№ 315
гр. Русе, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20234500500438 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
О. А. М. от с. Тетово, обл.Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител
е обжалвал решението по гр.д.№3645/2022г. по описа на РС-Русе, с което е уважен
предявения против него иск за заплащане на сумата от 4642.78 лв., представляваща
изплатено от Гаранционен фонд на трето лице обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2022 г. и е осъден да заплати направените от ищеца
разноски. Излага оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на
решението.Моли въззивния съд да го обезсили, евентуално да го отмени и да постанови
друго, с което да отхвърли иска, при законните последици.
Ответникът по жалбата Гаранционен фонд-гр.София, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира жалбата за допустима- подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд
против О. А. М., с която е предявен иск с правно основание чл.558,ал.7 КЗ за заплащане на
сумата от 4642.78 лв., представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по щета
№110577/05.10.2018 г. за имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и разноските по делото. В обстоятелствената част на исковата молба се
1
твърди, че на 11.09.2018 г., около 18.40 ч. в гр.Русе е настъпило ПТП, като виновен за
катастрофата е ответникът М., който управлявайки л.а. „Нисан“ с рег.№****, движейки се
по бул.“Христо Ботев“, предприел маневра завой наляво и не пропуснал правомерно
движещия се л.а. „Пежо 308“ с рег.№****, поради което и го е ударил. Твърди се, че
ответникът управлявал л.а. „Нисан“ с рег.№**** без действаща задължителна застраховка
„ГО“.
От Справка от база данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на
база подадени данни от застрахователните компании за застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите, имащи обвързваща материална и формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 574, ал. 12 КЗ, за процесния автомобил към датата на инцидента – 11.09.2018
г., липсва валидно действаща застраховка "Гражданска отговорност" /л.7. от гр.д.
№3645/2022г. на РРС/. Претенцията на водача на увредения автомобил за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди била отправена към Гаранционния фонд.
По образуваната щета №110577/05.10.2018г., Гаранционен фонд изплатил обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4642.78 лв. за увредения при произшествието л.а. „Пежо
308“ с рег.№****, собственост на Х.И.Х. Въпреки отправената покана за плащане,
ответникът О. М. не възстановил изплатеното от Фонда
Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка, в частта, в която
е прието, че на 11.09.2018 г., около 18.00 ч. в гр.Русе е настъпило ПТП, като виновен за
катастрофата е ответникът М., който управлявайки л.а. „Нисан“ с рег.№****, движейки се
по бул.“Христо Ботев“, предприел маневра завой наляво и не пропуснал правомерно
движещия се л.а. „Пежо 308“ с рег.№****, поради което и го е ударил и причинил вреди на
този автомобил. Ответникът не е оспорил констатациите, посочени в протокол за ПТП
№1616935/11.09.2018г., относно вината и механизма на произшествието, вследствие, което
са причинени вреди, обезщетени от ищеца.Не се оспорва и извършеното от ищеца плащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4642.78 лв. за увредения при ПТП, л.а.
„Пежо 308“ с рег.№****. За нарушение разпоредбите на ЗДвП и КЗ срещу О. А. М. са
издадени: АУАН №0675119/11.09.2018г. и НП №18-1085-002871/17.10.2018г. Наказателното
постановление е отменено с решение №38/16.01.2019г., постановено по нахд №2041/2018г.
по описа на РРС.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи:
Единственият спор по делото е дали към момента на процесното ПТП, ответникът е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В отговора на ИМ се
поддържа, че на 11.01.2018г., М. е сключил с „Олимпик“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Нисан“ рег.№**** – застрахователна полица
№BG/28/118000247392 със срок на действие 13.01.2018г. – 12.01.2019г.
На първо място следва да се отбележи, че искът е допустим-същият е конкретизиран
по основание, цена, страни. Съобразно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ,
Гаранционния фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и
2
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България от МПС за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След
изплащане на обезщетението по ал.1, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му- /чл.558, ал.7 КЗ/.Следва да се отбележи и че цитираната във въззивната
жалба съдебна практика е неотносима в настоящия случай-същата касае искове, предявени
против Гаранционен фонд.
На второ място, настоящият състав на съда приема, че към датата на процесното
ПТП-11.09.2018 г. за л.а. „Нисан“ с рег.№**** няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Действително М. е сключил с „Олимпик“
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния л.а. със
срок на действие 13.01.2018г. – 12.01.2019г. Сключените застрахователни договори, в т.ч. за
задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ с това дружество обаче са прекратени
на 17.08.2018 г. поради факта, че лицензът на застрахователя със седалище в Кипър е отнет
от Надзорния орган върху застраховането в Кипър и е назначен предварителен ликвидатор.
За прекратяването на застрахователните полици, сключени с „Олимпик“ АД е извършено
публично оповестяване на 14.08.2018г., чрез електронната страница на КФН. Комисията е
уведомила и че действащите застрахователни договори по общо застраховане, сключени със
ЗК „Олимпик“ ще бъдат прекратени на 17.08.2018г., като прекратяването ще се извърши
автоматично без да са необходими допълнителни действия от застраховащия или от
застрахованите лица. Указала е, че на 18.08.2018 г. всеки засегнат собственик на МПС
трябва незабавно да сключи нова застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с друг застраховател. Предупредила е, че след прекратяване на
застрахователните договори, ако не са били сключени нови своевременно, в случай на ПТП
обезщетените се заплаща от лицето, причинило произшествието на пътя. Липсата на
сключена застраховка "Гражданска отговорност" за процесния л.а. се установява и от
справката на Информационния център към ГФ, която съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ се ползва
със задължителна доказателствена сила и в която е отразено, че за посочения лек автомобил
към дата 11.09.2018 г. няма сключена застраховка "ГО".
Тук следва да се отбележи и че отмяната на НП, с което на М. е наложена глоба на
осн.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 КЗ с решение по нахд №2041/2018г. на РРС няма
значение за изхода на настоящия спор, т.к. съдът, разглеждащ гражданско-правен спор по
реда на ГПК не е обвързан от решение на съд, постановено по реда на ЗАНН. Задължителна
за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК е само присъдата, одобреното от наказателния
съд споразумение по НПК, както и решение по чл. 78а НК. Решението по ЗАНН, обаче, не
се ползва с такава сила. Отделно, фактическия състав на административно-наказателната
отговорност и на гражданската отговорност е различен. Ангажирането на административно-
наказателната отговорност на ответника за определено поведение не е достатъчно, за да се
приеме, че следва да се ангажира и гражданската му отговорност за същото поведение,
3
както и обратното.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че е осъществен фактическият състав,
който има за последица встъпване на Гаранционен фонд в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите – Гаранционният фонд е платил обезщетение на
увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на деликвента в
търсения размер; за увредения да е възникнало право на вземане на основание непозволено
увреждане, т. е. вредите да са причинени чрез виновното и противоправно поведение на
деликвента; деликтната отговорност е възникнала във връзка с използването на МПС от
причинителя на територията на РБългария и за МПС да не е имало сключена застраховка
Гражданска отговорност, обезпечаваща отговорността на причинителя, към момента на
ПТП.
По изложените съображения решението, с което искът е уважен, е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата не е претендирал и доказал разноски и такива не следва да му
се присъждат.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 449/05.04.2023 г., постановено по гр. д. № 3645
по описа за 2022 г. на Районен съд-Русе.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4