№ 10349
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110156937 по описа за 2024 година
В исковата молба и уточняваща молба към нея ищецът „М.“ ЕООД твърди, че е заплатил на
ответника без основание сума в размер на 1.09 лева с включен ДДС, като претендира
връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор №
........... с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника „А.“ ЕАД за мобилна услуга №
........ с тарифен план А1 М клас S, за която страните са уговорили заплащането на месечна
абонаментна такса в общ размер на 12,51 лева без ДДС. Поддържа, че посочената сума
включва месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лева без ДДС за мобилна услуга, с
включена отстъпка, и месечна абонаментна такса в размер на 6,00 лева без ДДС за
допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на максимална скорост с включена
отстъпка. Излага твърдение, че ответникът издал фактура № ........., за периода 23.11.2021 г. –
22.12.2021 г., в която начислил общ размер на месечните абонаментни такси за периода
23.12.2021 г. – 22.01.2022 г. /които се предплащат/ от 13.77 лева без ДДС, т.е. повече от
уговореното с приложението от 03.12.2021 г., което се прилага от датата на подписването му.
Поддържа, че е платил пълния размер на фактурираната сума с включено ДДС. Претендира
връщане на надплатена недължима разлика от 1.09 лева с ДДС. Моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не
оспорва облигационната връзка между страните и изменението на договора по силата на
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., поддържайки, че абонаментните такси са начислени
правилно. Твърди, че до подписването на приложението от 03.12.2021 г., между страните са
действали уговорките, съдържащи се в Приложение № 1 Активиране и условия за ползване
на тарифни планове за мобилна услуга А1 М клас от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от
14.10.2019 г., съгласно които са начислявани абонаменти такси за ползваната мобилна
1
услуга. Сочи, че претендираната сума е заплатена с основание за предоставяната мобилна
услуга, като е отчетено предоговарянето на тарифния план. Твърди и че сумата е платена от
друго лице, ползвател на услугата, а не от ищеца. Поради което и ако се признае, че
ответникът дължи връщането й, не следва да се приема, че ищецът е материалноправно
легитимираното лице да я получи обратно. Моли за отхвърляне на иска и претендира
сторените разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът е един и
обстоятелствата по делото обуславят приложимостта на една от трите хипотези, в случая
първата предвид твърденията за плащане при начална липса на основание.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест
на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че
ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № ........... с
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А.“ ЕАД, за мобилна услуга № ........
с тарифен план А1 М клас S, по силата на който страните са уговорили заплащането на
месечна абонаментна такса в общ размер на 12,51 лева без ДДС, от която 6,51 лева без ДДС
по тарифния план за мобилната услуга, с включена отстъпка, и 6,00 лева без ДДС за
допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на максимална скорост, с включена
отстъпка, както и че сумата, начислена по фактура № ......... е заплатена на доставчика –
ответника по делото.
В съдебно заседание е отделено като безспорно и обстоятелството относно издадено
кредитно известие за намаляване на сумата по процесната фактура със сумата от 1.09 лв. с
ДДС.
Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече
издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за
договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на
предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно
известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът
е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената услуга такси в размер на
1.09 лева с ДДС, поради което и надплатената разлика по фактурата, за която е издал
кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца. Неоснователно е възражението
на ответника, че плащането не е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена
от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се
намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от
2
трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „М.“
ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против
волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника,
какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и
то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да
изпълнява като негов представил или от свое име, но отношенията между ищеца и това
трето лице са ирелавантни за правния спор по делото. От значение е, че с това плащане,
което не съответства на уговореното между страните, е засегнат без основание
патримониума на ищеца, т.е. налице са предпоставките на фактическия състав, от който
възниква претендираното вземане.
А доколкото ответникът не доказа, че е погасил задължението си, произтичащо от
настъпилото неоснователно обогатяване, то искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските на ищеца за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение 150
лв., което не е прекомерно, тъй като е значително под предвидения в Наредба № 1 размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.” ЕАД, ЕИК ********0, седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК ********** седалище и адрес на управление гр. Бургас,
............ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 1.09 лева с ДДС, платена без
основание като част от сумата по фактура № ......... издадена за периода 23.11.2021 г. –
22.12.2021 г. по Договор № ........... с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна услуга №
........ , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3