РЕШЕНИЕ
№57/18.4.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при
протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното НАХД № 337/2018 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН и е образувано по жалба на „***” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя
Ц. Д. Д. против Наказателно постановление № 03-010237, издадено на 21.08.2018г. от Директора на Дирекция”Инспекция
по труда” гр. Варна, с което на въззивника за нарушение
на чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд на МТСП, на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложено административно наказание - „Имуществена санкция” в размер на 2
000 лева.
Въззивникът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което иска неговата
отмяна. Счита, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения, тъй
като АУАН е съставен в присъствието и връчен на ненадлежно упълномощено лице.
Твърди, че не е подавал възражение срещу съставения АУАН, а подобно се обсъжда
в издаденото наказателно постановление. Заявява, че не се намира в трудови
правоотношения с лицето Г.Р.Д., поради което не е имал задължение да провежда
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на това лице, респ. да
документира същия в книгата за начален инструктаж. Отделно от това счита, че се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на
настъпили вредни последици от нарушението, както и че наложената санкция е
прекомерно завишена. В с.з. въззивното дружество се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, който заявява, че поддържа
жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В
писмени бележки доразвива доводите си за неговата незаконосъобразност и
неправилност.
Административно наказващия орган, редовно уведомен, не
изпраща представител. В депозирано пред съда писмено становище излага, че
описаното в НП и АУАН нарушение е безспорно установено и моли атакуваното НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не изпращат представител, не
ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 19.07.2018 г. на територията на Промишлена зона – гр. Девня, на паркинг
стопанисван от фирма „***” ЕООД и от други фирми била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от служители при Д„ИТ” Варна. Проверката се извършвала по
сигнал от лицето В. Д. Г.. При извършената проверка на место било установено
лицето Г.Р.Д., ЕГН: **********, което под диктовката на проверяващите попълнило
декларация , че работи във фирма „***” ЕООД на длъжност пазач с определено
работно време и уговорено възнаграждение 35 лева на час. Въпреки, че при
извършването на проверката св. С. Ж. Б.– касиер в „***” ЕООД заявила на
служителите на Д”ИТ” , че лицето Д. не работи във фирмата, те съставили АУАН
№03-010237/14.08.2018 г.на въззивното дружество за допуснато нарушение по чл. 11
ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП. Актът бил надлежно предявен и връчен на
упълномощено от представляващия въззивното дружество лице. В срока по чл. 44 от ЗАНН представляващия въззивното дружество подал писмено възражение срещу акта. Административно – наказващия орган приел същото за неоснователно и издал
атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и
писмените доказателства, приложени към административно – наказателната преписка. Същите са безпротиворечиви и
анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и
правилността му, съдът прави следните
правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради
което е приета
от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен
орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при съставянето
на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка с
възражението на процесуалния представител на въззивника , че АУАН е връчен на
лице което няма представителна власт следва да се отбележи, че в АНП се съдържа
копие от пълномощно, с което управителя на „***” ЕООД е упълномощил Д. Д. А. да го представлява
пред съответните държани органи и институции , като в т.6 от пълномощното
изрично е посочена и ИА „ГИТ”, част от която е Д”ИТ” Варна. На л. 39-41 от АНП
се намира писмено възражение срещу АУАН №03-010237/14.08.2018 г., за което се
твърди във въззивната жалба, че не е подавано. Същото, както по – горе бе
споменато е обсъдено от АНО и прието за неоснователно.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт:
Основния спор между страните по делото е това дали въззивното дружество има качеството на работодател по отношение на
лицето Г.Р.Д.. Въпреки, че този въпрос няма решаващо
значение за настоящия казус съдът ще отбележи, че приема, че по делото няма
безспорни и категорични доказателства за това, че Г.Р.Д. се е намирал в трудови
правоотношения с дружеството – въззивник. Разпитан като свидетел по делото
самият той заяви, че от дълги години работи за фирма „Девня автотранс“, което
се потвърждава и от изисканата справка от НАП – Варна. Свидетелят заяви също
така в показанията си, че е вписал в декларацията името на въззивното
дружество, защото така са му казали проверяващите лица. Твърдението на Д., че от дълги години работи като охрана при въззивното дружество противоречи
не само на показанията на друг свидетел по делото – свид. Б., но и на обективно
установения факт, че дружеството „***” ЕООД е вписано в търговския регистър на
25.01.2018 г., като в него от самото начало работят трима служители на длъжност
„диагностик МПС”, един касиер и един служител на длъжност „организатор
дейности”, каквито длъжности са посочени и в утвърденото щатно разписание и
съответните ведомости представени и налични по АНП. Противоречи и на наличния
по АНП договор за охрана, сключен между въззивника и „***“ЕООД на 01.05.2018 г.
– по малко от два месеца преди проверката. Всички тези обстоятелства
разколебават отразените в декларацията обстоятелства, но както вече бе
отбелязано не са от съществено значение при решаването на настоящия казус.
Същественото
в случая според съда е това, че неправилно
контролния орган е определил субекта на административно нарушение по следните
съображения:
Административно наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
нарушение по чл. 11 ал. 5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здровословни и безопасни условия на труд, който
гласи, че инструктажите,
проведени по реда на Наредбата, се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 11 ал. 1
от Наредбата работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а
според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10 ал. 3 се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от
работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа.
Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не
на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Въззивното дружество като работодател би могло
да носи отговорност по наредбата в
случай че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа /нарушение
на чл.11 ал.1/ или ако допусне до работа лице, което не е
инструктирано /нарушение на чл. 3
от Наредбата/.
На
следващо място според настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж,
за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника не представлява
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото
за това деяние санкция не е предвидена. В тази връзка следва да се отбележи, че
приложената от АНО санкционна норма на чл. 413 ал.2 от КТ изисква деецът да не
е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, а с провеждането на инструктажа, макар и недокументиран, това
задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с всички особености и
опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както бе посочено по-горе в
мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил проведен. В случая обаче
такова обвинение не е повдигнато и не за това е наказан въззивника. /В
горната насока е и константната практика
на АС Варна – Решение по КАНД №
3652/2015 г.; Решение
по КАНД № 951/2016год.; решение по КАНД № 3134/2016 г. и др./
По гореизложените съображения съдът намира претенцията на въззивника за
отмяна на обжалваното наказателно постановление за основателна, тъй като
констатира неговата незаконосъобразност и неправилност макар и на основания, различни
от посочените в жалбата.
С оглед на горното и на основание чл. 63 ал.1 от 3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010237, издадено на 21.08.2018г. от Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „***” ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 от
Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здровословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл.
413 ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание -
„Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен Варна в 14-дневен срок от съобщаването до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: