РЕШЕНИЕ

 

гр. Бургас, 31.05.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5058/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 250, ГПК.

Разглеждането на спора от БсРС, по който е образувано настоящото дело, е приключило с постановяване на краен съдебен акт – Решение № 416/30.01.2020 год., влязло в законна сила след потвърждаването му от въззивната инстанция. С този акт съдът е уважил частично предявения иск по чл. 75, ЗС, като е осъдил ответниците да предадат на ищеца 20 кв. м. – реална част от недвижим имот, описана в скица към експертното заключение, която е обявена за неразделна част от първоинстанционното решение.

С писмена молба от 09.04.2021 год. ответниците И. и Куню Куневи претендират тълкуване на постановеното решение поради неяснота във волята на съда за дължимата за предаване част от имота.

Ищецът оспорва молбата като недопустима и неоснователна.

Съдът намира молбата за допустима – подадена от активно легитимирани лица по чл. 251, ал. 1, ГПК; съдържа необходимите реквизити. Възражението на ищеца, че молбата е недопустима по см. на чл. 251, ал. 2, ГПК, не може да бъде споделено. Настоящото дело не съдържа доказателства за приключване на образуваното изпълнително производство по реда на чл. 433, ГПК, по което е съставен протоколът за въвод във владение от 14.04.2021 год., затова и не може да се приеме, че съдебното решение е окончателно изпълнено (вж. Определение № 342/24.07.2018 год. по т. д. № 1360/2018 год. на I ТО на ВКС).

 

Съдът, след запознаване с молбата и данните по делото, намира, че не са налице условията за тълкуване на решението по чл. 251, ГПК, тъй като то не е неясно или недвусмислено. Според константната практика на ВКС – Решение № 769/17.01.2011 год. по гр. д. № 236/2010 год. на III ГО и Решение № 81/08.03.2010 год. по гр. д. № 175/2003 год. на I ГО, производството по чл. 250, ГПК е форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения – неясни и, или двусмислени, а този им порок е обективиран в постановения диспозитив. Порокът следва да води до невъзможност да се установи действителната воля на съда, който е постановил решението, и да поражда съмнения за надлежното му изпълнение. В настоящия казус тези предпоставки не са налице. Постановеното от БсРС решение не е неясно или недвусмислено и не се нуждае от тълкуване. Волята на съда, обективирана в диспозитива, е ясна, макар и препращаща към скицата на вещото лице, обявена за неразделна част от съдебния акт. Изложените от ответниците възражения в молбата им по чл. 250, ГПК, както и в писменото им становище от 13.05.2021 год., са свързани със съществото на спора, но не могат да бъдат релевирани в производството по чл. 250, ГПК. Тези възражения имат отношение към евентуална неправилност на съдебното решение, което е влязло в законна сила, и те не могат да бъдат основание за изменение на ясно и недвусмислено изразената от съда воля чрез тълкуване в противоположен смисъл.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 251, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 09.04.2021 год. на ответниците И.А.К. и Куню И.К., за тълкуване на постановеното по настоящото дело Решение № 416/30.01.2020 год., в частта му за дължимата за предаване от ответниците на ищеца реална част от недвижим имот.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: