№ 824
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000744 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 613а, ал. 1 вр. чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 282036/19.04.2022 г., подадена от
Националната агенция за приходите (НАП) чрез В. П. - директор на дирекция „Държавни
вземания“ срещу решение № 260265/11.04.2022 г., постановено по търг. дело № 622/2017 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на
жалбоподателя за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност спрямо
„Мининвест-2009“ ООД (н) с ЕИК:*********.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли
апелативния съд да го отмени. Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че неправилен
бил изводът на съда, че макар молбата на агенцията да била подадена в едногодишния срок по чл.
632, ал. 2 ТЗ, кредиторът не бил ангажирал доказателства за депозирането на сумата, определена за
покриване на началните разноски по несъстоятелността, а посоченото в молбата за възобновяване
имущество, съгласно хипотезата на чл. 632, ал. 2 ТЗ не било достатъчно ликвидно. Възразява
срещу тези изводи на съда като твърди, че съгласно чл. 632, ал. 2 ТЗ, единственото изискване за
възобновяване на производство по несъстоятелност било молбата за възобновяване да е подадена в
преклузивния едногодишния срок, определен в цитираната разпоредбата. Нямало законова
разпоредба, която да определяла срока за предплащане на разноските. Достатъчно условие за
възобновяване на производството било молбата да е депозирана в преклузивния срок за
възобновяване. Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на
длъжника по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ можело да бъде извършено само ако не били настъпили
1
условията за възобновяване на производството. В конкретния случай искането за възобновяване на
производството било допустимо, тъй като постъпило в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, а
предплащането на разноските след изтичането на този срок било ирелевантно за основателността
на молбата за възобновяване. В този смисъл била и практиката на ВКС (решение 99/23.06.2011 г.
по търг. дело № 59/2011 г. на ІІ-ро т. о.; решение № 101/28.01.2013 г. по търг. дело № 149/2012 г.
на І-во т. о.). Съгласно решение № 87/24.06.2020 г. по търг. дело № 1489/2020 г. на ВКС,
предвиденият в чл. 632. ал. 2 ТЗ едногодишен срок бил относим към датата на подаване молбата за
възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по несъстоятелност, а не към
задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за
внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ. Застъпено
било становището, че посочените две предпоставки подлежали на доказване в самото
производство по несъстоятелност. В обжалваното решение съдът по несъстоятелността приел, че
предвид вписаното в книгата на кредиторите по чл. 634в ТЗ определение от 19.01.2021 г. за
определяне на размера на разноските, не се дължало повторно определяне на срок за предплащане
на разноските за възобновяване на производството. Този довод не можел да бъде основание за
отхвърляне на молбата на НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност, тъй като
определението от 19.01.2021 г. имало за последица спирането на производството по
несъстоятелност, а определението, което би следвало съдът да постанови след като констатира, че
не било налице имущество, поради което било необходимо внасяне на разноски, имало за
последица прекратяване на производството по несъстоятелност, при неизпълнение на указанията
за предплащане в определения срок.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Банка ДСК“ АД с ЕИК:********* чрез юр.к. Т. Ж. е подало
отговор, с който изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Други страни в производството не са подали отговор на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите по жалбата, съображенията на страните и доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в едноседмичния срок по чл. 633,
ал. 1 ТЗ от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява основателна.
С определение № 260423/19.01.2021 г., постановено в производство по несъстоятелност на
„Мининвест-2009“ ООД (н) – търг. дело № 622/2017 г. по описа на Софийски градски съд, на
основание чл. 629б ТЗ е определена сума в размер на 6 000 лева, която да бъде предплатена за
покриване на разноски в производството по несъстоятелност на „Мининвест-2009“ ООД (н);
дадена е възможност на кредиторите на длъжника да привнесат тези разноски по особената сметка
на длъжника в двуседмичен срок от вписване на определението в книгата на съда по чл. 634в ТЗ,
същият срок представят по делото доказателства за това; както и е указано на длъжника и
кредиторите, че ако определените от съда разноски не бъдат внесени в определения от съда срок,
то ще бъдат приложени последиците по чл. 632 ТЗ и производството ще бъде спряно.
