Р Е Ш Е Н И Е
№ 5794/16.12.2013г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХI СЪСТАВ,
гражданско отделение, на 18 ноември 2013г., в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 12742 по описа за 2012г.
Предявени са искове с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.365 и чл.86 от ЗЗД от К.Т.К. против М.В.К., Д.Н.К. и Д.В.К..
Ищецът твърди, че е подписал спогодба с наследодателя на ответниците, поч. на 04.11.2009г., по силата на която
той се е задължил да заплати на ищеца сумата от 6800
лева в срок до 01.09.2010г. Излага, че в срока
плащане не е постъпило, поради което моли всеки един от ответниците да бъде
осъден да му заплати по 2260 лева, ведно със законната лихва върху тях от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, по 408
лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.09.2010г. до
подаване на исковата молба в съда 04.06.2012г., както и направените по делото разноски.
С писмен отговор М.В.К. и Д.Н.К. оспорват
иска, като твърдят, че е недопустим, евентуално неоснователен. Твърдят, че спогодбата
между наследодателят им и ищеца е нищожна. Оспорват автентичността на договора
от 15.06.2009г. досежно подписа на наследодателят им, както и извършването на реална
доставка съгласно договора.
Твърдят, че ищецът е предоставил приятелска помощ на наследодателя им, поради
което на основание чл.55, ал.2 от ЗЗД не се дължи връщане на даденото.
С писмен отговор особеният представител на
Д.В.К. оспорва иска, като твърди, че не се установява тя да е
приела наследството. Твърди, че не е ясно дали задължението е било лично на
наследодателя или е било за задоволяване нужди на семейството му, поради което и не могат да се
установят дяловете на всеки от наследниците в задължението на наследодателя.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Представен е като доказателство
по делото договор от 15.06.2009г., сключен между В *** К. *** и К.Т.К. ***, по
силата на който Валентин К. се задължава да изплати на К.Т. сумата от 6800 лв.
за извършена услуга от 05.12.2005г. по отливане на бетон на къща в с.***.
От удостоверение за наследници,
издадено от кметство *** на 10.11.2009г., е видно, че В*** К. е починал на
04.11.2009г. и е оставил като наследници Д.Н.К. – съпруга, Д.В.К. – дъщеря и М.В.К.
– син.
Прието е като доказателство
пълномощно от Д.Н.К. и Д.В.К. за упълномощаване на М.В.К. да се разпорежда със
собствените на упълномощителките идеални части от имоти, придобити по
наследство от В*** К., находящи се в с.***, община Елена.
Представен е по делото нот. акт
№133/29.06.2011г., в който е обективирана сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ дървопроизводителна площ от 13,900 дка в
м.“Просито“ в землището на с.***, община Елена от продавачи Д.Н.К., Д.В.К. и М.В.К.
на купувач Й ***.
От договор за доброволна делба от
09.09.2009г. се установява, че В*** К. е получил в дял и изключителна
собственост дървопроизводителна площ от 13,900 дка в м.“***“ в землището на с.***,
община Елена.
От заключението на вещото лице по
назначената и приета от съда съдебно-графологична експертиза, кредитирана от
съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че подписът, положен
под №1 за „договарящи страни“ в договор от 15.06.2009г. е изпълнен от В*** К..
С решение №406/02.03.2012г. по
гр.дело №1815 по описа за 2011г. на ВОС е отменено решение №3287/20.07.2011г.,
постановено по гр.дело №10550/2010г. на ВРС и е отхвърлен иска с правно
основание чл.422 от ЗЗД, предявен от К.Т.К. ЕГН********** *** за приемане за
установено, че М.В.К. ЕГН********** *** му дължи сумата от 2 260лв. част от
главница, равняваща се на наследствения му дял от задължение по договор от
15.06.2009г., сключен между ищеца и наследодателя на ответника В.К., заедно със
законната лихва върху тази сума от 2.09.2010г. до окончателното изплащане на
сумата на основание ненастъпила изискуемост на вземането към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.05.2010г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Направено е от ответната страна
възражение по допустимост на спора въз основа на твърдение за наличие на влязло
в сила решение по отношение на ответника М.К., представляващо пречка за
разглеждане на спора по отношение на него в настоящото производство. Видно от
приобщеното към настоящото производство гр.дело №10550/2010г. на ВРС ведно с гр.дело
№1815 по описа за 2011г. на ВОС към датата на подаване на заявление за издаване
по чл.410 от ГПК не е бил настъпил предвидения в договора падеж за изплащане на
паричното задължение 01.09.2010г. Именно ненастъпилата изискуемост на вземането
към момента на иницииране на заповедното производство е мотивирала решение №406/02.03.2012г.,
с което съдът е отхвърлил предявения специален установителен иск по чл.422 от ГПК. Настоящото производство е образувано по искова молба, постъпила на
04.06.2012г. в РС – Г.Оряховица, тоест след настъпване изискуемостта на
задължението, което представлява промяна във фактическата обстановка по
предявения иск. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното
материално право, с оглед на което съдът намира, че не е налице идентичност на
настоящия иск по основание с разглеждания по гр.дело №10550/2010г. на ВРС
относно ответника М.К.. Въз основа на изложеното предявения иск се явява
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По предявения иск с правно основание чл.79
от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между страните,
неговото неизпълнение, а в тежест на ответника да докаже извършено плащане или
правоизключващи основания. В настоящия случай се
претендира изпълнение
по договор от 15.06.2009г., изразяващо се в заплащане на договорената между
страните цена.
