Решение по дело №422/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. В. от гр. Ловеч, чрез пълномощника адв. Х. Н. от АК гр. Ловеч, против Решение № 126/08.07.2024г., постановено по АНД № 1094/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с посоченото съдебно решение наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател В. В. В., редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният от него процесуален представител – адв. Х. Н. от АК гр. Ловеч, който поддържа касационната жалба и по същество излага подробни аргументи за основателност на същата, като моли да бъдат отменени обжалваното Решение № 126/08.07.2024г., постановено по АНД № 1094/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч и потвърденото с него Наказателно постановление № 23-0906-000913/05.12.2023г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч. Претендира се присъждането на сторени от касационния жалбоподател разноски за въззивната и касационната инстанции.

Ответникът по делото Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Ц. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Ловеч като правилно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Ловеч е образувано по жалба на касатора В. В. В. против Наказателно постановление № 23-0906-000913/05.12.2023г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч., с което на В. на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 15 контролни точки.

Административнонаказателната отговорност на В. В. В. е била ангажирана за това, че на 02.11.2023г. в 21:50 часа, в гр. Ловеч, на [улица]до дом № 11, с посока на движение към [улица], управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], като отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA-0114 за употреба на алкохол по метода на издишания въздух. В наказателното постановление е отразено, че с горното В. В. В. виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и че същото е издадено въз основа на АУАН серия GA № 975142 от 02.11.2023г., съставен от Й. С. Й. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч. Посочено е също, че на В. В. В. е бил издаден талон за медицинско изследване с № 105762 и 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с № А086920.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Районен съд гр. Ловеч е приел, че в обжалваното наказателно постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. С оглед на това е направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Настоящият касационен състав намира Решение № 126/08.07.2024г., постановено по АНД № 1094/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, предмет на касационен контрол, за правилно, обосновано и законосъобразно.

Обсъдени са събраните по делото доказателства, като районният съд е приел, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е доказано по несъмнен начин. В обжалваното решение е прието, за безспорно установено, че на 02.11.2023г. в дома на жалбоподателя В. В. В., находящ се в гр. Ловеч, на [улица] е имало полицейски служители – свид. Д., П. и А. по повод получен сигнал, около 21:00 часа, за починало лице, живущо на адреса на жалбоподателя и негов квартирант, както и че към този момент жалбоподателят не си е бил в къщи и полицейските служители са комуникирали със съпругата му, която се е обадила на В. и след известно време същият пристигнал с личния си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] и паркирал пред дома си. Прието е също, че адреса на жалбоподателя е бил посетен същата вечер от втори автопатрул – свидетелите Й. и К. по повод подаден сигнал от лицето Найден Т. на тел. 112 за водач на лек автомобил „Ауди“, сиво на цвят, с рег. № [рег. номер], с десен волан, който се движил по пешеходната зона на гр. Ловеч, посока железния мост, като в сигнала е отразено, че водача е във видимо нетрезво състояние. Този сигнал е подаден на 02.11.2023 г. в 21:30 часа на ЕЕНСП 112 и е предаден на ОДЧ при ОДМВР гр. Ловеч в 21:34 часа, като в 21:35 часа е предаден за отработване на наряд на сектор „Пътна полиция“ в състав: мл. инспектор Й. Й. и мл. инспектор К. К., които по регистрационния номер на автомобила са открили собственика му и адреса му на местоживеене и съответно са посетили адреса. Първоинстанционният съд е приел за установено от показанията на свидетелите А., П. и Д., че жалбоподателят В. В. В. е пристигнал с личния си автомобил малко по-рано пред дома си и че именно той го е управлявал, като е бил сам в автомобила, както и това, че след пристигането си същият е стоял на пейката пред дома си, или в двора, но в присъствие на полицейските служители, не е ходил никъде след пристигането си нито пеша, нито с автомобила. Именно заради подадения сигнал за поведението на жалбоподателя като водач на автомобила по пешеходната зона в града и заради съмненията, че е употребил алкохол свидетелят Й. е поканил жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол, при което В. В. В. се опитал да влезе в къщата, но по разпореждане на полицейският служител останал на място и отказал да му бъде извършена проба за употребата на алкохол, след което му бил съставен АУАН за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, издаден е талон за медицинско изследване, които същият отказал да подпише.

