РЕШЕНИЕ
С.,
28.05.2021 г.
Софийският
Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН състав в публичното заседание на 17.05. две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
При
секретар: Ат. Д., с участието на прокурор от СОП- Р. Ц., изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 95 по описа за 2021 година и за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на
инстанция по въззивен контрол е сезиран с въззивна жалба срещу на присъда
от17.11.2020г., постановена по НОХД № 327/2017г. на PC С., по силата на която
съдът е признал подсъдимите както следва:
Признал е подсъдимия И.Д.Д., роден на ***
г. в гр. К., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неосъжан,
неженен, ЕГН **********, за виновен в това, че на 16.10.2016 г., около 05:00
часа в гр. С., обл. С., пред дискотека „Б. Н.”,находяща се в сградата на
„Читалище - Г.” - гр. С., чрез нанасяне на удари с коляно и ходило /ритници/ в
областта на главата, е причинил на А.Г.Д. ***, средна телесна повреда, а именно
: - счупване на горната челюст, което увреждане е причинило на пострадалия
трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 /тридесет/
дни, като реализира медикобиологичният критерий счупване на челюст ; - счупване
на лява ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст,
като увреждането само по себе си реализира медикобиологичният критерий счупване
на челюст, като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во, във вр. с чл. 129, ал. 2, във
вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 НК и чл. 54 НК го е
осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, като е отложил на
основание чл. 66 НК изпълнението му за изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е
постановил при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се приспадне
времето, през което обвиняемият И.Д.Д., ЕГН **********, е бил задържан с мярка
за неотклонение „задържане под стража”, считано от 24.09.2020 г. до 06.10.2020
г.
Признал е подсъдимия Н.Г.Д., роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
ЕГН **********, за виновен в това, че на 16.10.2016 г., около 05:00 часа в гр. С.,
обл. С., пред дискотека „Б. Н.”, находяща се в сградата на „Читалище- Г.” - гр.
С. не е попречил на И.Д.Д. да извърши очевидно тежко престъпление - причиняване
на средна телесна повреда по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1-во, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК на лицето А.Г.Д. *** /чрез
нанасяне на удари с коляно и ходило в областта на главата му/, като е могъл да
стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго
- престъпление по чл. 322 НК. На основание чл. 78а НК го е освободил от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание „глоба” в
размер на 5000 лева.
Осъдил е И.Д.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди причинени му от престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. 1-во, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, заедно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.10.2016 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля предявения граждански иск до пълния му
претендирай размер от 100 000 лева.
Осъдил е И.Д.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 563,58 лева, представляваща
обезщетение за имуществените вреди причинени му от престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. 1-во, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, заедно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.10.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Осъдил е Н.Г.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди причинени му от престъплението по чл. 322 НК, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 16.10.2016 г.
до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения граждански иск до пълния
му претендирай размер от 10 000 лева.
Осъдил е И.Д.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща половината от направените от Д. разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъдил е Н.Г.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща половината от направените от Д. разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъдил е подсъдимия И.Д.Д. ***, ЕГН **********,
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР С., половината от
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 48.30 лева, да заплати в полза на държавата, по
сметка на Районен съд С., сумата от 56,04 лева - половината от направените
разноски на съдебното производство, да заплати в полза на държавата, по сметка
на Районен съд С., сумата от 850 лева - представляваща дължимата държавна такса
върху уважените граждански искове, както и 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист, също в полза на Районен съд С..
Осъдил е подсъдимия Н.Г.Д. ***, ЕГН **********,
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР С., половината от
направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 48.30 лева, да заплати в полза на държавата, по
сметка на Районен съд С., сумата от 56,04 лева - половината от направените
разноски на съдебното производство, да заплати в полза на държавата, по сметка
на Районен съд С., сумата от 80 лева - представляваща дължимата държавна такса
върху уважения граждански иск, както и 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист, също в полза на Районен съд С..
Присъдата е атакувана от подсъдимите Д.
и Д., чрез упълномощения от тях защитник - адв. О. М. с жалба с оплаквания за
незаконосъобразност-противоречие с процесуалния и материалния закон. Съдът е
процедирал незаконосъобразно, след като е отказал да разпита свидетел-очевидец
на инцидента, а с.т. да извърши очни ставки между свидетелите на обвинението и
тези на защитата. Освен това е осъществил съществено процесуално нарушение на
правото на защита на поде. Д., като е разгледал и приключил делото в
отсъствието на поде. Д., който в хода на съдебното производство е напуснал
пределите на страната - пребивавал в Кралство Великобритания и по тази причина
не се е явил в последното съдебно заседание.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на
атакуваната присъда и за постановяване във въззивната инстанция на нова такава-
по силата на която въззивният съд да признае и двамата подсъдими за невиновни и
да ги оправдае по повдигнатите против тях обвинения.
Атакуващите присъдата не са заявили
доказателствени искания.
В законовия срок е постъпил отговор от
страна на частния обвинител и граждански ищец Д., чрез повереника му- адв. Й.Г.,
в който се оспорват доводите, съдържащи се в жалбата.
В съдебно заседание защитникът адв. О.М.
поддържа оплакванията си против постановената присъда, както и искането за
отмяна и за постановяване на оправдателна присъда. Застъпва становище, че с
отказа си да отложи делото съдът е нарушил правата на участие- на лична защита
и на правото да дава обяснения, на поде. Д., който е напуснал пределите на
страната и представил доказателства, че работи на постоянен трудов договор в
Република Ирландия. Присъдата е постановена при съществено нарушение на
процесуалните права на подсъдимия.
От името на доверителя си - поде. Д.
прави възражение, че авторството на подсъдимия за извършване на престъпното
деяние не е установено по непораждащ съмнение начин, т.к. подсъдимия и другите
лица от неговата компания са били облечени в еднакво облекло, имали са еднакви
прически и при динамиката на създалата се ситуация е трудно и практически
невъзможно да бъде разпознат сред останалите охранители и посочен като автор на
нанасяне на побоя над пострадалия. Освен показанията на пострадалото лице,
поде. Д. е посочен от още двама свидетели- случайни лица, посетители на
заведение в съседство, които с оглед на разстоянието от което твърдят да са
наблюдавали побоя и в ранния час-5.00ч. сутринта не биха могли да възприемат
отличителни белези на нападателя, за да го разпознаят със сигурност.
Подсъдимият Д. изцяло се присъединява
към становището на защитника си.
В последната си дума отрича авторството
си и моли да бъда признат за невиновен и оправдан по повдигнатото против него
обвинение за нанасяне на побой и причиняване на телесна повреда.
Производството е протекло по реда на
чл.269, ал.З т.4 НПК по отношение на поде. Д., след като в хода на
първоинстанционното съдебно следствие е напуснал пределите на страната и трайно
се е установил в Р Ирландия. Понастоящем-след оттегляне на представителна власт
по отношение на досегашния му защитник- адв. М., същият се представлява от
служебен защитник- адв. Б.Б., която моли съда да отмени присъдата по отношение
на неиния подзащитен —поде. Д., поради изтекла погасителна давност за
наказателното преследване. Алтернативно поддържа, че при изготвяне на
обвинителния акт по делото е сторено съществено отношение на процесуалните
правила, касателно процесуалното право на подсъдимия да узнае в пълнота и
подробности релевантните факти, на които се основава обвинението против него. В
обвинителния акт не е посочена продължителността на инцидента и др.
характеристика на противоправното нападение срещу пострадалия, въз основа на
които, подсъдимият да е могъл да направи извод дали е възможно да се намеси и
да предотврати престъплението без „значително затруднение и без опасност за
себе си“ в съответствие със съставомерния признак от обективна страна. Мотивите
на съда се изготвени в нарушения на изискванията по НПК. Моли въззивния съд, в
случай, че не приеме, че е изтекла погасителна давност за преследване на
престъплението, което е вменено на поде. Д., да отмени постановената присъда по
отношение на подсъдимия като незаконосъобразна и неправилна и да оправдае
подсъдимия по повдигнатото против него обвинение.
От името на частния обвинител и
граждански ищец - повереникът адв. Г. застъпва становище, че жалбите и на
двамата подсъдими са неоснователни, като моли присъдата, постановена от PC С.
да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Представителят на СОП изразява становище
в същия смисъл.Не са налице твърдените процесуални нарушения, допуснати при
разглеждането на делото и при постановяване на присъдата.Фактическата
обстановка и авторството и отговорността на двамата подсъдими са установени с
относими и допустими доказателства. Съдът не е длъжен да уважи всички искания
на страните за събиране на доказателства, а само тези, които водят към
установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства и правно
релевантни факти. Неоснователно е позоваването на нарушено право на защита по
отношение на поде. Д., който сам се е лишил от участие в процеса. След като е
знаел за воденото против него дело и е поел задължение да присъства на
съдебните заседания, е имал възможност та ефективно да упражни по своя преценка
правата си на страна в процеса, но е предпочел да напусне страната в хода на
делото, приемайки и съгласявайки се производството да продължи задочно против
него, за което е бил уведомен с разпореждането за насрочване на делото преди
провеждане на разпоредително заседание.
Отказът на съда да изготви и предостави
на страните звукозапис за проведеното съдебно заседание не съставлява нарушение
на техните права, защото в НПК е записано, че протоколът от съдебно заседание
се изготвя в определен срок на хартиен носител, съдът по свое усмотрение би
могъл да ползва звукозапис с техническо средство като помощно средство, а не
задължително.
Представителят на обвинителната власт
моли съда да потвърди изцяло присъдата по отношение на подсъдимия И. Д..
Що се касае до поде. Д., с оглед
характера на обвинението и предвидения размер на наказанието, заключава, че е
изтекъл абсолютния давностен срок по чл.81,ал.З, вр.чл.80, ал.1 т.5 НК, поради
което моли в частта по отношение на този подсъдим да бъде отменена присъдата и
да бъде прекратено производството.
Въззивният съд, като разгледа жалбите на
заявените основания, прецени становищата и доводите на страните, и след като
осъществи самостоятелен служебен контрол по чл. 314, ал.1 НПК, в съответствие с
доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
Не би могло да се приеме като правилно и
съответно на закона виждането, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, накърняващо правото на защита на някои от подсъдимите,
така както се твърди в жалбите. Обратното- производството е протекло в
кореспонденция с процесуалния закон и при съблюдаване на процесуалните права на
привлечените към отговорност лица и техния защитник.Съдът не приема, че е било
налице противоречие в интересите на двамата подсъдими, видно от различните
престъпления, към които са привлечени да отговарят.За това не е съществувала
пречка и двамата да бъдат защитавани от един и същ защитник -адв. М., каквото е
изричното им желание, изявено пред съда, като поде. Д. е отказал да бъде
представляван от назначения му служебен защитник адв. Б. А. и изрично е настоял
да бъде представляван от адв. М.. Поради което е недопустимо позоваването му на
подобно нарушение понастоящем, същото би съставлявало злоупотреба с процесуални
права. В хода на въззивното съдебно следствие на поде. Д. е назначен служебен
защитник поради оттегляне на пълномощията на адв. М. да го представлява,
изрично заявен в депозирана писмена молба до съда от 26.03.2021г.На следващо
място - разпореждане за насрочване на делото в разпоредително заседание от
22.12.2017г. е било връчено заедно с обвинителния акт към датата на проведеното
разпоредително заседание в първата инстанция -14.05.2018г. С връчването на
разпореждането му е било съобщена разпоредбата на чл.269 НПК, сред които е
хипотезата за смяна на местоживеенето си, напускане на пределите на страната,
ако местоживеенето му не е известно или по други причини не би могъл да бъде
призован, производството ще продължи като задочно в негово отсъствие.
Подсъдимият, който е нарушил мярката си за неотклонение - „подписка“, след като
е бил информиран за съдържанието и целта и, както и за задължението си и
правото си да се явява по делото е направил съзнателен избор да преустанови
явяването си по делото си и да напусне страната, като се е установил трайно в Р
Ирландия, където има само устни сведения, че е започнал работа, без да посочва
адрес, на който да бъде призоваван по делото.Престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност - по чл.322 НК е наказуемо с лишаване от
свобода до 1 година или пробация, поради което и явяването на подсъдимия не е
задължително. Поради изложеното, следва да се възприеме становището на
представителя на СОП като правилно и законосъобразно, като се приеме, че
подсъдимият е направил свой съзнателен избор за отказ от права, предоставени му
по закон- право на лично участие в процеса и право на защита с иманентните му
правомощия, като се е доверил защитата му да се осъществява от професионален
адвокат- защитник -адв. О.М.. Що се касае до липса на описание на съставомерния
признак „липса на значително затруднение и опасност за себе си и за другиго“,
което изтъква адв. Б.Б. пред настоящата инстанция, настоящият състав не споделя
позоваването на съществено процесуално нарушение, поради изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно приятелските и колегиалните
отношения между двамата подсъдими, които са достатъчни да обосноват наличието
на този признак от състава.
Всички тези съображения са изложени за
пълнота и в отговор на оплаквания, съдържащи се във въззивните жалби. Доколкото
същите касаят правото на защита на поде. Д., донякъде се явяват излишни, с
оглед на максималната степен на защита срещу обвинението, което постига
подсъдимия, предвид констатацията за изтекла погасителна давност за наказателно
преследване по чл.81, ал.З, вр.чл.80, ал.1 т.5 НК, съображения за което ще
бъдат изложени по-долу.
Въз основа на процесуално допустими и
годни доказателства и доказателствени средства, намиращи се в пряка
кореспонденция помежду си, допълващи се и подкрепящи се взаимно първостепенния
съд е възприел фактически изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция, като съответни на доказателствата и на правилата за изграждане на
вътрешно убеждение по чл.107,ал.5 НПК, а именно :
Към датата 15.10.2016 г. двамата
подсъдими, заедно със свидетелите В. В.и Х. П., са работили като охранители в
ресторант „Гранд С." в едноименния град. С тях е работил и В. Я., по
отношение на когото се установи, че е напуснал България на 13.12.2019 г.,
заминавайки в неизвестна посока, и оттогава не се е връщал. На 15.10.2016 г.
(събота) посочените лица били на работа в ресторанта, като след полунощ и след
края на работното време, решили да посетят в дискотека „Б. Н." в центъра
на град С..
Около 02,30 часа компанията състояща се
от Д., Д., В., П. и Я. пристигнала в дискотеката. Те седнали на една маса, заедно
със служители от ресторанта - свидетелите Р. И. и С. Л.. По време на престоя си в дискотеката консумирали
алкохол — от пок.св. Р. И.„Имаше една бутилка уиски на масата“. Но свидетелката
прави изрично уточнение, че не би могла да каже кой от компанията е употребявал
алкохол и в какво количество.
Около пет часа сутринта на 16.10.2016 г.
Д., Д., В. и П. се намирали пред входа на дискотеката „Б. Н.". Същите били
застанали изправени в близост до оградата —встрани до входа на дискотеката,
били във видимо приповдигнато настроение, смеели се, говорели силно, а двамата
подсъдими се боричкали, като демонстрирали някакви техники от бойните изкуства.
Това тяхно поведение било възприето от постр. А.Д., приятелката чу св. Б. Д. и
св. В. К., които в това време излизали от входа на дискотеката. Пострадалият
към оня момент работел като полицейски служител -полицейски инспектор в
дирекция „Ж.“ и действията на подсъдимите привлякли вниманието му от
професионална гледна точка, т.к. в тях той съзрял заплаха за реда и ги
погледнал продължително, готов да се намеси, с цел да предотврати побой на
обществено място. Това негово поведение подразнило поде. И. Д., който се
отправил към него с думите “Какво гледаш, бе?“. Пострадалият му отговорил, че
не желае проблеми и продължил напред, заедно със св. Д. и К.. Те били незабавно
проследени от двамата подсъдими и техните колеги и приятели, които застанали в
кръг около тях, а поде. Д. препречил пътя на постр. А.Д.. Малко по-встрани от
него стоял поде-. Д. и до него- св. Д.. В. и П. преградили пътя на св. К..
Пострадалият, който в действителност не желаел да комуникира с подсъдимите се
обърнал с гръб към поде. Д. и с ръце в джобовете на панталона, тръгнал да се
отдалечава от подсъдимия. В този момент Д. го спънал отзад, като го изритал със
сила в крака, при залитането му нанесъл юмручен удар в задната част на главата.
Пострадалият паднал на земята, след което подсъдимият започнал да го рита в
главата и тялото. Св. Б. Д., наблюдавала от непосредствена близост побоя над
приятеля си и била неспособна да се намеси, предвид физическото превъзходство
на нападателя, виждайки, че главата на пострадалия се облива в кръв. Започнала
да пищи и да вика за помощ, „Някой да помогне“, обърнала се към св. Д., като
плачела и го и го умолявала да се намеси и да спре поде. Д.. Подсъдимият Д.
обаче стоял невъзмутим отстрани, а на молбите на свидетелката Б. Д. да помогне
и да попречи на Д. да продължава да нанася удари на Д., той се засмял и й казал
„Няма му нищо, ще му мине", Подс. Д. обективно имал възможност да спре
противозаконните действия на поде. Д., с когото са били приятели, без да се
налага да му противопоставя физическа сила- без значително затруднение и без
опасност за себе си или за другиго, подсъдимият Д. не е бил въоръжен и не са
налице данни да е носел в себе си или използвал огнестрелно оръжие, не са
налице данни да се е намирал под въздействието на вредна субстанция, която да
препятства мисловната му дейност и контрола върху действията му по начин, че да
застраши другите, не са налице и други обстоятелства, от които да е установима
реална или - много вероятна опасност за поде. Д. или за околните лица,
присъстващи на инцидента при намеса от страна ьна последния. Действията на Д.
били възприети пряко освен от св. Д. и от св. К., но и от св. В.а М. и св. Г.Ц.,
стоящи на маса отвън под козирката на съседното заведение : ресторант „И.“.
Тяхното внимание било привлечено от писъците на св. Д. и виковете за помощ.
Двамата забелязали как поде. Ив. Д. нанася удари с крака върху падналия на
земята и в безпомощно състояние св. Ат. Д., както и че подс. Д. наблюдава побоя
без да се намеси. В следващия момент забелязали как св.В. е избутван с ръце от
св. В. и П.. Вървейки назад, притиснат от свидетелите в един момент той се
затичал към близкия паркинг, но в този момент бил застигнат от подсъдимия И. Д.,
който подметнал презрително към двамата си приятели: „Какво го бавите този“ и
му нанесъл силен удар с крак в главата. К. успял да избяга и сигнализирал за
инцидента, обаждайки се на спешния телефон 112.Инцидентът бил възприет от широк
кръг лица- посетителите и персонала на двете заведения -дискотеката „Б. Н.“ и
р-т „И.“, сред които св. Р. И.и С. Л., св. А.С. -минувач по улицата бил
стреснат от виковете за помощ на св. Б. Д., а св. С. П.- посетител на дискотеката
излизайки навън, заедно с останалите посетители пряко възприела състоянието на
пострадалия след нанесения върху него жесток побой, като описва състоянието на
постр. Д. като страшно:“Едното му око беше затворено“. Възприелите побоя
граждани, разпитани като свидетели еднопосочно заявяват, че са били уплашени,
скандализирани и притеснени от инцидента, случил се след полунощ-в ранните
часове :
- Св.
Р. И.„възмути ме ..., не е приятно“
- Св.
Св. Л.: „възмути ме това нещо“
- Св.
