№ 129
гр. Кърджали, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20235140101828 по описа за 2023 година
Предявени са, с оглед направеното по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера
на исковете, обективно кумулативно съединени осъдителни искове на М. Х. Ю., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Д., против „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. Кърджали и адрес на управление: ул.“Язовирска“ 2,
представлявано от ***я ***, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 11
178,99 ( единадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и 99 ст.) лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари – м. април 2022 г; обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 7917,71 ( седем хиляди деветстотин и седемнадесет лева и 71
ст.) лева за двадесет работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г., за двадесет
работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., както и за седем работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва върху двете суми
считано от подаване на исковата молба в съда 22.12.2023г. до окончателното им погасяване,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните вземания за
трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода
от 01.02.2022 г. до 22.12.2023 г. считано от последното число на следващия месец, за който се
дължи трудовото възнаграждение за съответния месец и деня, от който се дължи
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, в общ размер на лева 3 654,48 ( три хиляди шестстотин
петдесет и четири лева и 48 ст.) лева, от които 2162,70 лева – обезщетение за забава върху
претендираното възнаграждение и 1491,78 лева – обезщетение за забава върху претендирано
обезщетнеие по чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество на длъжност „***” с основно
трудово възнаграждение в размер на 3 474,00 лв. въз основа на безсрочен трудов договор №
26/03.11.2008 г. Сочи, че трудово възнаграждение не е заплащано за месеците януари,
февруари, март и април 2022 г.. Твърди се, че по взаимно съгласие и на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ трудовото правоотношение с ответника е прекратено считано от 03.05.2022г.
въз основа на Заповед № 602/03.05.22г. Твърди се още, че ответникът не платил на ищеца и
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер. Обосновава се, че тъй като
ответникът е следвало да заплаща на всяко 1-во число на следващият месец дължимото
1
трудово възнаграждение, както и при прекратяване на трудовото правоотношение е следвало
да заплати полагащото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, то същият е изпаднал в забава за
всяко едно от вземанията, поради което дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Иска се
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК *********, представляван от адв.
*** от АК-София, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
и иска тяхното отхвърляне. Излага подробни твърдения за развилите се между страните
отношения като твърди, че са налице злоупотреби с поверените на ищеца парични средства
като *** на дружеството ответник. Сочи, че видно извлечение по партидата на дружеството,
в периода от 10.05.2013 г. до 19.04.2022 г. ищецът М. Х. Ю. е бил назначен за *** на
дружеството. В периода от 09.11.2018 г. до 19.04.2022 г., за *** и представляващ
дружеството е бил назначен и бащата на ищеца - Х. Ю., като те са имали правомощието да
действат заедно и поотделно. През посочените периоди, с оглед на обстоятелството, че
собствениците на капитала са турски граждани, които пребивават в ***, същите са
предоставили управлението на дружеството изцяло в ръцете на ищеца и на неговия баща Х.
Ю., вкл. търговска дейност, финансови и счетоводни въпроси, опериране с банковите сметки
на дружеството, разплащания, назначаване на персонала, плащания на заплати и др.
Изложено е, че видно от приложената разпечатка от Търговски регистър с история на
***ите, считано от 19.04.2022 г., ищецът и неговия баща са били освободени като ***и на
дружеството, с решение на Общото събрание и съответно заличени като такива.
След заличаването на Х. А. Ю. и на сина му М. Х. Ю. като ***и, и след извършена от
настоящите ***и и съдружниците в дружеството проверка, вкл. на счетоводна и банкова
документация, се установили множество парични злоупотреби от страна на двамата през
периода 2014 - 2021 г., вкл. присвояване на парични средства от касата на дружеството,
теглене на пари в брой и теглене на банкомат от банковите сметки на дружеството,
извършване на плащания със средства на дружеството за лични нужди и др. Твърди се, че
по-голямата част от тези присвоявания са били извършени от страна на ищеца М. Х. Ю. със
знанието и съдействието на неговия баща Х. А. Ю. - двамата като ***и през съответния
период.