Материалноправната легитимация на
ответниците като правоприемници на Валентин К. следва да се счита за доказана с
оглед представеното по делото удостоверение за наследници, неоспорено от
страните. Факта на извършено приемане на наследството също се доказва по
безспорен начин от приетите като доказателства по делото нотариален акт
№133/29.06.2011г. и пълномощно в полза на М.К.. От същите е видно, че
ответниците са се разпоредили с част от придобитите по наследствено
правоприемство от Валентин К. имоти, с
което по недвусмислен начин са заявили приемане на наследството съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.2 от ЗН. Не са ангажирани по делото доказателства в
потвърждение на хипотезата, че задължението е поето в режим на семейна
имуществена общност. Въпреки че процесното споразумение е сключено по време на
брака, при липса на основание да се счита, че се касае за поемане на задължение
за задоволяване на семейни нужди, следва да се приеме, че същото е поето в
лично качество от наследодателя на ответниците. С оглед на изложеното и следва
да се определят наследствените дялове на ответниците съгласно разпоредбата на
чл.9, ал.1 от ЗН, именно по 1/3 за всеки
от тях.
В тежест на ищцовата страна по
предявения иск е да докаже наличието на договор между страните, годен да породи
облигационноправна връзка. В рамките на откритото производство по оспорване на
представения договор по искане на ответната страна от заключението по
назначената съдебно-графологична експертиза по безспорен начин се установява,
че подписът, положен за „договаряща страна“ под №1 в процесния договор, е
изпълнен от Валентин К., с оглед на което документът следва да се приеме като
автентичен и годен да породи правни последици, а именно облигационноправна
връзка между страните по повод на сключения договор.
Възраженията на ответника, свързани с липсата на задължение поради
извършена приятелска услуга съдът намира за неоснователни предвид липсата на
ангажирани по делото доказателства в потвърждение на такава хипотеза. Направените
от ответната страна възражения за липса на реално изпълнение на договорената
услуга обаче се явяват основателни. Видно от текста на договора страните се
съгласяват, че услугата по доставка на бетон вече е престирана на 05.12.2005г.,
тоест задължението по договора вече е изпълнено. Представения договор за
спогодба представлява частен документ, свидетелстващ в частта, в която се
удостоверява факта на извършената услуга, поради което същият има
доказателствена сила за фактите, до които се отнася удостоверителното
изявление, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Доказателственото
значение на частния свидетелстващ документ обаче се разпростира само спрямо
неговия издател, а не и спрямо ответниците, които въпреки качеството си на
наследници са трети лица по отношение на процесния договор. От изложеното
следва, че факта на изпълнение от страна на ищеца подлежи на надлежно доказване
в настоящото производство. Въпреки направеното с отговора на исковата молба
оспорване от ответниците не са ангажирани от страна на ищеца в хода на
производството доказателства за изпълнение на договорната престация. С оглед на
горното следва да се приеме, че в разглеждания случай се установи наличието на
облигационно правоотношение между страните, но ищецът не доказа при условията
на пълно и главно доказване качеството си на изправна страна по него, поради
което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид на нейния акцесорен
характер неоснователна се явява и претенцията за заплащане от всеки от
ответниците на сумата от по 408 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, изчислена върху главницата за периода от 02.09.2010г.
до датата на депозиране на настоящата искова молба 04.06.2012г., както и
законната лихва върху от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на претендираната сума.
Предвид изхода от спора и
направеното искане от страна на ответниците М.К. и Д.К. за присъждане на
разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в тежест на ищеца да бъде
възложено заплащането на сумата от по 300 лв. за всеки от тях съобразно
представените по делото списъци по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар от ответницата Д.К. следва да бъде оставено без уважение
предвид на липсата на представени по делото доказателства за извършено реално
заплащане на уговореното възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 17.09.2013г.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.К., ЕГН ********** с адрес *** иск за осъждане на ответниците М.В.К., ЕГН **********,***,
Д.Н.К., ЕГН **********,*** и Д.В.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ следните
суми: по 2260 лева /две хиляди двеста и шестдесет лева/ за всеки един от тях,
представляваща главница по договор от 15.06.2009г., и по 408 лева /четиристотин и осем лева/ за
всеки един от тях, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 02.09.2010г. до датата на депозиране на
настоящата искова молба 04.06.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на претендираната сума, на основание чл.79 вр. с чл.365 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.К., ЕГН **********,***
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща заплатено по делото адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.К., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща заплатено по делото адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: