РЕШЕНИЕ
№ 4682
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110103622 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Д. З.“ АД срещу С. С. Б.
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 6769/02.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13098/2023 г. по описа на Районен съд
– Варна, 8 с-в, за сумата от 1000 лв., представляваща незаплатен остатък от регресна
претенция по щета № *********/2022 г. в общ размер от 1143,22 лв. за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в размер на 1128,22 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., за настъпило ПТП на 05.05.2020 г. по вина на С. С. Б., който е
напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на заявлението в съда – 10.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и за сумата от 190,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 20.01.2022 г. до 10.10.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че на 05.05.2020 г. в гр. Варна на бул. „Христо
Смирненски” е реализирано ПТП поради отнето предимство на правомерно движещия
се л.а. „Опел Инсигня”, peг. № В 5426 НА, от водача на л.а. „Ситроен Ксара“, peг. №
***, който излиза на пътя от автосервиз, без да спре и без да се огледа за движещите се
по булеварда МПС. С цел да избегне удар между двата автомобила водачът на л.а.
„Опел Инсигня“, peг. № ***, завива рязко наляво и се удря в бордюр, в резултат от
което възникват материални щети по автомобила. За посоченото ПТП е съставен
Протокол за ПТП № 1741776/05.05.2020 г., който констатира вината на водача С. С. Б.
и ангажира неговата отговорност на основание нарушение на разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно Протоколът, виновният водач е напуснал
местопроизшествието.
Излага се, че по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите за МПС „Ситроен Ксара“, с peг. № ***, обективиран
в полица № BG/08/119002826097, в „Д. З.“ АД е постъпила регресна претенция от
„З.Д. Е.“ АД, в качеството му на застраховател на увреденото МПС, за възстановяване
на изплатената от него страна сума за извършения ремонт. Сочи се, че последният е
извършен по възлагане от автосервиз „БУЛВАРИЯ – Варна“ ЕООД, чиито експерти са
описали и оценили щетите по л.а. „Опел Инсигня“, peг. № ***, в размер на 985,72 лв.,
съгласно Фактура № 71356 от 22.05.2020 г. Собственикът на увреденото МПС - И.К.С.
е представил Фактура № ********** от 08.05.2020 г. за закупуването на нова гума на
стойност 142 лв. с ДДС. Застрахователното обезщетение, изплатено от „З.Д. Е.“ АД по
тяхна щета № *********, е общо в размер на 1113,22 лв., изплатено с две преводни
нареждания. За ликвидирането на преписката застрахователят на увреденото МПС е
реализирал и 15 лв. ликвидационни разноски.
Навежда се довод, че претенцията на „З.Д. Е.“ АД към „Д. З.“ АД в размер на
1128,22 лв. е била уважена и изплатена в цялост на 05.08.2020 г. по банков път. В хода
на обработване на преписката ищцовото дружество реализирало ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че с регресна покана с изх. номер № *********
от 10.02.2021 г., получена на 23.02.2021 г., ответникът е приканен да възстанови сумата
от 1143,22 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 1128,22
лв. и 15 лв. начислени ликвидационни разноски. Поддържа се, че в отговор на
поканата, на 24.02.2021 г. в „Д. З.“ АД постъпила молба от С. С. Б., с която същият
признал регресното вземане по основание и поиска лда му бъде изготвен план за
разсрочено плащане на дължимата сума, с вноски от по 100 лв. до пълното погасяване
на дълга. Сочи се, че на 14.04.2021 г. е сключено Споразумение за доброволно
уреждане на регресна претенция между страните, съгласно което първата дължима
вноска в размер на 143.22 лв. следва да бъде направена към датата на подписване на
споразумението, последвана от ежемесечни вноски от по 100 лв. до пълното
погасяване на задължението, с краен срок 20.01.2022 г. Твърди се, че ответникът е
внесъл само първата вноска от 143,22 лв., а остатъкът от 1000 лв. не е погасен в срок.
Излага се, че ответникът е уведомен за изпадането му в забава и е приканен да погаси
остатъка чрез Напомнително писмо с изх. номер ********* от 21.12.2022 г., но
понастоящем задължението все още не е изплатено.
При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. С. Б. не депозира писмен отговор. В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.12.2024 г. ответникът се явява
лично и заявява, че дължи сумата от 1000 лв. на ищеца. Не оспорва, че се е случило
процесното ПТП от 05.05.2020 г. и че е виновен за настъпването му, като водач на л.а.
„Ситроен Ксара“, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на
увредения водач. Излага, че е сключил споразумение със застрахователя за доброволно
уреждане на претенцията, но заминал за Германия и дал на майка си да плаща по това
споразумение по банков път, но тя не е извършвала плащания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно между страните е наличието между тях на валиден към датата на
процесното събитие застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност“, настъпването на застрахователното събитие от 05.05.2020 г. в гр. Варна
между правомерно движещия се л.а. „Опел Инсигня”, peг. № В 5426 НА и л.а.
„Ситроен Ксара“, peг. № ***, по вина на ответника като водач на лек автомобил
„Ситроен Ксара“, с рег. № В0239РР, при което са причинени вреди на увредения
2
автомобил, извършване на плащане от ищеца по регресна претенция на застрахователя
на собственика на увредения автомобил „З.Д. Е.“ АД в размер на 1128,22 лв. и
сключването на споразумение за доброволно уреждане на регресна претенция от
14.04.2021 г. между страните по настоящото дело.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства – Регресна покана по щета № ********* на „З.Д. Е.“ АД;
Протокол за ПТП № 1741776/05.05.2020г.; Полица № 500100305129 за застраховка
„Каско на МПС“ на увреденото МПС; Искане за завеждане на претенция по
настъпило застрахователно събитие от 07.05.2020г.; Искане за допълнителен оглед от
08.05.2020г.; Свидетелство за регистрация част II на л.а. „Опел Инсигня“, с peг. № ***,
Документ за техническа изправност/знак за преминат технически преглед; Контролен
талон на водача; Свидетелство за управление на МПС на водача; Възлагателно писмо
за извършване на ремонт на увреденото МПС; Снимки на уврежданията по МПС - 4
стр.; Опис; Становище от сервиз; Приемо - предавателен протокол; Фактура № 71356
от 22.05.2020г.; Фактура № ********** от 08.05.2020г.; Доклад по щета № *********;
Преводни нареждания за изплатено застрахователно обезщетение от 28.05.2020г. и от
03.06.2020г.; Полица № BG/08/119002826097 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите; Ликвидационен акт № 949970/08.07.2020г.; Платежно нареждане
№ 201В100202180056 от 05.08.2020г.; Регресна покана с изх. номер № ********* от
10.02.2021г., заедно с обратна разписка от 23.02.2021 г.; Молба за разсрочено
погасяване на претенцията от С. Б.; Споразумение за доброволно уреждане на
регресна претенция и Напомнително писмо с изх. номер ********* от 21.12.2022 г.
Възникването на регресното право на застрахователя по предявения иск се
обуславя от установяването на три групи юридически факти (материални
предпоставки): 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на
основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да са причинени от делинквента, чрез
негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно
правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност”
и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, респ. на неговия застраховател по
договор за имуществено застраховане, при настъпване на застрахователно събитие и 3)
делинквентът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени, както предписва правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК, при условията на пълно и главно доказване от ищеца. Вината на делинквента,
съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното.
От събраните доказателства се установяват следните правнорелевантни
обстоятелства, неоспорени от ответника, а именно че ответникът виновно е причинил
процесното ПТП, настъпило на 05.05.2020 г., вследствие на което на л.а. „Опел
Инсигня”, peг. № В 5426 НА, собственост на И.К.С., са нанесени имуществени щети в
размер на 1128,22 лв., наличието на действително договорно правоотношение между
ответника и ищеца по договор за „Гражданска отговорност”, както и че на 05.08.2020 г.
ищцовото застрахователно дружество е заплатило застрахователно обезщетение на
застрахователя на увреденото лице по договор за имуществено застраховане в размер
на 1128,22 лв. за възстановяване на изплатената от негова страна сума за извършения
ремонт, както и че ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Деянието на водача на л.а. „Ситроен Ксара“, peг. № ***, е противоправно, защото е
извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 25, ал. 1 ЗДвП –
водачът на автомобила е предприел маневра излизане на пътя без да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
3
положение, посока и скорост на движение, като с поведението си е причинил вреди на
другия участник в процесното ПТП. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника.
Изяснено е по делото, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, видно от представения Протокол за ПТП №
1741776/05.05.2020 г., изпратената до ответника Регресна покана с изх. номер №
********* от 10.02.2021 г., в която това обстоятелство е посочено от застрахователя и
въз основа на която ответникът е депозирал пред него Молба за разсрочено погасяване
на претенцията от 24.02.2021 г.
Законът (чл. 123, ал. 1 ЗДвП) вменява задължение на водача дори и при
минимални имуществени вреди да не напуска местопроизшествието и да предприеме
съответните действия (уведомяване на органите на МВР, попълване на двустранен
протокол и др.). Аргумент за това се извлича и отнормата на чл. 4 от Наредба № Iз- 41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при допуснато ПТП с
материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя задължително
посещение на произшествието от органите на „Пътна полиция“. Единствено в случай
на съгласие за вина между двамата участници се съставя двустранен протокол, за което
не е необходимо присъствието и участието на органите на „Пътна полиция“ (в този
смисъл – Решение № 260091 от 26.04.2021 г. по т. д. № 188/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна и Решение № 719 от 24.07.2019 г. по в. т. д. № 727/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Варна). В случая съгласие за вина за настъпилото
произшествие не е била постигната поради напускане на ПТП от страна на ответника,
поради което е било задължително посещението от органите на „Пътна полиция“.
Страните по делото са постигнали Споразумение за доброволно уреждане на
регресна претенция от 14.04.2021 г., съгласно което ответникът е признал за дължима и
се е задължил да изплати в полза на ищеца сумата от 1143,22 лв., съставляващи
изплатеното от „Д. З.“ АД застрахователно обезщетение по преписка по щета №
*********, образувана във връзка с ПТП от 05.05.2020 г. Уговорено е изплащането на
сумата в полза на ищеца на вноски – първата в размер на 143,22 лв. на датата на
сключване на споразумението и 10 бр. вноски всяка по 100 лв., вносими ежемесечно
до 20-то число на съответния месец, считано от 20.04.2021 г. до 20.01.2022 г. Ищецът
изрично заявява, че ответникът е заплатил първата вноска по споразумението, а
последният не оспорва, че е преустановил след това плащанията и не е погасил
задължението си в общ размер на 1000 лв.
По така изложените съображения съдът приема, че в обективната
действителност са се породили всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на правото на регрес на застрахователя по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът
намира следното:
Установено е по делото, че в горепосоченото Споразумение за доброволно
уреждане на регресна претенция от 14.04.2021 г. страните са уговорили краен срок за
заплащане на регресното вземане, а именно до 20.01.2022 г., поради което от тази дата
ответникът дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на
паричното задължение в темпорално отношение, което е в размер на определената
законна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът, съобразявайки се с размера на основния
лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на
мораторната лихва върху размера на неплатената главница от 1000 лв., изтекла за
4
исковия период от 20.01.2022 г. до 10.10.2023 г., която възлиза на 190,34 лв. В този
смисъл искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторение от него съдебни разноски в размер на 175
лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лв., както и сумата от 75 лв., представляващи
сторени в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в отношенията между страните, че С. С. Б., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на „Д. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща незаплатен остатък от регресна
претенция по щета № *********/2022 г. в общ размер от 1143,22 лв. за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в размер на 1128,22 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., за настъпило ПТП на 05.05.2020 г. по вина на С. С. Б., който е
напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на заявлението в съда – 10.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и за сумата от 190,34 лв. (сто и деветдесет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
20.01.2022 г. до 10.10.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 6769/02.11.2023
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13098/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Д. З.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 175 лв. (сто седемдесет и
пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Д. З.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5