Решение по дело №598/2009 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 173
Дата: 31 март 2010 г. (в сила от 14 юли 2010 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20092150200598
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

173                                                     31.03.2010г.                                         гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                             НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на седемнадесети март                                                        две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.

Секретар: К.Л.

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.

наказателно административен характер дело № 598 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Х.Г.В. с ЕГН ********** ***, със съделен адрес: гр.Пловдив, бул.”Марица” № 102, партер /чред адв.Илиян Дончев/ против Наказателно постановление № 3094 от 29.06.2009г. на Началника на РУ на МВР-гр.Несебър, с което на основание чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателката В. са наложени административни наказания – глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 1 /един/ месец, за административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателката В. не се явява и не изпраща представител. Изпраща становище по същество. Не сочи нови доказателства. Прави доказателствани искания.

За РУ на МВР-гр.Несебър, представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателката, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.06.2009г., в 09.48 часа, на главен път І-9, в участък 206,5 км, органите по КАТ засекли движещия се в посока Бургас-Варна л.а.”Фолксваген Голф” с ДК№ А 3681 ВХ с превишена скорост. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана с техническо средство „Трафик Радар” ТР-4Д № 336/02. При ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведена с пътен знак В-26, управляваният от жалбоподателката В. автомобил се движел със скорост 77 км/ч. Данните от апарата – дата, час и отчетена скорост били показани на водача. За така констатираното нарушение на жалбоподателката В. бил съставен акт № 3094 от 10.06.2009г., въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката В., която е сезираля съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на актосъставителя Д.Д. и свидетеля по акта С.С. – младши автоконтрольори при РУ на МВР-гр.Несебър, присъствали при установяване на нарушението. Съдът не установи наличие на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. От представената по делото справка за средства за измерване – радарни скоростомери се установява, че техническото средство „Трафик Радар” ТР-4Д № 336/02, с което е била засечена и фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил в деня на проверката, е преминало успешно последваща проверка на 19.03.2009г., която е със срок на валидност от 12 месеца, т.е. до март 2010г. Видно от постъпилата по делото разпечатка от паметта на техническото устройство, с което е била отчетена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателката автомобил в деня на проверката, същият се е движел със скорост – 77 км/ч. По делото е представена и Заповед № І-з-993 от 04.06.2009г. на Министъра на вътрешните работи, видно от която актове и фишове по чл.186 от ЗДвП за установяване на административни нарушения с съставят и от младши автоконтрольори в ОД на МВР, а наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДвП се издават и от Началниците на РУ на МВР. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателката В. е била санкционирана законосъобразно. 

Съдът намира за неоснователни и недоказани изложените от жалбоподателката възражения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на атакуваното наказателно постановление в постъпилото по делото становище по същество. Безспорно е налице индивидуализация на местонарушението - главен път Бургас-Варна № І-9, в участъка на 206,5 км, срещу сградата на фирма „Албена Автотранс”. Дори и да е налице нарушение при изписване адреса на жалбоподателката в АУАН, съдът намира същото за несъществно, тъй като ЕГН на същата съвпада с посочения в представеното копие от личната карта на В., което е достатъчен индивидуализиращ белег на нарушителя. Нещо повече, подаването на жалба от В. и приемането на същата за разглеждане от съда налага извода, че е осигурено пълноценно правото на защита на същата.

Що се отнася до наложените на жалбоподателя административни наказания – глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, съдът като взе предвид, че същите съвпадат с фиксирания от ЗДвП размер счита, че съответстват на извършеното от В. административно нарушение и в максимална степен съдействат за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3094 от 29.06.2009г. на Началника на РУ на МВР-гр.Несебър, с което на основание чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Х.Г.В. с ЕГН ********** ***, със съделен адрес: гр.Пловдив, бул.”Марица” № 102, партер /чред адв.Илиян Дончев/, са наложени административни наказания – глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 1 /един/ месец, за административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: