№ 168
гр. Каварна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ж. П. Георгиев
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Ж. П. Георгиев Гражданско дело №
20233240100425 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от искова молба от Д. Т. Х.
ЕГН **** от гр.Каварна улица „****“ № 56 със съдебен адрес: гр.Добрич пл.
„****“ № 8 ет.2 офис 219, чрез пълномощник адв.Ж. Ж. - ДАК срещу Е. М.
М. с ЕГН ********** от гр.Каварна улица „****“ № 14, с която са предявени,
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване, както
следва: 1/ иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал.2 СК, за
предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение
на малолетно дете; 2/ иск, с правно основание чл. 127, ал.2 вр. чл.126, ал. 1
СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/ иск, с правно
основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.3 СК, за определяне режим на лични
отношения на ответника с детето; 4/ иск, с правно основание чл.127, ал.2, вр.
чл.142 СК, за осъждане ответника да плаща месечна издръжката на
малолетното дете, чрез майката в размер на 200лв., ведно със законна лихва за
всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба –
28.11.2023г.
Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са живели на съпружески
начала близо една година и половина, като през този период се е родило детето
им Е. М. с ЕГН **********. Ищцата излага в исковата молба, че е била
принудена да напусне квартирата, в която живеели в Полша, тъй като е била
подложена на непрекъснат физически и психически тормоз и насилие от
бащата на детето - Е. М. М., който се изразявал в побоища, обиди, постоянен
стрес. Според изложеното в исковата молба, ищцата и детето Е. М. от няколко
месеца живеят при родителите на ищцата в гр.Каварна на адрес: гр.Каварна,
ул.„****“№ 56. В исковата молба се излага, че родителите на ищцата я
подпомагат материално и морално да отглежда детето си. Видно от исковата
молба през този период бащата не е проявявал какъвто и да е било интерес
1
относно детето Е. М., не е заплащал никаква издръжка за детето, нито е
купувал някакви вещи необходими за издръжка на детето. Ищцата излага, че
няма възможност да работи, тъй като отглежда детето си, което е на пет
месеца, а в същото време родителите и я издържат, тъй като имат
необходимите средства за това. С оглед на изложеното в исковата молба,
ищцата моли след доказване на твърденията й, да бъде постановено съдебно
решение, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето родено от съвместното и съжителство с ответника Е. М. М. с ЕГН
********** да бъдат предоставени на нея, като майка и законен представител
на детето. Моли, да бъде определен режим на лични контакти с бащата: всяка
първа и трета седмица от месеца от 09.00часа до 18.00 часа и 20 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и да бъде
определена издръжка в размер на 200/двеста/ лева за детето, считано от
момента на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за
периода на всяка закъсняла вноска. В исковата молба се правят
доказателствени искания.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му на
основание чл.23, ал.1 от ЗПП, вр. с чл.47, ал.6 вр. с чл.29, ал.3 от ГПК
особения си представител адв. Л. Н. – ДАК, подава отговор на исковата
молба. Намира исковете за допустими и основателни. Не оспорва изложените
в исковата молба фактически обстоятелства. Моли съда при определяне
размера на издръжката да вземе предвид, дали ответникът разполага с
достатъчно средства за да я заплаща. Не възразява представените от ищеца
доказателства да бъдат приети.
В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си
представители поддържат исковата молба и отговора.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак и не спори, че са живели на
съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете Е. М.,
роден на 20.06.2023г в Р Полша /удостоверение за раждане л. 5/.
От приетият по делото Социален доклад /л. 65/ се установява, че
непосредствени грижи за детето полага майката с помощта на родителите й.
Детето живеело в добро материални условия, обгрижвано с много внимание и
обич от всички. Било силно емоционално привързано към майка си. От
доклада се установява, че между двамата родители няма комуникация и
липсвало сътрудничество по въпросите, касаещи бъдещето развитие на детето.
От разпита на свидетелката К.С.Ф. , баба на ищцата Д. Т. Х. при условията
на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се
установява, че Д. и Е. са заживели заедно без брак от 2022г., а 2023г. се родило
детето. Когато детето било на 3 месеца се разделили, като посочва като
причина постоянния тормоз, който Е. упражнявал над Д.. От показанията й се
установява, че бащата не се интересува от детето. Единствено дошъл на
рождения ден на детето, дал му пари, но детето не искало да отиде при него.
2
Излага, че не е била свидетел на бой между Д. и Е., но бащата на Д. бил с
насинено око, защото Е. го ударил. Родителите на Е. също не се интересували
от детето.
Свидетелката С.М.Д., сестра на ищцата, при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, също дава показания,
че сватбата между Д. и Е. станала набързо. Били около две години заедно.
Излага, че Е. не бил до жена си и детето, не работил, ходил по цели нощи,
вземал наркотици и играел на „машинки“. Освен това упражнявал физически
тормоз над сестра й. Е. живеел в гр.****, Полша. Не се интересувал от детето.
Съобразно задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974г., ГД
№ 3/74г., т. 1, съдът допусна изслушване на родителите по въпросите относно
предоставяне упражняването на родителските права и по определяне личните
отношения между детето и родителят, който няма да ги упражнява.
Процесуалният представител на ищцата изразява желанието на майката да се
грижи за детето.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна
съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и
гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това
производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на
упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да
се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица,
така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е
учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на
субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК,
пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за
реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за
спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното
производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да
администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е
сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички
относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
3
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението
на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното
решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при
развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно исковете за предоставяне на родителските права.
Решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права
и местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т. II от Постановление
№ 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си,
примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на
родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален
лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на
родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол,
възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-
битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието
„интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо
значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното
развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за
правилното отглеждане и възпитание на детето/.
В разглеждания случай се установява, че към настоящия момент страните
са разделени, а детето живее със своята майка. От разпитаните свидетели и
приетия Социален доклад се установява наличието на добри социални и
хигиенно-битови условия за отглеждането на детето в жилището на
родителите на ищцата, в което тя и детето понастоящем обитават. Майката
задоволява нуждите на детето с подкрепа от членове на семейството си.
Що се отнася до емоционалната привързаност на детето към родителите, от
доказателствата по делото (свидетели и социален доклад) се установи, че е
налице привързаност повече към майката, която в момента полага грижи за
него. Няма данни за това как ще се чувства детето в дома на бащата.
Същевременно, от свидетелските показания се установява, че само майката е
съпричастна към съдбата и бъдещето на детето, обича го според своите
разбирания и убеждения, утвърдени в родителското семейство. Установява се,
че бащата на детето търпи дефицити по отношение родителския си
капацитет. Предвид обстоятелството, че майката и в момента се грижи, прави
впечатление на по-подготвена да полага грижи за детето. Решаващо в случая е
обстоятелството, че поради по-голямата привързаност към майката и
изградената от нея социална среда, с която детето е привикнало
предоставянето на родителските права за упражняване от другия родител, при
друга социално-битова среда, поставя в риск правилното психическо, а и
оттам физическо състояние на детето. Налага се извода, че към настоящия
4
момент майката е по-подходящият родител да упражнява родителските права
спрямо детето. Тя е този, който понастоящем полага непосредствени грижи,
като не се установиха в хода на производството основанията, които да са
пречка да върши това и за в бъдеще, поради което съдът намира, че на този
етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в
която живее.
Въз основа на изложеното се налага извода, че в интерес на детето е да
бъде отглеждано от своята майка, поради което предоставянето на
родителските права и определяне местоживеенето му следва да бъдат
предоставени на нея.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не
упражнява родителските права:
На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични
контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните
обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата
възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства
свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва
се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от
страните. Поради крехката и малка възраст на детето и липсата на данни
дали бащата има желание да се грижи за него, , съдът намира че на бащата
следва да бъде определен следния режим на лични контакти, а именно: всяка
първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с
преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск, като при
осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го
връща там.
Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59,
ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е
свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на
предоставените му от съда часове.
Относно иска за издръжка в полза на детето:
В чл. 27, ал. 2 СК е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Нуждите на детето, съобразно
твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта
разходи, като има данни същото да има специфични нужди, за които в
училище е на ресурсно подпомагане. В Конвенцията за правата на детето
/Приета от ОС на ООН на 20.11.1989г. Ратифицирана с решение на ВНС от
5
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.55 от 12.07.1991г., в сила
от 3.07.1991г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно,
морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията
задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на
неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални
потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Родителите са в трудоспособна
възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да
осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни
за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща
издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се
отнася до нуждите на детето съдът приема, че са присъщите за възрастта му от
храна и облекло. Относно размера на издръжката съдът намира, че
задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в
случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия
родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен
размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед
възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно
Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 300 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата
част от нея в размер на 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. Останалата част,
ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва
да се поеме от майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е
основателен до предявения размер.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1
СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.7 ГПК, вр. чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в
тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Каварна, общо
сумата 288лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни
листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по делото, придружено с
доказателства за действително реализирани такива, под формата платено
6
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, поради което следва
да бъде уважено в размер на 1300.00 лв.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Е. М.
с ЕГН ********** на майката Д. Т. Х., с ЕГН **********, като определя
местоживеенето му при нея на адрес: гр. Каварна, ул.“****“ № 56.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Е. М. М. с ЕГН
**********, с детето Е. М. с ЕГН ********** , както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 30
дни през лятото, когато майката не е в отпуск, като при осъществяване на
режима на лични контакти го взема от дома на майката и го връща там.
ОСЪЖДА Е. М. М. с ЕГН ********** и адрес: гр.Каварна, ул.“****“ №
14, да плаща в полза на детето Е. М. с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 200 /двеста/ лева, чрез майката Д. Т. Х., с ЕГН **********, с падеж
първо число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 28.11.2023 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Е. М. М. с ЕГН ********** и адрес: гр.Каварна, ул.“****“
№14 да плати в полза Д. Т. Х., с ЕГН **********, разноски в производството
в размер на 1300.00лв., /хиляди и триста/ лева
ОСЪЖДА Е. М. М. с ЕГН ********** и адрес: гр.Каварна, ул.“****“
№14, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Каварна, сумата от 288.00(двеста осемдесет и осем) лева, по
иска за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата
5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
7
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8