Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1008
гр.Бургас, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 5688 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Я.Д.Б. ЕГН ********** с адрес: *** против
наказателно постановление № 19-0769-004592/26.09.2019г., издадено от Началник на Група
към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 145,
ал. 2 ЗДвП, чл. 190, ал. 3 ЗДвП и чл. 103 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, на
основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание чл.
175, ал. 2 вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
месеца.
С
жалбата жалбоподателят не оспорва допуснатите нарушения, но счита, че не следва
да му се налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 4 месеца, тъй като ще се отрази неблагоприятно на работата
му и ще я загуби. Моли да се отмени или да се намали до минимален размер
наложеното наказание лишаване от право на управлява МПС.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За
Административнонаказващия орган, не се явява
представител.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 02.12.2019 г., а
жалбата е депозирана на 05.12.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
На
31.08.2019г. Л.В.Д., след сигнал от свои колеги за съдействие, съставил АУАН
на Я.Д.Б. за това, че на 31.08.2019г.
около 10,50 часа в гр. ****), в посока ул. „К.” като водач на собствен лек
автомобил – „о.о.“ с рег. № **** видно от договор за
замяна на МПС рег. № 5500/12.06.2019г., като не го е регистрирал в едномесечен
срок в службата по регистрация по постоянен адрес, не спира на стоп-сигнал
даден ясно и навреме от униформен служител със стоп-палка образец С-8. Управлява в момента на проверката
МПС с НП № 19-0769-002739/14.06.2019г., връчено на 05.07.2019г., влязло в сила
на 13.07.2019г. и незаплатено в срок.
С
АУАН е иззето свидетелство за управление на МПС № ****, свидетелство за
регистрация на МПС част II. Издадени Заповеди за налагане на принудителна
административна мярка – спиране от движение на МПС и временно отнемане на
свидетелство за управление на водач.
Деянието
е извършено след като с НП № 19-0769-002476/11.06.2019г. на сектор ПП Бургас,
влязло в сила на 13.07.2019г., Я.Б. е санкциониран на основание
чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП за нарушение на чл. 103 ЗДвП – не спира на стоп
сигнал, подаден ясно и навреме от униформен служител със стоп палка образец
С-8.
Наказанията
глоба, наложени с НП № 19-0769-002476/11.06.2019г., НП №
19-0769-002739/14.06.2019г. и НП № 19-0346-000009/10.04.2019г., са заплатени на
02.12.2019г., т.е. след процесното наказателно
постановление и в деня на връчването му
на жалбоподателя.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на актосъставителя,
справка от ОД на МВР за водач, наказателно постановление №
19-0769-002476/11.06.2019г., квитанция за извършено плащане и разписка за
извършено плащане, признания на жалбоподателя.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН
съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН - собственото, бащиното и фамилното име на
съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и
мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които
са нарушени; собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, единен
граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански
номер; няма данни нарушителят да е направил възражения.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При
издаване на наказателното постановление наказващия орган е извършил
преквалификация на нарушението по т. 1
като е приел, че същото е такова по чл. 145, ал. 2 ЗДвП, за разлика от
посоченото в АУАН чл. 145, ал. 1 ЗДвП. Последната разпоредба е отменена с ДВ
бр. 77 от 2017г., поради което неправилно е била изписана квалификацията на
нарушението от актосъставителя. Разпоредбата на чл.
145, ал. 2 ЗДвП е тази, която предвижда, че приобретателят
на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Не се оспорва от жалбоподателя, приетото в АУАН, че МПС е придобито чрез замяна
на 12.06.2019г., но към момента на проверката – 26.09.2019г. не е регистрирано,
т.е. един месец сред придобиване на собствеността МПС не е регистрирано по
постоянния адрес на собственика, с което е нарушена разпоредбата на чл. 145,
ал. 2 ЗДвП. Съдът счита, че извършената преквалификация от АНО не води до
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Квалификацията на административното
нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с
неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна
норма и неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без
правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление. Това следва от правомощието на наказващия орган
по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако
правилната, според него правна квалификация, е относима
към установените обективни и субективни признаци на деянието /така в
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д.
№ 7/2010 г. на Върховен административен съд/. Ето защо съдът счита, че след
като е ясно установено нарушението, то не се оспорва от нарушителя, при
издаване на наказателното постановление наказващия орган има правомощието да
даде правилната правна квалификация, ясно е за какво нарушение е обвинен и срещу
която може да се защитава. На основание чл. 177, ал. 6, предл.
2 ЗДвП за нарушение на чл. 145, ал. 2 ЗДвП е предвидено наказание във фиксиран
размер от 200 лева, поради което и същото е правилно наложено от АНО и в тази
част наказателното постановление следва да се потвърди.
