 69462/2021г. на СРС, 55
състав. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валиден договор от 10.04.2016 г., по който с Анекс
№ 4 от 01.09.2016 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на допълнителни
строително – ремонтни дейности, по който твърди, че срокът за изпълнение бил уговорен до
11.11.2016 г. съгласно изготвения график за изпълнение на СМР. Поддържа, че извършените
от ищеца работи не са предадени в уговорения срок, поради което не дължи заплащане на
претендираната от ищеца неустойка, както и не дължи връщане на заплатената от ищеца
гаранция, която възложителят удържал на основание чл.6, ал. 2 от договора. Твърди, че
2
възложените работи са извършени некачествено и не са изпълнени в уговорения между
страните срок, като поради допуснатата от ищеца забава от 396 календарни дни, на
основание чл.14 от договора ищецът дължал заплащане на неустойка за забава на ответника
в размер на сумата от 21479.04 лева. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът релевира възражение за прихващане с претендираните от ищеца суми в
общ размер от 21218.84 лева със сумата от 21479.04 лева, представляваща неустойка за
забавено изпълнение по чл. 14 от договора за 396 календарни дни забава.
В откритото съдебно заседание по делото ищецът се представлява от адв. И., който
поддържа исковата молба и моли предявените с нея искове да бъдат уважени. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. В срок депозира писмена защита, в която
твърди, че от доказателствата по делото е установена облигационната връзка между
страните и задължението на ответника да плати извършените СМР-та. Сочи, че
доказателства за забава в изпълнението му не са налични, както и че заявеното възражение
за недостатъци на изпълненото не е доказано и погасено по давност. Релевира, че
основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорните искове за
присъждане на неустойка и законна лихва. Твърди, че вземането за задържана парична
гаранция е изискуемо и без покана между страните, същото представлява задържане на
дължимо плащане, поради което не следва да се доказва плащането.
Ответното дружество, редовно уведомено за откритото съдебно заседание по делото, не
изпраща представител.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, но се установява и от
представения по делото договор от 10.04.2016г. /л.8-11, л. 44-51/, че между страните
съществува облигационно правоотношение - обвързани са от договор, сключен на
10.04.2016 г., изменен с Анекс № 4 от 01.09.2016 г. По силата на този договор ответникът
„Техноекспортстрой“ ЕАД е възложил на ищеца „Хидростроителство Благоевград“ ООД, а
последният е приел да изпълни, доставка на материали и да отдаде под наем на възложителя
строителна механизация и транспортна техника съгласно приложение № 1 и № 2 към
договора за обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията,
разположена в западната част на гр. Банско. За изпълнение на възложената работа е
договорено ориентировъчно възнаграждение. Договорена е неустойка за забавено
изпълнение от страна на изпълнителя /чл. 14, ал. 1/ и при виновно забавяне на заплащането
на дължимото възнаграждение /чл. 14, ал. 3/, и двете в размер на 0,05% от цената по чл. 2 от
договора, съответно от стойността на съответното забавено плащане за всеки ден забава, но
не повече от 20%.
Установява се, че в продължение на търговските си отношения страните са сключили
Анекс № 4 от 01.09.2016г. към договор от 10.04.2016г., с който изменят само предмета на
отношенията си, като запазват съществуващите в предходния договор и анексите към него
3
клаузи. С него ответникът „Техноекспортстрой“ ЕАД е възложил на ищеца
„Хидростроителство Благоевград“ ООД, а последният е приел да изпълни, всички
строително-монтажни работи съгласно Приложение № 1, количествено-стойностни сметки и
отстраняване на всички евентуално появили се дефекти на работите, предмет на
Приложение № 1, на обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията,
разположена в западната част на гр. Банско в уговорените в анекса срокове. За извършване
на работата е договорено ориентировъчно възнаграждение в размер на 108450.95 лева без
ДДС, с авансово плащане дължимо до два месеца от подписване на анекса в размер на
8288.00 лева. Уговорено е, че окончателното плащане се извършва след окончателното и
действително завършване на всички СМР, подписан акт обр. 19 за приемане на извършените
СМР и представяне на надлежно издадена фактура в срок до 15 календарни дни, от което
плащане се приспада авансовото. Страните са договорили, че възложителя удържа сума в
размер на 5% от стойността на изпълнените СМР /гаранционен депозит, лимит на
задържаната сума/, 50% от която се възстановява, когато за обекта е издаден Сертификат за
приемане, обектът е преминал всички определени проби, включително проби след
завършване, извършено видеообследване на обекта от страна на възложителя без
констатирани недостатъци, извършените работи бъдат одобрени от възложителя и е
извършено възстановяване от страна на Община Банско, а останалите 50% от нея се
възстановява в срок то 7 дни след изтичане на срока за съобщаване на дефекти по анекса,
при положение, че е извършено съответното възстановяване от Община Банско. Уговорен е
срок за извършване на работите – до 11.11.2016г.
