РЕШЕНИЕ
Номер 2256 10.12 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІІ
наказателен състав
На единадесети ноември
2019 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
АН дело номер 5981 по описа за 2019 година
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
К-0047977/11.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за
защита на потребителите, с което на „РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД, ЕИК ********* е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1100лв. за
извършено административно нарушение по чл.114 т.1 от Закона за туризма.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО,
СЕКРЕТАР Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № К-0047977/11.06.2019г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „РЕЗИДЪНС СИТИ
ГАРДЪН” ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1100лв. за извършено административно нарушение по чл.114
т.1 от Закона за туризма.
Жалбоподателят „РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД твърди, че обжалваният административен
акт е необоснован и незаконосъобразно и моли същият да бъде отменен.
Въззиваемата
страна- КЗП - гр. Пловдив не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът като
прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество,
намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против посоченото дружество за това, че
при извършена проверка на 04.02.2019г. в обект заведение за
хранене и развлечение, находящ се
в гр. Пловдив, ул. „Велико Търново” № 19 е
установено, че в същият на видно място липсва Удостоверение за утвърдена
категоризация на обекта или Временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. От управителя на обекта е представено заявление за издаване на
такова и след извършена проверка в Министерство на туризма е установено, че е
издадено удостоверение за временна категоризация на обекта от 19.02.2019г.
Видно от приложения към административната
преписка Акт за установяване на административно нарушение № К-0047977/03.05.2019г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в
хода на съдебното производство актосъставителят С.К.Г. изцяло поддържа
отразените в същия констатации.
От така
изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по
делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „РЕЗИДЪНС СИТИ ГАРДЪН” ООД административно нарушение на чл. 114 т.1 от Закона за туризма. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя Г., дадени
под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата
по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН,
Констативен протокол, копия на заявление и временно удостоверение, писма. От
всички тях категорично се потвърждава, че към момента на извършената проверка
обектът, стопанисван от жалбоподателя е предоставял туристическа услуга, без
наличието на надлежни Удостоверение за утвърдена категоризация на обекта или
Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Не на последно място самият жалбоподател,
въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било
доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто
декларативно заявява, че не АУАН и НП са необосновани и незаконосъобразни.
Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено
се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил
правилата на Закона за туризма, като е нарушил императивните изисквания на чл.114 т.1 от същия.
В тази връзка се явяват напълно
неоснователни наведените в жалбата възражения относно незаконосъобразността на
обжалваното НП и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай напълно ясно и точно е било описано вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение както в АУАН, така и в НП, като между тях, а и в самите
им текстове, взети поотделно липсва каквото и да било противоречие, неяснота
или непълно описание на деянието. Напротив – същото е подробно и конкретно
описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН и в този смисъл не са били
нарушени правата на жалбоподателя да научи в извършването на какви нарушения е
ангажирана отговорността му.
Настоящият състав
като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № 289 от
22.04.2015 г. на председателя на КЗП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че НП не е издадено от
компетентен орган. В тази връзка не може да се вземе предвид цитираната в
жалбата разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗТ.
Разпоредбите в глава шестнадесета от ЗТ
"Контрол" (от чл. 171 ЗТ до чл. 181 ЗТ) са неотносими към
административнонаказателното производство. В тези разпоредби се съдържат
единствено общи правила за осъществявания контрол по спазването на закона.
Следва да се има предвид, че в ЗТ фигурира глава седемнадесета
"Административнонаказателни разпоредби". Именно тези разпоредби
следва да се вземат предвид при преценка дали НП е издадено от компетентен
орган. В тази връзка според чл. 232, ал. 2 от ЗТ
наказателните постановления се издават от министъра на туризма, председателя на
Комисията за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или
от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая НП е издадено от директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, към Комисия за защита на потребителите.
Следователно НП е издадено от лице, оправомощено от надлежен орган по смисъла
на чл. 232, ал. 2 от ЗТ. Това е достатъчно, за да се приеме, че НП е издадено от
компетентен орган. Както вече се посочи в закона се съдържат изрични разпоредби
относно компетентността за издаване на НП, поради което не следва тази
компетентност да се извежда от тълкуване на други норми, вкл. и на цитирания в
жалбата текст на чл.
179, ал. 1, т. 2 от ЗТ.
Що се отнася
до спазване процесуалните правила на ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН
съдът намира на първо място, че липсват каквито и да било доказателства за
нарушаване правата и законните интереси на жалбоподателя. Що се касае до
искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, според съда липсват основания за приложението на чл.28
от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за
първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №
1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В
конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по
рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – неизпълнение на задължение за
извършване на търговска деяност в нерегистриран обект и то неизвество в какъв
период от време, не би следвало наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се
налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват
причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване
на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с
предоставянето на услуги само в регистрирани обекти. В този смисъл всяко
нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения. Нещо повече – самият наказващ
орган надлежно е изложил аргументи в атакуваното НП, по какви причини счита, че
настоят случай не е маловажен.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно
постановление № К-0047977/11.06.2019г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „РЕЗИДЪНС СИТИ
ГАРДЪН” ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1100лв. за извършено административно нарушение по чл.114
т.1 от Закона за туризма, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася
до размера на наложеното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, то видно от правилно
посочената санкционна норма на чл.206 от ЗТ, това е размер съвсем близък до
минималния на санкцията, предвидена в закона за извършеното нарушение и
следователно то е наложено при правилна преценка на обстоятелствата по случая.
Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички
обстоятелства по случая и е определил именно тези размери.
За изложените
изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.