Решение по дело №707/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив, чрез юриск. П., против Решение № 276/22.02.2024 г., постановено по АНД № 272/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 23-5697-000662/13.06.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив, с което на К. С. Д.: на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1,т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за неправилен. Несъгласие е изразено с изводите на съда и за трите нарушения. По отношение на първото нарушение жалбоподателят сочи, че в чл.103 от ЗДвП не се съдържат две изпълнителни деяния, а е едно. По отношение на второто нарушение е изложено, че наказанието по чл.181, т.1 от ЗДвП се прилага само когато нарушителят е собственик на МПС, а в настоящия случай той е водач, без да е собственик и глобата е по чл.185 от ЗДвП. За третото нарушение е посочено, че и в АУАН и в НП е идентифицирано МПС, което е управлявал нарушителя, като са посочени и категориите според издаденото СУМПС на водача. В жалбата е подчертана високата обществена опасност на нарушителя, справката за извършените от него нарушения, като част от тях са същите за които е санкциониран с процесното НП. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. При евентуално отхвърляне на жалбата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – К. С. Д., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП, районен съд е приел, че в АУАН и НП е налице е неяснота във фактическата рамка на вмененото административно нарушение при подадения сигнал със топ палка водачът къде не е спрял плавно – на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение. Направен е извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до накърняване правото на защита на санкционираното лице.

По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП районен съд е приел, че липсва изложение на фактически обстоятелства, които да позволят проверка че МПС не е представено на ГТП, а именно посочване на срокът за в който МПС е следвало да се представи на ГТП, изтичането на този срок и непредставянето на МПС в определения срок. Все в тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 147, ал. 3 от ЗДвП и е посочил, че периодичността на техническите прегледи е различна в зависимост от категорията на МПС и неговото предназначение; обстоятелството дали МПС е ново или употребявано; годините, на които е МПС. Районен съд е посочил, че приложимата санкционна норма е тази на чл. 181, т.1 от ЗДвП , а не тази посочена в НП – чл. 185 от ЗДвП и субект на задължението за представяне на МПС на ГТП е само и единствено собственика на ППС, респективно само той може да носи административно наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Така е направен извод, че жалбоподателят не е годен субект на нарушението, за което е наказан.

За третото нарушение – на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, районен съд е посочил, че АУАН и НП не съдържат основните съставомерни обстоятелства, които следва надлежно да бъдат описани за да се ангажира законосъобразно отговорността на дееца, а именно коя категория СУМПС се изисква за управляваното от дееца МПС, т.е. изисква се посочване и на техническите характеристики на същото, и дали деецът изобщо притежава СУМПС и за кои категории е валидно то. Направен е извод, че с повдигнатото административно обвинение се внася неопределеност и неяснота, която е изцяло несъвместима с правото на защита на наказаното лице.

С тези съображения въззивният съд отменил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

По отношение на нарушението по т. 2 от наказателното постановление, съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Нарушаването на това материално правило за поведение е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред с изричната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, съобразно която се наказва с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Обстоятелството, че Д. не е собственик на управляваното от него ППС е отразено в АУАН и НП, и не е спорно между страните. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност е недопустимо за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП , според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Осъществяването на административно наказателна отговорност по този ред е субсидиарно, т. е. разпоредбата се прилага, само когато за съответното нарушение няма нарочно установена санкционна норма, каквато каза се в случая е налице. От изложеното до тук следва, че като е отменил наказателното постановление в т. 2, районният съд е постановил правилно решение в тази част.

Настоящият касационен състав счита, че въз основа на правилно установени факти, районен съд е извел неправилни изводи досежно нарушенията по чл.103 от ЗДвП и чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Противно на приетото от районен съд, настоящия съдебен състав счита, че вмененото нарушение на чл.103 от ЗДвП е ясно и недвусмислено описано. Както в АУАН така и в НП е посочено, че водачът Д. „не спира при подаден сигнал със стоп палка образец МВР“, както и че „не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“. Същественото в случая е, че Д. изобщо не е спрял на подаден сигнал от контролните органи със стоп палка. Задължение на водачите на МПС е да следят обстановката на пътя и да изпълняват указанията на контролните органи, съответно след като е подаден сигнал от униформен служител, водачът е длъжен да спре. Самият Д. не отрича, че му е подаден сигнал за спиране, а отделно от това същият е подписал акта без възражения. За нарушението по чл. 103 от ЗДвП, АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на К. С. Д.. Като е отменил НП в т. 1, районният съд е постановил неправилно решението в тази част.

За нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, касационна инстанция счита за неправилни изводите на районен съд, че АУАН и НП не съдържат основните съставомерни обстоятелства, които следва надлежно да бъдат описани за да се ангажира законосъобразно отговорността на дееца, а именно коя категория СУМПС се изисква за управляваното от дееца МПС, с посочване и на техническите характеристики на същото, и дали деецът изобщо притежава СУМПС и за кои категории е валидно то. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че К. С. Д. притежава СУМПС №*** за категории АМ, В, В1, издадено от ОДМВР Пловдив. Отделно от това в АУАН и НП е посочен моделът на управлявания мотоциклет – СУЗУКИ ГСХ 600 Ф. Вярно е, че в АУАН и в НП няма изрично посочване на категорията МПС, в която попада мотоциклет СУЗУКИ ГСХ 600 Ф, но самото обстоятелство, че процесното МПС е мотоциклет не е спорно по делото. Според легалното определение дадено в § 6, т. 13 от ДР на ЗДвП "мотоциклет" е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm³. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h. От своя страна в разпоредбите на чл. 150а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗДвП установяват, че за управление на мотоциклет водачът му следва да притежава СУМПС, валидно за категория "А1", "А2" и/или "А", каквито безспорно Д. не притежава към датата на установяване на нарушението.

Нещо повече, към административната преписка е представена и справка с данни за мотоциклет СУЗУКИ ГСХ 600 Ф с рег. № *** от която е видно, че същият е с обем на двигателя от 572 cm³ и максемална мощност от 48kW, което го определя към категорията на управляваното моторно превозно средство по чл. 150а, ал. 2, т. 4, буква а) от ЗДвП, ицискваща от своя страна водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категория А. С оглед на тези обстоятелства се налага изводът, че безспорно е извършено вмененото нарушение.

Настоящият състав на съда намира, че непосочването на категорията, в която попада мотоциклет СУЗУКИ ГСХ 600 Ф, както в процесния АУАН, така и в процесното НП, макар и да представлява процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като не препятства правото на защита на наказаното лице, нито пък препятства съдебния контрол. Като е отменил НП в т. 3, районният съд е постановил неправилно решението в тази част.

С оглед изложеното, решението на районен съд в частта, с която е отменено наказателното постановление в т.1 и т.3, следва да бъде отменено, а в останалата част следва да бъде оставено в сила. След частичната отмяна на решението на решението на районен съд и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

За определяне размера на наказанието за нарушението по чл.103 от ЗДвП в НП е посочено, че е в максимален размер предвид дисциплината на водача и обшествената опасност на нарушението, а за нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е посочено единствено, че се налага глоба в максимален размер. Според касационна инстанция, нарушенията по чл.103 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, разкриват типичната степен на обществена опасност на нарушенията от този вид, като наложените глоба и лишаване от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са в предвидения максимум. В предвидения максимум е и наложената глоба по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Според справката за нарушител/водач за периода от 2009г. до 2023г. по отношение на Дишков са издадени 6 наказателни постановления, включително и процесното, но от една страна – в НП отсъства позоваване на повторност спрямо влязло в сила друго НП за идентично нарушение, а от друга - като се съобрази тежестта и характера на нарушенията и с оглед целите на административните наказания визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на лицето следва да бъдат определени наказания в минималния размер предвиден в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 и от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, както и в минималния размер предвиден в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 100 лева.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 276/22.02.2024г., постановено по АНД № 272/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив в ЧАСТТА, с която е отменено Наказателно постановление № 23-5697-000662/13.06.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив в ЧАСТТА, с която на К. С. Д.: на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1,т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5697-000662/13.06.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив в ЧАСТТА, с която на К. С. Д. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА глобата от 200 лева на 50 лева и намалява лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца – на 1 /един/ месец.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5697-000662/13.06.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив в ЧАСТТА, с която на К. С. Д. на основание чл. 177, ал. 1,т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА глобата от 300 лева на 100 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276/22.02.2024г., постановено по АНД № 272/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив в ЧАСТТА, с която е отменено Наказателно постановление № 23-5697-000662/13.06.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив в ЧАСТТА, с която на К. С. Д., на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Решението е окончателно.