№ 450
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно
гражданско дело № 20211100510249 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ТПК.
Образувано е по жалба на П.К.Б. ЕИК **** срещу Разпореждане от 09.06.2021г. което
частен съдебен изпълнител Г.К. , per. №924 по изп. д. № 20219240400288, е оставил без
уважение възражението на длъжника за намаляване приетите по делото разноски на
взискателя в общ размер от 400лв..
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди,
че по изпълнителното дело правната помощ на адвоката на взискателя се е свела единствено
до изготвяне на молба и образуване на изпълнителното дело. Счита, че начисленото по
изпълнителното дело възнаграждение за адвокат на взискателя по изпълнителното дело е
прекомерно и е определено в противоречие с процесуалния и материален закон, предвид
извършените по него действия. Счита, че производството не се отличава с фактическа и
правна сложност - дължимата сума е заплатена след поканата и в срока за доброволно
изпълнение. , поради което приетото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
минималния размер - 200 лева съгласно Наредба №1 от 2004г., поради прекомерност.
Претендира да бъде и преизчислен размера на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело, не взема становище.
Съдебният изпълнител по изп. дело, е изложил подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за
неоснователна. В молбата за образуване на производството е посочен и изпълнителен
способ и адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита по изпълнителното
производство, поради което не следва да се приема, че е налице прекомерност на същото.
Счита, че пропорционалната такса е изчислена правилно и законосъобразно.
Съдът като взе в предвид становищата на страните приема за установено следното :
1
Жалбата като предявена в законовия срок е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на
сумите по изпълнителния лист - 1180.93 лв.съдебно-деловодни разноски, като с оглед
принудителното събиране на вземанията иска да бъде наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в банка. Претендира събирането на направените в изпълнителното
производство разноски в размер на 400 лв. за адв.възнаграждение.По изпълнителното дело е
представено пълномощно за представителна власт на адв. Я. Попов и договор за
правна помощ от който е видно, че е договорено адв.възнаграждение за образуване и водене
на изп.дело в размер на 400 лв.
С Разпореждане от 05.04.21г. съдебния изпълнител е постановил образуване на
изпълнителното дело, постановено е изпращането на покана за доброволно изпълнение до
длъжника и приемане на съответните разноски вкл. и адв.възнаграждение в размер на 400
лв.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 23.04.21г. е подадено
възражение от длъжника до ЧСИ по повод разноските за адв. възнаграждение, а на
13.05.21г. е изплатено задължението и извършено разпределение на сумите, без
адв.възнаграждение и таксата по т.26 за същото. Не се е налагало прилагане на посочения
изпълнителен метод - запор на банкова сметка.
С обжалваното Разпореждане от 09.06.21г. ЧСИ е отказал намаляване на разноските
за адв.възнаграждение и такса по т.26, като е приел, че искането е неоснователно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на
обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено
чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, извън
предвидените изключения.
От представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от
адвоката действия по делото представляват подаване на молба, със съответните
доказателства, за образуване на изпълнителното дело. В молбата са посочени и
изпълнителен способ, а именно запор върху банковите сметки на длъжника в банка. До
прилагане на този банков способ не се е стигнала именно поради доброволното изпълнение
от страна на длъжника.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото. Случая не се отличава с фактическа и правна
сложност. Пълното изпълнение на задължението е станало доброволно и не се е налагало
2
прилагане на изпълнителни способи. В хипотеза, в която дължимата сума предмет на
изпълнителното дело е в големи размери, при сложност на събиране на сумите и
необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от
извършването на допълнителни действия от адвоката и би оправдало начисляването на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004 година. Но в настоящата хипотеза, е
неоправдано да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън възнаграждението за
образуване на изпълнителното производство, тъй като както се посочи конкретни
изпълнителни методи не са прилагани. Възнаграждението за образуване на производството
към момента на сключване договора за правна помощ 25.03.21г. се определя на 200 лева
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 година, в редакцията й с изменението от
15.05.2020г..
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав, счита че неоснователно е отказано
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Направеното от длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като основателно следва да бъде уважено. Приетото
адвокатско възнаграждение от 400 лева следва да бъде намалено до минималния размер,
посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно сумата от 200.00 лева.
В случая, основателна се явява жалбата срещу постановлението за разноски по
изпълнителното дело в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, доколкото, с оглед постановеното по-горе намаляване на адвокатското
възнаграждение, дължимо на взискателя за изпълнителния процес, има за последица и
намаляване общия размер на паричното задължение, който служи като основа за определяне
на таксата, доколкото в него ЧСИ е вкл. и пълния размер на възнаграждението.
Съгласно т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В настоящия случай
дължимата такса по т. 26 следва да е до събрания размер на задължението или това е
заплатената от длъжника сума в размер на 131.29 лв.. Настоящия състав споделя тезата, че
адв.възнаграждение не е част от дължимите суми предмет на изпълнение, върху които се
събира пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Доколкото в процесния казус се спори и се обжалва размера на разноските,
настоящия състав споделя установената практика, че в тези производства, касаещи разноски,
същите не следва да се присъждат, поради което искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски за настоящото производство се явява неоснователно.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.К.Б. ЕИК **** срещу Разпореждане от 09.06.2021г. което
частен съдебен изпълнител Г.К. , per. №924 по изп. д. № 20219240400288, е оставил без
уважение възражението на длъжника за намаляване приетите по делото разноски на
взискателя в общ размер от 400лв. и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя и
3
дължимо от длъжника адвокатско възнаграждение до размера на на сумата от 200.00
/двеста/ лева, както и намалява определената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до
сумата от 131.20 лв./ сто тридесет и един лева и двадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4