Настоящият касационен състав намира така направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административното нарушение за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила. Аргументирано съдът е приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни, като е изложил съответни доводи за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева. Въведеното с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП нарушение по същността си се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества, който ред, съобразно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл. 1, ал. 2 от посочената наредба, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл. 3а от Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо лабораторно изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Предвид горното, водачът на МПС извършва нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това при наличие на основанията на чл. 3а от Наредбата не изпълни издаденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство и при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1, а съгласно чл. 6, ал. 4 от същата наредба, ако не приеме показанията на техническото средство, лицето следва да избере начина, по който да бъде изследвано – чрез доказателствен анализатор или чрез лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Видно от така разписаните правни норми, правото на избор на лицето за изследване – чрез доказателствен анализатор или чрез лабораторно изследване, е предоставена само в хипотезата на установена на място, при проверката с техническо средство (дрегер), концентрация на алкохол в кръвта. Законодателят в този случай е отчел значимостта на правните последици за лицето от отчетена на място концентрация на алкохол в кръвта и е предвидил възможност за това лице да избере начина на изследване, с оглед в най-пълна степен защита на интересите му. Не такъв е случаят при отказ за изпробване с техническо средство. В този случай законодателят не е разписал правни норми, аналогични на тези при установена на място концентрация на алкохол в кръвта. Следователно сме изправени единствено пред хипотезата на чл. 3а от Наредбата – в условията на отказ за извършване на проверка с техническо средство, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като начинът на изследване /установяване следва да се посочи в издадения талон от контролния орган.

В конкретният случай, видно от доказателствата по делото, водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и да изпълни предписание за медицинско изследване.

С нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите и неспазването му представлява нарушение на това правило.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е наказан касационият жалбоподател по административен ред. Безспорно установено е от събраните доказателства, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол с техническо средство, след което му е издаден талон за медицинско изследване. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно да ги повтаря.

Правилно е заявеното от адв. Х. Н., че в 21:50 часа не е имало управление на МПС от касатора. Управлението на лекият автомобил от В. В. В. е осъществено по-рано по време, като в 21:50 часа е осъществен състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказ на В. да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNA-0114 за употреба на алкохол по метода на издишания въздух. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в решението си, че В. В. В. е имал качеството на водач на МПС, който е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], паркирал е пред дома си в гр. Ловеч, [улица] до момента, в който е бил поканен за извършване на проба с техническото средство за употреба на алкохол, е бил на улицата и не е влизал вътре в дома си, в присъствието на служители на полицията. Съдът изрично е посочил, че към момента на пристигане на втория автопатрул в състав свидетелите Й. и К., лекият автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер] не е бил в движение, а е бил вече паркиран пред дома на жалбоподателя, поради която причина и не е заснет в движение от камерата на патрулния автомобил, но В. В. го е управлявал минути по-рано и управлението му на мястото посочено в АУАН е възприето от свидетелите А., П. и Д.. Именно по техни показания за управлението на автомобила от жалбоподателя непосредствено преди пристигането на вторият автопатрул на „Пътна полиция“ е съставен АУАН, в който изрично е отразено, че свидетелите П. и А. са очевидци на извършеното нарушение. Същите са възприели както управлението на автомобила от жалбоподателя и паркирането му на адреса, така и отказа на В. В. В. да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд гр. Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание, и довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне. На извършеното нарушението е дадена правилна правна квалификация.

С наказателното постановление са наложени фиксираните в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП по вид и размер санкции, а именно –глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Предвид това съдът счита, че административното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и отговаря на целите на наказанието, очертани в чл. 12 от ЗАНН. Правилно е посочен и нормативният акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на основание на която наредба са отнети 15 контролни точки.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от жалбоподателя деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

С оглед изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 126/08.07.2024г., постановено по АНД № 1094/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126/08.07.2024г., постановено по АНД № 1094/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.