Впоследствие, с решение № 260482/19.03.2021 г., обявено в търговския регистър на
22.03.2021 г., на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност като е
указано на длъжника и неговите кредитори, че същото може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че
2
е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски, както и е указано, че ако в
срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
Съдът по несъстоятелността е сезиран от НАП с молба вх. № 276899/24.03.2022 г., подадена
по пощата на 22.03.2022 г. ( видно от приложените системен бон и известие за доставяне, издадени от
„Български пощи“ ЕАД – л. 1011-1012), с искане да бъде възобновено спряното по реда на чл. 632, ал. 5
ТЗ производство по несъстоятелност.
Молителят твърди, че в масата на несъстоятелността било включено имущество, което
можело да бъде осребрено и да послужи за покриване на разноските в производството по
несъстоятелност в съответствие с разпоредбата на чл. 620, ал. 3 ТЗ и евентуално за
удовлетворяване на част от публичните вземания. От получени от Служба по вписванията гр.
Раднево копия на вписани актове се установявало, че длъжникът „Мининвест-2009“ ООД (н)
собственик на самостоятелен обект сграда с идентификатор 61460.504.149.4 с площ от 550 кв.м.,
находящ се на ул. ***“ № 8 в гр. Раднево, обл. Стара Загора. от извършен анализ от партидата на
дружеството в ИКАР било видно, че същото не се е разпоредило с посочения недвижим имот.
поради това, молителите считат че, било налице достатъчно имущество, като в разпоредбата на чл.
632, ал. 2 ТЗ нямало изискване имуществото, необходимо за покриване на текущите разноски в
производството по несъстоятелност да включва само като трайни активи. Единственото изискване
било наличието на достатъчно имущество, водещ критерий при преценката, на което е не
характера на активите, тяхната стойност. В този смисъл било решение №1157/29.06.2012 г. по
търг. дело № 1927/2012 г. по описа на Апелативен съд – София. Трайно застъпена била тезата но
цитирани от молителя решение на апелативни съдилища, че представените по делото
доказателства за наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските по
несъстоятелността било самостоятелно основание за възобновяване на производството по
несъстоятелност събития както и че констатираната липса в масата на несъстоятелността на
свободни парични средства не било основание за извод, че липсва имущество за покриване на
разноските за производството и съответно за отхвърляне на молбата за възобновяване на
производството по несъстоятелност.
В случай, че съдът прецени, че посоченото имущество не е достатъчно за покриване на
разноските, молителят иска да му бъде посочена банкова сметка, по която да предплати
определените от съда начални разноски в производството по несъстоятелност.
Към молбата е представен нотариален акт № 112/09.04.2009 г., с който дружеството длъжник
е закупило два самостоятелни обекта в сграда, находяща се в гр. Раднево, с данъчна оценка към
2009 г. от 526 301.40 лева.
За да постанови обжалваното решение, съдът по несъстоятелността е изложил съображения,
че недвижимите имоти, които са останали в собственост на длъжника, не могат да се приемат
безусловно за достатъчно имущество по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. 2 ТЗ, доколкото същите не
се установява да могат бързо да се реализират и да се превърнат в парични средства, за да
послужат за покриване на разноските по несъстоятелността, както и че молителят не е внесъл
разноски в размера, определен от съда с определение от 19.01.2021 г., въпреки че указанията за
внасяне на такива са надлежно вписани в книгата на съда по чл. 634в ТЗ на 21.01.2021 г.
Настоящият съдебен състав приема следното:
3
Предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.
632, ал. 2 ТЗ са ясно посочени в цитираната разпоредба: удостоверяване от молителя, че е налице
достатъчно имущество на длъжника или ангажиране на доказателства, че е депозирана
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Това трябва да бъде
сторено в срок от една година от вписването на решението по ал. 1 в търговския регистър.
Преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно да покрие разноските в
производството по несъстоятелност зависи от вида на имуществото, неговата цена и доколко може
да бъде бързо ликвидно, с оглед възможността бързо да се реализира като се превърне в парични
средства, за да послужи за постигане на тази цел. В случая, така посоченият от НАП недвижим
имот по същността си е актив, който не може бързо да се реализира и да се превърне в парични
средства, за да послужи за покриване на разноските. Този актив не е бързо ликвиден, същият не
може да обезпечи текущо разплащане на разноските в производството (възнаграждение на синдик,
оценка и разгласяване на продажбата, счетоводно обслужване и публикуване на актове в търговския регистър и
др. под.), като евентуалната му продажба също е свързана с разноски, за обезпечаването на които
липсват достатъчно средства. Поради това, посоченото от НАП имущество по начало не може да
обезпечи текущото разплащане на разноските и правилно съдът по несъстоятелността е приел, че
не е налице достатъчно налично имущество по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Неправилен обаче е изводът на съда, че не следва да се възобновява производството по
несъстоятелност поради това, че молителят не е внесъл разноски в размера, определен от съда с
определение от 19.01.2021 г., въпреки че указанията за внасяне на такива са надлежно вписани в
книгата на съда по чл. 634в ТЗ на 21.01.2021 г.
Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС ( решение № 80/31.05.2021 г. по
търг. дело № 1069/2020 г. на ІІ-ро т.о.; решение № 87/24.06.2020 г. по търг. дело № 1489/2020 г. на на ІІ-ро т.о. и
мн. др.), предвиденият в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен преклузивен срок е относим само към датата
на подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по
несъстоятелност, но не и към задължението за представяне на доказателства за наличието на
достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ, поради което и спазването на едногодишния преклузивен срок при
подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а
внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и
произнасяне по нейната основателност.
Единственото изискване за възобновяване на производството по несъстоятелност е молбата
за възобновяване да е подадена в преклузивния едногодишен срок, определен в разпоредбата на
чл. 632, ал. 2 ТЗ, като няма законова разпоредба, която да определя срок за предплащане на
разноските. Достатъчно условие за възобновяване на производството е молбата да е депозирана в
преклузивния срок за възобновяване. Прекратяването на производството по несъстоятелност и
заличаването на длъжника от търговския регистър по реда на ал. 4 на чл. 632 ТЗ може да бъде
извършено само, ако не са настъпили условията за възобновяване на производството - ако в
предвидения от закона срок не е поискано или не е било допуснато възобновяване на спряното
производство.
Целта на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност е не
удовлетворение на един кредитор, а на всички кредитори. При инициирано възобновяване на
производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, то е следвало да се даде
4
възможност на всички кредитори, да привнесат разноски.
При отправено искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, на основание
чл. 632, ал. 2 ТЗ, е необходимо още веднъж съдът да прецени дали посоченият размер на начални
разноски за провеждане на производство по несъстоятелност, определен преди постановяване на
решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ е достатъчен. Относно размера на разноските, съобразно правилото на
чл. 629б, ал. 2 ТЗ, съдът дължи произнасяне дали е съобразен с нуждите на производството по
несъстоятелност съобразно текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по
несъстоятелност. Необходимо е съдът да даде срок на лицата по чл. 625 ТЗ и на кредитора, в който
да бъдат привнесени разноски, както и да посочи последиците от невнасяне на разноските в срок.
Съответно определението на съда следва да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, за да стане
достояние на всички лица по чл. 625 ТЗ и всички кредитори, които да преценят дали да упражнят
правото си на привнасяне на разноски. Без изпълнение на посочените процесуални правила, не
може да се приеме, че не са настъпили предпоставките за възобновяване на производството по
несъстоятелност. Инициираното производство за несъстоятелност с подаване на молба в
едногодишния срок от постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ изисква събиране на
доказателства и анализ, както за твърдението за налично имущество, годно да обезпечи началните
разноски по чл. 629б ТЗ, така и за даване на възможност на кредиторите да привнесат разноски,
обезпечаващи начални разноски за провеждане на производство по несъстоятелност.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени
изискванията на чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на
„Мининвест-2009“ ООД (н), поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което се възобнови производството по несъстоятелността на
„Мининвест-2009“ ООД (н).
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Отменя решение № 260265/11.04.2022 г., постановено по търг. дело № 622/2017 г. по описа
на Софийски градски съд и вместо него постановява:
Възобновява на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност на
„Мининвест-2009“ ООД (н) с ЕИК:*********.
Настоящото решението подлежи на вписване в търговския регистър към Агенцията по
вписванията, поради което препис от същото, на основание чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ, да се изпрати
незабавно за вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Връща делото на Софийски градски съд за извършване на следващите процесуални
действия.
Настоящото решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от вписването му в търговския регистър към Агенцията по
вписванията.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6