Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 от ГПК. Съдът е сезиран с жалба от Т.Б.като пълномощник на длъжниците П. В. С. и И. С. С. и двамата от гр.В., ул. " С. В. " № 4 против извършен въвод на 2.7.2010г.от ЧСИ С.К.по изп.д. 45/2010г.. Моли съда да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ С.К. с рег. № 809 по изп. дело № 45/2010 г., Излага съображения относно незаконосъобразност на въвода : въводът се извършва въз основа на изпънителен лист, издаден през 2003г. , поради което е изтекла петгодишната погасителна давност, освен това това е втори въвод, като първия такъв е извършен от ДСИ Р.К.. Освен това спорят, че не възпрепятстват ползването на недвижимия имот, тъй като същите са собственици на постройката , а изпълнителния лист касае празното дворно място, за което взискетелят има свободен достъп. Твърдят ,че не могат да плащат високите такси по изп. дела. В законоустановения срок не е депозирано възражение от взискателя. Частният съдебен изпълнител С.К. е представила писмени обяснения съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 3, предл. последно от ГПК. В тях счита, първо, жалбата за процесуално недопустима, тъй като е извън кръга от принудителни действия, които подлежат на съдебен конторл. Второ, ако съдът приеме, че е допустима, същата е неоснователна, тъй като ЧСИ не прилага служебно погасителната давност, трето, дори да е извършен въвод за същия имот, няма отбелязване върху изпълнителния лист, и четвърто, няма пречка след извършен въвод, длъжниците да са си върнали владението, което с оглед установеното тяхно имущетво в имота , ЧСИ намира, че фактически се е осъществило. Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Съображенията на съда за това са следните: От приложеното по делото заверено копие на изпълнително дело № 45/2010 г. по описа на ЧСИ С.К. с рег.№ 608 се установява, че същото е образувано срещу длъжниците по молба на П. Г. Д., в полза на който е бил издаден изпълнителен лист от 9.1.2003 г.на основание влязло в сила решение гр. д. № 1580/1999г.. по описа на ВТРС. С изпълнителния лист длъжниците са осъдени да предадат владението и отстъпят собствеността на взискателя само върху празно дворно място от 780 кв.м. кад № 6392 по плана на гр.В., при съответни граници. В приложената преписка на ЧСИ се съдържат съдебни решения на ВТРС, от които е видно, че между същите страни има спор за собствеността на построената в имота сграда. Със съобщения от ЧСИ на стр. 73 от преписката се установява връчване на призовка за 2.7.2010 г. за 10,30 часа. Същаат е връчена на служебно назначения адвокат М.Д. /определена за такъв от ВТАК на стр.53 от преписката се съдържа съответно писмо / Въводът е проведен на съответната дата, като е подписан от взискателя, ЧСИ и адв.Димова. На приложения на стр. 3 изпълнителен лист няма отметка, че по същия е извършен въвод. При така установените факти, съдът прави следните изводи: Жалбата е процесулано допустима, тъй като съгласно нормата на чл. 435 ал 2 от ГПК , отнемането на вещ при условие, че страната не е надлежно уведомена се разглеждат от компетентния окръжен съд. След като този вид прудителни действие, който се обжалва е в приложното поле горецитираната норма, която има характер на нумурус клаузус, то жалбата се явява допустима. Съдът намира, че същата е неоснователна, тъй като, видно от връчената призовка на стр. 73 от преписката, до дматата длъжници, е подписана от служебно определения адвокат. По отношение на другите наведени с жалбата оплаквания, съдът намира следното: първо, възражението за изтекла погасителна давност, касае само вземанията чл.110 от ЗЗД. В конкретната хипотеза е ясно, че не се касае за вземане , а за предаване на имот. Следователно за него е неприложим института на погасителната давност. За сметка на това в полза на дължниците тече придобивна давност от пет години. Тази давност не може да се упражняав чрез възражение по това производтво, а по пътя на установителния иск по чл. 124 от ГПК и други. По отношение възражението, че се касае за втори въвод, върху изпълнителния лист няма отметка, че такъв е извършен. По отÝошение на възаржението, че им липсват средства за такси, това им дава основание за искат съответно освобождаване от такива при съответните условия. Следва отново да се подчертае, че при това обжалване основен е въпросът за надлежното уведомяване на длъжниците. Ако това е така, законът повелява ,че жалбата им следва да бъде отхвърлена. При тези данни, съдът намира, че обжалваните действия на ЧСИ С. К., представляващи въвод / отнемане на вещ/ са правилни и законосъобразни, поради което подадената жалба, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Т.Б. като пълномощник на длъжниците П. В. С. и И. С. С. и двамата от гр.В., ул. " С. В. " № 4 против извършен въвод на 2.7.2010г.от ЧСИ С.К. по изп.д. 45/2010г.., като неоснователна и недоказана. Решението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |