№ 356
гр. Б., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.В.Н. В., действащ като
пълномощник на П. БЛ. Щ. с ЕГН ********** от гр.с., ул.“Т.П.“ №11, БЛ. П.
Щ. с ЕГН **********, ЕЛ. ХР. Щ. с ЕГН ********** и двамата от гр. с., ул.
„Х.Б.“ №12 и В. П. Щ. с ЕГН ********** от гр.с., ул.“Т.П.“ №11, срещу
Решение №4/14.01.2022г. по гр.д.№683/2021г. по описа на Районен съд-с., в
частта, в която по предявените от Д. В. Щ. с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.“С.Х.“ №8 и БЛ. Ч. Щ. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.„Е.“ бл.41, ет.6,
ап.36 искове с правно основание чл.108 от ЗС, въззивниците П. БЛ. Щ., БЛ. П.
Щ. и ЕЛ. ХР. Щ. са осъдени да предадат на ищците владението на ½ ид.ч. от
еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор **.1, а
въззивниците БЛ. П. Щ., ЕЛ. ХР. Щ. и В. П. Щ. са осъдени да предадат на
ищците владението на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ** и върху
сграда с идентификатор **.2, както и в частта относно съдебните разноски.
Жалбоподателите считат атакуваното решение за недопустимо, неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че
по делото не било установено същите да упражняват фактическа власт върху
процесните недвижими имоти, надхвърляща правата им в съсобствеността.
Настояват, че ищците имат свободен достъп до дворното място, а що се
отнася до втория жилищен етаж от къщата – същият бил необитаем и не било
установено по категоричен начин именно ответникът П. БЛ. Щ. да го е
заключил и да държи ключовете за него. Навеждат довод, че в атакуваното
решение липсва преценка относно това дали спорът между страните е за
отнето владение или се касае за спор за ползването на съсобствен имот.
1
Считат, че обстоятелствата по делото сочат на интерс от предявяване на иск
за разпределение на ползване на съсобствен имот. Твърдят, че не са дали
повод за завеждане на делото, поради което не следва да отговарят за
сторените от ищците разноски в производството. По изложените в жалбата
съображения се настоява за отмяна на атакуваното решение в осъдителните
части и отхвърляне на исковете като недопустими, евентуално като
неоснователни.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от адв.С.К., в качеството на
процесуален представител на Д. В. Щ. и БЛ. Ч. Щ., обективиращ становище
за неоснователност на въззивната жалба. Считат атакуваното решение за
допустимо, правилно и законосъобразно и като такова молят да бъде
потвърдено. Претендират съдебни разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжния съд жалбоподателите се представляват
от упълномощен адвокат, който поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването й по изложени съображения в хода по същество.
Въззиваемите се представляват от пълномощник, който пледира за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно.
При изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият въззивен
състав намира атакуваното решение в обжалваните части за валидно и
допустимо, но частично неправилно по следните мотиви:
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства обуславят правна
квалификация на предявените искове, предмет на настоящото въззивно
производство, по чл.108 от ЗС.
С обжалваното решение Районен съд-с. е признал за установено по
отношение на ответниците П. БЛ. Щ., БЛ. П. Щ., ЕЛ. ХР. Щ. и В. П. Щ., че
ищците Д. В. Щ. и БЛ. Ч. Щ. са собственици на следните недвижими имоти:
общо на 1/2 /една втора/ идеална част, от която 3/8 /три осми/ идеални
части на основание прекратена съпружеска имуществена общност и
наследство от Ч.Б. Щ. за първата от тях и 1/8 /една осма/ идеална част по
наследство от Ч.Б. Щ. за втория от тях от Поземлен имот с
идентификатор ** по КККР на гр.с., с площ на имота от 380 /триста и
осемдесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с номер по предходен план - пл.№834, кв.25, парцел IX,
при съседи: имоти с идентификатори: ***, ****, ******, *, */*, **, с
административен адрес: гр. с., ул.“Х.Б.“ № 12;
общо на 1/2 /една втора/ идеална част, от която 1/3 /една трета/ идеални
части на основание прекратена съпружеска имуществена общност и
наследство от Ч.Б. Щ. за първата от тях и 1/6 /една шеста/ идеална част
по наследство от Ч.Б. Щ. за втория от тях от еднофамилна жилищна
сграда на два етажа, с идентификатор **.1 по КККР на гр.с., със
застроена площ от 84 кв.м., изградена в ПИ с идентификатор **, с
административен адрес: гр.с., ул.“Х.Б.“ № 12.
общо на 1/2 /една втора/ идеална част, от която 3/ 8 /три осми/ идеални
части за първата от тях и 1/8 /една осма/ идеална част за втория от тях на
основание приращение от сграда с идентификатор **.2 по КККР на гр.с.,
разположена в поземлен имот с идентификатор **, с площ на сградата от
9 /девет/ кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване.
С решението е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим
2
имот №64, том III, рег.№4314, дело №451/2017г. от 28.12.2017г. на нотариус
№198 от списъка на Нотариалната камара, в частта над общо притежаваните
от Д. В. Щ. и БЛ. Ч. Щ. ½ ид.ч. от еднофамилната жилищна сграда с
идентитификатор **.1 и от постройката с идентификатор **.2.
В горепосочената установителна част съдебното решение не е обжалвано и
е влязло в законна сила, поради което е формирана СПН относно
собствеността на ищците върху общо ½ ид.ч. от поземления имот и
постройката спрямо ответниците БЛ. П. Щ., ЕЛ. ХР. Щ. и В. П. Щ. /по
предявените срещу тях ревандикационни искове с предмет поземления имот и
постройката/ и относно собствеността на ищците върху общо ½ ид.ч. от
жилищната сграда спрямо ответниците П. БЛ. Щ., БЛ. П. Щ. и ЕЛ. ХР. Щ. /по
предявения срещу тях ревандикационен иск с предмет жилищната сграда/.
Успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е обусловено от
положителното установяване и на още две предпоставки извън тази ищецът
да е собственик на вещта, предмет на ревандикацията, а именно - тази вещ да
е във фактическа власт на ответника и да се държи от него без основание.
От приобщените по делото писмени доказателствени средства се
установява, че ищците притежават поземления имот с идентификатор ** и
сградата с идентификатор **.2 в съсобственост с ответниците БЛ. П. Щ., ЕЛ.
ХР. Щ. и В. П. Щ., а изградената в поземления имот еднофамилна жилищна
сграда на два етажа с идентификатор **.1 се притежава от ищците в
съсобственост с ответниците БЛ. П. Щ. и В. П. Щ..
Тримата ответници БЛ. П. Щ., ЕЛ. ХР. Щ. и В. П. Щ. притежават общо ½
ид.ч. от поземления имот на основание Договор №176 - 05 от 17.06.2008г. за
продажба на недвижим имот общинска собственост, сключен между Кмета на
Община с. и В. П. Щ. и БЛ. П. Щ. по време на брака на последния с
ответницата ЕЛ. ХР. Щ.. В процесния поземлен имот е била изградена
постройка, отразена като сграда с идентификатор **.2 с площ от 9 кв.м., която
на основание чл.92 от ЗС по приращение принадлежи на собствениците на
земята, т.е. също е в режим на съсобственост между ищците и ответниците
БЛ. П. Щ., ЕЛ. ХР. Щ. и В. П. Щ. при равни дялове за двете страни.
Ответниците БЛ. П. Щ. и В. П. Щ. притежават общо ½ ид.ч. от жилищната
сграда – същите са придобили по договор за дарение от 29.12.1993г. от баща
си П. БЛ. Щ. собствените му 7/18 ид.ч. от къщата /1/3 ид.ч. придобити по
договор за издръжка от 25.03.1985г. и 1/18 ид.ч. по наследство от баща му БЛ.
