ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 996
гр. Бургас , 24.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501215 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от Н. Д. М. ЕГН:********** от гр.Ахелой, ул. „Кокиче“
№18 против определение №88 от 18.05.2021г. по гр. д. № 232 по описа за 2021 г. на Районен
съд гр. Поморие, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд гр. Сандански. Сочи се, че обжалваното определение е
неправилно, поради което моли да бъде отменено и делото се върне за разглеждане на
Районен съд гр. Поморие. Изтъква, че съдът се е произнесъл по подсъдността след
направено възражение от ответницата, но не посочил какво е било то и на какво е почивало.
Сочи, че за да приеме, че делото е подсъдно на РС- Сандански, районният съд е възприел
довода на ответницата, че децата пребивават на нейния адрес- с. Плоски, общ. Сандански,
ул. „Елхово“ №11, като е счел, че това е настоящият адрес на децата. Изтъква, че за
определяне подсъдността на предявените искове, под настоящ адрес на децата се има
предвид тяхното обичайно и трайно местопребиваване. По делото имало доказателства, че
постоянният адрес на децата е в гр. Ахелой, ул.“Кокиче“ №18, включително към датата на
подаването на исковата молба. Големият син на страните учел в училището в гр. Ахелой, а
малкият бил на градина. Същевременно майката казала, че е при родителите си, които
живеели под наем в гр. Сандански, ул. „Княз Борис“ № 5, а посоченият в обжалваното
определение адрес не бил в Сандански. Жалбоподателят поставя въпрос кой е адреса на
майката и къде точно са децата им. Заявява, че ответницата работи в Слънчев бряг, като не
било ясно при кого стоят децата. Заявява, че социалните служби следва да проверят къде са
децата и при кого. Когато ответницата пристигнала да работи в Слънчев бряг довела при
жалбоподателя малкия им син, който се зарадвал много, а големият също искал да отиде.
Ответницата обещала, но преди жалбоподателят да получи обжалваното определение тя
взела малкия им син на разходка и изчезнала. След подадена жалба до полицията майката
признала, че самоволно отвела детето при родителите си, след което се върнала в Слънчев
1
бряг, където пребивавала в момента. Децата били извадени от тяхната обичайна среда- дома
им в гр. Ахелой. Същевременно майката получавала детските надбавки в гр. Поморие.
Заявява, че не е давал съгласие децата да променят обичайното си местопребиваване,
личните им вещи, играчки, велосипеди и др. са в стаята им в дома на жалбоподателя в гр.
Ахелой. Децата имали телефонни апарати и номера, които се водели на името на
жалбоподателя, той ги плащал и поддържал. Сочи, че временното отсъствие на децата или
отвеждането им от тяхното обичайно местоживеене без съгласието на единия родител, не
може да обоснове компетентността на съда да разгледа спора за родителските права на
мястото, където са отведени децата. Цитира съдебна практика в подкрепа на становището
си.
Затова намира, че определението на РС- Поморие е неправилно, постановено в
нарушения на процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна и връщане на
делото за разглеждане от същия съд. Претендира разноски.
Прилага и моли да бъде приета като доказателство месечна сметка от Виваком на
името на жалбоподателя, ведно с приложение към нея.
Направено е искане да се извърши служебно справка от НОИ за трудов договор,
месторабота и местопребиваване на ответницата в Слънчев бряг или да му бъде издадено
съдебно удостоверение за това; да се изиска и приложи гр.д.№232/21г. на РС- Поморие,
снимков материал справки.
Ответницата по жалбата- БЛ. Н. К., представлявана от адв. Янка Толькова е
представила отговор на частната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Заявява, че от раждането им до м. януари 2021г. децата живяли в гр. Ахелой, но
напуснали града с майка си и се установили в гр. Сандански. От 20.01.2021г. децата не били
променяли местоживеенето си в гр. Сандански, като от приложените доказателства от тази
дата обичайното пребиваване на децата било в гр. Сандански. Те продължили обучението си
в този град, където завършили учебната година, имали избран личен лекар. Майката подала
молба за родителските права на 17.03.2021г. пред РС- Сандански, по който било образувано
гр.д.№311/2021г. по описа на същия съд.
Сочи, че особената местна подсъдност по иска с правно основание по чл.127, ал.2
ГПК е предвидена с оглед интересите на децата и необходимостта от участието им в редица
процесуални действия, като предвид практиката на ВКС следва да се преценява с оглед
фактическото пребиваване на децата при подаването на исковата молба- така чл.127, ал.2 СК
вр. §1, т.15 от ДР на ЗЗакрД. Моли обжалваното определението да бъде прекратено.
Представя като доказателства 4 бр. служебни бележки, удостоверение за своя
постоянен адрес.
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Жалбоподателят е допуснал техническа грешка при
изписването на датата и месеца на обжалвания акт, но тъй като става ясно, че се обжалва
определението за прекратяване на делото, то настоящият съдебен състав приема, че се
2
обжалва определение №88 от 15.06.2021г. по гр.д.№232/21г. на РС- Поморие.
Като взе предвид становището на страните и ги прецени въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред РС- гр. Поморие е било образувано на 5.04.2021г. по иск с
правно основание чл.127, ал.2 от СК, предявен от жалбоподателя Н. Д. М. срещу
ответницата БЛ. Н. К.. Процесуално непрецизно в исковата молба, както и в жалбата /а и в
отговора на ответницата, както и предявения от нея насрещен иск/ се сочи, че родителите
действат в качеството на законни представители на двете си деца- О. и М., тъй като спорът
по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК е между двамата родители, поради което децата
не са страна по делото.
Исковете, по които е образувано гр.д. №232/21г. на РС- Поморие са с предмет
предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете деца на бащата Н.М.,
определяне местоживеенето на децата при бащата в гр. Ахелой, определяне на режим на
лични отношения между майката и децата, осъждане на майката да заплаща на децата
месечна издръжка в размер на 250 лв. месечно за всяко дете, платими до 20-то число на
всеки месец, ведно със законната лихва.
Ищецът – сега частен жалбоподател твърди, че с ответницата са живели на
съпружески начала в неговия дом в гр.Ахелой повече от 10 години, като по време на
съжителството им се родили двете деца- О. и М.. Големият им син бил ученик в училището
в гр.Ахелой, а малкият посещавал детската градина в същия град. От раждането си децата
живели само при бащата, в неговия дом, който бил и техен. Без да го предупреди и уведоми,
ответницата взела децата в началото на 2021г. и отишла при родителите си в гр.Сандански.
Оттогава ищецът направил много опити да се върнат при него, но не постигнал положителен
резултат. Големият им син бил откъснат от училище и вероятно щяло да се наложи да
повтаря учебната година, а по време на пандемията децата били оставени без лекарско
наблюдение, тъй като личният им лекар бил при бащата.
Представя удостоверения за настоящ адрес на децата /дата 4.02.3021г./, съгласно
които детето О. е със заявен последен настоящ адрес гр. Ахелой, ул. „Кокиче“ №18 от дата
15.06.2011г., а детето М. има същия постоянен адрес от 6.10.2014г.
Представил е и служебна бележка №125/22.03.2021г., издадена от директора на ОУ
„Христо Ботев“ гр. Ахелой, съгласно която О.М. е редовен ученик в 3 клас на училището до
19.01.2021г. Представена е и служебна бележка №76 от 23.03.2021г., издадена от Директора
на Детска градина – „Моряче“ гр.Несебър, съгласно която детето е било записано и е
посещавало редовно четвърта група в същата градина през учебната 2020/2021г. до
13.01.2021г. В същата е отразено, че на 20.01.2021г. е издадено удостоверение за
преместване. Ищецът е приложил и две медицински бележки, издадени от д-р Веселина
Русева с дата 22.03.2021г., от които е видно, че към датата на издаването им двете деца- О. и
М. се водят към пациентската листа на д-р Русева.
В срока за отговор на исковата молба ответницата К., представлявана по пълномощие
от адв.Я.Т. е направила възражение за местна подсъдност на делото, обективирано в „Частна
3
жалба“ /вх.№914 от 14.06.2021г./. Заявила е, че постоянният й адрес е в с. Плоски, общ.
Сандански, считано от 20.01.2021г., поради което на основание чл.105 ГПК делото е
подсъдно на РС- Сандански. На второ място е посочила, че в чр.127, ал.2 СК е предвидена
специална местна подсъдност на делото, дерогираща общите правила за местна подсъдност-
компетентен да се произнесе по молбата е районният съд по настоящия адрес на детето, като
под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където детето пребивава фактически към
момента на сезирането на съда. Заявява, че веднага след преместването на й с децата в град
Сандански, децата са учебно ангажирани в същия град, като успешно завършват учебната
2020- 2021г. Направила е искане делото да бъде прекратено пред РС- Поморие и да бъде
изпратено на РС- Сандански.
