№ 32
гр. ***, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №613/17.10.2024г. постановено по гр. д. № 340/2024г.
Районен съд-*** е признал за установено съществуването на вземане на „***“
ЕООД,ЕИК: ***, със седалище в гр. *** срещу Ю. Б. И. , ЕГН: **********, с
адрес в гр. ***, за което е издадена Заповед за изпълнение 583/08.06.2023г.по
ч.гр.д. № 1075/2023 г. на *** , представляващо 5154,57лева по Договор за
потребителски кредит № FL670307/23.01.2013г. сключен между „***“ АД /ПБ/
и Ю. Б. И., от които 4004,57 лева дължима главница за периода от 23.09.2017г.
до 23.08.2021г., 1048,57 лева договорна лихва от 23.09.2009г. до 23.08.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до съда - 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният иск в частта за главница до пълния предявен размер от 4106,31
лева е отхвърлен.С решение №614/17.10.2024г. по делото е отстранена
очевидна фактическа грешка, като е постановено сбора на вземанията,
представляващ сумата 5154.57 лева да се чете 5052.83 лева.
Ответникът Ю. Б. И. , ЕГН: ********** е осъден да заплати на „***“ ЕООД
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 1075/2023 г. по описа на РС-
*** в размер 103,10 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение,
както и разноски в исковото производство в размер на 103,10 лева за държавна
такса и 150.00 лева възнаграждение на вещо лице.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано в
1
уважената част от ответника Ю. Б. И..
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като не било изяснено дали кредита е обявен за предсрочно изискуем и кога.
Поддържа се, и че кредиторът и ищеца са различни лица. Неправилно съдът
бил приел, че има договор за цесия, и че ответника е уведомен за договор за
цесия. Съдът не бил изложил мотиви по тези обстоятелства.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли изцяло предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна, в който се поддържа
неоснователност на жалбата. Излага се, че кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем, а е за вземане за вноски с настъпил падеж. Уведомление
за предсрочна изискуемост било изпратено до въззивника Ю. И., но поради
неполучаването му, кредиторът е изчакал и е претендирал сума, която
представлява вноски с настъпил падеж, след крайния срок за издължаване на
кредита, който е бил 23.01.2023г , и на която дата кредитът е станал изискуем
в пълен размер.
Сочи се , че не е бил факта , че кредиторът по договора - *** България АД , и
ищецът -*** ЕООД /в първоинстанционното производство/ и въззиваем в
настоящето, са две различни юридически лица. Поддържа се наличие на
сключен договор за цесия , който не е оспорен в първоинстанционното
производство и възражения не са правени от ответника пред
първоинстанционния съд. Поддържа се по оплекването касаещо
уведомяването на длъжника за цесията, че същият е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането на с връчване на исковата молба и
приложеното уведомление изходящо от цедента по настоящото гражданско
дело Иска се да бъде потвърдено решението.
Пред въззивната инстанция от страните по делото не са правени
доказателствени искания.
***ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото пред *** е образувано по искова молба от „***“ЕООД – *** против Ю.
Б. И., с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК , за вземания,
2
произтичащи от договор за потребителски кредит № FL670307/от 23.01.2013 г.
,сключен между „***" АД /ПБ/, в качеството на кредитор и Ю. Б. И. с ЕГН
**********, в качеството на кредитополучател. Отпуснат бил потребителски
кредит в размер на 8160лв, преведен по сметка в банката на името на
кредитополучателя. Ответникът се е задължил да погасява задължението по
кредита на 120 месечни вноски ежемесечно, считано от 23/02/2013г., с краен
срок за издължаване 23/01/2023г. След усвояването на кредита, длъжникът не
изпълнил задължението за погасяване на дължимите месечните вноски, като
останала непогасена сума по кредита в общ размер на 9910,54лв.
Посочено е в исковата молба, че се претендира сума в размер на 5154,57лв.,
от които главница 4106,31лв. и договорна лихва 1048,57лв., представляваща
вноски с настъпил падеж. Посочено е от ищеца, че между „***” АД, с ЕИК
*** и „***” ЕООД, с ЕИК ***, е сключен договор за цесия от 18.01.2016г. и
задължението на Ю. Б. И. с ЕГН **********, произтичащо от договора за
потребителски кредит от 23.01.2013г. било изкупено от „***” ЕООД. До
длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия на посочения в
договора , както и във възражението адрес. Посочено е, че уведомлението
изходящо от цедента е приложено и към исковата молба, като с нейното
връчване ответникът е получил същото.
Ответникът е подал отговор в първоинстанционното производство, в който се
твърди, че не е бил в договорни правоотношения с ищеца , а е бил в такива с
първоначалния кредитор *** АД, което юридическо лице е различно от
заявителя.Позовал се е на изтекла погасително давност.
По делото е установено и между страните не е спорно, че:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 1075/2023г. по описа на РС - ***, се
установява, че на 05.06. 2023г ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против кредитополучателя, за
процесните суми. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №583 от 08.06.2023г., съдът е разпоредил длъжникът Ю. Б. И. да
заплати на кредитора „***” ЕООД 4106,31 лева дължима главница, 1048,57
лева договорна лихва от 23.09.2009г. до 23.08.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до съда -
06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 103.10 лева държавна такса и 180.00 лева адвокатско
3
възнаграждение.
Длъжникът е подал възражение в указания срок против заповедта за
изпълнение, заявителят е предявил вземането по реда на чл.422 ГПК , за което
е образувано гр.д.№.340/2024г. на ***, по което е постановено обжалваното
решение.
Относно общият размер на вземането ,първоначално изчислен на
5154.57 лева, и изменен с решение №614/17.10.2024г. за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в размер 5052.83 лева, следва да се има предвид,
че е изчислен отново неправилно, но с оглед обстоятелството, че сумата
5053.14 лева, / колкото е сбора на главницата в размер 4004.57 лева и лихвата
от 1048.57 лева ,в коита са уважени претенциите/, е по-голяма от посочената в
решението, съдът не следва да я променя, тъй като в тази част липсва жалба,
както и молба за поправка и се касае за грешка при пресмятането.
Не е било спорно по делото, че между ответника и *** АД е бил
сключен процесния договор, като не са направени възражения относно
усвояването на същия от ответника, както и не се е твърдяло плащане на
задължението по договора. Не е бил оспорен и размерът на претенцията,
установен от заключението на приетата в производството
съдебноикономическа експертиза, по която не са били направени възражения.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ***ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно
т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно
само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материалноправни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
4
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК
препраща към мотивите на РС-***, а по конкретно наведените във въззивната
жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Предсрочната изискуемост на вземанията съдът е обсъдил в мотивите,
въпреки че същата не е била предмет на спора, предвид изричното посочване
в исковата молба, че срокът на договора е изтекъл и претенцията е за
падежиралите вноски по същия. Това се установява и от доказателствата по
делото -срокът на кредита е бил 23.01.23г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 05.06.2023г.
Изложените от съда теоретични мотиви относно възможността за предявяване
на осъдителен иск също са извън предмета на спора, поради липсата на такъв
съединен евентуално иск. Поради това и оплакванията, че липсват
доказателства за предсрочната изискуемост на кредита към датата на
заявлението са неоснователни.
Относно цедирането на вземанията, видно е че ищецът е твърдял в исковата
молба, че уведомлението за извършената цесия е станало с получаването на
исковата молба от ответника, което уведомление е надлежно и редовно,
съгласно актуалната съдебна практика. Ответникът не е твърдял неполучаване
на уведомлението като приложение на исковата молба. Същият е получил
исковата молба и приложенията лично на 18.04.2024г. видно от отрязък от
съобщение до същия.Оплакванията, свързани с предмета на договора за цесия,
с който титулярът на облигационно право прехвърля правата си на друг , и
който е сключен между кредитора и трето лице, не са относими, тъй като
ответникът като длъжник , би могъл да оспорва единствено надлежното си
уведомяване за сключения договор. Уведомяването на длъжника е предвидено
5
с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на
задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
носител на правата по съответния договор. За сключването на договора за
прехвърляне на вземане законът не предвижда съгласие на длъжника , нито
други негови действия, обуславящи действителността на същия договор.
По отношение на възраженията за изтекла погасителна давност, направени в
хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, същите не са били
предмет на въззивната жалба, поради което и не следва да се обсъждат.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на *** в обжалваната част
са правилни и се споделят от настоящата инстанция, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
От въззиваемата страна не се претендират разноски.
По изложените съображения, ***ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №613/17.10.2024г. постановено по гр. д. №
340/2024г. Районен съд-***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6