Ч. Щ. /починал на 14.07.1993г./; със същия договор за дарение са придобили
от баба си Л. Щ. 2/18 ид.ч. от сградата. Тоест ревандикационните искове за
предаване на владението върху ½ ид.ч. от поземления имот и постройката са
предявени срещу съсобственици, а ревандикационният иск за предаване на
владението върху ½ ид.ч. от жилищната сграда е предявен срещу
съсобственик и срещу трети лица.
В Тълкувателно решение №3/05.01.2022г. по тълк.д.№3/2020г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че съсобственикът може да търси защита чрез иска по
чл.108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа
власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието
да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. При
съсобствеността правото на собственост се съпритежава от отделните
съсобственици, като всеки от тях има правото и да владее имота. Нито един
3
от исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 от ЗС не може да замести
защитата на съсобственика, която му дава искът по чл.108 от ЗС – предаване
владението върху идеална част. При иск по чл.108 от ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил
владението на ищеца.
За доказване на упражняваното от ответниците владение върху имотите,
пред първата инстанция ищците са ангажирали гласни доказателствени
средства. Св.В.С. /тъст на ищеца/ твърди, че къщата е стара с един жилищен
етаж и мазе. На жилищния етаж е живяла Л., а след смъртта й Ч., които са
ползвали и банята и тоалетната /пристройка към къщата/, а в мазето е живял
един от синовете на П.. Сочи, че след смъртта на Ч. Щ., ищцата Д.Щ. се е
изнесла от къщата, като синът на П. е продължил да живее в мазето. Когато
свидетелят С. отишъл с дъщеря си Д. Щ. в къщата около година след смъртта
на Ч., успели да влязат в двора, защото вратата била отключена, но
установили, че е сменена бравата на вратата за жилищния етаж. Твърди, че е
ходил със зет си да се среща с П., търсили са го по телефона, но той отказвал
да осъществи контакт с тях. Твърди, че Д. и синът й Б. не могат да ползват и
дворното място, което се ползвало от П.. Св.Д. Щ. /дъщеря на ищеца/ твърди,
че двата етажа на къщата са с отделни входове. Второстепенната постройка е
на етажа - била допълнително пристроена към самия етаж. След смъртта на
дядо й Ч. Щ., майка й Д. Щ. и дядо й В.С. посетили имота и установили, че не
могат да отключат жилищния етаж. Сочи, че ищцата многократно се е
опитвала да установи контакт с П., за да им осигури достъп до етажа, но без
успех. Долният етаж се обитавал от сина на П. – Б.Щ. и семейството му –
съпругата и детето му, но не знае дали обитават и жилищния етаж.
Свидетелката има наблюдения, че в имота е Б. и семейството му. Твърди, че
макар дворът да е отключен, в него няма празно пространство, всички било
заето от техни лични вещи.
Според настоящия съдебен състав от събраните гласни доказателствени
средства се установява, че ответниците П.Щ., Б.Щ. и Е.Щ. са установили
фактическа власт върху поземления имот и изградените в него жилищна
сграда и постройка и ги ползват в обем, който нарушава собственическите
права на ищците. От показанията на свидетелите се установява, че дворното
място се ползва от ответника П.Щ., както и от сина му Б.Щ. и семейството
му, които са го завладели изцяло. Същите са установили фактическа власт и
върху цялата къща ведно с пристройката към нея. Докато е бил жив
наследодателят на ищците – Ч. Щ., последният е обитавал жилищния етаж от
къщата, а приземният етаж се е ползвал от сина на брат му П.Щ.. След
смъртта на Ч. Щ. обаче неговите наследници установили, че е сменена
бравата на вратата за жилищния етаж. Многократно правили опити да се
свържат с П. и да получат достъп до къщата, в която държали свои вещи, но
той отказвал контакт, като той и синът му със семейството си са във владение
на сградите.
Поради изложеното, ревандикационният иск за предаването на владението
върху ½ ид.ч. от жилищната сграда се явява основателен срещу ответниците
П.Щ., Б.Щ. и Е.Щ., а за ½ ид.ч. от поземления имот и постройката - се явява
4
основателен спрямо ответниците Б.Щ. и Е.Щ. /не е предявен и срещу П.Щ./.
Не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че
В.Щ. упражнява фактическа власт върху поземления имот или постройката,
надхвърляща правата му в съсобствеността. В тази част предявеният срещу
него иск е недоказан. В решението си първостепенният съд също не е приел,
че ответникът В.Щ. упражнява фактическа власт върху постройката.
Напротив – приел е, че същата заедно с къщата се владее от П.Щ., Б.Щ. и
Е.Щ..
Поради това решението, в частта, в която В.Щ. е осъден да предаде на
ищците владението върху ½ ид.ч. от поземления имот и второстепенната
сграда следва да бъде отменено, и вместо него осъдителните искове срещу
ответника В.Щ. да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
По разноските:
Страните са направили разноски пред първата инстанция, като конкретно
съотнасяне на разноските към всеки от исковете е невъзможно да се
осъществи. Поради това следва да се приеме, че разноските са направени
общо по всички искове, предявени пред първата инстанция. Съобразявайки
цената на предявените искове, които са уважени, с изключение на
отхвърлените в осъдителната част спрямо ответника В.Щ. досежно
поземления имот и второстепенната сграда, по съразмерност на ищците се
следват разноски в размер на 1 268 лв., които след прихващане с дължимите
на ответната страна по пропорционалност разноски, възлизат на 1252 лв. Над
този размер първоинстанционното решение следва да се отмени.
Въззивниците не са претендирали разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемите са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. Уговореният размер не е прекомерен съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Размерът му е под минималния
размер, определен по правилото на чл.7, ал.5 във вр. с ал.2, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки
цената на предявените ревандикационни искове. С оглед цената на исковете,
предмет на въззивното производство и частичното уважаване на въззивната
жалба спрямо единия жалбоподател, на въззиваемите следва по съразмерност
да се присъдят разноски в размер на 960 лв.
Водим от горното, Окръжен съд-Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4/14.01.2022г. по гр.д.№683/2021г. по описа на
Районен съд-с., в частта, с която В. П. Щ. с ЕГН ********** от гр.с., ул.“Т.П.“
№11 е осъден да предаде на Д. В. Щ. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.Х.“
№8 и БЛ. Ч. Щ. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.„Е.“ бл.41, ет.6, ап.36
владението на ½ ид.ч. от следните имоти: Поземлен имот с идентификатор **
по КККР на гр.с., с площ на имота от 380 /триста и осемдесет/ кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план - пл.№834, кв.25,
парцел IX, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ****, ******, *, и
сграда с идентификатор **.2 по КККР на гр.с., разположена в поземлен имот с
идентификатор **, с площ на сградата от 9 /девет/ кв.м., с предназначение -
5
друг вид сграда за обитаване, както и в частта за разноските над размера на
сумата от 1252 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Щ. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.Х.“
№8 и БЛ. Ч. Щ. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.„Е.“ бл.41, ет.6, ап.36 иск по
чл.108 от ЗС за осъждане на В. П. Щ. с ЕГН ********** от гр.с., ул.“Т.П.“
№11 да им предаде владението на ½ ид.ч. от следните имоти: Поземлен имот
с идентификатор ** по КККР на гр.с., с площ на имота от 380 /триста и
осемдесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен
план - пл.№834, кв.25, парцел IX, при съседи: имоти с идентификатори: ***,
****, ******, *, и сграда с идентификатор **.2 по КККР на гр.с., разположена
в поземлен имот с идентификатор **, с площ на сградата от 9 /девет/ кв.м., с
предназначение - друг вид сграда за обитаване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4/14.01.2022г. по гр.д.№683/2021г. по описа
на Районен съд-с. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. БЛ. Щ. с ЕГН ********** от гр.с., ул.“Т.П.“ №11, БЛ. П. Щ.
с ЕГН **********, ЕЛ. ХР. Щ. с ЕГН ********** и двамата от гр.с., ул.„Х.Б.“
№12 да заплатят на Д. В. Щ. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.Х.“ №8 и БЛ.
Ч. Щ. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.„Е.“ бл.41, ет.6, ап.36 сумата от 960 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6