№ 787
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110218264 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Р. Д., подадена чрез адв. Г. В. В., член на
АК-гр. Кюстендил против издаден срещу Д. Електронен фиш /ЕФ/ серия К
№3880504 на СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на
осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
С подадената жалба се претендира, че обжалваният ЕФ е издаден при
допуснати съществени нарушения при работата с автоматизирани технически
средства, както и при неправилно приложени на материалния закон, поради
което се моли да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, жалб. Д., се представлява от адв. В., който моли за
отмяна на обжалвания ЕФ и за прекратяване на производството поради
изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, без да се разглежда въпросът за неговата
материална законосъобразност. При произнасяне в този смисъл, моли на осн.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалб. Д. да бъдат присъдени направените разноски за
първа инстанция в размер на 450 лева, представляващи заплатено
1
възнаграждение за адвокат, удостоверени по делото с писмен договор за
правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, а в
представени по делото писмени бележки от надлежно упълномощен
юрисконсулт, се моли за оставяне на жалбата без уважение и за
потвърждаване на обжалвания ЕФ. Направено е възражение за прекомерност
по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира, че въпреки дадените
указания от съда, от АНО не е представено доказателство за датата на
връчване на обжалваното НП, като се твърди, че в АИС-АНД има отразена
дата на връчване – 03.12.2024 г. и считано от тази дата подадената на
12.12.2024 г. жалба, се явява в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП.
Същата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима за разглеждане.
След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт са налице основанията и
предпоставките, изключващи административно наказателното преследване по
отношение на жалбоподателя, поради изтекла абсолютна погасителна
давност, за което съдът следи служебно във всеки един момент от
производството, включително и към момента на постановяване на крайния си
съдебен акт по делото. С процесния ЕФ на жалбоподателя В. Д. е наложено
административно наказание за нарушение, извършено съгласно твърденията в
обжалвания ЕФ на 13.08.2020 г.
От тази дата до датата на съдебното заседание по делото /проведено на
25.02.2025 г./, вкл. и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт,
са изтекли повече от 4 години и 6 месеца. Съгласно чл.11 от ЗАНН, във вр. с
чл.80, ал.1, т.5 НК административно-наказателното преследване се изключва
по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид
чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването, но съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5
от НК или този срок е 4 години и 6 месеца.
2
Ето защо, в настоящият случай, предвид факта, че административното
нарушение се претендира да е извършено на 13.08.2020 г., то е изтекъл
предвиденият в закона срок от 4 години и 6 месеца към дата 13.02.2025 г. С
неговото изтичане се изключва административно-наказателното преследване,
което включва правомощието на държавата да възбуди административно-
наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва
да бъде отменен, а административнонаказателното производство –
прекратено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“ Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §
1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
По делото жалбоподателят е представляван от упълномощен адвокат, за
което заплатил хонорар в размер на 500.00 лева, съобразно приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че
сумата е платена в брой в деня на сключване на договора и в тази част
договорът представлява разписка за извършеното плащане.
По отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, следва да се посочи, че в пледоарията си адв.В. претендира
присъждане в полза на жалбоподателя на сумата от 450 лева, а не 500 лева,
както е посочено в договора, поради което съдът приема, че претендираната
сума е именно 450 лева.
3
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност,
поради което съдът следва да се произнесе и по този въпрос:
Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в
рамките на едно съдебно заседание, в което не са разпитвани свидетели, с
оглед на което настоящият съдебен състав намира, че за оказаната правна
помощ, изразила се в изготвяне и депозиране на жалба, както и процесуално
представителство в едно съдебно заседание, справедливото адвокатско
възнаграждение се равнява на сумата от 400 /четиристотин/ лева и до този
размер следва да се намали размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение. Същият съответства и на минималното адвокатско
възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.3 от ЗАНН, СРС, НО,
129-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №3880504 на СДВР, с който за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на В.
Р. Д., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД
№18264/2024г. по описа на СРС, НО, 129 състав.
НАМАЛЯВА размера на претендираните от жалб. В. Р. Д. разноски за
адвокатско възнаграждение от 450.00 лева на 400,00 лева и
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на В. Р.
Д., с ЕГН: ********** сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- София град, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4