През април 2022 г., след извършените проверки са били констатирани присвоени
парични средства на стойност от около 400 000 лева, за които ищецът и неговия баща - Х.
Ю., изрично са признали в писмен вид съгласно Декларация от 09.04.2022 г. и Споразумение
за уреждане по доброволен път от 19.04.2022 г. С подписаните документи двамата са
признали изрично за присвоените суми и са се задължили да ги възстановят към ответника.
Задълженията по двата документа, не са изпълнени и са предмет на друго образувано
съдебно производство по т. дело 35/2022 г., по описа на Окръжен съд - Кърджали. Изложено
е, че през следващите месеци, след продължилата проверка на счетоводната документация
на дружеството, която е била архивирана, се установили и други присвоявания от двамата
бивши ***и на парични средства в брой от касата на дружеството в размери на над един
милион лева, за периода 2014-2020 г., който са дали основание за завеждане на следващи
искове на основание чл.145 от ТЗ като обезщетение за нанесените от двамата бивши ***и
на дружеството вреди, по които е образувано т.дело 61/2022 г., по описа на ОС - Кърджали.
Твърди се, че пореден израз на злоупотреба с доверието на предприятието от страна
на двамата бивши ***и е и завеждането на настоящите искове. В тази връзка се възразява, че
ищецът е назначен в дружеството първоначално съгласно Трудов договор № 26 от 03.11.2008
г. на длъжност *** с трудово възнаграждение в размер на 268,20 лева. Впоследствие ищецът
е назначен за *** на дружеството, след което сам рязко увеличава своето собствено
възнаграждение - на сума в размер на 1 900 лева, съгласно Допълнително споразумение № 4
от 03.06.2013 г.; на 2 449 лева - съгласно Допълнително споразумение № 5 от 04.01.2016 г.;
на 2 982 лева - съгласно Допълнително споразумение № 6 от 01.03.2017 г. Акцентира се, че
2
последното налично по трудовото досие Допълнително споразумение за увеличаване на
трудовото възнаграждение на ищеца е Допълнително споразумение № 6 от 01.03.2017 г., с
което същото е увеличено на сума в размер на 2 982 лева, и което, видно от текста на
споразумението, не е подписано от страна на представител на работодателя, поради което се
твърди, че същото не е породило правно действие. Последващи допълнителни споразумения
за увеличаване на трудовото възнаграждение до претендираните 3 474 лева, не са изготвяни
и подписвани н не са налични по трудовото досие.
През периода, в който ищецът е бил ***, последният е сключвал няколко
допълнителни споразумения сам със себе си и със своя баща, за увеличаване на своето
трудово и на баща си възнаграждение. Освен сами със себе си, М. Ю., е „назначил“ на
трудови договори и своята майка - Г. Ю. и своята съпруга - Х.М.. Възразява се, че
допълнителните споразумения № 4 от 03.06.2013 г.; № 5 от 04.01.2016 г.; и № 6 от 01.03.2017
г. са недействителни, тъй като е налице договаряне сам със себе си, поради което и те не са
породили правен ефект. Обоснова се, че е налице сливане на фигурите на работодател и
служител, респ. са налице действия в свой личен, респ. в интерес на своя баща. Обоснова се,
че съгласно константната съдебна практика, „правоотношението, което се създава между
***я и управляваното от него ООД, възниква от избора на ***я; това правоотношение не е
трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и
търговското право. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД, представителят не
може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Твърди се, че е налице трайна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК: №
217 от 10.03.2017 г., по т.д. № 2296/2015 г. на I т.о.; № 91/16.04.2018 г., по гр. д. № 3513/2017
г. на IV г.о.; и № 14 от 27.01.2017 г., по т.д. № 1453/2014 г. на II т.о. и мн. други, която е в
смисъл, че сключването на сделка между дружеството, представлявано от ***я му и самия
***, в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на забраната по чл. 38,
ал. 1 ЗЗД - договаряне сам със себе си, тъй като органният представител сключва договор
между себе си като самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява.
Ето защо предявените претенции за заплащане на трудови възнаграждения на база нищожни
допълнителни споразумения са изцяло неоснователни.
На следващо място, в случай, че възражението за нищожност на подписаните
Допълнителни споразумения бъде оставено без уважение като неоснователно, се твърди, че
всички претендирани суми от страна на ищеца са надлежно начислени и изплатени.
Допълнително споразумение № 6 от 01.03.2017 г., с което възнаграждението е увеличено на
сума в размер на 2 982 лева, и което не е подписано от страна на представител на
работодателя, не е породило правно действие. През целия период, през който М. Ю. и Х. Ю.
са били ***и, вкл. през процесния период, трудовите възнаграждения на всички служители,
са били изплащани в брои от самите тях, включително и те са изплащали възнаграждения
сами на себе си. Същото се удостоверява от приложените към настоящото разплащателни
ведомости. Сумите са били изплащани от страна на ищеца - М. Ю., който е отговарял за
финансите, разплащанията и счетоводното отчитане в дружеството.
Акцентира се, че в изготвените ведомости липсва подпис на получател за
изплатените в брой възнаграждения за ищеца - М. Ю., на неговия баща - Х. Ю., и на Х.М.,
което е съпруга на М. Ю.. Изложено е, че неполагайкн подпис на съответните места срещу
изплатените сами на себе си суми, последните са злоупотребили с правата. През този период
М. Ю. като *** на „Термал Интернейшънъл“ ООД, е бил оправомощсното лице, които е
оперирало с банковите сметки па дружеството и сам е теглил, заприходявал в касата и
изплащал в своя полза начислените му трудови възнаграждения без да полагаа подписи на
съответните за това места. Във връзка съгласно чл. 141, ал.1 от ТЗ ***ят организира и
ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание.
Съгласно чл. 16 от ЗСч. ***ят като ръководител на предприятието е отговарял изцяло за
3
надлежното текущо счетоводно отчитане, за всички разплащания и платежни операции по
банковите сметки на дружеството. Съгласно приложеното копие на Постановление №
2314/2022 г., от 14.12.2022 г., пр.рп. № 2314/2022 г., на РП, Кърджали, което е издадено по
образувана преписка срещу М. Ю., от разследващите органи, е прието за установено,
съгласно дадените от разпитаните лица, сведения, че в периода от 2013 г. до 2022 г., като ***
на дружеството, е отговарял за финансовите операции в дружеството и е бил упълномощен
да подписва счетоводни документи. Съгласно събраните сведения, счетоводната къща е
„осчетоводявала всички операции след представяне на разходооправдателни документи от
***я М. Ю.“. Обосновава се, че доказателство, че всички начислени към ищеца трудови
възнаграждения, са били надлежно изплатени, е и счетоводната програма и счетоводните
документи, придружеството ответник, съгласно които всички начислени трудови
възнаграждения са изплатени. Иложено е, че всички приложени към настоящото ведомости
за заплати са били съставени именно от бившия *** М. Ю. като „броил сумата“ и са били
предавани от него към счетоводната къща за осчетоводяване. Той, като ръководител на
дружеството е нареждал всички счетоводни операции и разплащания в дружеството. Видно
от съставените ведомости, са полагани подписи от страна на всички останали служители, с
изкл. на ищеца, на неговия баща - Х. Ю., и Х.М. - неговата съпруга.
Обоснова се, че няма никаква житейска логика М. Ю. да е изплатил надлежно
заплатите на всички останали служители, само не и към самия себе, и към неговия баща,
респ. съпруга. Видно от приложените ведомости, същите са съставени от самия М. Ю., който
е отговарял за всички разплащания в дружеството, вкл. за изплащане на заплати към
служителите, вкл. към самия себе и към своите баща и съпруга. На следващо място, от
ведомостите за заплати за предходната календарна година - 2021 г., е видно, че няма никакви
положени подписи, нито от страна на ***я М. Ю., в качеството му на съставител, нито от
страна на служителите. Въпреки това, за 2021 г. всички заплати на всички служители са
изплатени в брой и са подадени за осчетоводяване като изплатени от страна на самия ищец -
М. Ю.. Обоснова се, че няма логика всички служители в дружеството да не са получавали
цяла цяла година заплатите си и да са продължавали да работят. След като самият ищец,
като служител - ***, е подал такава информация към счетоводната къща за осчетоводяване,
то от това може да се направи извод за мълчаливо потвърждаване за надлежното изплащане
и получаване на съответните възнаграждения. Единствения период, от който са извършени
удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, е за последния месец, през който
последният е работил април, 2022 г., на база на издадена от работодателя заповед за
ангажиране на имуществена отговорност на ищеца от 19.06.2022 г. На база на тази заповед,
е удържано трудовото възнаграждение на ищеца за месец април, с оглед установените по-
горе злоупотреби и извършени присвоявания на парични средства от страна на служителя.
Заповедта е издадена по реда на чл. 203 и следващите от КТ, поради установените от
работодателя злоупотреби и присвоявания на парични средства.
Оспорва се претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск като
неоснователна. Твърди се, че ищецът е ползвал всички полагащи му се платени отпуски за
претендирания период. Твърди се, че по трудовото досие на ищеца, са налични множество
документи, във връзка с ползването на полагащите се платени отпуски, но се установяват
множество пропуски от страна на бившите ***и - ищеца М. Ю., по отношение на тяхното
надлежно оформяне.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими, но не основателни, по следните
съображения:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства - извлечение по
партидата на ответното дружество, а и между страните не се спори, че в периода от
4
10.05.2013 г. до 19.04.2022 г. ищецът М. Х. Ю. е назначен за *** на дружеството ответник. В
периода от 09.11.2018 г. до 19.04.2022 г. *** и представляващ дружеството е бил също така
и неговият баща - Х. А. Ю., разпитан като свидетел по делото, като двамата са имали
правомощието да действат заедно и поотделно. Правоотношението между ищеца и
ответното дружество е възникнало най-напред като трудово по силата на трудов договор
№26/03.11.2008г.(л.25), с който ищецът е назначен за ***, като след назначаването на ищеца
за ***, договорът е изменян няколкократно, с допълнителни споразумения (л.26 – л. 28) ,
последното от 01.03.2017г., в които е отразено, че заеманата от ищеца длъжност е „***“, като
е променен и размерът на договореното между страните възнаграждение.
От това, че ищецът е бил назначен за *** на ответното дружеството в периода от
10.05.2013 г. до 19.04.2022 г., следва да извод, че правоотношението между страните по
делото за този период, обхващащ и процесния, е било мандатно, а не трудово, в който
смисъл е трайната и безпротиворечива съдебна практика що се касае до характера на
правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговите ***и. Така с
решение № 241 от 16.10.2017 г. по гр. д. № 322/ 2017 г. на ВКС, IV г.о., постановено по
идентичен с процесния казус, се приема, че след като ищецът е бил *** в ответното
дружество, то договорът за възлагане на управление между ***я и дружеството с
ограничена отговорност е мандатен, независимо от това как е озаглавен, дали е сключен
преди или след влизането в сила на правната норма на 141, ал. 7 ТЗ, как е оформен
счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Приема се също, че искът за
заплащане на дължимото в полза на ***я възнаграждение следва да се квалифицира като иск
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД.
С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция що се отнася до процесното възнаграждение неправилно е квалифицирана като
иск по чл. 128, т. 2 КТ с изготвения и обявен за окончателен проект за доклад по делото.
Неправилната правна квалификация обаче с нищо не променя разпределената
доказателствена тежест, а още пък по-малко би могла засегне процесуалните права на
ищцовата страна. По делото безспорно е установено от към фактически положения какво е
съдържанието на възникналото между страните правоотношение, което подлежи на
установяване от ищеца, без оглед в коя законова разпоредба намира своето правно
основание предявеният иск. Неправилната правна квалификация не може да наведе на извод
за произнасяне по непредявен иск. Процесуално правомощие и задължение на съда е да
квалифицира правния спор, което може да се осъществи по всяко едно време от неговото
развитие, включително и по реда инстанционния съдебен контрол, както е сторено, при
напълно идентична хипотеза, с решение № 226 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 1298/2012 г. на
ВКС, IV г.о. Ето защо, макар с доклада по делото съдът неправилно да е квалифицирал
правния спор, не се налага извършването на допълнителни процесуални действия и отмяна
на хода по същество.
Настоящият съдебен състав намира предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286
ЗЗД - за заплащане възнаграждение по сключения между страните договор за управление,
обективиран в трудов договор № 26/03.11.2008 г., изменян с допълнителни споразумения №
4 от 03.06.2013 г.; № 5 от 04.01.2016 г. и № 6 от 01.03.2017 г., за неоснователен.
Възнаграждението по мандатния договор, за разлика от трудовия договор, не се
дължи срещу престация на работна сила. При трудовия договор, ако работната сила на
работника/служителя е била на разположение на работодателя в рамките на установено
между страните работно време, трудово възнаграждение се дължи, без оглед на това какъв е
постигнатият правен и икономически резултат от положения труд. При трудовия договор
задължението на работника се изчерпва с престацията на труд, като е налице своеобразен
договор за наем на труд, каквото е било и старото наименование на този вид договор.
При мандатния договор, по аргумент от чл. 280 ЗЗД и чл. 281 ЗЗД, довереникът се
5
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, като
е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да пази имуществото,
което получи във връзка с нея. Следователно разпиляването на и/или присвояването на
имуществото на доверителя представлява съществено неизпълнение на договора.
Действията на довереника, за да се приеме, че е налице изпълнение, следва да бъдат в
интерес на доверителя.
Категорично се установява от представените по делото писмени доказателства (л.30,
л. 53 ), че ищецът и неговият баща са освободени като ***и в ответното дружество поради
констатирани липси и присвоявания на парични суми.
На 09.04.2022г. ищецът е подписал декларация, със следното съдържание:
„Като компетентен подписващ служител извършвам всички финансови транзакции
на компанията в банки, използвайки фирмена каса и фирмена карта. Установи се липсваща
сума от 39 317 лв., която не мога да оправдая при проверката на сметките през 2021 между
06.04.2022 и 09.04.2022 г. заедно със счетоводителите на дружеството. Информиран съм по
темата на всеки етап от процеса на проверката и нямам възражения по сметките. Приемам,
че сумата, която използвах за собствена сметка е около 15 000 лева. Смятам, че
допълнителните 24 317 лв., за които не можах да дам отчет по време на проверката на
сметките, са резултат от нередовната и непълна работа от моя страна, липсата на отчетност,
но не мога да намеря допълнително обяснение за тях. Взех парите в резултат на неочаквани
нужди, но не с намерението да ги присвоя, а възнамерявах да ги върна малко по малко от
заплатите си. Досега обаче не съм имал възможност да направя това. Никой друг не знае за
това действие. Като съм наясно с грешката, която направих, искам спешно да възстановя
щетите, които съм причинил. Представям изявлението си пред Свидетелите днес, 09.04.2022
г. Моля да приемете моите извинения.“
Така подписаната от ищеца декларация представлява извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт, а именно, че е присвоил и разпилял имущество на дружеството
ответник.
При напускането на дружеството бащата на ищеца Х. А. Ю., действащ лично и от
името на ищеца, е сключил на 19.04.2022 г. споразумение с ответника за доброволно
изплащане на констатираните липси в общ размер на 323 306 лева, генерирани в периода
2019 г. – 2022 г., като с невлязло в сила решение № 4 от 13.03.2025 по т.д. № 35/2022 г. на
ОС-Кърджали ищецът и неговия баща са осъдени да заплатят солидарно на ответното
дружество сумата от 224 306,00 лева на основание споразумение от 16.04.2022 г. С
цитираното решение, при тълкуване волята на страните и при отчитане несъответствията в
превода, е прието, че споразумението обвързва и двамата бивши ***и.
След заличаването на ищеца като *** на 19.04.2022, със заповед (л.7) от 03.05.2022 г.,
която заповед е подписана и от ищеца, трудовият договор № 26/03.11.2008 г. е прекратен по
взаимно съгласие, като в заповедта не фигурира изявление за изплащане на обезщетение
и/или възнаграждение в полза на ищеца.
Според чл. 147, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и ***я се уреждат с
договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма и който договор е
по същество договор за мандат. Спрямо него се прилага съответно уредбата в ЗЗД. При
прекратяване на договора довереникът, по арг. от чл. 284 ЗЗД, е длъжен да даде сметка на
доверителя и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. ***ят на
дружество с ограничена отговорност е негов законен представител, т.е. той ex lege има
правомощието да управлява и представлява дружеството, но не е правно задължен да стори
това само и единствено поради това, че е законен представител. Основната цел на договора
за управление е да задължи ***я да управлява и представлява дружеството с грижата на
добър стопанин срещу съответното договорено възнаграждение. ***ят е длъжен да действа
в интерес на представлявания, а не в свой интерес. Ако действа в свой интерес, ***ят се
6
явява неизправна страна по договора за управление, който се прекратява с оттегляне на
поръчка - чл. 287 ЗЗД, т.е. със заличаване на ***я като такъв по решение на общото
събрание, а не по реда на Кодекса на труда. Като според чл. 145 ТЗ ***ят отговаря
имуществено за причинени на дружеството вреди.
В разглежданата хипотеза договорът за управление със сигурност е прекратен на
19.04.2022 г., а не на 03.05.2022 г. Не е възможно от правна страна да съществува трудов
договор за длъжността „***“ след като лицето не притежава това правно качество. При
прекратяване на договора за управление няма пречка страните да уредят отношения си със
споразумение. Възможно в полза на освободения *** да се договори допълнително
възнаграждение, с оглед постигнатите добри резултати, възможна е обаче и обратната
хипотеза. Ако ***ят е присвоил, разходвал или разпилял част от имуществото на
дружеството, то той дължи сметка и отговаря имуществено за вреди.
След като с представените по делото декларация от 09.04.2022г. и споразумение от
16.04.2022 г. страните по същество са договорили, че след освобождаването на ищеца като
***, парични суми ще се дължат само от ищеца и неговия баща в полза на дружеството
ответник, а не обратното, то следва да се приеме, че между страните е постигнато съгласие
за окончателно ликвидиране на последиците от неизпълнените договори за управление. В
случая не е договорено изплащане на каквото и да било възнаграждение на ***ите, но не е
предвидено и връщане на вече получени възнаграждения. Неоправдано от гледище на
закона и здравия житейски разум би било да се приеме, че *** има право на възнаграждение
за времето, през което е присвоявал и/или разпилявал имуществото на дружеството. Именно
в тази връзка следва да се тълкуват изявленията в декларацията и споразумението, с оглед
контекста на развилите се между страните отношения. ***, които, вместо до управлява,
присвоява част от дружествените активи, няма право на възнаграждение. Договорът за
управление не е обвързан от постигането на определен икономически резултат, като ***ят
има право на възнаграждение, ако е договорено, и при негативен такъв, при положение
обаче, че е действал с дължимата грижа и е пазил повереното му имущество, какъвто
очевидно не е случаят.
Настоящият съдебен състав намира за основателни и възраженията на ответника, че
тъй като цялото счетоводство на дружеството е било под контрол на ищеца и неговия баща,
то не може да се очаква, че същите са подписвали ведомости за получаваните от тях заплати,
при положение че са злоупотребили с доверието на дружеството. В разпитът си свидетелят
Х. А. Ю. сочи, че той и синът му не са получавали заплати по нареждане на собствениците
на капитала, като съдът кредитира показанията в тази им част. Напълно логично и житейски
правдиво е собствениците на капитала да са наредили спиране на плащанията спрямо
***ите, ако са се усъмнили, че са налице липси, факт който ищецът изрично признава с
подписаната от него декларация. Спирането на плащанията е по същество възражение за
неизпълнен договор за управление.
Водещо съображение за отхвърляне на предявения иск за присъждане на
възнаграждение обаче е това, че при прекратяване на договора за управление отношенията
между страните са уредени. Дори и да се приеме, че споразумението от 16.04.2022 г. не
обвързва ищеца, тъй като същото формално носи подписа на неговия баща, то последното
съдържа признание на неизгодни за ищеца факти от другия *** на дружество и негов баща,
което е достатъчно за съда да приеме тези факти за установени, което наред с подписаната от
ищеца декларация обосновава горните изводи.
Всички останали приети по делото доказателства не ппроменят решителните изводи
на съда, поради което и не следва да бъдат подробно обсъждани.
Искът за присъждане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ също не е основателен.
Както се приема с решение № 226 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 1298/2012 г. на ВКС, IV г.о.,
обезщетение за неползван отпуск се дължи по силата на Кодекса на труда при прекратено
7
трудово правоотношение. При прекратяване на правоотношение, произтичащо от договор за
възлагане на управление няма забрана страните да уговорят право на ***я при прекратяване
на договора да получи парично обезщетение съразмерно с времето, през което не е ползвал
отпуск. Обезщетение обаче се дължи само ако е изрично договорено. В случая със
сключените между страните анекси, които имат характер на договор за управление,
доколкото касаят длъжността „***“, не е договрено изрично заплащането на обезщетение
при прекратяване на договора за управление, поради което и искът подлежи на отхвърляне.
Подобна договорка е следвало да фигурира в пимен акт между страните, тъй като договът за
управление следва да бъде сключен в писмена форма за действителност от името на
дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от
едноличния собственик - чл. 141, ал.7 ТЗ, след като ищецът е назначен за *** от общото
събрание на дружеството, което не се установява по делото.
С оглед отхвърлянето на обуславящите искове, на отхвърляне подлежат и
обусловените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на делото право на разноски има ответникът, като разноските
възлизат на сумата от 400 лева – депозит за вещо лице и 2 255 лева за адвокат, съобразно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л.177), имащ характер на
разписка.
Правният спор не е трудов, поради което ищецът не е освободен от заплащането на
държавни такси и по реда на чл. 77 ГПК следва да се осъди да зпалати дължимата по делото
държавна такса в размер на 4 % от цената на исковете, т.е. сумата от 910,04 лева.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286 ЗЗД, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, на
М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес: *** против „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК
*********, със седалище: гр. Кърджали и адрес на управление: ул.“Язовирска“ 2,
представлявано от ***я ***, за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 11
178,99 ( единадесет хиляди сто седемдесет и осем лева и 99 ст.) лева, представляваща
неизплатено възнаграждение по сключения между страните договор за управление,
обективиран в трудов договор № 26/03.11.2008 г., изменян с допълнителни споразумения №
4 от 03.06.2013 г.; № 5 от 04.01.2016 г. и № 6 от 01.03.2017 г. за периода м. януари – м. април
2022 г.; сумата от 7917,71 ( седем хиляди деветстотин и седемнадесет лева и 71 ст.) лева,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за двадесет работни дни неизползван
платен годишен отпуск за 2020г., за двадесет работни дни неизползван платен годишен
отпуск за 2021 г., както и за седем работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2022
г., ведно със законната лихва върху двете суми считано от подаване на исковата молба в съда
22.12.2023г. до окончателното им погасяване, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху отделните вземания за възнаграждение и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, за периода от 01.02.2022 г. до 22.12.2023 г. считано от последното
число на следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение за съответния месец
и деня, от който се дължи обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, в общ размер на лева 3
654,48 ( три хиляди шестстотин петдесет и четири лева и 48 ст.) лева, от които 2162,70 лева
– обезщетение за забава върху претендираното възнаграждение и 1491,78 лева –
обезщетение за забава върху претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Кърджали и
8
адрес на управление: ул.“Язовирска“ 2, представлявано от ***я ***, сумата от сумата от
общо 2655 ( две хиляди шестстотин петдесет и пет) лева – разноски по делото, от които 400
лева – депозит за вещо лице и 2 255 лева разноски за адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на по сметка на РС-Кърджали сумата от сумата от 910, 04 ( деветстотин и десет лева
и 4 ст.) лева – държавна такса
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9