Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1220      Година  2020, 13.07.,       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.06.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 857 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

           Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Регионална Дирекция за областите Плов­див,Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисия за за­щита на потребителите с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Велико Тър­ново”№25 срещу постановеното по НАХД №838/2019г. по описа на Районен Съд – Асеновград, IІ н. състав съдебно решение №15 от 04.02.2020г., с което е отменено издаденото от Директор на Регионална Дирекция наказателно пос­та­­нов­ление/НП/ №К-0047846/01.04.2019г., с което е наложена на основание чл.222а от За­ко­на за защита на потребителите/ЗЗП/, за нарушение на чл.113 ал.1 във вр. с ал.2 ЗЗП на „Българска телекомуникационна компания“ЕАД с ад­рес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115и имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение от състав на Ра­йон­ния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие само на каса­ционно основание – неправилно прилагане на материалния закон, моли същото да бъде отменено, като вмес­то това се постанови потвърждаване на издаде­ното НП. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – „Българска телекомуникационна компания“ЕАД счита така подадената касационна жалба за неоснователна и нас­тоява за отхвър­лянето и. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основа­ния, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така изда­де­ното НП, първостепенният състав приел от една страна, че е допуснато нару­шение на съществени процесуални правила, а от друга, че обективно не се уста­но­вява „консумиране“ състава на вмененото нарушение.

Този решаващ извод настоящият състав намира за правилен.

В случая безспорно и в АУАН, а и в НП е посочено, че нарушението се със­тои в това, че търговецът е не е изпълнил задължението си по чл.113 ал.1 във вр. с ал.2 ЗЗП – когато потребителската стока несъответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в такова съответствие и то в рам­ките на 1 месец от предявяване на рекламацията.

На първо място по приетото от районния съдия процесуално нарушение, то следва да се посочи, че действително в НП липсва прецизност досежно този задължителен негов елемент – посочване датата на извършването му, доколко­то същата следва да бъде съобразена посредством допълнителни изчисления, въз основа на описаното. Това не може обаче да се приеме в случая за същест­вено нарушение.

Законосъобразно обаче е прието, че в казуса търговецът не е осъщест­вил състава на чл.113 ал.1 във вр. с ал.2 ЗЗП.

Не е спорно между страните, че на 05.12.2018г., след извършена поредна рекламация от страна на клиента Живко Д., е приет за отстраняване на твърдяни дефекти в продаден апарат - GSM марка „Нокия“, като сочените несъот­ветствия са би детайлно записани в сервизна карта от същата дата, а апа­ратът е посочен като „гаранционен“.

След изпращането му в сервиз на продавача/като сервизирането е извършвано от трето лице – „Булграм“ЕООД/ е съставен констативен протокол от дата 11.12.208г., в който е посочено, че след направена диагностика е уста­но­вено, че механично спукан дисплей, което е прието за въздействие, получено следствие на неправилно употреба на телефона от Д..

Поради това и считано от 14.12.2018г. устройството е било в офиса на търго­веца, където е била предявена и приета рекламацията – „на разположе­ние“ за получаване, респ. при съгласие за извършване на извънгаранционен ре­монт срещу заплащане на посочената сума от 96 лева.

Очевидно спорът се концентрира върху състоянието на стоката към мо­мен­та на предаването и по заявената рекламация, тъй като няма спор, че теле­фонът не  получен в такова състояние при продажбата му на Д..

Действително при приемане на апарата на дата 05.12.2018г.  в забележ­ката за външен вид е отразено само, че окото на камерата е издраскано, но находяща по делото е и сервизна карта от 06.11.2018г. за същия апарат по пред­ходна рекламация, в която  е записано, че  „задният капак е издраскан, по задна камера очуквания по борда на апарата“. Доколкото по тази рекламация всъщност е било налице връщане на устройството, поради неправилно попъл­не­ни документи, то липсват данни за този период/а и няма твърдения/ конста­тираните дефекти да са били отстранени по друг начин.

При това положение явно е налице спор между потребителя и продавача относно причините за дефектиране на апарата, респ. дали същите се покриват от гаранцията.

При тази фактическа обстановка не могат да се споделят изложените разсъждения в касационната жалба, тъй като решаването по рекламацията не може да е само в едната посока/т.е. винаги в полза на клиента/. Разбиране се, продавачът следва да отстрани липсата на съответствие, но тук въпросът е да­ли това да стане за негова сметка или чрез заплащане от страна на Д..

В тази насока нормата на чл.114 ал.1 ЗЗП сочи, че когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП, той има пра­­во на избор между една от няколко възможности.

Няма как в контролното производство по ЗЗП наказващият орган да уста­нови дали наличието или липсата на определен вид одрасквания, белези и дру­ги външни описани характеристика на стоката, могат да доведат да определени дефекти, които да се по причина от неправилна употреба, или по причини в самият уред.

Презюмирането на повреда, която следва да се приеме за покрита от гаранцията, без експертиза, която да я подкрепя, при това положение следва да се разреши в отделно производство, вкл. пред съд по преценка на страните, но това не може да бъде административнонаказателно такова, което да замес­ти съгласието на страните в равнопоставената търговско-правна връзка.

Именно и в тази насока се каза е нормата на чл.114 ал.1 ЗЗП, допускаща подобно развитие на спора.

В случая рекламационното производство е приключило в законовия едно­ме­сечен срок, като рекламацията не е била уважена, като продавачът изрично е посочил, че ще премахне несъответствието на стоката, което е налице, за да може тя да се използва по предназначение, но срещу заплащане.

Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия състав за неос­но­вателност на касационната жалба.

С оглед на изложеното не е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

На ответника се дължат разноски, като КЗП – София следва да се осъди да му заплати сумата от 100 лева разноски за осъществената защита от юрис­консулт

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №15 от 04.02.2020г. на Районен съд – Асеновград, ІI-ри н. състав, постановеното по НАХД №838/2019г..

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите с адрес гр.София, пл.“Сла­вей­ков”№4А да заплати на „Българска телекомуникационна компания“ЕАД с ад­рес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115и сумата от 100/сто/ лева разноски за тази инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

  

 

                                                                                       2.