№ 4916
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110137464 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на “С.В.” АД против В. Н. Г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че на 01.12.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника В. Н. Г. за сумата 1 364,13 лева, представляваща главница
цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр. ****************************,
за периода от 13.10.2021г. до 10.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.12.2022г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 100,37 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за период от 13.11.2021г. до 10.09.2022г. Въз основа на
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било
образувано ч.гр. дело № 65974/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като
по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът „С.В.“ АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и
ответника съществува облигационно правоотношение за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, намиращ се на адрес: гр.
****************************. Същият сочи, че ответникът бил потребител на ВиК
1
услуги за горепосочения имот. В исковата молба са наведени твърдения, че за периода от
13.10.2021г. до 10.09.2022г. доставил в процесния имот питейна вода на стойност 1364,13
лева, като ответникът не изпълнил задължението си да престира насрещно и плати цената на
същата.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да установи съществуването на
вземането му за сумата 1 364,13 лева, представляваща главница цена на питейна вода,
доставена в обект, намиращ се в гр. ****************************, за периода от
13.10.2021г. до 10.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.12.2022г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 100,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за период от 13.11.2021г. до 10.09.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело № 65974/ 2022г. по описа
на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Същиият оспорва между страните да е
възникнало облигационно правоотношение. В отговора се релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В обобщение, ответникът счита, предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
От представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписвания- София се установява, че по партидата на ответника е вписана наложена възбрана
върху 3/4 ид.ч. от недвижим имот, с адрес: гр. ****************************.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът
е доставил ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Първият спорен въпрос между страните е въпросът дали за процесния период те са били
2
обвързани от облигационна връзка и съответно дали ответникът е бил носител на вещни
права върху имота в исковия период, т.е. относно съществуването на първата кумулативно
предвидена предпоставка за основателност на главната претенция.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или
на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната
по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил
собственик на процесния имот през исковия период ищецът е представил справка по лице от
Агенция по вписванията- Служба по вписванията- гр. София. От нея се установява, че на
03.09.2021г. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот, като е отразено, че така
извършеното вписване е във връзка със задължения на ответника при квота върху
собствеността на възбранения имот от 3/4 ид.ч.
Справката по лице от Агенция по вписванията- Служба по вписванията представлява
годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху
недвижимия имот. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно
нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в
издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в
издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или
заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за
вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени
недвижими имоти; в/ за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва,
ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при
придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията
разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Следователно, предвид указания
в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен
регистър, представената справка с дата 15.08.2022г., принципно е годна да установи
притежанието на вещно право от нея и основаната на това договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Същевременно обаче настоящият съдебен състав намира, че
3
представената справка от Агенция по вписванията- Служба по вписванията в конкретно
разглеждания случай не представлява годно доказателство, удостоверяващо титулярството в
правото на собственост върху апартамент № 40. В тази насока съдът съобрази приетото в т.
5 на Тълкувателно решение № 6/ 14.03.2014г. по т.д. № 6/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на
ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или
запор. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения на ВКС, дадени с цитираното
Тълкувателно решение, вписаната по персоналната партида на едно физическо лице
обезпечителна мярка "възбрана" на недвижим имот ще породи правно действие, ако
длъжникът действително е собственик на възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК,
извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими
на ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението,
извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на
действителния собственик независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост
на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните
книги по партидата му няма да има никакво вписване. Като краен извод ОСГТК на ВКС
приема, че в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на
имота, върху който се иска налагане на възбрана. Съобразявайки така приетото от ВКС и
като отчете, че вписването на възбрана върху процесния имот не е обусловено от
предварителна проверка за принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението,
към патримониума на ответника по обезпечението, настоящият въззивен състав намира, че
представената справка от Агенция по вписванията- Служба по вписванията, неподкрепена
от каквито и да е други писмени доказателства, които дори косвено да индикират за
притежавано от ответника вещно право на собственост върху апартамент № 40, не
установява при условията на пълно и главно доказване качеството на ответника на
собственик на процесния имот, а оттук качеството на последната на потребител на В и К
услуги.
Доколкото от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на първата
предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, че през исковия период за
процесния имот между страните в производството е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка на В и К услуги, по силата на което ответникът е имал
качеството потребител на В и К услуги, то настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят само на това основание.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В настоящия случай ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
4
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Предвид изложеното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "С.В." АД, с ЕИК *************, против В. Н. Г., с ЕГН
**********, за установяване вземането на "С.В." АД за сумата 1 364,13 лева,
представляваща главница цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр.
****************************, за периода от 13.10.2021г. до 10.09.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 01.12.2022г., до окончателното плащане на сумата, сумата 100,37 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 13.11.2021г.
до 10.09.2022г., за което е издадена заповед № 3035 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело № 65974/ 2022г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав.
ОСЪЖДА "С.В." АД, с ЕИК *************, против В. Н. Г., с ЕГН **********, сумата
450 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5