Приложила е удостоверение за постоянния си адрес, от който е видно, че последният
заявен от нея постоянен адрес, считано от 20.01.2021г. е с.Плоски, общ.Сандански, област
Благоевград. Представила е служебна бележка №1-855 от 4.03.2021г., изд. от директора на
Второ основно училище „Христо Смирненски“ гр.Сандански, съгласно която детето М.М. е
редовен ученик в четвърт клас през учебната 2020/2021г. /т.е. подготвителна група/.
Представила е и служебна бележка №РД-263 от 9.03.2021г., изд. от директора на Първо
основно училище „Свети Климент Охридски“ гр.Сандански, съгласно която детето О.М. е
редовен ученик в трети „б“ клас през учебната 2020/2021г.
С обжалваното определение №88 от 15.06.2021г. районният съд е приел, че
възражението е своевременно направено от ответницата в срока за отговор на исковата
молба. Посочил е, че спорът по чл.127, ал.2 СК се разрешава от районният съд по настоящия
адрес на детето. Такъв според субсидиарно приложимата разпоредба на §1, т.15 от ДР на
ЗЗДт е адресът, на който детето пребивава. Тъй като в случая децата пребивават на адреса
на майката в с.Плоски, общ.Сандански, ул. „Елово“ №11, районният съд е приел, че
компетентен да разгледа спора е РС- Сандански. Затова е прекратил производството пред
себе си и го е изпратил по подсъдност на РС- Сандански.
Определението е правилно и законосъобразно.
Според правилото на чл.127, ал.2 СК спорът относно родителските права се
разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. По аргумент от чл.120 ГПК
фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност следва да се преценяват към
момента на подаването на исковата молба. В случая това е датата 5.04.2021г.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, промяната в адресната
регистрация на майката е извършено на 20.01.2021г., като към този момент двете деца вече
са били отписани от посещаваните от тях до този момент учебни заведения в гр.Ахелой,
като същите са били записани в съответни за възрастта им учебни заведения в гр.Сандански.
Следователно не отговарят на истината твърденията на жалбоподателя, че децата
продължават да учат в гр.Ахелой /доказателства за обратното са именно представените от
него служебни бележки/. Нещо повече, в исковата молба самият жалбоподател е признал, че
в началото на годината майката се е установила с децата в гр. Сандански, т.е. това
обстоятелство му е било известно към предявяването на иска.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба, децата вече са били с
4
променено фактическо пребиваване и установено ново местоживеене в гр. Сандански на
адреса на родителите на ответницата, посочен в служебните бележки от училищата на
децата- гр. Сандански, ул. „Княз Борис“ №5.
Правилно районният съд е приел, че по исковете с правно основание чл.127, ал.2 СК
меродавно обстоятелство за местната подсъдност е фактическото местопребиваване на
децата на основание §1, т.15 от ЗЗДт, а не официалната им адресна регистрация по ЗГР,
която може да бъде променяна по административен ред по заявление на всеки от
родителите. Затова и представените от жалбоподателя пред настоящата инстанция
доказателства за постоянния адрес на децата в гр.Ахелой не обосновават подсъдност на
делото, различна от приетата от ПРС.
Обстоятелството, че майката понастоящем работи в Слънчев бряг /т.е. след
завеждането на делото/, а получава детските надбавки в гр. Поморие, както и че
жалбоподателят заплаща телефоните на двете деца, са ирелевантни за определяне
подсъдността.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС касае случаи, при които
местоживеенето на децата е било променено от единия родител непосредствено преди или
след подаването на иска, какъвто не е настоящия, поради което настоящият съдебен състав я
намира за неотносима
С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№1092 от 28.06.2021г. по описа на РС-
Поморие, подадена от Н. Д. М. ЕГН:********** от гр.Ахелой, ул. „Кокиче“ №18 против
определение №88 от 15.06.2021г. по гр. д. № 232 по описа за 2021 г. на Районен съд гр.
Поморие, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд гр. Сандански.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6