РЕШЕНИЕ
№ 799
гр. Сливен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230103266 по описа за 2022 година
В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен /Д СП/, по която е
образувано делото се излага, че с решение на Окръжен съд - гр. Стара Загора от 2002-ра
година З. П. С., с ЕГН: **********, която сега е на 46 години, е поставена под пълно
запрещение, а съгласно удостоверение № 172 от 14.04.2014 г., издадено от Органа по
настойничество и попечителство при община Сливен, за настойник й е назначен З. К. С. -
директор на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) – община Сливен,
с. Бяла, селище „Качулка”, където С. е настанена, временно, по административен ред, със
заповед на директора на Д „СП” Сливен от 11.07.2022 г. Преди това, с решение №
790/11.07.2019 г. на Районен съд – Сливен тя вече била настанена там по съдебен ред там, за
срок от три години.
Сочи се, че З. С. е с водеща диагноза: „Умерена умствена изостаналост”.
Твърди се, че тя има беден речников фонд с неправилна артикулация. Вниманието й е
неустойчиво, емоционално лабилна е. Бурно реагира при критики, отстоява твърдо
позицията си.
Твърди се от директора на Д„СП” още, че С. има потребност от контрол върху
поведението и специализирани грижи, поради което е необходимо да остане в
специализирана институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването
й, а именно- Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Това се налагало и защото
липсва възможност за настаняване на лицето в семейна среда.
1
При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 101 вр.
чл.97 и чл.95 от ЗСУ, З. П. С., с ЕГН: ********** да бъде настанена с решение на съда, за
срок от три години, в ДПЛУИ, селище „Качулка”, където и в момента е настанена по
административен ред, със заповед № СУ/Д-СН/67-1/11.07.2022 г. на директора на Д„СП“.
В съдебно заседание процесуалния представител на дирекцията поддържа това
искане.
Въпреки разпоредбата на чл. 97 ал.2 и ал.3 от ЗСУ, З. П. С. не присъства в съдебно
заседание. Указанието на съдията-докладчик към Д“СП“ бе тя да не се води, тъй като не е
възможно да се комуникира с нея- в този смисъл е съдържанието на молбата, по която е
образувано делото, както и приложенията й.
Настойникът на С., който присъстваше в заседанието, изрази мнение, че е в интерес
на последната да продължи да живее в дома.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от експертното решение № 2053/200, през 2007 г. ТЕЛК за психични
заболявания при ОДПЗС“Проф.д-р Иван Темков“-гр. Бургас е поставил на жената диагноза
„Умерена умствена изостаналост, с 80% трайна неработоспособност”.
С решение № 118 от 27.11.2002 г. по гр.д.№ 530/2002г. на Окръжен съд- Стара
Загора, З. П. С. е поставена под пълно запрещение, видно от удостоверение № 172 от
14.04.2014 г., издадено от Орган по настойничество и попечителство - кмета на община
Сливен, за нейн настойник е назначен З. К. С., с ЕГН: **********.
От документът, наречен Предварителна оценка на потребностите от социални услуги,
съда установи, че в ДПЛУИ -селище „Качулка” С. е настанена през 2006 г., идвайки от
ДЛУУИ - с. Лясково. Също, че комуникацията с нея е затруднена; не се приспособява към
промени в ежедневието. Не умее да взема решения и да преценява последствия; социално
невградима. Има нужда от постоянна асистенция и подкрепа за задоволяване на ежедневни
и здравни потребности.
Видно от Индивидуалния план за подкрепа, за посрещане на ежедневните
потребности С. има нужда от социален работник, трудотерапевт и медицинско лице. Видно
от списъка на милтидисциплинарния екип, изготвил плана, явно в ДПЛУИ - селище
„Качулка” има такива специалисти.
Социалният доклад, изготвен от Д „СП” Сливен съдържа данни за същите факти, като
изложените по-горе, установени с коментираните писмени доказателствени средства.
2
Писменото становище на настойника на С. е, че предвид заболяването на лицето,
неговото здравословно и емоционално състояние и дългогодишното му пребиваване в дома,
тя следва да продължи да живее там.
Видно от изготвената Справка по чл.95 ал.3 т.3 от ЗСУ, към датата 30.06.2022 г. на
територията на Сливенска област за лица с диагноза „Умствена изостаналост”, съществуват
следните специализирани институции: Защитено жилище за лица с умствена изостаналост -
гр. Сливен - няма свободни места, а единственото свободно място е в Дом за пълнолетни
лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище „Качулка”.
Служебно известно е на съда, че с решение № 790/11.07.2019 г. на Сливенски
районен съд по гр. д. № 3302 от 2019 г., З. С. е настанена по съдебен ред в ДПЛУИ с. Бяла,
селище „Качулка”, за срок от три години. По причина, че той изтича, със заповед № СУ/Д-
СН/67-1/11.07.2022 г. на директора на Д„СП”, С. е настанена по административен ред,
временно, в специализираната институция Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост,
с. Бяла, селище „Качулка”.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Молбата на Д„СП“-Сливен, съотв. отправеното с нея искане, е с правно основание
чл.101 вр.чл.97 и чл.95 от ЗСП. Съдът я преценя като основателна- защото са налице всички
поставени от закона изисквания за уважаването й: З. П. С. е пълнолетно лице, поставено под
пълно запрещение; диагнозата й е „Умерена умствена изостаналост, с 80% трайна
неработоспособност”, а от мнението, изказано в проведеното открито съдебно заседание от
настойника й съда прави извод, че тя се чувства добре в Дома за пълнолетни лица с
умствена изостаналост (ДПЛУИ) - община Сливен, с. Бяла, селище „Качулка”, както и че
пребиваването й там е единствената, без алтернативна възможност за нея.
С. има изключителна потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от
специализирани грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ - селище
„Качулка” има необходимите за това специалисти- социален работник, медицинско лице и
друг персонал.
Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а
при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата
на Д„СП“-Сливен- максималния по закон- тригодишен- чл. 98 ал.3 от ЗСУ.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
3
На основание чл. 101 ал. 2 от ЗСУ, предоставя на пълнолетната, поставена под пълно
запрещение, З. П. С., с ЕГН: ********** социална услуга за резидентна грижа, като за срок
от три години я НАСТАНЯВА в специализирана институция- Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост с. Бяла, община Сливен, селище „Качулка”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4