№ 1539
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20231100900730 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове съединени искове с правно основание чл.
649, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 135 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
С исковата молба синдикът на „А.Т.“ ООД (н.) против „А.Т.“ ООД (н.) и „А.
К.“ЕООД и „Б.- ГБ“ ООД твърди, че с решение №385 от 13.04.2022 г. по т.д.№ 1407/2021 г.
по описа на СГС е била обявена неплатежоспособността на първия ответник и спрямо него е
открито производство по несъстоятелност и с решение от 09.11.2022 г. на съда на основание
чл.711 ТЗ дружеството е било обявено в несъстоятелност. „А.Т.” ООД е било в търговски
отношения с „Б.-ГБ" ООД, по силата на сключен Договор за изработка и продажба на
рекламни чадъри от 23.10.2017 г. За сочения период от 2017- 2018 г. „Б.-ГБ" ООД имало
следните задължения към „А.Т." ООД - по фактура № 40245, сума в размер на 4 203,25 лева;
по фактура № 40251, сума в размер на 10 000,00 лева; по фактура № 40255, сума в размер на
5 000,00 лева; по фактура № 40277, сума в размер на 10 000,00 лева. Във връзка с
констатираното от синдика неизпълнение, на 24.02.2023 г. изпратил писмо до „Б.-ГБ" ООД, с
което поканил представителите на последния да заплатят по особената банкова сметка на
„А.Т.” ООД дължимите суми по гореописаните фактури.
С писмо от 28.02.2023 г. представители на длъжника уведомили синдика, че
изисканите плащания са били извършени в указания срок по следната сметка на „А.Т.” ООД
в „Райфайзенбанк България" - с IBAN: *******
След извършена справка, установил, че дружеството длъжник не е титуляр на
описаната по-горе банкова сметка в „Райфайзенбанк България".
Плащанията по описаните фактури били извършени по сметка на трето лице, което
не е страна по договора, като чуждата банкова сметка е била посочена в издадените от
продавача „А.Т." ООД проформа фактури. Титуляр по сметката в „Райфайзенбанк България",
с IBAN: *******било дружеството „А. К." ЕООД. Към този момент управител на
дружествата „А.Т." ООД и „А. К." ЕООД е г-жа Г.З. Д..
С оглед на така изложената фактическа обстановка поддържа, че при заплащането на
1
дължимите суми по сметка на трето лице, което не е страна по договора, е настъпило
увреждане спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.Т." ООД.
„А.Т." ООД не е получил полагащата му се насрещна престация, като дължимите суми
са постъпили по сметката на трето дружество, което е „свързано лице" по смисъла на § 1 от
ДР на ТЗ с „А.Т." ООД.
Поддържа се, че е налице увреждане на несъстоятелната маса за ищеца в качеството на
синдик възниква задължение и интерес да предяви в срока по чл.649, ал.1 ТЗ иск за
обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сключената сделка.
В конкретния случай поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав
на Павловия иск. Фактическият състав на иска по чл. 135 от ЗЗД изисква кумулативно да са
налице следните елементи: (1) ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; (2)
разпоредително действие на длъжника с негово имущество; (3) увреждане на интересите на
кредитора в резултат на разпоредителното действието на длъжника; и (4) знание за
увреждането на длъжника, извършил разпореждането, а при възмездни сделки и на третото
лице приобретателя.
Доколкото настоящият Павлов иск се предявява от името на синдика, който действа в
качеството на процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелното дружество
„А.Т." ООД, счита, че качеството на кредитор на длъжника не следва да бъде доказвано, тъй
като притежаващият процесуална легитимация синдик не е кредитор на длъжника.
С нареждането на атакуваните плащания по сметка на трето лице представляваното от
синдика дружество се е увредило, тъй като на практика е опростило полагащите му се суми,
произтичащи от търговските взаимоотношения на страните за 2018 г. Разпоредително
действие, извършено от „А.Т.” ООД. Представляващият „А.Т." ООД се е съгласил изрично,
че плащанията по цитираните по-горе фактури за 2018 г. ще бъдат извършени по сметка на
дружество, което не е страна по договора - „А. К." ЕООД.
От момента, в който са били издадени проформа фактурите от „А.Т." ЕООД,
последното е манифестирало изричното си съгласие да не получи сумите. С посочените
действия несъстоятелният длъжник се е съгласил сумите да бъдат заплатени по чужда
сметка, с което да настъпи увреждането.
В резултат на описаното по-горе разпоредително действие от „А.Т. ЕООД е затруднило
удовлетворението на собствените си кредитори от имуществото на дружеството, което
съгласно чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите му.
Твърди, че е налице увреждане на интересите на кредитора в резултат на действието на
длъжника. Законът изрично предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори (чл. 133 от ЗЗД]. Съгласно установената практика на
Върховния касационен съд, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. В този см. се позовава на съдебната практика - Решение № 18 от 04.02.2015 г. по
гр д. № 3396/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009
г.на ВКС, ГК, IVг. о.).
Посочвайки чужда банкова сметка, по която да бъдат заплатени сумите описани по-
горе, „А.Т." ЕООД е извършило действие, с което е намалило имуществото си и съответно е
увредило кредиторите си.
Изложеното е основание да се направи извод, че процесните волеизявления имат
характера на увреждащо разпоредително действие по отношение на кредиторите на „А.Т."
2
ЕООД, защото затрудняват удовлетворението им от имуществото на длъжника и обективно
увреждат кредиторите на несъстоятелния търговец. Целта на отменителния иск по чл. 135 от
ЗЗД е именно препятстване недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по какъвто и
да е начин имуществото си, поради което и като се държи сметка за тази защитна функция
при преценката за причинено увреждане на несъстоятелния длъжник следва да се отчете не
само акта на разпореждане, но и следващите от поведението на длъжника последици.
Налице била и последната предпоставка за уважаване на иска - знание на длъжника, за
увреждащия характер на сделките. Предвид участниците в атакуваното действие, в
процесния случай под знание за увреждането по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, следва да се има
предвид знанието на физическите лица от състава на съответния орган, които управляват и
представляват юридическите лица.
В случая налице бил и субективния елемент знание за увреждащия характер на
оспорваните сделки от страна на управителните органи на „Б.-ГБ" ООД, по следните
аргументи:
Съгласявайки се да заплати дължимите суми по сметка на трето лице, което не е страна
по договора, представителите на „Б.-ГБ" ООД ясно са съзнавали, че в патримониума на
„А.Т." ЕООД няма да постъпят сумите по реализираните продажби и съответно ще настъпи
увреждане за последния.
Знание за увреждащия характер на действията от страна на представителите на „А.Т."
ЕООД и дружеството на което са били заплатени сумите „А. К." ЕООД.
Видно от справка по партидата на двете дружества в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, управител и на двете към процесния момент е била г- жа Г.Д..
Изложеното е основание за свързаност на двете дружества по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, от
което следва да се приеме за безспорно, че е налице знание за увреждащия характер на
атакуваните действия от страна и на двете дружества.
Подчертава, че към 2018 г., дружеството „А.Т." ЕООД вече е било в състояние на
неплатежоспособност и към периода управителят на дружеството е знаел за влошените му
финансови показатели и за ефекта, който ще бъде постигнат при извършения отказ сумите да
бъдат платени по сметка на „А.Т." ЕООД.
Поддържа, че при уважаване на иска за обявяване за относителна недействителност на
извършеното разпореждане, по силата на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ, като синдик в
качеството на процесуален субституент на кредиторите по несъстоятелността, притежава
активна процесуална легитимация да предяви осъдителен иск за съвместно разглеждане пред
съда по несъстоятелността, като родово компетентен съд по обуславящите искове, насочени
към попълване на масата на несъстоятелността за заплащане на сумата в размер на 29 203,
25 лева, представляващи остатъкът от сумите, дължими по издадени от „А.Т." ООД
проформа фактури, и заплатени по сметка на „А. К." ЕООД" ЕООД.
ИСКАНЕТО Е съдът да ПРОГЛАСИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 649 от ТЗ, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „А.Т." ООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *******, на следните увреждащи действия:
Банково плащане от 16.04.2018 г., с референтен № п12127906, по Договор за
изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г. за сумата от 4 203,25 (четири
(
хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк,
IBAN: *******с титуляр „А. К."ЕООД.
3
Банково плащане от 08.05.2018 г., с референтен № п12283622, по Договор за
изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 10 000,00 (десет
хиляди) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: BG3************** с
титуляр „А. К." ЕООД.
Банково плащане от 17.05.2018 г., с референтен № п*******, по Договор за изработка
и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева,
заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: *******с титуляр „А. К." ЕООД.
Банково плащане от 26.06.2018 г., с референтен № *******, по Договор за изработка
и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева,
заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: BG3*******1******* с титуляр „А.
К." ЕООД,
чиито общ размер е 29 203,25 (двадесет и девет хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.)
лева.
В условията на кумулативност, в случай че съдът уважи главния иск, да ОСЪДИ „Б.-
ГБ" ООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ******* на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да
заплати по особената банкова сметка на „А.Т." ООД вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК ******* следните суми:
Сумата 29 203,25 (двадесет и девет хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.) лева, явяваща
се сбор на платените суми по цитираните по-горе фактури ведно с дължимата лихва за
забава, считано от момента на всяко плащане. Сочи доказателства.
В срок с писмения отговор на исковата молба, ответникът „Б. – ГБ“ ЕООД оспорва
исковете като недоказани и неоснователни; твърди, че плащанията са извършени в
изпълнение на договорни задължения по договор за покупко-продажба с „А.Т.“ ООД и по
посочена от него банкова сметка, като е посочило, че той е нейн титуляр. С оглед на
изложеното оспорва и да е налице знание за увреждане на кредиторите. Оспорва и
предявеният осъдителен иск за сумите, като прави евентуално възражение за погасяване по
давност на вземанията за неоснователно обогатяване.
С отговора си ответникът „Б. ГБ“ ЕООД предявява против втория ответник искова
претенция за присъждане на платените суми, като получени без основание, при условие че
съдът уважи предявеният от синдика иск, но разглеждането му е недопустимо в настоящето
производство по арг. от чл.213 и чл.211 от ГПК, и качеството и на двете дружества на
ответници по делото.
Ответникът „А. К.“ЕООД оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Твърди,
че не е доказано ответниците да имат качеството на кредитори на дружеството – длъжник,
да е извършено увреждащо го действие и да е налице знание за увреждане Поддържа, че
извършените финансови операции между двете дружество се изразяват в т.нар. „делегация“
като правно регламентиран способ за погасяване на задължения. В случая не е било налице
увреждане и още по-малко знание за увреждане.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Във връзка с извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ по
партидата на „А.Т.“ ООД, се установява, че с решение № 385 от 13.04.2022 г., постановено
по т.д. №1407/2021 по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, е открито производство по
несъстоятелност на дружеството и е определена начална дата на неплатежоспособността
31.12.2017 г. С решение № 1246 от 09.11.2022 г. постановено по т. д. № 1407/2021 по описа
на СГС, ТО, IV-4 състав на основание чл. 711 от ТЗ, във връзка с чл. 710 от ТЗ, дружеството
е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието
му, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са
правомощията на органите му на управление, а така също дружеството е лишено от правото
4
да управлява и се разпорежда с имуществото му включено в масата на несъстоятелността,
съответно е постановено започване на неговото осребряване.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установи, че на 23.10.2017 г. е сключен договор за изработка и
продажба на рекламни чадъри между длъжника и ответника „Б. – ГБ“ ООД, по единични
цени и спецификация съгласно Приложение №1 В изпълнение на договорното си
задължение да заплати уговореното възнаграждение „Б. - ГБ“ ООД е извършило плащания
по издадените фактури, суми и дати видно от представените по делото платежни
нареждания, описани в констативно – съобразителната част на заключението – п.IV, с общ
размер 29 203, 25 лв. Сумите са платени по банкова сметка IBAN: BG30R************** с
получател „А.Т.“. Плащанията са извършени възоснова на уведомително писмо (л.61 от
делото) за промяна на банковата сметка, считано от 02.03.2018 г. изпратено от „А.Т.“ ЕООД
до „Б. – ГБ“ ЕООД , във връзка със сключено споразумение от 02.03.2018 г.
Вещото лице изяснява, че „А. К.“ ЕООД е изплащало задължения на дружеството
длъжник към различни лица за заплати, държавни такси, към доставчици и др. като
плащанията са отчитани по сметка 4984 – Други дебитори, по партида на „А.Т.“ ООД като
предоставени в заем суми. Също така, че по банковата сметка на „А. К.“ ЕООД са
постъпвали плащания за сметка на „А.Т.“ ЕООД, с които са намалявани кредитното
задължение на дружеството спрямо „А. К.“ ЕООД.
От заключението на вещото лице е видно, че всички извършени плащания от „Б.-
ГБ“ЕООД по сключения договор от 23.10.2017 г. са по издадени от „А.Т.“ ЕООД фактури. С
извършените плащания дружеството е закрило задължението си към „А.К.Т.“ по сметка 401-
Доставчици, в размер на общо 96 812, 97 лв. с ДДС. От своя страна дружеството продавач е
осчетоводило сумите по сметка 411248-Клиенти, като същите са закрити.
На 01.01.2018 г. е сключен договор за паричен заем между „А. К.“ ЕООД и „А.Т.“
ЕООД ЕООД, като заемополучател, за сумата от 250 000 лв., която се предоставя на
заемополучателя чрез превод по негови банкови сметки, или чрез директни плащания към
кредитори на „А.Т.“ ЕООД. От проверените счетоводни данни вещото лице прави извода, че
по сметка 4984-Други дебитори са постъпвали суми от трети лица по банкова сметка на „А.
К.“ ЕООД, за сметка на „А.Т.“ ЕООД, с които е погасявано кредитното му задължение към
„А. К.“. Част от постъпилите суми, с които е то е намалено са и процесните суми с общ
размер 29 203, 25 лв.
Вещото лице посочва, че към 30.06.2018 г. неплатеният остатък от вземането на „А.
К.“ ЕООД към „А.Т.“ ЕООД по предоставения заем е 22 468, 66 лв. От представена справка
вещото лице е установило, че осчетоводеният кредитен оборот представляващ върнатите по
заема суми за периода от 02.03.2018 г. до 30.06.2018 г. е в размер на 1 047 426, 37 лв. Към
тази дата – 30.06.2018 г., имуществото на „А.Т.“ ЕООД е било достатъчно да покрие
паричните му задължения и същото е имало добри финансови показатели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство са предявените обективно съединени искове с правно
основание чл. 649, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 135 и чл. 59 ЗЗД. В случая искът по чл. 135 от
ЗЗД е предявен във връзка с производството по несъстоятелност на ответника „А.Т.“ ООД
(н.). Съгласно чл. 649, ал. 1 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по
несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на
несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството (в редакцията й
преди изм. – ДВ бр.66 от 1.08.2023 г.). Следователно синдикът се явява активно легитимиран
да предяви разглежданите искове. Процесуалните предпоставки на иска по чл. 135 от ЗЗД,
свързан с производството по несъстоятелност, са висящо производство по несъстоятелност
и предявяването на иска в едногодишен срок от откриването на производството, съответно
от обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В настоящия случай решението за
5
откриване на производството по несъстоятелност на ответника „А.Т.“ ООД (н.) е
постановено на 13.04.2022 г. по търговско дело № 1407/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО. Исковата молба е подадена от легитимирано лице – синдикът на „А.Т.“
ООД (н.) на 12.04.2023 г. и исковете са предявени в рамките на законоустановения
преклузивен срок и са допустими.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. В хипотезата на отменителния иск по чл. 135 от
ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. Следователно увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Искът предвижда специален ред за попълване на масата на несъстоятелността
чрез обявяване на недействителността на извършеното от длъжника сделка/действие по
отношение на определен кръг кредитори– тези на несъстоятелността, когато
сделката/действието е увреждащо по отношение на кредиторовия интерес.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.135 ЗЗД, следва
да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: ищецът да
има качеството на синдик/кредитор на несъстоятелността; да е сключена сделка от
търговското дружество, която да има за предмет имуществено право от масата на
несъстоятелността, да е извършено разпоредително действие от длъжника с негово
имущество, което уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността и знание за
увреждането на длъжника, извършил разпореждането, а при възмездни сделки и на третото
лице приобретател. Действията, които могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са
разнообразни - договори, сключени между длъжника и трето лице (възмездни и
безвъзмездни), едностранни правни сделки, други правни действия, например плащане.
Тъй като се твърди, че е налице сключена увреждаща сделка/действие, ищецът следва
да докаже, че „А.Т.“ ООД (н.) е предоставило в полза на „А. К.“ ЕООД определени парични
суми чрез преводи по сметки на трети лица, посочени от „А.Т.“ ЕООД, като негови
кредитори.
Тъй като искът е предявен на специалното основание, визирано в чл. 649, ал. 1 ТЗ то
в случая предмет на увреждането следва да е масата на несъстоятелността, а с разпоредбата
на чл. 649, ал. 4 ТЗ е разширена презумпцията за знание, като е предвидено, че същата се
отнася за всички свързани лица. Това, съобразено с факта, че разпоредбата е част от ТЗ води
до извод, че свързаността на лицата следва от определението, дадено в параграф 1, ал.2 от
ДР на ТЗ, като при свързани лица знанието се предполага до доказване на противното.
Доколкото юридическите лица се управляват от определени органи, чрез които участват в
гражданския оборот, а органите винаги се състоят от физически лица, следва да се приеме,
че релевантните за спорно право факти следва да се известни на лицата, които участват в
управлението на двете дружества. Това е така, защото законът определя за воля на
юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица, доколкото
юридическото лице се представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и
приема волеизявления.
Спорният въпрос по делото е дали разпоредителните действия увреждат или не
интересите на кредиторите на „А.Т.“ ООД (н.), респективно да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо тях. С оглед доказателствата по делото, съдът приема за установени
факта на сключване договор за заем между „А.Т.“ ООД (н.) и „А. К.“ ЕООД, както и
нареждането на парични суми, постъпили от трети лица посочени от него по банкова сметка
на заемодателя. Независимо от основанието за това, установи се, че така извършените
банкови плащания са извършени в изпълнение на изрично нареждане, от страна на
6
кредитора по договора за изработка „А.Т.“ ООД, за плащане по делегация на трето лице, по
посочена от него банкова в цитираното писмо - чл. 75, ал. 2 изр. 1 ЗЗД. Ето защо „Б. – ГБ“
ООД е било добросъвестно при изпълнение на договорното си задължение за заплащане на
сумите по фактурите. Увреждането на кредитора предполага, че чрез извършеното правно
действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си или осуетява
осъществяването на друго притезателно или потестативно право. Увреждащи действия са
тези, с които длъжникът намалява имуществото си или увеличава своята задлъжнялост, с
което затруднява удовлетворяването на кредитора, каквото не са налице. В случая съдът
счита законовата презумпция за знание за оборена, тъй като от доказателствата по делото се
установи, че финансовото състояние на дружеството длъжник в производството по
несъстоятелност към момента на извършване на разпоредителните действия е било добро и
имуществото му е било достатъчно да покрие паричните му задължения, което се установи
от заключението на вещото лице. С атакуваните действия всъщност е погасено задължение
спрямо „А. К.“ ЕООД, а не е увеличен пасива му. С извършването им страните по договора
не са целели намаляване на масата на несъстоятелността и увреждане на кредиторите. Ето
защо, предявеният иск за обявяване на недействителност на разпоредителните действия в
хипотеза на чл.135 ЗЗД, е неоснователен.
Предявения осъдителен иск за заплащане на дължимите по фактурите суми и
попълване на масата на несъстоятелността, е обусловен от уважаването на предявения
конститутивен иск. Съдът счита, че като резултат от отхвърлянето му и тъй като се
установи, че задължението е погасено, следва де се отхвърли и обективно съединения иск за
реално изпълнение на договора за изработка.
При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответниците разноски съобразно приложен списък по чл.80 ГПК и доказателства за
плащането, каквито са представени от ответника „Б.-ГБ“ЕООД. В тежест на масата на
несъстоятелността на „А.Т.“ ООД – в несъстоятелност следва да се възложи дължимата за
предявяване на исковете държавна такса в размер на 1168, 13 лева (4 % ), която не е събрана
предварително. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ следва да се осъди „А.Т.“ ООД (н.) да заплати
в полза на Софийски градски съд дължимата държавна такса.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „А.Т.“ ООД (н.), ЕИК ******* срещу „А.Т.“
ООД (н.), ЕИК ******* и „Б. –ГБ“ЕООД с ЕИК ******* иск с правно основание чл. 649, ал.
1 и ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по
отношение на кредиторите на „А.Т.“ ООД (н.) на следните увреждащи действия:
Банково плащане от 16.04.2018 г., с референтен № п12127906, по Договор за
изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г. за сумата от 4 203,25 (четири
(
хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк,
IBAN: *******с титуляр „А. К."ЕООД.
Банково плащане от 08.05.2018 г., с референтен № п12283622, по Договор за
изработка и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 10 000,00 (десет
хиляди) лева, заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: BG3************** с
титуляр „А. К." ЕООД.
7
Банково плащане от 17.05.2018 г., с референтен № п*******, по Договор за изработка
и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева,
заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: *******с титуляр „А. К." ЕООД.
Банково плащане от 26.06.2018 г., с референтен № *******, по Договор за изработка
и продажба на рекламни чадъри от 23.10.2017 г., за сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева,
заплатено по банкова сметка в Райфайзенбанк, IBAN: BG3*******1******* с титуляр „А.
К." ЕООД,
чиито общ размер е 29 203,25 (двадесет и девет хиляди двеста и три лева и 0,25 ст.)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдика на „А.Т.“ ООД (н.), ЕИК ******* срещу „Б. –
ГБ“ООД с ЕИК ******* иск за осъждането му да заплати 29 203, 25 лв., дължими по
горепосочените фактури, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ООД (н.), ЕИК ******* да заплати на „Б. – ГБ“ООД с ЕИК
******* 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ООД (н.), ЕИК ******* да заплати по сметката на Софийски
градски съд, на основание чл. 649, ал. 6 ГПК сума в размер на 1168, 13 лв. за държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8