В приложение № 1 към Анекс № 4 са описани вида на възложените СМР.
Видно от приложен протокол обр.19 възложените на ищеца работи по приложение № 1
към Анекс № 4 са били приети без възражение от ответника, като при приключване на
работите стойността им била определена на 61753.42 лева без ДДС (чл.266, ал.1, изр.второ
ЗЗД). Протоколът е двустранно разписан и не е бил оспорен в процеса. Към протокола е
приложена и сметка-опис, подписана от двете страни – възложител и изпълнител, и
неоспорена в процеса, в която дължимата сума е определена на 74104.10 лева с ДДС, от
която сума е приспадната 3087.67 лева – 5% гаранция за качество /чл. 2, ал. 6/.
Доказано е също, че след приемане на работите и подписване на протокол обр.19, с
който стойността на възнаграждението е прецизирана, изпълнителят е издал фактура №
19/07.12.217г. за сумата от 71016.43 лева. Сумата представлява стойност на извършени СМР
по Анекс №4, протокол обр. 19 и сметка-опис за обект с предмет „рехабилитация и
доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. Банско.
Във фактурата е отразена сумата за задържана гаранция по чл. 2, ал. 6 – 5% от извършените
СМР – 3087.67 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Договорът за изработка е неформален, консенсуален и възмезден. Сключването му и
съществените му белези могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства,
4
вкл. гласни такива при предвидените в закона ограничения. Наличието на облигационна
обвързаност между страните по делото по договор за изработка не се спори и се доказва от
приложения доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за
изработка обхваща два момента: фактическото получаване на изработеното от
поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, което в настоящия
случай е налице. С подписване на протокол обр.19 възложителят е приел без възражения
работата на изпълнителя, поради което му дължи възнаграждение за изпълненото – така и в
Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О., Решение № 34 от
22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., Решение № 94 от 02.03.2012 г. по т. д. №
133/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др.
При преценка на материалите по делото, съдът прие, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, обосноваващи основанието на исковата претенция – точно
изпълнение на възложеното по договора, както и фактическо приемане на работата без
забележки. Уточнение на предмета на договора се съдържа в Приложение № 1 към Анекс №
4, което съответства на посоченото като извършена и приета работа в акт обр. 19. Пред съда
е направено възражение, че изработеното не съответства на поръчаното в качественото
отношение, но оспорването е формално. Изрично посочване в какво се състои
некачественото изпълнение не се съдържа в отговора на исковата молба, нито по делото са
представени доказателства за отклонение от поръчаното в подкрепа на направеното от
ответника възражение. Ето защо и както се посочи по-горе, съдът приема, че възложителят е
приел без възражения работата на изпълнителя, поради което му дължи възнаграждение за
изпълненото.
Нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД е диспозитивна. Страните могат да уговорят плащане в
отклонение от тази разпоредба, като предвидят авансово или отложено плащане. В
настоящия случай, страните са договорили авансово плащане в размер на 8288.00 лева без
ДДС, платимо до два месеца от подписване на анекса /чл. 2, ал. 2/, но няма данни това да е
сторено. Същевременно, окончателното възнаграждение е уговорено да се извърши след
окончателното и действително завършване на всички СМР, подписан акт обр. 19 за
приемане на извършените СМР и представяне на надлежно издадена фактура в срок до 15
календарни дни. Представеният по делото протокол обр. 19 обаче не съдържа дата на
издаване. При това положение следва да се зачете датата на издаване на фактурата –
07.12.2017г., от който момент тече 15-дневния срок за изпълнение на паричното задължение
/по арг. на уговореното в анекс 4/01.09.2016г, чл. 2, ал. 4/. Съставената фактура №
19/07.12.2017г. обективира общата цена на изработеното, която стойност не е оспорена от
ответника. Това дава основание на съда да заключи, че предявеният иск за търсената част от
нея в размер на 14104.10 лева следва да се уважи изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника, че това вземане се е погасило по давност.
Същото няма характер на периодично плащане, поради което се погасява с изтичането на 5-
5
годишен давностен срок, който започва да тече от неговата изискуемост /т.е от 22.12.2017г./.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 03.12.2021г., към който
момент не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, чийто край се поставя на
22.12.2022г.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 3087.67 лева –
представляваща задържана парична гаранция в размер на 5% от стойността на
изпълнените строително-монтажни работи, подлежаща на връщане на основание по
чл. 2, ал. 7 от Анекс № 4
Действително страните са договорили, че възложителят удържа сума в размер на 5% от
стойността на изпълнените СМР /гаранционен депозит, лимит на задържаната сума/, 50% от
която се възстановява, когато за обекта е издаден Сертификат за приемане, обектът е
преминал всички определени проби, включително проби след завършване, извършено
видеообследване на обекта от страна на възложителя без констатирани недостатъци,
извършените работи бъдат одобрени от възложителя и е извършено възстановяване от
страна на Община Банско, а останалите 50% от нея се възстановява в срок от 7 дни след
изтичане на срока за съобщаване на дефекти по анекса, при положение, че е извършено
съответното възстановяване от Община Банско.
Казано по друг начин, страните са уговорили възстановяване на гаранционния депозит
при настъпването на определени предпоставки – издаден сертификат за приемане, обектът
да е преминал всички определени проби, възложителят да не е констатирал недостатъци,
извършените работи да бъдат приети и да е извършено възстановяване от Община Банско. В
тежест на ищеца е било да докаже настъпване на предпоставките за възстановяване на
гаранционния депозит. Доказателства за приемане на работата са налични по делото – акт
обр. 19 /л. 14/, в които възражения за неточно и/или некачествено изпълнение не се
съдържат. Освен това, възстановяване на тази сума се дължи, тъй като са изтекли сроковете
по договора за изпълнение и възразяване. Окончателното плащане на сумата, т.е.
последните 50% от нея, са поставени под допълнителното условие – при положение, че е
извършено съответното възстановяване от Община Банско. Данни за възстановяване от
община Банско към възложителя не са налични по делото, но съдът приема, че поставеното
условие не може да се вмени в тежест на ищеца. Обвързването на окончателното плащане
със съответното възстановяване от Община Банско е ненужно задържане на средствата,
дължими на изпълнителя, още повече, че за изпълнените СМР последният носи гаранционна
отговорност. Неоснователното забавяне на плащанията по търговски сделки в максимална
степен следва да се ограничи, за което сметка държи и законодателя с приемането на текста
на чл.303а от ТЗ (ДВ бр. 20/2013г.), с която се транспонират изискванията на Директива
2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата
със забавяне на плащането по търговски сделки.
Неоснователно е възражението на ответника, че това вземане се е погасило по давност.
6
Същото няма характер на периодично плащане, поради което се погасява с изтичането на 5-
годишен давностен срок, който започва да тече от неговата изискуемост /т.е от 22.12.2017г./.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 03.12.2021г., към който
момент не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, чийто край се поставя на
22.12.2022г.
Ето защо, предявеният иск следва да се явява основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 2820.82 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждението по договора
в срок по чл. 14, ал. 3 от договора за повече от 400 календарни дни забава
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание,
ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните предпоставки: 1/ валидно договорно задължение; 2/ неизпълнение на задължението
или неточно изпълнение от длъжника; 3/ неустойката да е уговорена между страните в
определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това
задължение; 4/ кредиторът да е изправна страна по договора. Вредите, последица от
неизпълнението, не е необходимо да се докажат.
С договора от 10.04.2016г., чиито клаузи запазват действието си, въпреки сключените
по-късно анекси, страните са постигнали съгласие за заплащането на неустойка при виновно
забавяне на заплащането на дължимото възнаграждение /чл. 14, ал. 3/ в размер на 0,05% от
стойността на съответното забавено плащане за всеки ден забава, но не повече от 20%.
Клаузата не е оспорена от страните и съдът я намира за валидно обвързваща ги. Главното
вземането, въз основа на забавата в плащането на което е определена дължимост на
неустойка, е възникнало и е станало изискуемо, считано от изтичане на 15-дневен срок от
датата на издаване на фактурата, т.е. на 22.12.2017г.
Съобразно изразеното в т.4 на ТР №1/ 15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС, разбиране,
неустойката за забава се изчислява на базата на всяка отделна част от цената, която е станала
изискуема и не е била заплатена на датата на падежа. В настоящия случай, търсената сума
въз основа на неустойката се изчислява на 20% върху търсеното плащане на главница /в
размер на 14104.10 лева/, поради което размерът на неустойката, изчислен с калкулатор, е
2820.82 лева. Периодът, за който неустойката се претендира, е 22.12.2017г.-23.12.2020г., за
закъснение повече от 400 дни от деня на забавата.
С оглед вида на неустойката, съдебният състав счита, че същата не се явява погасена по
давност. Началото на давностния срок за неустойките за забава е посочен в разпоредбата
7
на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от последния ден, за който се
начислява неустойката. Тълкуването на разпоредбата сочи на това, че тя се отнася за
случаите, когато неустойката е уговорена като периодично плащане, тъй като в противен
случай приложение ще намери разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. На второ място, от нея
следва, че за цялото вземане за неустойка тече една давност, която се отнася до всички
включени в него периодични плащания, а не за всяко едно от тях да тече отделна давност. В
случаите, когато неустойката за забава е уговорена за определен срок или до определен
максимален размер, последния ден, за който тя се начислява, е денят, в който изтича срока,
съответно деня, в който се достига максималния размер на неустойката и от тази дата
започва да тече погасителната давност за пълния й размер/ В този смисъл решение № 200 от
23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3779/2018 г., IV г. о., ГК.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че вземането не е погасено по давност. Началният срок на давността се
определя към началото на 2019г. – 26.01.2019г., до който момент се достига забава до 400
дни, а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 03.12.2021г.
За неоснователно се приема възражението, че неустойка не се дължи, тъй като се търси
обезщетение за забава. Практиката застъпва разбирането, че обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва не лишава страните от възможността да уговарят по-
висок размер на неустойката за забавено изпълнение, както и да претендират обезщетение
по общите правила, ако вредите от забавеното неизпълнение надвишават размера на
неустойката.
В заключение, основателността на главния иск обосновава основателност и на
акцесорния за мораторна неустойка, изрично уговорена от страните в чл.14, ал. 3 от
договора при забава на плащане от страна на възложителя. Претенцията за неустойка е
основателна в размер на 2820.82 лева или 20 % от стойността на дължимата, но неизплатена
сума по договора, възлизаща на 14104.10 лева с ДДС, за закъснение повече от 400 дни от
деня на забавата – 23.12.2017г.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 4293.92 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 22.12.2017г. – 22.12.2020г.
Аксецорният иск за лихва за забава също подлежи на уважаване като основателен, като
по отношение на периода за който се дължи, съдът съобрази следното:
По делото е заявено, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 22.12.2017г., а
последният своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземането.
Главното вземането, въз основа на забавата в плащането на което се търси обезщетение
за забава в размера на законна лихва, е възникнало и е станало изискуемо, считано от
изтичане на 15-дневен срок от датата на издаване на фактурата, т.е. на 22.12.2017г.
Съгласно правилото на чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземания за обезщетение и неустойки от неизпълнен договор. Настоящото
8
вземана има характер на обезщетение и се погасява с изтичането на тригодишна давност,
чието начало се поставя с изпадането на ответника в забава, т.е. от 23.12.2017г. Заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 03.12.2021г., поради което обезщетението се дължи за
три години напред – за периода от 03.12.2018г. до 02.12.2021г.
При все това, претенцията следва да се ограничи за периода от 27.01.2019 г /на
26.01.2019г е достигнато закъснение от 400 дни, даващо основание да се начисли неустойка
за забава в пълен размер/ до 22.12.2020г. /крайният срок за който е поискано/. Присъждането
на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично
задължение за този период се явява допустимо с оглед уговорената и търсена неустойка за
този вид неизпълнение до 25.01.2019г.
При определяне на размера, съдът извърши изчисление на дължимата върху главницата
от 14104.10 лева лихва за забава за периода 27.01.2019г. – 22.12.2020г., като с помощта на
лихвен калкулатор определи, че размерът възлиза на 2726.80 лева, до която сума
предявеният иск следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния предявен размер от
4293.92 лева предявеният иск следва да се отхвърли.
По заявеното възражение за прихващане
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за прихващане със
сумата от 21479.04 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 14 от
договора за 396 календарни дни забава. Възражението е прието за разглеждане и на
ответника е указана доказателствената тежест по него. По делото обаче не са ангажирани от
негова страна никакви доказателства в подкрепа на заявеното възражение за прихващане,
въпреки указаната му от съда доказателствена тежест. От приложения към отговора
Календарен график, представляващ Приложение № 4 към Анекс № 4 от 01.09.2016г. се
установява единствено, че страните са уговорили на 11.11.2016г. да подпишат протокол за
приемане на строителната площадка. В самия анекс също е договорено – чл. 3, че СМР-тата
следва да се извършат в срок до 11.11.2016г. Кога обаче са извършени СМР не е доказано по
делото. Установява се, че работите са извършени и приети от възложителя, за което
свидетелства представеният протокол обр. 19, и то без забележки. Кога е подписан
протокола между страните – не става ясно по делото. Протоколът не съдържа дата. Съдът
намира, че не следва да обвърже датата на приемане на СМР-тата с дължимостта на
окончателното възнаграждение, което е уговорено да се извърши след окончателното и
действително завършване на всички СМР, подписан акт обр. 19 за приемане на извършените
СМР и представяне на надлежно издадена фактура в срок до 15 календарни дни. Извода на
съда се основава на обстоятелството, че се касае за различни задължения, които макар
обусловени едно от друго, не позволяват с категоричност да се приеме, че именно в рамките
на 15-дневния срок след приемането на СМР-тата е издадена фактурата. Уговорката е
постигната между страните и ги обвързва, но преценка дали тя е спазена не може да се
направи въз основа на този доказателствен материал.
9
При все това, претенцията за заплащане на неустойка за забавено изпълнение, е
претенция произтичаща от неизпълнен договор, поради което на основание чл. 111, б.“б“ от
ЗЗД същата се погасява с кратка, тригодишна давност. В настоящото производство, заявено
за първи път вземането на ответника за неустойка от неизпълнение на договора в срочно
отношение, се явява неоснователно и като погасено по давност по своевременно релевирано
от ищеца възражение. За началната дата, от която вземането за неустойка за забава става
изискуемо, съдът приема най-късната дата 11.12.2017г. /датата, на която изтичат твърдените
от ответника 396 дни забава на ищеца за изпълнените работи, считано от уговорения по
договора краен срок/, от който момент и в рамките му до датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.12.2021г., 3-годишния давностен срок е изтекъл.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, които са
своевременно претендирани. Сторените разноски възлизат в общ размер на 1990.26 лева, от
които 242.38 лева за държавна такса по ч.гр.д. № 69462/2021г. по описа на СРС, 55 състав, а
останалите по настоящото исково производство, а именно 547.88 лева за държавна такса и
1200.00 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. От тях с оглед уважената част от
иска в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер 1861.94 лева, от
които 226.75 лева за държавна такса по ч.гр.д. № 69462/2021г. по описа на СРС, 55 състав, а
останалите по настоящото исково производство, а именно 512.55 лева за държавна такса и
1122.65 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но такива не са
претендирани, не са представени доказателства и за тяхната направа, поради което не следва
да се присъждат разноски на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Техноекспортстрой“ ЕАД, ЕИК ..........., дължи на
„Хидростроителство Благоевград“ ЕООД, ЕИК............., следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.03.2022г. по ч.гр.д. № 69462/2021г. по описа на
СРС, 55 състав:
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 14104.10
лева – представляваща част от главница по договор от 10.04.2016 г., изменен с Анекс№ 4 от
01.09.2016 г., в общ размер на 71016.43 лева с ДДС, за което е издадена фактура №
............/07.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 03.12.2021г., до окончателното плащане;
10
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 3087.67
лева – представляваща задържана парична гаранция в размер на 5% от стойността на
изпълнените строително-монтажни работи, подлежаща на връщане на основание по чл. 2,
ал. 7 от Анекс № 4, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК– 03.12.2021г., до окончателното плащане;
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92 ЗЗД сумата 2820.82 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждението по
договора в срок по чл. 14, ал. 3 от договора за повече от 400 календарни дни забава, считано
от 22.12.2017г.;
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2726.80 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.01.2019г. -
22.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран от 4293.92 лева
и за периода 22.12.2017г. – 26.01.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Техноекспортстрой“ ЕАД, ЕИК
................, да заплати на „Хидростроителство Благоевград“ ЕООД, ЕИК ................, сумата
1861.94 лева- разноски съобразно уважената част от исковете, от които 226.75 лева за
държавна такса по ч.гр.д. № 69462/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 1635.20 лева по
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11