Съгласно
чл. 190, ал. 3 ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Установява се,
че водачът към момента на съставяне на АУАН не е заплатил глобата, наложена с
предходни наказателни постановления, които са платени след датата на процесната проверка. Следва да се държи сметка обаче за
принципа за законоустановеност на административните
нарушения и наказания, установен с чл.2 ал.1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. В светлината на този принцип следва да се тълкува
нормата на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв. За да
е налице нарушение по чл.185 ЗДвП следва привлеченото към
отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или да е извършило
нещо, което законът изрично е забранил. В процесния
случай АНО е посочил, че привлеченото към отговорност лице е управлявал
моторното превозното средство при наличие на неплатена в срока
по чл.190, ал.3 от ЗДвП глоба. Това не може да се приеме
за нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, забраняват правоспособните водачи да управляват автомобил,
ако не са си заплатили глобите /така Решение № 1429 от 26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289/2019 г. на XIII състав на Административен
съд – Бургас; Решение № 821 от 23.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 598/ 019 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас/. Ето защо
жалбоподателят неправилно е санкциониран за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП
като му е наложена глоба в размер на 20 лева и в тази част наказателното
постановление следва да се отмени.
Съгласно
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Подаването на
сигнал за спиране със стоп-палка, представлява нареждане на контролния
орган. Жалбоподателят признава нарушението и, че на посочената дата и място не
е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка от контролен
орган. Съгласно легалната дефиниция в § 6 т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая НП №
19-0769-002476, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 103 ЗДвП и му е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е влязло в законна
сила на 13.07.2019г., за нарушение извършено на 29.04.2019г., поради което
нарушението, предмет на настоящото (31.08.2019г.), е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на наказателното постановление и е в условията на
повторност по смисъла на закона. Повторността обаче е
установена и извършена от наказващия орган едва с издаването на НП, а не е
описана в АУАН. За разлика от наказателния процес в
административно-наказателното производство диспозицията и санкцията на
административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни
разпоредби, като повторността в конкретния случай е
елемент от санкционната норма, а не от материалноправната,
която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта,
обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи.
Аргумент в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която
дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случая за нарушение на материално правната норма на чл. 103 ЗДвП е предвидена
санкция по чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. По-тежко
е наказанието, ако нарушението в условията на повторност съгласно чл. 175, ал.
2 ЗДвП - за повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 1 година и глоба от
150 до 300 лв. Действително се касае за пропуск при съставяне на АУАН да се посочи, че е налице
повторност, но нарушаването на материално-правната норма от страна на
жалбоподателя е надлежно доказано, поради което не е налице основание за отмяна
на наложеното наказание, а за изменение в благоприятен за нарушителя аспект, в
съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна
норма (така Решение № 375 от 03.02.2018г. по к.н.а.х.д № 13/2018г. на БАдмС). Съдът може в случаите, в които отговорността на
нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно
нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования
състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя
съответстващото му по-ниско наказание. Липсата на описание в АУАН на
обстоятелството, че се касае за повторност налага да се отмени наказателното
постановление относно дадената квалификация на санкционната норма и нарушението
да се квалифицира по основания състав по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, в рамките
на която норма да се извърши индивидуализация на наказанието. Разпоредбата на
чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП не предвижда възможност за преценка дали да се наложи
наказанието лишаване от право да управлява МПС, а същото се налага задължително
- наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Преценката, която следва да извърши
административнонаказващият орган и съдът е в
границите определени от законодателя. В случая съдът отчита, че жалбоподателят
е сравнително млад водач – видно от справка за водач същият е издържал изпит на
23.03.2018г., но също така намира, че за краткия период от време е допуснал немалко
нарушения по ЗДвП, отново съгласно справка за водач, допуснатото нарушение - неизпълнение
на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението е със значителна
степен на обществена опасност, предизвикало е необходимост от съдействие от
други автоконтрольори, при спиране са установени и
други нарушения, поради което съдът намира, че минималното наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец не би постигало целите на
наказанието, още на този етап – докато жалбоподателят е млад шофьор, да се превъзпита
и да спазва установените правила за движение по пътищата. Съдът намира, че
наказанието в размер на 4 месеца лишаване от право да управлява МПС и 150 лева
глоба би постигнало целите наказанието и би спомогнало за превъзпиването
на водача и това е справедливото наказание, което жалбоподателят следва да
понесе и при прилагане на основания състав на нормата на ЗДвП.
По
тези съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се
отмени относно наложеното на Я.Д.Б. наказание на основание чл. 185 ЗДвП - глоба
в размер на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, в частта, в която му е
наложено наказание на основание чл. 177, ал. 6, предл.
2 ЗДвП глоба в размер на 200 лева да се потвърди, а да се измени в частта за
която на основание чл. 175, ал. 2 вр. чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП му е на наложено наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 4 месеца и вместо това да се наложи това наказание на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
В случая разноски не се
претендират и съдът не следва да се произнася.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0769-004592/26.09.2019г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, В ЧАСТТА, в която на Я.Д.Б.
ЕГН ********** с адрес: *** за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание
чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0769-004592/26.09.2019г., издадено от Началник на Група към
ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, В ЧАСТТА с която на Я.Д.Б.
ЕГН ********** с адрес: *** за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 2 вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 4 месеца, като ГО ОТМЕНЯ в тази му част и НАЛАГА на Я.Д.Б.
ЕГН ********** с адрес: ***, за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 4 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0769-004592/26.09.2019г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, В ЧАСТТА, в която на Я.Д.Б.
ЕГН ********** с адрес: *** за нарушение на чл. 145, ал. 2 ЗДвП на основание
чл. 177, ал. 6, предл. 2 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.