Г. Ц.:“Н. беше на земята, не е начина така да се решават проблеми“
- Св.
В.а М. :“Беше ми жал за Н., възмутих се“,
Случващото е намерило широк отзвук сред
населението на гр. С., извън присъстващите на инцидента: „Разбрах, че е бит Н.“
/пок.св. В.П./.
Установи се, че пострадалият и
подсъдимите не са се познавали изобщо преди и не са имали никакви отношения
помежду си.
При нанесения му от Д. побой е причинена
средна телесна повреда на пострадалия Д., като характерът и степента на
увреждане се установява от приетата по делото съдебно-медицнска експертиза.
Касае е се за счупване на горната челюст, което увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от
тридесет дни, като реализира медикобиологичният критерий счупване на челюст ; -
счупване на лява ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с
горната челюст, като увреждането само по себе си реализира медикобиологичният
критерий счупване на челюст. Вещото лице е установило по категоричен начин
пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между побоя, нанесен от Д.
и уврежданията причинени на Д.. Периодът на възстановяване, както и свързаните
с това болки, страдания и битови неудобства се доказва от самата експертиза,
както и от приложената към делото медицинска документация, с която се
констатира извършеното лечение, неговата продължителност и периодът на
възстановяване. В показанията си свидетелят Д. посочва, че непосредствено след
инцидента е закаран с линейка във В. б., а след това в М. а. и е претърпял
операция. Били са му поставени шини върху двете челюсти, не е можел да се храни
и да говори. Дългият период на възстановяване е установен и с приложените към
делото епикризи и болнични листа, които свидетелстват за проведеното лечение,
както и за периода от време, през което Д. е бил нетрудоспособен.
Изложената по-горе фактическа обстановка
е установена по непораждащ съмнение начин от първия съд, в съответствие с
доказателствата, предшествана от подробен доказателствен анализ в съответствие
с процесуалните изисквания и при прилагане на формалната логика.
Само за пълнота, към изложеното от
първостепенния съд настоящият състав следва да прибави, че описаните релевантни
факти се установяват не само от показанията на свидетелите -очевидци, които
непосредствено са възприели побоя - Д., К., Г.Ц. и В.а М. / спрямо
обективността и безпристрастието на последните двама не би могло да има и сянка
на съмнение, предвид липсата на каквито и да е отношения с подсъдимите и
пострадалия/, свидетелите, които косвено са възприели инцидента и състоянието
на пострадалия-Р. И., Св. Л., А. С. и С. П., но и отчасти- от показанията на
свидетелите В. /който признава, че непосредствено преди инцидента подсъдимите
са се намирали в доста приповдигнато настроение, били са шумни и са се
боричкали помежду си демонстрирайки „техники“/ и пок.св. Хр. И., който
признава, че някой е спънал пострадалия, като го е подритнал в крака, имало е
суматоха- доста хора /на мястото на инцидента/ и е имало човек на земята /без
да уточнява, че това е бил пострадалия/, както и че след инцидента управителят
на заведението ги е поканил да си вземат дрехите и незабавно да напуснат- като
не обяснява по каква причина. Не на последно място- настоящият съд се
разграничава от първия, като приема, че горната фактическа обстановка се
установява и от частичните самопризнания на подсъдимия И. Д., който признава,
че св.Ц.М. изобщо не е присъствал на мястото на инцидента/ като в тази част
оборва пок.св. В. и И./, признава, че е имало удар, нанесен на пострадалия и
последващо поваляне на земята, от човек от тяхната компания, макар и да прикрива
авторството си. В обясненията си още твърди, че е нанесъл удар на св. В. К. и
го е спънал отзад /като по този начин е описал подробно действията си,
осъществени в действителност спрямо пострадалия/. От доказателственоправна
гледна точка съдът е съпоставил доказателствата, отхвърляйки като недостоверна
защитната позиция на поде. Д., твърде непохватно и неубедително обслужена от
показанията на двамата свидетели- негови приятели и лица от компанията му през
инкриминираната вечер, които са твърдяли противоположни факти от заявеното от
подсъдимия.
В отговор на оспорването, направено от
защитата следва да се отбележи, че всички разпитани свидетели, присъстващи на
инцидента, както и възприелите последиците от него -състоянието, в което е бил
приведен пострадалият, заявяват с категоричност, че се касае за централната
част на гр. С., зона, силно осветена от уличното осветление, по начин, че
свидетелите освен действията на участниците, са могли и да възприемат и
отличителните черти на подсъдимите и впоследствие -да ги разпознаят- поде. Д. -
по телосложението, характерното лице и характерна прическа- по-къса коса
встрани и по-дълга отгоре на главата, а поде. Д. - лице и татуировки, които е
имал по ръцете си.
На тази доказателствена и фактическа
основа деянията на подсъдимите са квалифицирани правилно по повдигнатите
обвинения- в пълно съответствие с материалния закон — от обективна и субективна
страна- От обективна страна поде. Д. е нанесъл побоя по хулигански подбуди,
като обективно не е съществувала никаква предистория в отношенията му с
пострадалия- напълно непознато за него лице, нанесъл е побоя в присъствието на
множество лица- посетители и персонал на двете заведения, като е съзнавал тези
обстоятелства и агресивно и демонстративно е манифестирал пред обществеността,
че поставя себе си над закона и реда, над правилата, както и че нехае за
обществения ред и за чувствата и преживяванията на присъстващите. Косвено този
стил на поведение, даващ израз на умисъла му се обективира в репликите, които е
отправил в началото и е предизвикал конфликта „Кво ме гледаш бе?“, както и
отправяйки упрек към своите приятели, които според него не проявявали спрямо
св. В. К. агресия в достатъчна степен: „Кво го бавите тоя?“
При така установеното първият съд е
изградил верни изводи при приложение на материалния закон към релевантните
факти, ангажирайки отговорността на подсъдимия Д. по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1-во, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК (умишлено причиняване на
средна телесна повреда по хулигански подбуди) и на подсъдимия Д. по чл. 322 НК
(умишлен отказ за преустановяване и попречване да се извърши очевидно тежко
престъпление).
От субективна страна деянието е
извършено от Д. с пряк умисъл и по хулигански подбуди, като умисълът се извежда
от обективното поведение на подсъдимия при извършване на деянието - от силата
на ударите, която е видна от причинените увреждания, от начинът по който са
нанесени и от място към което са насочени. Налице са и хулиганските подбуди. От
фактическа страна е установено, че преди инкриминирания случай Д. и Д. не са се
познавали и нямат предшестващи никакви отношения. Не се установява наличието на
личен мотив в действията и поведението на Д. и е нарушен обществения ред.
Действията са извършени на обществено място, демонстрирано е арогантно
поведение, упражнено е немотивирано насилие спрямо пострадалия с цел деецът да
се наложи физически над него и да покаже надмощието си, демонстрирайки по този
начин и неуважение към общоприетите норми за поведение в обществото. Липсва
непосредствена причина за безпричинното агресивно поведение на подсъдимия
спрямо пострадалия, липсва непосредствен личен мотив у Д. за да се разправи по
такъв начин с Д., а цялостното му поведение аргументира наличието на хулигански
подбуди.
От субективна страна, поде. Д. е
съзнавал, че непосредствено пред него се извършва тежко противозаконно
посегателство върху здравето /и живота / на пострадалия Ат. Д.- видно от
силата, интензитета и начина на нанасяне на ударите и отправянето им в жизнено
важни области- човешката глава, съзнавал е с.т. всички онези, изброени по-горе
обстоятелства, в зависимост от които липсва риск от опасност за неговото здраве
или живот или на околните, в случай, че се намеси и преустанови незаконните
действия на приятеля и колегата си- подс.
Д., но целенасочено и самостоятелно е
взел решение да следва пасивно поведение в тази ситуация, поради което
престъплението е извършено при пряк умисъл.
По въпроса за давността за
престъплението по чл. 322 НК:
По принцип този престъпен състав,
предвиждащ наказание -лишаване от свобода за срок до една година или пробация,
се характеризира с кратки срокове на погасителна давност за наказателно
преследване- съгл. чл.80, ал.1 т.5 НК- три годишна давност. След като
наказателното преследване против подсъдимия е започнало, на осн.чл.81,ал.З НК
този срок следва да бъде увеличен с Уг, или абсолютната погасителна давност за
това престъпление изтича след 4г. и 6 месеца от извършването му.
Следователно, за престъплението,
извършено от поде. Н.Д. на 16.10.2016г., давността за наказателно преследване е
изтекла на 16.04.2021г., което обуславя отмяна на присъдата на PC С. в тази
част и прекратяване на производството по чл. 24,ал.1 т.З НПК.
Независимо от прекратяването на
производството съдът дължи произнасяне по гражданската отговорност за
осъществен деликт.
Настоящата въззивна инстанция намери, че
е законосъобразно произнасянето на първия съд по този въпрос, след като е отказал
да ангажира отговорността на поде. Н.Д., приемайки, че последният с деянието си
пряко не е засегнал подсъдимия. Осъществено е посегателство против реда и
общественото спокойствие, както и сигурността на обществото като цяло, което е
видно и от систематичното място в НК на инкриминираното деяние като
престъпление по чл.322 НК.
Що се касае до размера на присъдено
обезщетение от деянието на поде. Д. същото е правилно определено, като са взети
под внимание и обсъдени конкретни обстоятелства, включени в бланкетното
съдържание на понятието „справедливост“, съгласно практиката по чл.52 ЗЗД. Към
изложените съображения от първия съд биха могли да се прибавят следните
обстоятелства, в подкрепа на присъдения размер обезщетение, които са останали извън
вниманието на съда /който се е фокусирал главно върху характера и естеството на
уврежданията на пострадалия и периода на нетрудоспособност, в зависимост от
същите/, а именно: обстоятелството, че пострадалият по никакъв начин с
поведението си не е предизвикал подсъдимия, силата и интензитета на нанасянето
на ударите, начинът на причиняване на увреждане на пострадалия от поде. Д.,
който го е спънал отзад -в гръб и едновременно с това му е нанесъл юмручен удар
в главата, повалянето на земята и ритането на главата на пострадалия от
подсъдимия, което е потенцирало реална опасност от увреждане на човешкия мозък,
и оттам- за живота на пострадалия.
Предвид изложените съображения съдът на
въззивната инстанция счита, че няма основание за изменяване и не съществуват
други основания за отменяване /извън посоченото по горе по чл.24,ал.1 т.З НПК/
на постановената присъда, с оглед на което присъдата следва да бъде потвърдена
в останалата част, като законосъобразна и правилна.
По изложените съображения и на осн. чл.334,
т.4, вр.чл.24,ал.1 т.3 НПК и чл.334,т.6, вр.чл.338 НПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №26-0007/17.11.2020г.,
постановена по НОХД № 327/2017г. на PC С., в частта с която съдът е признал подсъдимия
Н.Г.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на
16.10.2016 г., около 05:00 часа в гр. С., обл. С., пред дискотека „Б. Н.”,
находяща се в сградата на „Читалище- Г.” - гр. С. не е попречил на И.Д.Д. да
извърши очевидно тежко престъпление - причиняване на средна телесна повреда по
хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во, във вр. с чл. 129, ал.
2, във вр. с ал. 1 НК на лицето А.Г.Д. *** /чрез нанасяне на удари с коляно и
ходило в областта на главата му/, като е могъл да стори това без значително затруднение
и без опасност за себе си или за другиго - престъпление по чл. 322 НК, но на
основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание „глоба” в размер на 5000 лева, като на осн.чл.24,
ал.1 т.3 НК ПРЕКРАТЯВА производството
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО в частта му, относно отмяна на
присъдата прекратяване на производството по чл.24, ал.1 т.3 НПК, подлежи на обжалване
и протестиране пред ВКС в 15 , дневен срок от съобщаването му, в останалата част-е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.